РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Троян, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Мария Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20214340100381 по описа за 2021 година
М. ИВ. ГР. от гр. Троян и П. ИВ. ХР. от гр. С. са предявили срещу АЛ. К. М.,
М. К. М. и С. АРС. АНГ., всичките от с. Д., общ. Троян два обективно
съединени иска с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 537 ал. 2 от ГПК.
Ищците твърдят, че по наследство от И. М. Г., б. ж. на с. Д., починал на
22.10.1995 г., са съсобственици на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 20300.350.80 по КККР на с. Д., община Троян,
одобрени със Заповед № РД-18-113/29.12.2008 г. на Изпълнителния Директор
на АГКК, Адрес на поземления имот: с. Д., ул. „Г.ска" № 6, Площ: 1102 кв. м,
Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно
ползване: Ниско застрояване /до 10м/, Предишен идентификатор: няма,
Номер по предходен план: 80, квартал: 1, при съседи: 20300.350.82,
20300.350.4041, 20300.350.81, 20300.350.79, 20300.350.75, 20300.350.74,
20300.69.5, ведно с построените в имота сгради: СГРАДА с идентификатор
20300.350.80.1, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи:
1, застроена площ: 62 кв. м; СГРАДА с идентификатор 20300.350.80.2,
предназначение: Селскостопанска сграда, брой етажи: 2, застроена площ: 35
кв. м. Наследодателят на ищците И. Г. е съответно баща на М.Г. и дядо на
П.Х..
През 2000 г. Г., със съгласието на своята сестра С. Г.а /майка на Х./,
разрешил на С.А. и К. М., които живеели на семейни начала да се нанесат в
процесния имот, като първоначално се били уговорили да се заплаща
символичен наем, но поради тежкото им финансово положение, ищеца се
отказал от получаване на наем.
Г. излага, че от дълги години се е установил да живее и работи в
чужбина, но постоянно се е интересувал от имота си, плащал му е данъци,
1
съпругата му често е разговаряла по телефона с А. и М. по повод имота.
През 2016 г. Г. и Х. решили да продадат имота, като предложили на
ответниците да го закупят, които се съгласили, но се договорили да заплащат
цената на вноски, тъй като нямали финансовата възможност.
Ищците излагат, че след няколко вноски, ответниците преустановили
да заплащат, като казали, че се отказват да закупят имота, но не го
освободили. Г. установил, че през 2021 г. К. М. се снабдил с нот. акт за
собственост върху процесния имот, придобита по давност.
За установяване обстоятелствата по делото са ангажирани писмени и
гласни доказателства, в съдебно заседание ищците са представлявани от адв.
А.Ч. от ЛАК, който от името на доверителите си моли съда да уважи иска
така, както е предявен и ответниците да бъдат осъдени да предадат
владението върху процесния имот, както и да отмени нотариалния акт,
издаден в полза на К. М..
Поради оттегляне на иск по чл. 232 от ГПК, съда е прекратил делото по
отношение на ответницата АЛ. К. М..
Ответниците са представили отговор по реда на чл. 131 от ГПК, с който
оспорват предявените искове като неоснователни. Ответниците са предявили
насрещни обективно съединени искове с правно основание чл. 74 ал. 2, вр. чл.
72 и чл. 73 ал. 2 от ЗС, с които претендират алтернативно в случай, че съда
уважи исковата претенция, ищците да им заплатят сумата 7 638,04 лева –
извършени подобрения в процесния имот, с която се е увеличила стойността
му; сумата 1 207,76 лева – необходими разноски за запазване на жилищната
сграда и сумата 657,65 лева – необходими разноски за запазване на
селскостопанската сграда. В с. з. лично се явява С.А. и с пълномощника си
адв. К.Д. от ЛАК.
От приложените писмени доказателства: Декларация по чл. 14 от ЗМДТ
с вх. № 56150/30.04.1998 год. на Отдел „Местни приходи" при община Троян;
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 3174/16.11.2018 год. на Отдел „Местни
приходи" при община Троян; Удостоверение за декларирани данни с изх. №
УД000398/05.04.2021 год. на Отдел „Местни приходи" при община Троян;
Удостоверение за декларирани данни с изх. № УД000528/17.05.2021 год. на
Отдел „Местни приходи" при община Троян; Писмо с изх. № ТСУ-11- 32 /1/
от 20.04.2021 год. на община Троян; Копие от предходния кадастрален и сега
действащ регулационен план на с. Д., община Троян, одобрен със Заповед №
669/14.06.1976 год. на ОНС - гр. Троян; Копие от Разписния лист към него;
Удостоверение за наследници с изх. № 0139/13.05.2021 год. на Кметство с. Д.,
община Троян - относно наследниците на И. М. Г.; Удостоверение за
наследници с изх. № ДД-1-А-08496/1/09.11.2018 год. на община С. - относно
наследниците на С. И.ова Г.а; Удостоверение за факти и обстоятелства № Уд-
ТСУ-КР76/10.03.2021 год. на община Троян - относно административния
адрес на процесния имот; Справка № 543564/17.05.2021 год. на СВ - гр. Троян
- относно вписванията в Имотния регистър при АВ по отношение на
процесния имот; Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по давностно владение № 56/23.02.2021 год., том I, per. № 745, н.дело №
55/2021 год. на Нотариус Д.К. с peг. № 525 на Нотариалната камара, с район
на действие: Районен съд - гр. Троян, вписан в Служба по вписванията - гр.
Троян под вх. per. № 417/23.02.2021 год., Акт № 91, том II, дело № 312/2021
год.; Нотариален акт за дарение № 89/05.03.2021 год., том I, per. № 1008,
н.дело № 83/2021 год. на Нотариус Д.К. с per. № 525 на Нотариалната камара,
2
с район на действие: Районен съд - гр. Троян, вписан в Служба по
вписванията - гр. Троян под вх. per. № 558/05.03.2021 год., Акт № 186, том II,
дело № 413/2021 год.; 18 /осемнадесет/ броя квитанции за периода от 2007
год. до 2021 год. за платен данък за процесния имот; 4 /четири/ броя Разписки
за периода от 2018 год. до 2020 год.; Скица на поземлен имот № 15- 554921
от 26.05.2021 г. на СГКК Ловеч; удостоверение за данъчна оценка по чл. 3,
ал.2 от Приложение № 2 към ЗМДТ с изх. № До001416/31.05.2021 г. на отдел
„Местни приходи“ при Община Троян; удостоверение за наследници с изх. №
0142/20.05.2021 г. на Кметство с. Д.; удостоверение за семейно положение,
съпруг/а и деца изх. № 02-03-263/20.05.2021 г. на община Троян; декларация
за материално и гражданско състояние на М. К. М.; декларация за материално
и гражданско състояние на С. АРС. АНГ.; удостоверение за декларирани
данни изх. № УД000695/21.06.2021 г., изд. от община Троян; удостоверение
за декларирани данни изх. № УД000696/21.06.2021 г., изд. от община Троян;
свидетелство за регистрация на МПС част 1 № ********* от 09.11.2016 г.;
служебна бележка № 512 от 21.06.2021 г. изд. от Професионална гимназия по
механоелектротехника „Академик Ангел Балевски“ гр. Троян; удостоверение
за раждане от 06.07.2006 г., № 060138, изд. от Община гр. Троян;
удостоверение на ТРС изх. № 516 от 20.05.2021 г.; удостоверение изх. № 561
от 01.06.2021 г. на ТРС; заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 13.09.2011 г. по ЧГД № 922 от 2011
г. на ТРС; 18 броя операционни бележки от 2015 и 2016 г., с вносител С.А.,
сума по вноската 150.00 лева; удостоверение за настоящ адрес изх. № 0017 от
24.03.2021 г., изд. от Кметство с. Д.; удостоверение за настоящ адрес изх. №
0018 от 24.03.2021 г., изд. от Кметство с. Д.; разписка от 20.06.2021 г. и
фактура № ********* от 21.06.2021 година и фискален бон; нотариално дело
№ 55 от 23.02.2021 г. том 1 и нотариално дело № 83 от 05.03.20021 г. том 1 на
нотариус Димитър Кънчевски, от показанията на разпитаните свидетели
Н.М.С., Р.Д.С., Р.М.Л., И.С.Х., А.У. М., С.А. М., СТ. М. П., ИВ. СВ. М. и
АЙЛ. АС. С., и от заключенията на СТЕ с вещи лица инж. П.В. и инж. Ж.Й.,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ищците М.Г. и П.Х. са законни наследници на И. М. Г., б. ж. на с. Д.,
починал на 22.10.1995 г.
Наследодателят на ищците не е притежавал акт за собственост на
процесния имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 20300.350.80 по КККР
на с. Д., община Троян, одобрени със Заповед № РД-18-113/29.12.2008 г. на
Изпълнителния Директор на АГКК, Адрес на поземления имот: с. Д., ул.
„Г.ска" № 6, Площ: 1102 кв. м, Трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/,
Предишен идентификатор: няма, Номер по предходен план: 80, квартал: 1,
при съседи: 20300.350.82, 20300.350.4041, 20300.350.81, 20300.350.79,
20300.350.75, 20300.350.74, 20300.69.5, ведно с построените в имота сгради:
СГРАДА с идентификатор 20300.350.80.1, предназначение: Жилищна сграда -
еднофамилна, брой етажи: 1, застроена площ: 62 кв. м; СГРАДА с
идентификатор 20300.350.80.2, предназначение: Селскостопанска сграда,
брой етажи: 2, застроена площ: 35 кв. м, като се излага, че го е наследил от
своите родители, а сградите е изградил лично през петдесетте години на
миналия век и до края на живота се е живял в процесния имот.
Видно от приложената извадка на разписен лист към регулационния
план на с. Д. от 1976 г., процесния имот е записан като собственост на И. Г..
3
През 1998 г. ищеца и неговата покойна вече сестра С. Г.а са декларирали
процесния имот в Отдел „Местни приходи“ при Община Троян.
Не се оспорва от страните, че през 2000 г. в имота се нанесли да живеят
ответницата С.А. и К. М., който имот след смъртта на И. Г. не се обитавал от
неговите наследници и пустеел.
А. и М. живеели на семейни начала и тъй като нямали финансова
възможност, Г. и неговата сестра им позволили да се нанесат в наследствения
им имот срещу символичен наем, но в последствие спрели да го плащат. Г. се
съгласил, да живеят безвъзмездно, тъй като поддържали пустеещия имот.
Видно от представеното у-ние за наследници К. М. е починал на
02.05.2021 г. и като негови наследници са останали двете му деца АЛ. К. М. и
М. К. М.. На 20.05.2021 г. А.М. се е отказала от наследството на своя баща.
С нот. акт № 56, т. 1, рег. № 745, н. дело № 55/2021 г. на Нотариус Д.К.
К. М. е признат за собственик на процесния имот по давностно владение.
На 05.03.2021 г. М. е дарил процесния имот на сина си – М.М., видно от
приложения нот. акт № 89, т. 1, рег. № 1008, нот. дело № 83/2021 г.
По делото са възприети показанията на посочените горе свидетели.
Свид. Н.С. познава страните, тъй като са от едно село. Процесният имот,
който се намира на ул. „Г.ска“ е бил собственост на бащата на ищеца – И. Г.,
който е починал през 1995 г. Имотът представлява двор, с построени къща и
селскостопанска постройка. След смъртта на И. Г. за имота се е грижила
съпругата на М.Г. - Н. С. излага, че докато И. е живял в имота е имало
нормални условия – имало е водопровод с течаща вода, дограма, покрива е
бил здрав, двора се е поддържал. През 2000 г. ищците предоставили имота за
ползване от С.А. и К. М., които тогава били младо семейство и нямало къде
да живеят, а имали и финансови затруднения. Свидетелката излага, че цялото
село знае, че С. и К. са квартиранти в имота. М.Г. от много години живее и
работи в И., но винаги се е интересувал от имота си и бил доволен, че няма да
запустее, защото С. и К. ще го поддържат. Отношенията между М.Г. и
семейството на К. в началото са били добри.
С. излага, че Г. не е споделял дали иска да продава имота си. Всички
знаят, че имота е негов по наследство още от дядо му и никой не е оспорвал
правата му. С. описва какво представлява къщата и селскостопанската
постройка и заявява, че лично тя не е виждала ответниците да поправят
покрива. Свид. Р.С. е снаха на сестрата на И. Г.. Показанията на тази
свидетелка изцяло се покриват с предходните. Процесния имот винаги е бил
на ищците, като те са го придобили по наследство от И. Г., който на свой ред
го има от своя баща. До смъртта си през 1995 г. И. Г. е живял в процесния
имот. След неговата смърт там е идвала съпругата на М., тъй като той от
дълги години живее и работи в И.. Около 2000 година в имота са се настанили
квартиранти. С. пояснява, че това са С.А. и К. М., които са живели на
семейни начала. Процесният имот представлява къща с три стаи, коридор и
баня, с водопровод. Отдолу има мазе. Прозорците са били с обикновена
дървена дограма, двора е бил поддържан. С. и К. са питали свидетелката дали
тази къща се дава под наем, тогава тя се обадила на Н. Ответниците се
настанили в имота, със съгласието на ищците. С. излага, че М. често й се е
обаждал от И. и е питал как е имота му. М.Г. е казвал, че ако има някой
кандидат, ще продаде имота. Свидетелката знае, че М. е предлагал на К. да
закупят къщата, ако не желаят, трябва да се изнесат. С. излага, че имота е на
4
М.Г. и на неговата сестра – С., която е починала, и като неин наследник сега
се явява дъщеря й П.. Свидетелката пояснява, че в селото всички се чудят, как
имота е записан на други хора. С. не е чувала от С. и К., че този имот е техен.
Хората знаят, че те живеят там под наем. С. е виждала, че ответниците са
бутнали втория етаж на плевнята и сега тя е на един етаж. По къщата не знае
какво са правили. Свид. Р.Л. е в близки отношения със семейство Г.и.
Показанията й съвпадат с тези на предходните две свидетелки. М.Г. отдавна
работи и живее в чужбина. За процесния имот, след смъртта на баща му, се е
грижела съпругата му Н. Ищците пуснали ответниците да живеят там на
добра воля, без да им плащат наем. М. е бил доволен, че някой ще се грижи за
имота и няма да пустее. Л. излага, че с М. и Н.по телефона са поддържали
разговори и той винаги е питал за имота. Г.и са имали лек автомобил „Опел
кадет“, който са продали на ответниците, като са изплатили цената на
няколко вноски, които са давали на ръка на свидетелката. Л. ги е внасяла по
сметка на Н. Последната сума била в размер на 400 лева, която К. М. донесъл
лично на свидетелката в дома й. Л. знае, че преди няколко години С. и К. са
поискали да закупят къщата, като са се договорили да заплащат цената на
месечни вноски. След като заплатили няколко вноски, заявили на ищците, че
се отказват. Г.и са им казали да освободят къщата. Л. излага, че лично в
продължение на 17-18 години е плащала данъците на Г.и, докато са били в
чужбина, включително и за имот в с. Д.. Свид. И.Х. е съпруг на ищцата П.Х..
Процесният имот е наследствен за ищците. Свидетелят излага, че е ходил там
много пъти и когато и майката на съпругата му е била още жива. Х. и ищцата
редовно са плащали данъците за имота. Преди 3-4 години Х. и съпругата му
минали през с. Д. и отишли до имота. Там била С.А., която казала, че чака
мъжа си. Когато се прибрал, те му казали, че са собственици на имота. Х.
изтъква, че ответниците много се възмутили, казали му, че превеждат пари по
сметка на Н. казали, че искат да закупят къщата и ще им се обадят, но и до
момента не са звъняли на Х. и на съпругата му. Свидетеля излага, че от преди
една година, вече не им излизали данъчни задължения за процесния имот.
Другата група свидетели са ангажирани от ответната страна. Разпитани
са в с. з. А. М., който е баща на покойния К. М. и С. М., която е негова сестра.
Уговорката между страните била още през 2000 г., К. М. да купи имота по
данъчна оценка, защото е бил много пропаднал. М. посетил къщата със сина
си. Имало място за баня, но е представлявало една голяма дупка. Трябвало е
да се подлагат греди, за да се излее бетон и да се иззида. Свидетелят е
помагал на С. и К. по ремонта в къщата. Таваните били отлепени и паднали.
Подът е бил с глина намазан. Прекарали мръсен канал и външна тоалетна е
изградена. В двора М. вкарал една гондола минерал - бетон. Излага, че една
зима е паднал голям сняг и се сринал покрива на плевнята. Свидетелят и сина
му я изградили с нов покрив. М. си спомня, че лично е разговарял с Г., когато
се родило детето, да купят къщата. Той му отговорил първо да стегнат къщата
и тогава лесно ще се оправят нещата. Като си дойде следващия път в
България и ще извади необходимите документи за прехвърлянето, С. и К. да
си правят каквото си харесват в имота. Тогава започнали ремонт по покрива
на къщата, тъй като бил много пропаднал и капело навсякъде. М. излага, че
уговорка за изплащане на имота не е имало, страните се уговорили да закупят
имота. К. М. е заплащал на вноски на ищеца лек автомобил „Опел кадет“. А.
М. си спомня, че когато се родила внучката му, поканили М.Г. на гости.
Тогава двамата разговаряли. Не е имало уговорка разходите по къщата,
направени от К. и С. да са вместо наем. Свидетелят твърди, че имота не е
5
платен на М.Г., пращал е пари на Г. от името на сина си за закупуване на
лекия автомобил. С. М. често е ходила при брат си. Един път там дошла жена,
която се представила за сестра на М.Г. и е попитала дали са купили имота и
на каква цена. Брат й и С. и отговорил, че събират пари и все още нищо не са
платили на М.. С. и К. са изплащали на дъщерята на М. суми, защото били
взели от него автомобил „Опел“. Договорка между С. и К. и сестрата на М. да
закупят имота не е имало. М. не е чувала М. и Н.Г.и да са искали С. и К. да
освободят имота. Още в началото, когато Г.и са пуснали ответниците да
живеят в имота, са имали уговорка за закупуване на имота.
Свидетелите И.М., С.П. и А.С. са се явили пред Нотариус Д.К. като са
дали показания в нотариалното производство по издаването на нот. акт № 56,
т. 1, н. дело № 55 от 2021 г., с който К. М. е признат за собственик на
процесния имот по давностно владение. Свидетелите заявили, че от 2000 г. в
процесния имот се нанесли да живеят К. М. и жена му С., че правили основен
ремонт, тъй като постройките били в много окаяно състояние, като имали
уговорка с М.Г., като си дойде в България да извади документи и да го
закупят. Тримата свидетели излагат, че не са чели протокола от 23.02.2021 г.,
в с. з. на свидетелите същия е предявен. А.С. излага, че е станало
недоразумение и всъщност това което е казала не е записано, ако е знаела
какво всъщност е записано, нямало да се съгласи.
Свидетелката Г.К. е кмет на с. Д., втори мандат, излага, че познава добре
жителите на селото. К. и С. повече от 20 години живеят в процесния имот, но
не са имали адресна регистрация на този адрес. През миналата 2021 г. са
дошли в кметството и са поискали да бъдат регистрирани на този адрес. К.
им обяснила, че няма как да стане, тъй като имота е собственост на М.Г. и се
изискват определени документи. След около два месеца двамата дошли при
К. и представили нот. акт за собственост на имота. Свидетелката се учудила,
тъй като знае, че собствениците са в чужбина и не са идвали, но след като се
консултирала в общината, й казали, че не е в правомощията й да проверява
валидността на акта. Тогава на ответниците била направена адресна
регистрация на адреса на имота на ул. „Г.ска“. К. излага, че постоянно
поддържала връзка с Г., който повече от 20 години живее и работи в И. и
съпругата му. Попитала К. как се е снабдил с акт, той й отговорил, че по
давностно владение. К. знае, че Г.и са пуснали С. и К. да живеят в имота на
добра воля, за да не пустее. Предстояло е раждането на дете и не са имали
финансова възможност. К. излага, че доколкото знае, те не са плащали наем.
В последствие са започнали да внасят малки суми, за да го закупят. На Г. са
заплатили около 2 000 лева, който факт К. знае от С. и К.. К. първо уведомила
съседите на Г. за нот. акт на К.. След това К. разговаряла с М. и Н.и те се
оплакали, че са сторили добрина, а са пострадали от това и всъщност
ответниците са признати за собственици на техния имот. Свидетелката излага
и друг факт, че миналата година, явно преди да се снабди с нот. акт, К. М. е
отишъл при тях да плати данъка за имота. Служителите му обяснили, че в
квитанцията може да се запише само името на собственика. К. се свързала със
съпругата на Г. – Н.и тя й обяснила, че всяка година заплащат данъка на имат
в с. Д.. Жителите на селото са знаели, че К. и С. са били наематели в имота.
До ден днешен къщата е на тухла, сменена е дограмата.
По делото е представено у-ние за данъчна оценка и актуална скица от
КККР.
По делото са приобщени две технически експертизи. Вещото лице инж.
6
П.В. е извършил оглед на имота, като в таблица по заключението е описал
всички видове строително – монтажни работи, които са извършени в имота. В
заключението си е констатирал, че общата стойност е в размер на 11 620 лева.
Стойността, с която се е увеличила цената на имота е в размер на 7 640 лева.
В с. з. пълномощника на ищците – адв. Ч. оспорва така изготвеното
заключение, като твърди, че почива на голословни твърдения, изложени в
предявения насрещен иск.
Вещото лице по втората СТЕ – инж. Ж.Й. е изследвала идентичността на
имота, като е констатирала такава при налагането на кад. карта върху кад.
план от 1976 г. на селото за имот с идентификатор 20300.350.80 с имот с кад.
№ 80, кв. 1, както и с имот пл. № 152, пар. 8, кв. 38 по отменения план от
1926 г. Инж. Й. е установил, че по разписния лист по плана от 1976 г.
процесния имот е записан на И. М. Г..
При изложената фактическа обстановка настоящата
инстанция извежда следното: относно главния предявен
ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС -това е иска,
предявен от невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик на процесния имот без правно основание. В
случая с оглед на доказателствата, събрани по делото, безспорно се
установи, че ищците М.Г. и П.Х. са собственици на процесния недвижим
имот с идентификатор 20300.350.80 по КККР на с. Д., заедно с попадащите
върху имота сгради: сграда с идентификатор 20300.350.80.1,
предназначение: Жилищна сграда -еднофамилна, брой етажи: 1 /един/,
застроена площ: 62 кв. м и Сграда с идентификатор 20300.350.80.2,
предназначение: Селскостопанска сграда, брой етажи: 2 /два/, застроена
площ: 35 кв. м.
Правото на собственост върху процесния недвижим имот е придобито
от ищците по делото по наследство от общия им наследодател И. М. Г.,
починал на 22.10.1995 г., който пък от своя страна е владял процесния имот и
е живял заедно със семейството си в него от 1952 г., когато е построил
сградите в имота, до смъртта си. Това обстоятелство се доказва от
приложения разписен лист към предходния кадастрален и сега действащ
регулационен план на с. Д. от 1976 г., от заключението на СТЕ, потвърждава
се в пълна степен и от показанията на всички свидетели, разпитани по делото,
включително и от показанията на свидетелите, разпитани по инициатива на
ответниците.
По настоящия случай е налице и втората предпоставка, за да бъде
уважен предявеният ревандикационен иск, като се установи безспорно, че
както към момента на завеждането на делото, така и към настоящия момент,
ответниците продължават да живеят в процесния недвижим имот и да го
ползват. Относно липсата на правно основание - съгласно разпоредбата на чл.
99 от ЗС, „правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако
собственикът се откаже от него". От събраните доказателства се установи, че
ищците макар и да не са посещавали имота често, са се интересували от него
със съзнанието, че са собственици
Действително, покойният К. А.ов М. приживе се е снабдил с описания
горе нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който е бил признат за
собственик по давностно владение на процесния имот
Впоследствие М. е дарил на своя син процесния имот.
7
И тримата свидетели, разпитани в нотариалното производство дават
показания в с. з., че са казали, че ответниците са искали да закупят имота от
ищците. В случая не са били налице условията, визирани в разпоредбата на
чл. 79, ал. 1 от ЗС и К. А.ов М. не е придобил имота по давностно владение.
Напротив, той се явява държател на имота и съответно никога не е
демонстрирал намерение да свои процесния имот, включително и по
отношение на ищците по делото.
Още веднъж в тази връзка се обсъждат свидетелските показания -
свидетелите и хората от селото знаят, че К. М. и С.А. са квартиранти в този
имот, т. е. наематели. Следователно покойният К. М., както и С.А. не са
демонстрирали по явен, недвусмислен и несъмнен начин намерението си да
владеят процесния имот като свой, упражнявайки фактическа власт върху
него за себе си. Липсват също така каквито и да е било действия от страна на
К. М., от които би могло да се направи извод, че той е демонстрирал по
някакъв начин пред ищците промяна на упражняваното от него държане във
владение.
В процеса беше доказан и факта, че ищците са решили
да продадат имота си преди две –три години, като първо
са го предложили на ответниците. Установи се, че М. и А.
са изплатили няколко вноски от продажната цена и след
това са се отказали. Свидетелката К. изложи, че лично К.
и С. са й казали, че са изплатили 2 000 лева на вноски
от цената на имота и имат намерение да го изкупят изцяло
да стане техен.
При тези изводи съда приема, че главния иск по чл. 108
от ЗС е основателен и доказан и следва да бъде уважен,
като бъде признато по отношение на ответниците, че
ищците са собственици на процесния имот и същите да
бъдат осъдени да им предадат владението.
При това положение следва да бъде уважен и
акцесорния иск по чл. 537 ал. 2 от ГПК, като бъде
отменен нот. акт по обстоятелствена проверка, с който К.
М. е признат за собственик на процесния имот по давнстно
владение.
Съда дължи произнасяне и по насрещната искова
претенция, която е квалифицирана с предявени искове с
правно основание чл. 74 ал. 2, вр. чл. 72 и чл. 73 ал. 2 от ЗС., с които
претендират алтернативно в случай, че съда уважи исковата претенция,
ищците да им заплатят сумата 7 638,04 лева – извършени подобрения в
процесния имот, с която се е увеличила стойността му; сумата 1 207,76 лева –
необходими разноски за запазване на жилищната сграда и сумата 657,65 лева
– необходими разноски за запазване на селскостопанската сграда.
С горните изводи, решаващия съд прие, че ответниците са наематели на
процесния имот, т. е. не са владелци, а държатели на имота. Съгласно
цитираните разпоредби и съдебната практика, претенции относно
подобренията и необходимите разноски за имота, може да иска само
владелеца, не и държателя. С оглед на изложеното ще следва предявените
искове от ответниците срещу ищците, с които се иска заплащане на
посочените горе суми, изцяло да бъдат отхвърлени.
8
Относно разноските: Ще следва на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК ответниците да заплатят на ищеца М.Г.
сторените съдебно-деловодни разноски в размер на
1 966,28 лева /приложен списък по чл. 80 от ГПК/. С
оглед тежестта и обема на делото, съда намира за
неоснователни възраженията на ответната страна за
прекомерност на адв. хонорар на пълномощника на ищците.
Ищцата П.Х. не е предявила претенции за присъждане на
разноски.
Пълномощника на ответниците адв. Д. е направил
искане по реда на чл. 38 от ЗА съда да му определи адв.
възнаграждение, което да бъде присъдено в тежест на
ищците.
Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба на чл. 38 от ЗА
„ В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати.“ е предвидено хипотезата, когато насрещната страна е осъдена
за разноски. В случая ответниците са осъдени да заплатят на ищците
сторените разноски и това искане следва да бъде оставено без уважение.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С. АРС. АНГ. ЕГН
********** и М. К. М., ЕГН **********, като непълнолетен, представляван
от своята майка и законен представител С. АРС. АНГ. ЕГН **********,
двамата с адрес: с. Д., общ. Троян, ул. „И.М.“ № 14, че М. ИВ. ГР., ЕГН
**********, адрес: гр. Троян, ж. к. „Лъгът“, бл. 15, вх. А, ап. 15 и П. ИВ. ХР.
ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. „Н.Д.П.“ № 12 /съд. адрес: гр. Троян, ул.
„Христо Ботев“ № 194 А, адв. А. Ч./ са съсобственици на следния недвижим
имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 20300.350.80 по КККР
на с. Д., община Троян, одобрени със Заповед № РД-18-113/29.12.2008 г. на
Изпълнителния Директор на АГКК, Адрес на поземления имот: с. Д., ул.
„Г.ска" № 6, Площ: 1102 кв. м, Трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/,
Предишен идентификатор: няма, Номер по предходен план: 80, квартал: 1,
при съседи: 20300.350.82, 20300.350.4041, 20300.350.81, 20300.350.79,
20300.350.75, 20300.350.74, 20300.69.5, ведно с построените в имота сгради:
СГРАДА с идентификатор 20300.350.80.1, предназначение: Жилищна сграда -
еднофамилна, брой етажи: 1, застроена площ: 62 кв. м; СГРАДА с
идентификатор 20300.350.80.2, предназначение: Селскостопанска сграда,
брой етажи: 2, застроена площ: 35 кв. м и ОСЪЖДА ответниците да предадат
на ищците владението върху така описания имот.
На основание чл. 537 ал. 2 от ГПК ОТМЕНЯ Нотариален акт № 56, т. 1,
рег. № 745, н. дело № 55/2021 г. на Нотариус Д.К. рег. № 525 НК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявения от С. АРС.
9
АНГ. ЕГН ********** и М. К. М., ЕГН **********, като непълнолетен,
представляван от своята майка и законен представител С. АРС. АНГ. ЕГН
**********, двамата с адрес: с. Д., общ. Троян, ул. „И.М.“ № 14 срещу М. ИВ.
ГР., ЕГН **********, адрес: гр. Троян, ж. к. „Лъгът“, бл. 15, вх. А, ап. 15 и П.
ИВ. ХР. ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. „Н.Д.П.“ № 12 /съд. адрес: гр.
Троян, ул. „Христо Ботев“ № 194 А, адв. А. Ч./ насрещно предявени
искове с правно основание чл. 74 ал. 2, вр. чл. 72 и чл. 73 ал. 2 от ЗС, с
които претендират алтернативно в случай, че съда уважи исковата претенция,
ищците да им заплатят сумата 7 638,04 лева – извършени подобрения в
процесния имот, с която се е увеличила стойността му; сумата 1 207,76 лева –
необходими разноски за запазване на жилищната сграда и сумата 657,65 лева
– необходими разноски за запазване на селскостопанската сграда.
ОСЪЖДА С. АРС. АНГ. ЕГН ********** и М. К. М., ЕГН **********,
като непълнолетен, представляван от своята майка и законен представител С.
АРС. АНГ. ЕГН **********, двамата с адрес: с. Д., общ. Троян, ул. „И.М.“ №
14 да заплатят на М. ИВ. ГР., ЕГН **********, адрес: гр. Троян, ж. к.
„Лъгът“, бл. 15, вх. А, ап. 15 /съд. адрес: гр. Троян, ул. „Христо Ботев“ № 194
А, адв. А. Ч./ сторените от него деловодни разноски в размер на 1 966,28 –
хиляда деветстотин шестдесет и шест лева и 28 стотинки.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.
Ловеч в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
10