О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
гр.Варна,10.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
,TЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание
на горепосочената дата през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ ч.в.т.д.№ 207
по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК. Образувано е по частна жалба на „КТМ ЕКС“
ЕООД гр. Варна, чрез адв. И.З., срещу определение № 271/22.01.2019г.,
постановено по т.д.№ 1756/2018 год. по описа на ОС – Варна с което производството
е прекратено по предявения от жалбоподателя насрещен иск.
Оспорва
извода на съда, за липсата на правен интерес от предявяване на насрещен
отрицателен установителен иск. Изллага, че ВОС не се е съобразил с една от
изброените хипотези в ТР № 8/27.11.2013год. на ВКС по т.д. № 8/2012год. ОСГК, в
която се позовава на фактическото състояние, въз основа на което се обосновава
наличието на правен интерес. В случая, от изложеното в насрещния исксе
установява едно фактическо положение на последователно извършени действия от
страна на ответниците, довели до създаване на КНА, НА за замяна и предаване на
владението на имота от ответниците на ищеца, съчетана с последващо предявяване
на иска с правно основание чл.26 ЗЗД. Това фактическо състояние е достатъчно да
обоснове наличието на правен интерес у ищеца от предявяване на предявения
установителен иск.
Моли да
бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато за продължаване
на процесуалните действия по иска.
По жалбата
съдът съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от В.С.В. и К.Т.В., чрез процесуален
представител против „КТМ ЕКС“ЕООД гр. Варна, представлявано от Дарина Георгиева
Калинкова иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на замяна на недвижим имот с движима
вещ, извършена по НА № 67, т.4, рег.№
9087, д. № 346/05.09.2014год. на н-с рег. № 363, поради противоречие с добрите
нрави.
В срока по
чл.367 ГПК е постъпил насрещен иск от ответника „КТМ ЕКС“ЕООД гр. Варна срещу
ищците В.С.В. и К.Т.В. при условие на евентуалност-т.е. при уважаване на
първоначалния иск да бъде признато за установено, че ответниците не са
собственици на ПИ с идентификатор 10135.3506.693 с площ 1649кв.м. находящ се в
гр.Варна, м-ст „Пчелина-т.е. че не са собственици на имота, предмет на
атакуваната сделка с иска по чл.26 ал.1 ЗЗД.
С обжалваното
определение съдът след като е направил извод, че насрещния иск е недопустим, е
прекратил производството по него. Изводът за недопустимост на иска е обоснован
с липсата на правен интерес от предявяването на насрещния иск.
Съдът
намира обжалваното определение за законосъобразно, поради следното:
Относно
наличието на правен интерес:
В
предявения НОУИ правния интерес се обосновава с легитимацията на ответниците по
него да претендират даденото по замяната, на основание чл.34 ЗЗД.
Според
дадените в ТР № 8/27.11.2013год. на ВКС по т.д. № 8/2012год. ОСГК разрешения,
чрез ОУИ ищецът защитава своето право, отричайки правото на ответника върху
същия обект, или отричайки правата му, които са пречка да се реализира
собственото си право. Следователно, ищецът има задължението да установи
наличието на свое накърнено материално право, което се нуждае от защита-да
докаже фактите от които то произтича. Или, правният интерес от ОУИ за
собствениост се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца
право, различно от спорното право върху същият обект, чието съществуване би
било отречено от неоснователната претенция на насрещната права в спора.
Видно от
обстоятелствената част на насрещния иск, не е налице нито една от посочените
предпоставки. Извън придобитите права по атакуваната сделка, ищецът по
предявеният в евентуалност –т.е. след признаване недействителността на
процесната сделка, насрещен иск не сочи наличието на свои материални права,
които да бъдат защитени с насрещния иск.
Видно е, че
самият ищец в предявения насрещен иск, както и в частната си жалба не сочи
наличие на материални права върху имота,
от които да извлича правния си интерес. В частната жалба правния интерес
се обосновава с позоваването на фактическо състояние –изброените по-горе
действия съответно и предаването на владението на имота от ответниците на
ищеца.
Следва да
се отбележи, че посочените в частната жалба действия, представляват правни
действия. Освен това, действиетелно в ТР е посочено, че чрез ОУИ се защитават и
фактически състояния, но както изрично е посочено-такъв е случаят при който
владението е смутено /без да е отнето/ преди да са изтекли шест месеца от
установяването му от лице, което неоснователно претендира че е собственик.
Видно е, че
посочената хипотеза е неотносима към предявения от жалбоподателя насрещен ОУИ,
респективно –не обосновава правен интерес от неговото разглеждане.
В
допълнение следва да се отбележи, че при иск по чл.26 ал.1 ЗЗД, респективно
чл.34 ЗЗД, е без значение собствеността върху вещта, към момента на сключване
на атакуваната с иска сделка-т.е. реституцията на престациите се следва по силата
на закона, без да се държи сметка на действителните материални права върху
вещта.
Предвид изложеното, ищецът по насрещния иск не
установява наличие на правен интересот неговото разглеждане.
Като е стигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното и на основание чл.278 - ГПК съставът на Варненския
апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
№271/22.01.2019 г. постановено по т.д.№1756/2018г. по описа на Окръжен съд
Варна – ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ
в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.