№ 412
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500694 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435,ал.2 от ГПК, образувано по жалба с
вх.№09598/08.02.2022г., подадена от А.К. М-Т., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. ***, адв.Л.К., длъжник по изп.д. №3555/2017г.
по описа на ЧСИ Константин Павлов, с рег. № 824 и район на действие ПдОС,
против наложения от съдебния изпълнител запор върху получавано от
работодателя „Ендомед 2020 “ЕООД, гр. Пловдив , трудовото
възнаграждение.
В жалбата се навеждат твърдения , че изпълнението е насочено върху
несеквестируемо имущество на длъжника , което е в размер под минималната
работна заплата за страната и съдебният изпълнител незаконосъобразно е
изтеглил сумата от 504,39 лева. Моли за отмяна на атакуваното действие и
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемите страни Р.Г.С., ЕГН:********** и НАП,ТД-Пловдив, не
вземат становище по жалбата в срока по чл.436,ал.3 от ГПК.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид материалите по изпълнителното дело и
1
наведените в жалбата оплаквания за несеквестируемост намира, че същата е
депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие по см. на чл.
435, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Производството по изп.дело № 3555/2017г. на ЧСИ Константин
Павлов, с рег. № 824 и район на действие ПдОС, е образувано по молба на
взискателя Р.Г.С., ЕГН:********** срещу длъжника А.К. М-Т., ЕГН
**********, за принудително събиране на непогасено парично задължение,
съгласно приложен изпълнителен лист, издаден от ОС-Пловдив на
18.02.2009г. по в.гр.д. № 3375/2008г.
Видно от приложения към жалбата трудов договор №004/22.07.2021г.,
длъжникът от 22.07.2011г. работи в „Ендомед 2020 “ЕООД, град Пловдив
на длъжността „главен счетоводител“, при уговорено основно месечно
трудово възнаграждение в размер от 650 лева и допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,06% за
всяка година трудов стаж.
Със Запорно съобщение изх.№98204/25.11.2021г. (л. 341) до „Ендомед
2020 “ЕООД, гр. Пловдив, е наложен запор върху трудовото и всяко друго
възнаграждение на длъжника А.К. М-Т.. Посочено е от съдебния изпълнител,
че удръжките от работодателя следва да се правят ежемесечно при спазване
на правилата на чл. 446 ГПК.
В отговор е постъпило писмо, вх. № 91077/17.12.2021 г. на ЧСИ
Константин Павлов, от „Ендомед 2020 “ЕООД,гр. Пловдив, с което съдебният
изпълнител бива информиран, че получаваното трудово възнаграждение от
работника А.К. М-Т. е несеквестируемо и наложеният запор не може да бъде
изпълняван.
Предвид така установеното от фактическа страна ПОС прави следните
правни изводи:
С разпоредбата на чл. 446 ГПК са въведени изключения от
възможността принудителното изпълнение да бъде насочено срещу
определени имуществени права на длъжника, които са обявени за
несеквестируеми.
Съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК и при съобразяване на задължителните
2
указания, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът
намира, че в закона е регламентиран несеквестируем минимум от трудовото
възнаграждение на едно лице, към което вземане не може да се насочи
принудителното изпълнение. Той е определен в абсолютна стойност и е равен
на размера на минималната работна заплата за страната.
Съгласно разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК трудовото възнаграждение
и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са частично
секвестируеми, поради което и наложеният върху тях запор обхваща само
секвестируемата част от тези вземания. Секвестируемата част се определя по
различен начин според величината на дохода /след приспадане на дължимите
върху него данъци и задължителни осигурителни вноски/ и обстоятелството
дали длъжникът е с деца, които той издържа.
В разглеждания случай с процесната жалба се атакува запор с
твърдението, че същият е наложен върху несеквестируем доход /чл. 446 ГПК/.
От намиращите се в кориците на изпълнителното дело доказателства не се
установява принудителното изпълнение да е насочено върху несеквестируемо
имущество. Видно от намиращото се в изпълнителното дело запорно
съобщение, изпратено до третото задължено лице – работодателя „Ендомед
2020 “ЕООД, гр. Пловдив, ЧСИ Павлов е разпоредил удръжките от
трудовото възнаграждение да бъдат правени ежемесечно от третото
задължено лице при спазване правилата на чл. 446 ГПК, т. е. при
съобразяване конкретния размер на несеквестируемия минимум и
секвестирумета част /ако има такава/. Съдебният изпълнител към момента на
налагането на запора върху трудовото възнаграждение няма възможност да
определи каква част от него подлежи на принудително изпълнение, тъй като
не разполага с необходимата за това информация. Едва след осъществяването
на контакт с работодателя, който да подаде необходимата информация за
определяне на несеквестируемата част, съдебният изпълнител може да зачита
несеквестируемостта на конкретна сума и при необходимост да я връща на
длъжника (арг. ТР 2-2015-ОСГТК, т. 13). Обстоятелството, че трудовото
възнаграждение на длъжника е в минималния за страната размер и е
несеквестируемо , не ограничава съдебният изпълнител да налага запор
върху това вземане.Още повече, че размерът на минималната работна заплата
е динамична и променлива величина и в последващ момент получаваното от
3
длъжника трудово възнаграждение може да надхвърли този размер.
По делото няма данни да са нарушени правата на длъжника и да са
преведени по сметка на ЧСИ суми от третото задължено лице „Ендомед 2020
“ЕООД гр. Пловдив, които да не са съобразени с правилата, установени в чл.
446, ал. 1 от ГПК.
Относно твърдението на жалбоподателя, че съдебният изпълнител е
„изтеглил“ сумата от 504,39 лева, такива данни по изпълнителното дело не се
съдържат и доказателства от длъжника в тази насока не са ангажирани.
Същевременно от представения с жалбата платежен документ се установява
също, че сумата от 504,39 лева е била преведена на 21.01.2022г. от
наредителя-работодател „Ендомед 2020 “ЕООД, гр. Пловдив в полза на
длъжника А.К. М-Т. , с основание-трудово възнаграждение за
м.12.2021г.Следователно процесната сума е постъпила в патримониума на
длъжника и не е била „изтеглена“ от съдебния изпълнител, както
незаконосъобразно твърди жалбоподателя.
Ето защо съдът приема, че жалбата против действията на ЧСИ по
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Водим от което , съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№09598/08.02.2022г.,
подадена от А.К. М-Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул.
***,адв.Л.К.,длъжник по изп.д. №3555/2017г. по описа на ЧСИ Константин
Павлов, с рег. № 824 и район на действие ПдОС, против наложения от
съдебния изпълнител на запор върху получавано от работодателя „Ендомед
2020 “ЕООД, гр. Пловдив , трудовото възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл. 437,
ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5