О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ I- 2102 30.11.2017 г. град Бургас
Бургаският
окръжен съд, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен състав, на тридесети ноември две хиляди и
седемнадесета година в закрито заседание, на основание чл. 267 от ГПК, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Сияна ДИМИТРОВА
Секретар
като разгледа докладваното от младши съдия
Сияна Димитрова
въззивно
гражданско дело № 1587 по описа за 2017 година, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх.
№ 32759/28.08.2017 г. от ответника С.С.Т., ЕГН **********, чрез адвокат И.П. от
БАК срещу решение № 1226/11.08.2017 г. на Районен съд – Бургас, постановено по
гр.д. № 33/2017 г.
С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният
съд е уважил исковата претенция за приемане за установено по отношение на
ответника, че съществува вземането на ищеца „Бургасбус“ ЕООД, ЕИК *********, по
ч.гр.д. № 6749/2016 г. по описа на БРС, по което е издадена заповед №
3727/07.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за
сумата от 9050,39 лева, представляваща дължимо обезщетение за причинени
имуществени вреди по собствените на ищеца въздушна контактна мрежа в района на
ул. „Индустриална“ в гр. Бургас и тролейбус Шкода 26 Соларис с рег. № 13535,
чрез допуснато от ответника ПТП на 13.10.2015 г. при управление на багер
Зенебоген 825, ведно с мораторна лихва в размер на 979,90 лева за периода от
13.10.2015 г. до 04.11.2016 г. и законната лихва върху главницата, считано от
04.11.2016 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за
установяване на вземанията в останалата им част, до предявения размер от
16 740,81 лева за главницата и до предявения размер от 1667 лева за
мораторна лихва.
Със същото решение е отхвърлен предявеният от ответника
Т. обратен иск за осъждане на конституираното по делото в качеството трето
лице- помагач на ответника дружество „Транскордия“ ООД, ЕИК *********, да му
заплати установените по главния иск вземания на ищеца, предмет на заповедното
производство по ч.гр.д. № 6749/2016 г. по описа на БРС.
Първоинстанционният съд е осъдил ответника да
заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер на 395 лева.
Във въззивната си жалба пред настоящия съд, ответникът
С.С.Т. обжалва първоинстанционното решение в установителната му част по главния
иск и в отхвърлителната му част досежно предявения обратен иск. Излага доводи
за недопустимост на решението поради липса на пасивна процесуална легитимация
за ответника, като основава оплакванията си с приложението на специалното
законодателство на Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, която счита за приложима по отношение на
процесния случай. Излага съображения за допуснато нарушение от страна на
контролните органи при сектор ПП ОДМВР Бургас при съставяне на АУАН №
15-0769-4077/13.10.2015 г., на който ищецът основава претенцията си, което се
изразявало в несъобразяване на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата.
На следващо място се релевират доводи за
неправилност и несправедливост на обжалваното решение, като несъобразено с
основния римски принцип „комуто ползата, нему и вредата“. Твърди се, че
процесното ПТП е настъпило вследствие изпълнение от страна на ответника на
заповеди и възлагания на третото лице – помагач „Транскордия“ ООД, като
ответникът бил понесъл и други санкции във връзка с нарушения, свързани с
режима на движение и регистрацията на превозното средство, които твърди, че са
следствие на неизпълнение на задълженията на третото лице – помагач. Прави се
оплакване за неправилност и неверност на изводите на съда досежно
съществувалите към датата на ПТП правоотношения и причината за настъпилите
вреди за ищеца, като намира, че последните са следствие от действия и
бездействия на третото лице – помагач – възложител по смисъла на чл. 49 от ЗЗД.
Излагат се съображения, че съдът неправилно е определил и размера на дължимото
обезщетение на ищеца, като включил в него сума в размер на 2075 лева, в
противоречие на експертното заключение, съгласно което разходите на тази
стойност са за вложени собствени сили и средства от ищеца, чрез работния му
персонал. Сочи, че по делото не е установеното действителното разходване на
средства от ищеца за закупуване на части за ремонт, а от представена по делото
справка не ставал ясен начина на ценообразуване.
При изложените съображения, въззивникът моли
за отмяната на първоинстанционния акт в установителната му част като
недопустимо и неправилно в условията на евентуалност и постановяване на нов в
случай на неправилност, с който да бъде установена отговорността на третото
лице помагач за причиняването и обезщетяването на процесните щети. Отправя се
искане и за отмяна на отхвърлителната част на решението досежно предявения
обратен иск и постановяване вместо това на ново, с което същият да бъде уважен
в цялост.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са подадени отговори
на въззивната жалба от въззиваемата
страна „Бургасбус“ ЕООД, ЕИК ********* и третото лице-помагач „Транскордия“ ООД.
Настоящият състав намира, че постъпилата
въззивна жалба е допустима като подадена от страна която има правен интерес от
обжалването, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и
съобразена с изискванията за редовност по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл.
261 от ГПК. Поради това, делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Предвид изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна
жалба с вх. № 32759/28.08.2017 г. от С.С.Т., ЕГН **********, чрез адвокат И.П.
от БАК срещу решение № 1226/11.08.2017 г. на Районен съд – Бургас, постановено
по гр.д. № 33/2017 г.
ВНАСЯ в.гр.д.
№ 1587/2017 г. по описа на Бургаския окръжен съд за разглеждане в открито
съдебно заседание, насрочено за 06.12.2017 г. от 10,00 часа.
Преписи от настоящото определение да се връчат
на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.