Решение по дело №45643/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5470
Дата: 6 април 2023 г.
Съдия: Илина Велизарова Златарева Митева
Дело: 20221110145643
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 5470
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110145643 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от “ФИРМА” ЕАД против М. К. Л. с искане да бъде
признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на
топлофикационното дружество сумите по издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за
изпълнение на парично задължение от 08.04.2022г. по ч.гр.д. № 15811/2022г. по описа на
СРС в размер на 1070,45 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.5.2019 г. до 30.4.2021 г. ведно със законна лихва от 25.03.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 114,74 лв. за периода от 15.09.2020 г.
до 15.03.2022 г., сумата от 8,52 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2021 г. ведно със законна лихва от
25.03.2022 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 0,67 лв. за периода
от 03.03.2021 г. до 15.03.2022 г.
С отговора на исковата молба ответникът М. К. Л. признава исковете. Прави искане
за разсрочване на изпълнението на съдебното решение по делото, което мотивира с
твърдението, че единственият й доход е от пенсия.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 113-ти състав е сезиран с предявени по реда на чл. 415 ГПК първоначално
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки: наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и
да заплати уговорената продажна цена, както и продавачът да е доставил топлинна енергия в
1
твърдяното количество на купувача.
Процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признаване на иска са
ответникът да е признал иска и изрично искане на ищеца съдът да прекрати съдебното
дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието. Признанието на иска
представлява отказ от процесуална защита срещу предявен иск, тоест по същество се
признават всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като се
поддържа, че предявеното субективно право не е прекратено чрез изпълнение или чрез друг
правопрекратяващ способ.
В случая съдът намира, че са налице и двете предпоставки за постановяване на
решение при признание на иска, като е съобразена и разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а
именно признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, като признанието
на иска е направено от страна, която може да се разпорежда със съответното право.
Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на ответника за разсрочване на
изпълнението на задължението. В нормата на чл. 241, ал. 1 ГПК е предвидено, че при
постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с
оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. Съгласно приетото в т.
14 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
"Разпоредбата на чл. 241 ГПК намира приложение в исковото производство по чл. 415, ал. 1,
респ. чл. 422 ГПК при уважаване на иска за установяване на вземането. Поначало съдът
може да отсрочи или разсрочи изпълнението само на съдебни решения, които подлежат на
изпълнение, т. е. на осъдителните съдебни решения /ТР № 129 от 01.11.1966 г., гр. д. №
98/66 г., ОСГК/. Ответникът по установителен иск по чл. 422 ГПК, обаче, не може да бъде
поставен в по-неблагоприятно положение от ответник, срещу когото е уважен осъдителен
иск за същото вземане, доколкото заповедното производство е факултативно и поставено на
разположение на кредитора по негов избор - същият може направо да предяви осъдителен
иск за вземането си или да поиска издаване на заповед за изпълнение. Правата по чл. 241
ГПК са на длъжника и същите не могат да бъдат обусловени от волята на кредитора относно
избрания от него ред на защита.
В хипотезата на предявен установителния иск по чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК
кредиторът вече разполага със съдебно изпълнително основание, при което съдебното
решение за установяване на вземането стабилизира заповедта и в хипотезата по чл. 410 ГПК
и въз основа на нея се издава изпълнителен лист /чл. 416 ГПК/. Ето защо действието на
съдебното решение за уважаване на иска за установяване на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение, е идентично по последици с осъдителното решение за същото
вземане, като създава изпълнително основание за принудително събиране на вземането.
Следва да се има предвид и това, че основанията, на които се отсрочва или разсрочва
изпълнението /имотно състояние, здравословно състояние и др. /, могат да са налице по
отношение на всеки длъжник, независимо от вида на производството, по което същият е
осъден.
Разпоредбата на чл. 454 ГПК не е аргумент за неприложимост на чл. 241 ГПК в
исковото производство по чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК, поради наличие на друг ред за
защита, тъй като спирането на изпълнението от съдебния изпълнител се постановява при
различни предпоставки - необходимо е длъжникът доброволно да внесе част от вземанията
по изпълнителния лист.
Отсрочването или разсрочването на изпълнението не може да бъде постановено от
заповедния съд, тъй като не се постановява служебно, а по искане на ответника. В
заповедното производство длъжникът обаче не участва в производството преди да му е
връчена заповедта за изпълнение, а същевременно чл. 241 ГПК предвижда, че съдът
отсрочва или разсрочва изпълнението при постановяване на своя акт, а не след това. В
исковия процес на общо основание ответникът ще може да направи искането и да представи
2
доказателства в негова подкрепа до приключване на съдебното дирене пред първата
инстанция.
В случая са налице предпоставките за разсрочване на изпълнението, като с оглед
неоспорените от ищеца твърдения на ответника и представените по делото писмени
доказателства се установяват обстоятелства за размера на получваните от първия доходи –
от около 537,05 лева месечно от пенсия, както и че ответникът заплаща заем с месечна
вноска от 97 лева. Следователно задължението за главница, лихви и разноски следва да
бъде разсрочено на равни месечни вноски в размер на 100 лева, вносими ежемесечно до
пето число на съответния месец.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира присъждането на
разноски разполага само ищецът. Последният е поискал присъждането на деловодни
разноски, като е доказал, че реално е сторил такива, поради което на основание чл. 78, ал. 1,
във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр. Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му се
присъдят сумите от 75 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и 175 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
за исковото производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. К. Л. с ЕГН ********** с
адрес гр. Х, че дължи на „ФИРМА“ ЕАД с ЕИК 83160... със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Х на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1070,45 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2019
г. до 30.4.2021 г. за топлоснабден имот с адрес гр. Х, с абонатен номер 185412, ведно със
законна лихва от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
114,74 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 15.03.2022 г., сумата от 8,52 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2021
г. ведно със законна лихва от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в
размер на 0,67 лв. за периода от 03.03.2021 г. до 15.03.2022 г, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.04.2022 г. по ч. гр. д. №
15811/2022 г. по описа на СРС, III Г. О., 113-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. К. Л. с ЕГН ********** с адрес гр. Х да
заплати на „ФИРМА“ ЕАД с ЕИК: 83160... със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Х сумата от 250 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241 ГПК изпълнението на дължимите суми по
настоящотото съдебно решение за главница, лихви и разноски, като М. К. Л. с ЕГН
********** с адрес гр. Х да заплаща на „ФИРМА“ ЕАД с ЕИК: 83160..., сумата на
погасителни вноски от по 100,00 лева, вносими ежемесечно до пето число на съответния
месец, считано от влизане в сила на решението, до пълното изплащане на дълга.
Решениетo може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба, а в частта с която изпълнението на дължимите
суми е разсрочено, имаща характер на разпореждане – в едноседмичен срок пред Софийски
градски съд с частна жалба.
Препис от решението да се изпрати на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4