РЕШЕНИЕ №
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр. П.,15.03.2019г.
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично заседание на единадесети март ,
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Стефан Данчев
при секретаря ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА и в присъствието на
прокурора..............………като разгледа докладваното от съдията Данчев т.д.№
73 по описа за 2018г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
С исковата
молба от „*** „ АД срещу В.Г.Г. и Л.Е.Ц.
, като солидарни длъжници , е предявен
осъдителен иск по чл. 430 от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД с цена на иска
30 155,91 CHF /непогасена част от
главницата /,както и за законната лихва
върху тази главница от предявяване на
иска до окончателното и заплащане ,а така също и за такси за уведомяване в
размер на 337,70лв. Претендират се и
направените деловодни разноски.
На основание
чл.118, ал.1 от ГПК, съдът е приел , че с оглед цената на иска, е родово
компетентен по смисъла на чл.104, т.4, от
ГПК да разгледа делото, а предвид заявения от ищеца предмет на иска и
изложената в исковата молба фактическа обстановка , която е свързана с
неизпълнение на задължение на
ответниците , произтичащо от търговска сделка- договор за банков кредит за
покупка на недвижим имот , съдът намира, че се касае за търговски спор
по чл.365, т.1 от ГПК, който следва да бъде разгледан по реда на Глава тридесет
и втора от ГПК.
В исковата молба се твърди ,че между Банката/
тогава с наименование „ *** „АД /,като
кредитор и В.Г. като кредитополучател е бил сключен договор
за кредит за покупка на недвижим имот № НL 36496 от 08.05.2008 г. по силата на който на
кредитополучателя е предоставен
кредит в размер на равностойността в шв.
Франкове по курс купува за шв. Франк към лева
на Банката в деня на усвояване на кредита , на 55 230 евро от които равностойност в шв. Франкове на 9
300 евро за покупка на недвижим
имот- офис №18 в гр.П. ,ул.“Р.„ №15 и равностойността в шв. Франкове на 45 930 евро в деня на усвояване на кредита
за други разплащания. Твърди се ,че
цялата сума от 91 036,00 CHF е била
преведена по сметка на кредитополучателя с банково бордеро от 10.05.2008г.
Сочи се ,че за
обезпечаване на вземанията на Банката по договора за кредит
,кредитополучателят е учредил с нотариален акт № 36 том VІ
,рег.№4934 дело № 709 от 2008г.
договорна ипотека в полза на
Банката върху описания по горе недвижим
имот .
Ищецът сочи също
така ,че на 15.07.2008 г. е бил
сключен договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит ,с нот. Заверка на подписите на страните по
него : „*** „ АД като цесионер и „***“ АД ,като цедент ,като според този
договор е прехвърлено на цесионера и вземането по договора за кредит с В.Г.,заедно
с всички обезпечения.Съгласно този договор за цесия , прехвърлянето влиза в
сила на 30.06.2008г. ,като вземанията се прехвърлят с всички обезпечения и
привилегии и други принадлежности ,вкл. начислената до датата на прехвърляне
лихва ,вкл. и солидарните длъжници по кредитите.
Твърди се ,че към
процесния договор за кредит № НL 36496 от 08.05.2008г. са били сключени
следните допълнителни споразумения: допълнително споразумение от 01.04.2010г. ;
договор за встъпване в дълг от 29.10.2010г ,допълнително споразумение от
11.05.2011 г. ; допълнително споразумение
от 11.07.2012г. ; допълнително споразумение 28.09.2012г.
С договора за
встъпване в дълг от 29.10.2010г. П.П. Г.
се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията му по
погасяване на кредита.
По силата на
споразумението от 11.07.2012г. В.Г. и П.П.
Г. са дали съгласие Банката служебно да преоформя съществуващите ,но неплатени към момента на
неговото сключване просрочия чрез
натрупването им към редовната главница по договора за кредит. В резултат на
извършеното преструктуриране на кредита неговия общ размер се е увеличил до 99
597,77 шв. Франка.
Твърди се също така ,че с допълнително споразумение от
28.09.2012г. Л.Е.Ц. поема изцяло
задълженията на П.П. Г. ,произтичащи от договора за кредит за покупка
на недвижим имот ,като става солидарен
длъжник по отношение на Банката относно всички задължения по този договор за
кредит. Със същото допълнително споразумение е уточнено ,че към датата на
неговото изготвяне остатъчния дълг по кредита е в размер на 97 262,11 шв.
Франка.
Твърди се също така
,че на 08.12.2014 г. е бил сключен
друг договор за цесия с който „*** „ АД е прехвърлило обратно на
Банката /вече с наименование „*** „ АД/
вземанията по договора за кредит с
В.Г. и Л. Е. Ц. ,за което
длъжниците са били уведомени с покани
чрез ЧСИ Т.К. .
Ищецът твърди ,че е
налице неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит ,тъй като не била
платена погасителна вноска с падеж на 10.11.2012 г. с
оглед на което на осн. чл. 19 от договора за кредит и чл. 60 от ЗКИ ,Банката е обявила кредита за изцяло
предсрочно изискуем за което длъжниците
били изрично уведомени с
покани, връчени чрез ЧСИ Т.К..
Твърди се ,че
въпреки това до настоящия момент
ответниците не са изпълнили
задълженията си по договора за кредит,поради което ищеца претендира част от дължимата Главница в размер на 30 155,91 швейцарски франка
В срока по чл. 367
от ГПК,който в случая е изтекъл на 25.05.2018г. , не е постъпил писмен отговор
от ответника В.Г.. С оглед на това съдът
е указал
изрично на този ответник , че съгласно чл. 370 от ГПК е загубил
възможността да подаде писмен отговор по исковата молба , да направи възражения
, да оспори истинността на представените с исковата молба доказателства ,както и да посочи и да представи
доказателства по спора ,тъй като не е подал писмен отговор в срока по чл. 367
от ГПК. Впоследствие , обаче ,с изрична писмена молба
от 23.01.2019г. ответника В.Г. е направил признание на иска на осн. чл. 237 от ГПК ,като е заявил ,че признава предявения срещу него осъдителен иск в
пълен размер .Прави искане да се постанови решение от съда при условията на чл.
237,ал. 2 от ГПК.В т.вр. обаче следва да се посочи на този ответник, че решение
при признание на иска и във вида по чл. 237, ал.2 от ГПК се постановява само
когато има изрично искане от самия ищец за прекратяване на съдебното дирене и
за постановяване на такова решение съобразно признанието.Тъй като в конкретния
случай не е било направено такова искане от страна на ищеца,то ПлОС няма
основание да постановява решение при признание на иска по чл. 237, ал.2 от ГПК
, а следва да постанови решение по чл.
235 от ГПК след приключване на съдебното дирене, в което дължи да изложи мотиви
по твърдяната в исковата молба фактическа обстановка , а не само да укаже ,че
решението се основава на признание на иска.При това съдът ще преценява
направеното признание на иска съвместно със събраните по делото
доказателства.
На втория ответник –Л.Е.Ц.
е бил назначен особен представител на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. И.Н. .В
срока по чл. 367 от ГПК е постъпил писмен отговор от този втори ответник ,чрез
неговия особен представител. В него се правят следните възражения :
1.че не бил налице валидно сключен договор за кредит между страните по него ,тъй като от името на
Банката същият е сключен от И.И. и Т.Б. ,които не са законни представители на
Банката ,вписани в търговския регистър , а са действали като търговски
пълномощници ,без обаче да са имали правото да сключват от името на банката кредитни
сделки.
2.че Л.Ц. не е страна по договора за кредит ,тъй като не го е
подписвал , а е подписал само допълнително споразумение към този договор и то с
лице , което не е страна по основния договор – „*** „ АД. Сочи се ,че имало
поправки относно датата на това допълнително споразумение.Счита се ,че не било
налице валидно допълнително споразумение ,тъй като посочените като страни по
него не са можели да бъдат страна по процесния договор за кредит.? Ответникът
счита ,че прехвърлянето на вземането по процесния договор за кредит,макар да е
било извършено с договора за цесия от 15.07.2008г. всъщност има действие спрямо
кредитополучателя и солидарните длъжници едва от 2018г., когато същите са били
уведомени за това прехвърляне .Оттук се прави извод ,че „*** „ АД не е могло да
сключва с П. Г. договор за встъпване в дълг от 29.10.2010г. ,тъй като към този
момент вземането не му било прехвърлено ,респ. цесията не била валидна , а
оттам пък и договорът за встъпване в дълг,сключен с П. Г. също не бил валиден,от което пък се прави извод, че и допълнителното
споразумение с което Л.Ц. е поел задълженията на П. Г. също така не е валидно.
3.че договора за встъпване в дълг от 29.10.2010г. с който П. Г.
е станала солидарен длъжник и допълнителното споразумение от 2012г. с което Л.Ц.
е заместил П. Г. в дълга също така били невалидни поради това, че били сключени
за „ ***„ АД от И.И. и Т.Б.,които към този момент не са били
законни представляващи това дружество, а такива са били други лица, вписани в
търговския регистър.
4.твърди се също така ,че не е налице забава на
кредитополучателя и на солидарните длъжници по договора за кредит , а оттам и
не е налице предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит.
В договора за кредит не бил уговорен падеж за погасяване на кредита, а такава
дата на падеж на кредитните вноски
липсвала и в допълнителните споразумения към договора за кредит., а освен това
по делото нямало представен погасителен план ,който да е подписан от страните ,
а са налице погасителни планове от 2013г. които обаче са издадени от „*** „ АД
, а не от „ *** „ АД и освен това не са
подписани от кредитополучателя и от солидарните длъжници.
Заявено е оспорване
на подписите за кредитополучател , поемател , встъпващ съдлъжник и заместваща
страна в договора за кредит и допълнителните споразумения към него и „ в
другите документи ,приложени по делата
в които има подписи на В.Г. , на П. Г. и на Л.Ц..
5. възразява се ,че няма доказателства към Л.Ц. да е
отправяно уведомление за просрочие ,както и за предсрочна изискуемост на
задълженията по договора за кредит.
С доклада си по
делото ,съдът е разпределил доказателствената тежест между страните в процеса
,като е приел, че доказателствената
тежест е върху ищеца да установи
съществуването на валидно и изискуемо парично вземане ,произтичащо от
договора за кредит,както и от сочените в исковата молба допълнителни
споразумения ,в т.ч. допълнително споразумение
за встъпване в дълг , в
претендираният в исковата молба размер ,както
и да установи надлежното му придобиване посредством договора за
цесия,както и надлежното обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем,както и че ищецът
не носи доказателствена тежест да установява отрицателния факт на неизпълнение
на задълженията на длъжниците
,произтичащи от договора за кредит. Ако
ответникът твърди надлежно изпълнение на задълженията си , то негова е
доказателствената тежест за установяване на това изпълнение.
При преценката на
събраните по делото писмени доказателства,заедно с направеното от първия
ответник В.Г. признание на иска ,според П.ски окръжен съд се налага извод ,че
ищеца успешно е изнесъл възложената му в този процес доказателствена тежест .При
преценката на тези доказателства се установява следната фактическа обстановка :
Налице е
валиден договор за кредит за покупка на
недвижим имот № НL 36496 от 08.05.2008
г. ,сключен между „*** „АД като кредитор и
В.Г.Г. като кредитополучател по
силата на който на кредитополучателя е
предоставен кредит в размер на
равностойността в шв. Франкове по курс купува за шв. Франк към лева на Банката в деня на усвояване на кредита ,
на 55 230 евро от които равностойност в
шв. Франкове на 9 300 евро за покупка на
недвижим имот- офис №18 в гр.П.
,ул.“Р.„ №15 и равностойността в шв.
Франкове на 45 930 евро в деня на
усвояване на кредита за други разплащания.
Заявявайки признание на иска ,първият ответник В.Г. фактически признава
,че твърдяната в исковата молба фактическа обстановка се е осъществила именно
така ,както е изложена в исковата молба,което включва в себе си и факта на
сключване на процесния договор за кредит .Това включва и признание на факта на
получаване на договорената сума по договора за кредит ,който факт впрочем се
потвърждава и от приетата по делото съдебно –икономическа експертиза ,която
сочи ,че съгласно предоставено на експертизата извлечение за движението по
разплащателна сметка с IBAN:***“разплащателна сметка на граждани и домакинства –валута
CHF с титуляр В.Г.,
на 10.05.2008г. е получена сумата
95 587,80 CHF,като на същия ден цялата усвоена сума по кредита и кеш бонуса са превалутирани
от Банката в евро по курс продава на
Банката за деня и са преведени 57 991,71 евро по разплащателна сметка с
IBAN:***“,която е също така с титуляр В.Г.. Налице е следователно усвояване на
договорената сума от кредитополучателя,като общият размер на усвоената сума
,според експертното заключение , е 99 597,77 CHF,като при това са
съобразени и увеличенията на усвоената главница съгласно последващите
допълнителни споразумения между страните по договора.
Що се отнася до възражението на особения
представител на втория ответник-Л.Ц. – адв.Н. за това ,че договора за кредит бил сключен от името
на Банката от лица ,които не били вписани като нейни законни представители в
търговския регистър ,то действително се установява от справката в търговския
регистър ,че към датата на сключване на процесния договор за кредит като
законни представители на Банката са били вписани лицата А.Х. ,А.Я. и П. Н. Д.
.При подписване на договора за кредит
Банката е била представлявана от И.И. и Т.Б. за които е посочено ,че са
упълномощени от законните представители на Банката с пълномощно рег.№ 8099 от
30.11.2007г. на нотариус с рег № 379 . С допълнителната искова молба ,Банката е
представила въпросното пълномощно / на л. 200 от том І на делото / от което е
видно ,че А.Х. и А.Я. в качеството им на
двама от законните представители на Банката се упълномощили И. И. И. и Т. Ц. Б.
да представляват банката на територията на П.ска обл. ,като извършват всички
действия и сключват всички сделки ,свързани с банковата дейност ,в т.ч. изрично
е посочено и „предоставяне на кредити“ . От това пълномощно се вижда ,че се
касае за упълномощаване на търговски пълномощници по чл. 26 от ТЗ ,които са
упълномощени да извършват действията ,свързани с обикновената дейност на
търговеца.Поради това съдът намира ,че процесният договор за кредит е валидно
сключен, като Банката е ангажирана от изрично упълномощените от нейните законни
представители търговски пълномощници – И.
И. И. и Т. Ц. Б. Освен това ,дори условно
да се допусне ,че е имало някакъв
порок на представителната власт на посочените търговски пълномощници по
отношение на Банката,то сключването на договора за кредит е потвърдено
впоследствие от търговеца / Банката /, чрез превеждането на посочените по -горе
договорени с договора за кредит суми по
разплащателната сметка с титуляр кредитополучателя В.Г.,т.е. чрез предприетите
от Банката действия по изпълнение на договора за кредит.
По –нататък
хронологично при проследяване на представените по делото документи ,се
установява ,че на 15.07.2008 г. е бил сключен договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит ,с нот.
Заверка на подписите на страните по него : „*** „ АД като цесионер и „***“ АД
,като цедент ,като според този договор е прехвърлено на цесионера и вземането
по договора за кредит с В.Г.,заедно с всички обезпечения. Съгласно този договор
за цесия , прехвърлянето влиза в сила на 30.06.2008г. ,като вземанията се
прехвърлят с всички обезпечения и привилегии и други принадлежности ,вкл.
начислената до датата на прехвърляне лихва ,вкл. и солидарните длъжници по
кредитите.
По този повод се
поставя въпроса за валидността на договора за цесия и за неговото действие по отношения на кредитополучателя и
солидарните длъжници. Ответникът Л.Ц.
/чрез особения си представител / счита ,че прехвърлянето на вземането по
процесния договор за кредит,макар да е било извършено с договора за цесия от
15.07.2008г. всъщност има действие спрямо кредитополучателя и солидарните
длъжници едва от 2018г., когато същите
са били уведомени за това прехвърляне . Оттук се прави извод ,че цесионерът „***
„ АД не е могъл да сключва с П. Г. договор за встъпване в дълг от 29.10.2010г.
,тъй като към този момент вземането не му било прехвърлено ,респ. цесията не
била валидна , а оттам пък и договорът за встъпване в дълг,сключен с П. Г. също не бил валиден,от което пък се прави извод, че и допълнителното
споразумение с което Л.Ц. е поел задълженията на П. Г. също така не е валидно. Това възражение на особения представител на
ответника Л.Ц. съдът намира за неоснователно поради следните съображения :
Неправилно в това
възражение се смесват въпроса за валидността на договора за цесия и неговото
действие между страните /цедент и
цесионер/ с въпроса за действието на
прехвърлянето по отношение на длъжника /кредитополучател и солидарните длъжници
/ .Въпросът за това кога длъжниците са
уведомени за договора за цесия по никакъв начин не се отразява върху
валидността и действието на договора за
цесия между двете страни по него и доколкото не се твърди този договор да страда
от пороци водещи до неговата недействителност ,то следва да се приеме ,че
процесният договор за цесия е валиден
и е произвел действие между
Банката/цедент / и цесионерът /„*** „
АД/,т.е че посочените в съответните приложения към договора за цесия вземания
са валидно прехвърлени в потримониума на /„*** „ АД още на датата посочена в
договора за цесия като дата на влизане в сила на прехвърлянето – 30.06.2008г. Поради
това, още след тази дата /„*** „ АД встъпвайки в правата на удовлетворения
кредитор –банката , е имало право впоследствие да сключва и посочените
допълнителни споразумения към договора за кредит вземането по който е
прехвърлено ,тъй като то вече има качеството на кредитор и в това си качество
може да постига допълнителни споразумения с длъжника или да придобива и други
съдлъжници за обезпечаване на същия дълг.
В т.см. няма никаква пречка новият кредитор „*** „ АД да сключи
представените по делото допълнителни споразумения: допълнително споразумение от
01.04.2010г. ; договор за встъпване в дълг от 29.10.2010г ,допълнително
споразумение от 11.05.2011г. ; допълнително споразумение 28.09.2012г. Все в т.вр. следва да се посочи ,че макар
длъжникът В.Г. да е бил формално уведомен за договора за цесия с писмена
нотариална покана ,връчена му при условията на отказ едва на 29.01.2018г. ,то
всъщност е узнал за тази цесия значително по –рано , а именно при подписването
на допълнителното споразумение от 01.04.2010г.при което очевидно
кредитополучателят е узнал за промяната
по отношение на кредитора по договора за кредит
№ НL 36496 от 08.05.2008 г.,след
като е приел да договаря с него условията за погасяване на това си парично
задължение, произтичащо от същия договор за кредит ,който е сключил с банката.
Уведомяването на
длъжника В.Г. с посочената по-горе
нотариална покана ,извършено на 29.01.2018г.може да се обсъжда и по отношение
на втората цесия – тази, извършена с договора от 08.12.2014
г. с който „*** „ АД е прехвърлило
обратно на Банката /вече с наименование „*** „ АД/ вземанията по договора за кредит с В.Г. и
Л.Е.Ц.. Това по-късно уведомяване на
длъжника В.Г. за извършената цесия ,обаче е без значение за конкретния спор
,доколкото самият длъжник не твърди ,че за периода от 08.12.2014г. до датата на
връчване на нотариалната покана- 29.01.2018г.
е продължил да извършва плащания по договора за кредит към „*** „ АД
вместо към „*** „ АД,които плащания при това да не се били надлежно отчетени от
Банката-ищец при предявяване на претенцията и по делото.Изобщо по делото не се
твърди от ответника В.Г. ,той да е
извършвал някакви плащания към предходния
кредитор ,поради незнание , че
вземането срещу него е прехвърлено на
друг кредитор и тези плащания да не са съобразени от ищеца по делото.
Що се касае до
втория ответник Л.Ц. ,съдът намира ,че той има качеството солидарен
длъжник с В.Г. ,поради това ,че е
заместил първоначалния солидарен длъжник П.П. Г. за всичките и задължения
,произтичащи от договора за кредит за
покупка на недвижим имот № НL 36496 от
08.05.2008 г.и последващите анекси и допълнителни споразумения към него.Това
заместване в дълг на осн. чл. 102 от ЗЗД е станало с подписването на
допълнително споразумение от
28.09.2012г. / на л. 23-24 от том І на делото / в което поеманият дълг е
достатъчно ясно индивидуализиран и
определен в размер на 97 262,11 Швейцарски франка към датата на това
споразумениеи с посочен краен срок за погасяване до 10.05.2032 г. При това заместеният солидарен длъжник П. Г.
се освобождава от отговорност към кредитора , а тази отговорност се поема от
заместващия длъжник Л.Ц..
В т.вр. следва да се посочи ,че оспорването на
авторството на П. Г. по
отношение на подписа за поемател / встъпващ съдлъжник в договора за встъпване в
дълг от 29.10.2010г. ; подписа за
кредитополучател и над името П.П. Г. в допълнителното споразумение от
11.05.2011г. към договора за кредит ,както и на подписа под името „П.П. Г. „ в
допълнителното споразумение от
28.09.2012г., а така също и оспорването на подписа за „поемател / заместващ
длъжник „ и над името Л. Е. Ц. в допълнителното споразумение от 28.09.2012г. не е успешно проведено от втория
ответник ,т.е.съдът приема ,че подписите положени за П. Г. и за Л.Ц. на
посочените документи са положени от тези
лица ,които се сочат за техни автори.В т.см. е категоричното заключение на
вещото лице по приетата по делото съдебно-графологична експертиза. В т.вр. следва да се посочи изрично ,че няма
нищо нередно в това ,че процесните допълнителни споразумения са били подписани
с „*** „ АД,което дружество е придобило качеството на кредитор по отношение на
вземането ,произтичащо от договора за кредит
за покупка на недвижим имот № НL 36496
от 08.05.2008 г. в резултат на
договора за цесия от 15.07.2008 г., а не
са били подписани с първоначалния кредитор –Банката,която със сключване на
процесния договор за цесия от 15.07.2008г. е загубила качеството си на кредитор
по процесното вземане,което качество е придобила отново в резултата на
сключения впоследствие – на 08.12.2014
г. друг договор за цесия с който „*** „
АД е прехвърлило обратно на Банката /вече с наименование „*** „ АД/ вземанията по договора за кредит с В.Г. и
Л.Е.Ц..
В т.вр. следва да се отбележи ,че въпросът за
това кога Л.Ц. е узнал за извършената с договора от 08.12.2014г. цесия и дали
това е станало едва през 2018г. чрез връчването на нотариална покана при
условията на чл. 47 от ГПК е без значение за конкретния случай , тъй като и този ответник чрез процесуалния си
представител не твърди да е извършвал някакви погасявания на задължението по
договора за кредит към предходния кредитор - „*** „ АД вместо към цесионера по договора от
08.12.2014г.- „*** „ АД,които погасявания да са извършени след 08.12.2014г.
Поради това въпроса кога е бил уведомен за цесията с уведомление по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД няма пряко значение за изхода на спора.
Що се отнася до оспорването валидността на
допълнителните споразумения ,в т.ч. договора за встъпване в дълг от
29.10.2010г. с който П. Г. е станала солидарен длъжник и допълнителното
споразумение от 28.09.2012г. с което Л.Ц. е заместил П. Г. в дълга , поради
това, че били сключени за „ ***„ АД
от И.И. и Т.Б.,които към този
момент не са били законни представляващи това дружество,то и в този случай се
установява ,че след договора за цесия от 15.08.2008г. , е налице пълномощно от
членовете на Съвета на директорите на дружеството цесионер – „ *** „ АД с което се упълномощава предишният кредитор „*** „АД да представлява дружеството
–упълномощител във връзка със съществуващите отношения между БРС и физически
лица –кредитополучатели по договори за потребителски кредити,жилищни кредити и кредити за малки и
средни предприятия ,като изрично е
посочено ,че Банката има право да подписва всички документи и да извършва
всички необходими действия ,произтичащи от договорите за кредит ,вкл. ,но не
само анекси и / или допълнителни споразумения
към договорите за кредит ,промяна на лихвените условия ,прекратяване на
договорите за кредит , писмени уведомления до кредитополучателите и др. В т.см.
и с оглед на представеното и вложено на л. 198 от том І на делото пълномощно
,съдът приема ,че Банката е имала правото
от името на „*** „ АД да сключва посочените по –горе допълнителни
споразумения,като самата Банка пък е действала
чрез своите търговски
пълномощници ,посочени по-горе - И.И. и Т.Б..
Същественото е да се
отбележи ,че вещото лице по СИЕ е проследило всички извършени погасявания на
дълга,като е посочило ,че последното плащане по кредита е било в размер на 1,61
CHF от
10.10.2012г. от банкова сметка *** Л.Ц. и с него са били погасени частично
такси по кредита. След тази дата няма извършени други плащания,респ. погашения
,което означава ,че и след сключване на договора за цесия от 08.12.2014г. също
не са били извършвани такива плащания за да е необходимо да се изследва въпроса
дали те са били към надлежния кредитор.
Вещото лице по СИЕ е
проследило подробно в заключението си извършените плащания по договора за
кредит и допълнителните споразумения към него ,като сочи ,че общо погасеният
размер на задължението е 43 305,85 CHF от които 34 744,08 CHF са платени от ответниците , а
сумата 8 561,77 CHF са преоформени като редовна главница.Според
заключението,което не е оспорено от страните в процеса ,към датата на
предявяване на исковата молба- 13.04.2018г. задължението за главница е в размер
на 97 706,06 CHF,като е формирано от просрочени вноски за главници
с настъпил падеж в размер на 8 308,40
CHF и главница с ненастъпил падеж в размер на 89 397,66 CHF. Поради
неизпълнение на задълженията произтичащи от договора за кредит и на осн. чл. 19 от договора за кредит и чл.
60 от ЗКИ ,Банката е обявила кредита за
изцяло предсрочно изискуем за което длъжниците
били изрично уведомени с
покани, връчени чрез ЧСИ Т.К./ покана до В.Г. от 29.01.2018г. и покана
до Л.Ц. от 16.02.2018г./ , които доказателства са вложени на л. 80 – 98 от том І
на делото/.
По делото не са
събрани други писмени доказателства за извършени частични погасявания на
задължението по договора за кредит след предявяване на исковата молба и в хода
на процеса ,поради което съдът приема за актуален размера на задължението за
главница, посочен в експертното заключение, а именно –задължението за главница
е в размер на 97 706,06 CHF. Както се вижда от исковата молба претенцията е
предявена частично- за сумата 30 155,91 CHF /непогасена част от главницата /,както и за законната лихва върху тази главница от предявяване на иска до
окончателното и заплащане.С оглед на това следва да се приеме,че предявеният
иск е основателен до размера в който е предявен пред съда-за сумата 30 155,91 CHF
/непогасена част от главницата /. В с.з.
пред ПлОС на 11.02.2019г. вещото лице Б.А. потвърждава ,че в счетоводството на
Банката –кредитор се води и начислено задължение в размер на 337,70 лева ,като
основанието за тяхното осчетоводяване е „възстановяване на разходи за телепоща
„ във връзка с отправените до двамата длъжници покани за които са били издадени
и съответните фактури ,посочени от в.л. : фактура № 10000000455/ 09.02.2018г. ;
фактура № ********** / 09.02.2018г. ; фактура № **********/29.01.2018г. и
фактура № *********/16.02.2018г. ,както и фактура № 10000000492 / 16.02.2018г.
които са в общ размер на претендираните с исковата молба 337,70лв.
Поради изложеното
дотук ,съдът намира ,че предявеният частичен
иск е основателен спрямо двамата солидарни длъжници ,поради което те
следва да бъдат солидарно осъдени да заплатят исковата сума. Оглед този изход
на делото ,ответниците следва да заплатят на ищеца и направените от него
деловодни разноски .Това се отнася и до ответника В.Г. ,който въпреки
направеното от него признание на иска/заявено с молба от 23.01.2019г. преди
второто съдебно заседание по делото/ ,с поведението си,изразяващо се в забавено
плащане на дължимите погасителни вноски по кредита , е дал повод за завеждане
на делото ,поради което не е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК за
освобождаването му от заплащане на разноски.
Поради това двамата ответници следва да бъдат осъдени да заплатят
следните направени от ищеца деловодни разноски ,съобразно представения от ищеца
списък по чл. 80 от ГПК : заплатена държавна такса в размер на 2003,80лв.
,заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2127,53 лв. ,както и заплатен
депозит за съдебно икономическа експертиза в размер на 500 лв. и заплатен
депозит за съдебно-графологична експертиза в размер на 250лв. Само ответникът Л.Ц. следва да бъде осъден
да заплати разноските, направени от ищеца за възнаграждение на назначения
особен представител на този ответник,които са в размер на 2063лв.
Поради тези
съображения , П.ски окръжен съд
РЕШИ
:
ОСЪЖДА на осн. чл.
430 от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД В.Г. Г., ЕГН-********** *** и Л.Е.Ц.
с ЕГН- ********** *** СОЛИДАРНО
да заплатят на „*** „ АД ,ЕИК-***,представлявано от М. В. –прокурист и П.
Николова Д. – изпълнителен директор ,със съдебен адрес *** ,бизнес сграда ИВЕЛ сумата 30
155,91 CHF / тридесет хиляди, сто петдесет и пет щвейцарски франка ,и деветдесет и един
сантима/ ,представляваща
непогасена част от
главницата по договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ НL 36496 от 08.05.2008 г. ,както и законната лихва върху тази главница от предявяване на
иска-13.04.2018г. до окончателното и
заплащане , а така също да заплатят на ищеца и сумата 337,70лв.
,представляваща такси за уведомяване на
длъжниците .
ОСЪЖДА на осн. чл.78
,ал.1 от ГПК В.Г.Г., ЕГН-********** *** и Л.Е.Ц.
с ЕГН- ********** *** да заплатят на „***
„ АД ,ЕИК-***,представлявано от М. В. –прокурист и П. Н. Д. – изпълнителен
директор ,със съдебен адрес *** ,бизнес сграда ИВЕЛ направените от ищеца деловодни разноски в това производство
,както следва : заплатена държавна такса в размер на 2003,80лв. ,заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 2127,53 лв. ,както и заплатен депозит за
Съдебно икономическа експертиза в размер на 500 лв. и заплатен депозит за
съдебно-графологична експертиза в размер на 250лв.
ОСЪЖДА Л.Е.Ц. с ЕГН- ********** *** да заплати на „***
„ АД ,ЕИК-***,представлявано от М. В. –прокурист и П. Н. Д. – изпълнителен
директор ,със съдебен адрес *** ,бизнес сграда ИВЕЛ разноските, направени от ищеца за възнаграждение на назначения
особен представител на този ответник,които са в размер на 2063лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ в
ОКРЪЖЕН СЪД :