Решение по дело №605/2024 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 655
Дата: 23 декември 2024 г. (в сила от 23 декември 2024 г.)
Съдия: Борис Константинов Динев
Дело: 20241400500605
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 655
гр. Враца, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело №
20241400500605 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 11163/15.8.2024 г. по описа на Районен
съд - Враца, на "Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с ЕИК *** от *** -
ответник в първоинстанционното производство, подадена по пощата на 14.8.2024 г.,
чрез процесуалния си представител юрк. А. Ф. против Решение №489/26.7.2024 г. г. на
Районен съд Враца, Гражданско отделение 7-ми състав по гр.д. 183/2024 по описа на
Районен съд Враца.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на В. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл. 79, ал. 1, предл. второ вр. чл. 82 ЗЗД сумата от 4 162 лева /четири хиляди сто
шестдесет и два лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
неизпълнение на договорно задължение по договор за доставка на ел. енергия,
настъпили на 01.12.2023 г. и на 05.12.2023 г. и изразяващи се в извършени разходи за
ремонт на собствените му електрически уреди: газов котел марка „Viessmann“, модел
„Vitodens 100W, B1KS“ 26 kW, вентилаторен конвектор марка „Innova“, сушилня марка
„AEG“, модел „T8DBC49S“ и модул за управление за пречиствателна станция за
отпадни води „One2Clean“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба – 22.01.2024 г. до окончателното й погасяване, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 111,48 лева /хиляда сто и единадесет лева и
четиридесет и осем стотинки/ - разноски в производството.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК ***.
Жалбоподателят обжалва решението като постановено с процесуални
1
нарушения и в противоречие с материалния закон.
Твърди, че първоинстанционният съд постановил неправилно решение, тъй като
по делото ищецът не е установил в първата инстанция виновно неизпълнение на
договорно задължение от страна на ответника, претърпени имуществени вреди и
техния размер, както и причинна връзка между неизпълнението от страна на
ответника- сега въззивник и настъпилите вреди.
Според въззивника съдът неправилно е тълкувал заключението на вещото лице,
изготвило приетата в първата инстанция СТЕ, в т. число причината за настъпване на
вредите, Твърди, че от заключението на вещото лице се установило, че само на
01.12.2023г. са отчетени прекъсвания и отклонения в качествените показатели на
абонатите; първоинстанционният съд не бил кредитирал заключението на вещото
лице, че откритата нестабилна връзка на нулевия проводник е следствие а не причина
за повредените електроуреди на ищеца; неправилно съдът е приел, че отчетения на
въпросната дата вятър не бил събитие от извънреден и непреодолим характер;
Намира за нелогичен изводът на първоинстанционния съд, че независимо, че
съобразно приетите като доказателство по делото от първоинстанционния съд
строителни книжа сградата била изпълнена съобразно всички норми на безопасност и
със всички токови зашити, те не сработили, поради което причина за вредите било
нестандартно напрежение на електрическата мрежа на въззивника. Твърди че била
неправилна и оценката на приетите по делото констативни протоколи №49/05.12.2023г.
и №55/08.12.2023г., тъй като същите не удостоверявали настъпили вреди, а само
твърдения на ищеца за претърпените вреди; не била установена датата на настъпване
на вредите; оспорва искът да е доказан по размер, тъй като вещото лице никъде не
потвърдило броя и цената на подменените части и цената на положения труд, които
според въззивника били шокиращи.
С жалбата не се правят доказателсвени искания.
Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата
инстанция.
В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по
жалбата В. Й. Й. , с ЕГН ********** от *** - ищец в първоинстанционното
производство, който депозира такъв с вх. №11676 от 28.8.2024 г., по описа на Районен
съд - Враца, , подаден директно в регистратурата на съда на 28.8.2024 г. чрез
процесуалния си представител адв.Т. Д. - АК-Враца, с който оспорва жалбата като
неоснователна.
Намира обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделя
правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и
процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на
производството доказателства.
Твърди, че обжалваното решение е валидно и допустимо, правилно и
обосновано, че първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на база на чиято задълбочена
преценка и логичен анализ, са формирани мотивирани и правилни крайни правни
изводи.
Намира въззивната жалба за бланкетна, не съдържала конкретни твърдения
относно формално сочените пороци на решението, поради което моли същата да бъде
оставена без уважение.
Прави анализ на събраните пред първоинстанцонния съд гласни доказателства и
на заключението на вещото лице и за необходимост за подменяне проводника на
електропровода, захранващ селото с усукан кабел или подземен кабел за
минимизиране на атмосферните влияния.
Признава, че действително в писменото заключение вещото лице е посочило, че
2
нестабилната връзка е следствие, а не причина за повредите в електроуредите, но в
открито съдебно заседание при изслушването си, вещото лице е пояснило, че при
наличните данни за силен вятър на 01.12.2023г., поради естественото люлеене на
проводниците от този вятър и материалът от който са направени - алуминий, който се
характеризира със слаба механична якост, е довело до разхлабване на връзката между
един от проводниците и стълба, което води до проблеми в електропреносната мрежа,
поради което и твърди, че вещото лице е променило заключението си в открито
съдебно заседание и въззивникът неправилно преценява заключението на вещото лице,
а първоинстанционният съд правилно бил обсъдил заключението на вещото лице.
Твърди, че в конкретния случай вятърът не е непреодолима сила, тъй като по
делото било установено неизпълнение на задължение на въззивника за поддържане на
мрежата в съответствие с техническите изисквания и неполагане от въззивника на
необходимата грижа за поддръжката й.
Твърди, че по делото не са доказани твърденията на въззивника за неизправност
в електрическата инсталация в дома на въззиваемия, а същият взел необходимите
мерки за защита на електрическата инсталация при строежа на жилището си, като дори
нивото на електрозащита в дома на въззиваемия било над нормативните изисквания, а
по делото не били представени доказателства да има изискване от въззивника за
изграждане на допълнителни съоръжения за електрозащита на жилището на
въззиваемия при присъединяването му към мрежата на въззивника.
Твърди, че от десетки години имало сериозни проблеми в електропреносната
мрежа на дружеството за района на с. Челопек. Лошите атмосферни условия, които
въззивникът навеждал като основание за претендиране на изключване на
отговорността му не били необичайно за населеното място и следвало да вземе
необходимите мерки за изключване на влиянието им върху електрическата мрежа.
Твърди, че неизпълнението е обективно - нарушението касае договорни
задължения за осигуряване на качествена електроенергия, което съгласно 3Е е услуга
от обществен интерес. EРM Запад е нарушило задълженията си по чл. 22 от ОУ да
осигури на ищеца до границата на собственост на електрическите съоръжения
електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество, приети от КЕВР и
изискванията за безопасност съгласно действащото законодателство, както и на
задължението си по чл. 89, т.4. от 3Е да поддържа електроразпределителната мрежа,
обектите и съоръженията и на спомагателните мрежи в съответствие с техническите
изисквания. ЕРМ Запад не е положило дължимата грижа да поддържа мрежата и
съоръженията си в техническа изправност, така че да предпази потребителите си от
вреди, поради доставка на некачествена електрическа енергия.
Поддържа, че са неоснователни възраженията във въззивната жалба, че по
делото не е доказано, че вредите са настъпили на сочените в исковата молба дати и не
е доказан размера на вредите.
Твърди, че правилно първоинстанционният съд е кредитирал приетите като
доказателство констативни протоколи за установяване на размера и вида на
уврежданията. Размера на вредите бил установен с заключение на вещо лице. Към
цената на закупените части следвало да се добави и цената за транспортирането им до
дома на въззиваемия.
С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява. От процесуалния му
представител ю.к.А. Ф. е постъпила молба вх. № 8715/26.11.2024 г., с която заявява, че
не може да се яви в открито съдебно заседание поради служебна ангажираност, но
3
моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Моли да бъде отменено изцяло
обжалваното решение и да бъде отхвърлен предявения иск. Претендира присъждане
на направените разноски във въззивната инстанция. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
насрещната страна. Към молбата е приложен списък по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание въззивникът процесуалния си представител
оспорва жалбата.
Третото лице-помагач редовно призовано, не се представлява и не взема
становище по жалбата.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната
жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК и отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 ГПК. При констатираната
редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с
исковата молба на ищеца.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав
обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с
изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:
Първоинстанционното дело № 183/2024 по описа на РС-Враца е образувано по
искова молба от В. Й. Й., ЕГН **********, чрез адв. Т. Д., срещу
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК ***, с която е предявен осъдителен
иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да му заплати сумата от 4 162 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба – 22.01.2024 г. до окончателното й погасяване, както и
направените съдебно-деловодни разноски.
В исковата си молба ищецът твърди, че е потребител на електрическа енергия за
притежавания от него недвижим имот – еднофамилна къща, находяща се в ***.
Твърди, че на 01.12.2023 г. около 19:00 часа, ищецът се прибрал в дома си и
установил, че няма осветление на стълбището. Автоматичните предпазители били
изключени, а след като ги включил, установил, че не работят следните уреди:
Газов котел, марка Viessmann, модел Vitodens 100W, B1KS 26 kW;
Сушилня, марка AEG, модел T8DBC49S;
Управляващ модул за пречиствателна станция на битови отпадни води.
Заявява, че на 02.12.2023г. домът му бил посетен от квалифициран
електротехник, който извършил оглед на ел. таблото и установил „офазяване“ на
нулевата клема на ел. таблото, като посочил, че е имало проблем с електроподаването
от електроснабдителното дружество, изразяващ се в нестандартно напрежение в
мрежата, което е довело до повредите в посочените уреди, което от своя страна е
довело до получения ефект в ел. таблото.
Ищецът съобщил за претърпените вреди на кмета на с. Челопек - Т. Т., който го
уведомил, че сходни проблеми са възникнали на територията на цялото населено
място на 01.12.2023 г., както и че в множество домакинства има нанесени материални
щети, изразяващи се в повредени електроуреди. Уведомил го е, че служителите,
отзовали се на сигналите за нарушено електроподаване, са посъветвали на всеки обект
да се инсталира индивидуална токова защита, с цел предпазване от материални щети,
във връзка с проблемите в електроподаването, изразяващи се в честото му прекъсване.
4
Ищецът подал жалба вх. № 100000154509/04.12.2023 г. в „ЕРМ Запад“ ЕАД, а на
05.01.2024г. служители на „ЕРМ Запад“ ЕАД посетили дома на ищеца, за което е
издаден Констативен протокол. Заявява, че на 08.12.2023 г. е получил отговор от
електроразпределителното дружество, по имейл, с който е уведомен, че липсва
основание за заплащане на претърпените материални щети, тъй като прекъсванията в
ектрозахранването на 01.12.2023 г. в района на с. Челопек се дължат на силните
пориви на вятъра, които са довели до повреди в електроразпределителната мрежа,
позовавайки се на чл. 49 от Общите условия на „ЕРМ Запад“ ЕАД и чл. 74, ал. 2 от
Закона за енергетиката.
Твърди, че и след 01.12.2023 г. проблемите с електрозахранването продължили,
като електроподаването многократно е прекъсвало за секунди, минути или за няколко
часа. На 05.12.2023 г., около 12:00 часа, докато била в семейната къща, при поредното
прекъсване на електроподаването, съпругата на ищеца чула „изщракване“, а след
възстановяване на захранването, семейството установило, че вентилаторен конвектор
марка „Innova“, е спрял да работи. Заявява, че подал втора жалба с вх.
№100000154716/08.12.2023г. на „ЕРМ Запад“ ЕАД и в същия ден служители на
дружеството са посетили дома му, за което е издаден Констативен протокол №
55/08.12.2023 г., в който е отразено, че вентилаторен конвектор „марка Innova“ не
работи. Твърди, че на 11.12.2023 г. получил отговор от електроразпределителното
дружество, по имейл, с който е уведомен, че липсва основание за заплащане на
претърпените материални щети, тъй като на 05.12.2023 г. не е подаван сигнал за
нестандартно ниво на напрежението и няма регистрирани прекъсвания на
електрозахранването и нередности по мрежата.
Заявява още, че на 09.12.2023 г. повикал в дома си специалисти, които са
монтирали противотокова защита - контактор с реле, като същата е започнала да
сработва при подаване на нестандартно напрежение и често е прекъсвала
токоподаването в имота. Ищецът твърди, че сам е измервал периодично подаваното
напрежение от електрическата мрежа със специализиран уред, като е констатирал
различно напрежение, включително и достигащо до 260W.
Заявява, че на 16.12.2023 г. в 9:30 часа, подал сигнал по имейла за контакт на
клиенти на „ЕРМ Запад“ ЕАД, в който е уведомил дружеството за измерено
нестандартно напрежение съответно в 8:40 часа и в 9:10 часа на същия ден. На същия
ден в 10:00 часа получил отговор от „ЕРМ Запад“ ЕАД отново по имейл, с който е
уведомен, че сигналът е регистриран и е насочен към дежурен екип на дружеството.
Дежурен екип е пристигнал на място вечерта на същия ден, но тъй като вече е било
тъмно, служителите уведомили ищеца, че ще дойдат в някой от идните работни дни.
Излага се, че на следващия ден - 17.12.2023 г., в 11:29 часа, ищецът отново
подал сигнал за нестандартно напрежение на телефона за повреди на дружеството и
малко след това дежурен екип е пристигнал в с. Челопек, като на място техниците на
ответното дружество констатирали т.нар. „отпадане на 0-та“ на таблото, което е
собственост на електроразпределителното дружество, находящо се на улицата и
захранващо дома на ищеца. Там били и кметът на селото и други жители. Техниците
проследили проводниците от таблото до захранващия трафопост и установили, че на
един от стълбовете има нагорял проводник, който бил сменен още тогава, след което
електроподаването се нормализирало и след това ищецът повече не е констатирал
проблеми в мрежата.
Ищецът сочи, че повредите по електроуредите, възникнали за периода от
01.12.2023 г. до отстраняване на проблемите на 17.12.2023 г., са констатирани от
специализирани сервизи и са отстранени, както следва:
На 04.12.2023 г. е издаден Констативен протокол от „Дженерали клима“ ЕООД, с
който е установена повредата на газов котел марка Viessmann, модел „Vitodens 100W,
B1KS“ 26 kW, а именно: дефектирал предпазител, дефектирал вентилатор и горелка,
дефектирал газ сигнализатор. За ремонта е издадена фактура № **********/04.12.2023
5
г. от „Дженерали клима“ ЕООД за сумата от 1 130 лв. с ДДС, платена в брой от ищеца.
На 06.12.2023 г. е издаден Констативен протокол от „Дженерали клима“ ЕООД, с
който е установена повредата на вентилаторен конвектор марка „Innova“, а именно:
дефектирало управление - платка. За ремонта на дефектиралата част е издадена
фактура № **********/12.12.2023 г. за сумата от 280 лв. с ДДС, платена в брой от
ищеца.
На 13.12.2023 г. е издаден Констативен протокол от „Грийн Енерджи Систем
Сълюшън“ ООД, с който е установена повредата на сушилня марка „AEG“, модел
„T8DBC49S“, а именно: повредена платка - управление. За диагностиката на
електроуреда е издадена фактура № **********/13.12.2023 г. за сумата от 100 лв.,
платена по банков път от ищеца, а за ремонта на уреда е издадена фактура №
**********/16.01.2024 г. от „Грийн Енерджи Систем Сълюшън“ ООД за сумата от 420
лв., платена по банков път.
На 15.12.2023 г. е издаден Констативен протокол от „ПИ Трейд“ ЕООД за оглед
на пречиствателната станция за битови отпадни води на обекта, съгласно който
управляващият модул е изгорял и не подлежи на ремонт. Посочено е в протокола, че
повредата вероятно се дължи на токов удар, установена е от производителя на
съоръжението и не подлежи на гаранционен ремонт или замяна. Въз основа на
проформа-фактура № 6154/15.12.2023 г. ищецът е заплатил на „ПИ Трейд“ ЕООД
сумата от 2 232 лева с ДДС по банков път, представляваща стойността на управление
за пречиствателна станция за отпадни води „One2Clean“.
Твърди се, че между страните са сключени Договор за присъединяване към
разпределителната електрическа мрежа № **********/05.09.2018 г. и Договор за
продажба на електрическа енергия № 210040209219/21.11.2018 г., по които
енергийното предприятие има задължение да доставя електрическа енергия в
условията на непрекъснатост и в съответствие с утвърдените технически изисквания,
срещу задължението на потребителя да я заплаща. Заявява, че ответното дружество е
нарушило договорните си задължения, като не е осигурило електрическа енергия в
съответствие с изискванията за качество на доставяната електрическа енергия и не е
осигурило поддръжка на електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията и
на спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания, което е довело до
колебания и нарушения в електропреносната мрежа, а това от своя страна е довело до
повредите в електроуредите на ищеца, чието отстраняване е на стойност 4 162 лева,
формирани от общо платените суми от ищеца за възстановяване на изправността на
собствените му електрически уреди.
Иска постановяване на решение, с което „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД да бъде осъдено да заплати на В. Й. Й. сумата от 4 162 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договорно
задължение по договор за доставка на ел. енергия в периода от 01.12.2023 г. до
17.12.2023 г., изразяващи се в извършени разходи за ремонт на собствените му
електрически уреди: газов котел марка Viessmann, модел „Vitodens 100W, B1KS“ 26
kW, вентилаторен конвектор марка „Innova“, сушилня марка „AEG“, модел
„T8DBC49S“ и управление за пречиствателна станция за отпадни води „One2Clean“,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба– 22.01.2024 г. до окончателното й погасяване. Иска се присъждане и на
направените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Не се оспорва, че страните се намират в договорни отношения при
Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на
ЕРМ Запад, като ищецът е потребител, а ответникът – доставчик на електрическа
енергия.
6
Оспорва, че причина за вредите са „промени в напрежението на мрежата и
прекъсване“, настъпили в периода от 01.12.2023 г. до 17.12.2023 г., като счита този
извод на ищеца за голословен. Сочи, че в представените от него констативни
протоколи не е посочена дата на увреждане на процесните вещи. Сочи, че от
протоколите и фактурите по никакъв начин не може да се заключи за наличие на вина
на ответното дружество за тяхната повреда.
Заявява, че доставяната ел. енергия в периода от 01.12.2023 г. до 17.12.2023 г. е
била без отклонения от изискуемото качество и показатели, с изключение на
01.12.2023 г., когато са отчетени смущения, дължащи се на буря, придружена със
силен вятър и други екстремни атмосферни влияния, но нито едно от тези отчетени
смущения не е настъпило около твърдения от ищеца час – 19:00 часа. Заявява, че на
05.12.2023 г. не са отчетени прекъсвания в електрозахранването на процесния обект.
Сочи, че в съответствие с ОУ и нормативната уредба, електроразпределителното
дружество поддържа и експлоатира електрическите съоръжения НН (ниско
напрежение) и СрН (средно напрежение) до границата на собственост. Съгласно чл. 29
от Наредба № б от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти
на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи, когато електрическата енергия се доставя на клиента от съоръжения на
оператора на разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, границата на
собственост са изходящите клеми на средствата за търговско измерване или
изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или
прекъсвачи. Ето защо счита, че разпределителното дружество не носи отговорност за
вреди, възникнали след границата на собственост на неговите електрически
съоръжения, когато вредите не се дължат на виновни негови действия или
бездействие. Твърди, че до границата на собственост не са били налице условия за
влошаване на качеството на доставяната ел. енергия, в резултат на което да са налице
условия за възникване на процесните вреди, а вероятна причина за нанесените вреди е
неизправност на ел. инсталацията - собственост на ищеца.
На следващо място заявява, че за 01.12.2023 г. са регистрирани няколко
прекъсване в електроснабдяването, които продължили няколко часа и засегнали
абонати, снабдявани с ел. енергия от Трафопост „ТП 3 с. Челопек“, но същите се
дължат на необходимостта от отстраняване на последиците по
електроразпределителната мрежа на ответното дружество, вследствие на разразилата
се буря, придружена от силен вятър. В тази случаи съгласно ОУ ответното дружество
не носи отговорност в случаите на спиране на ел. захранването.
Оспорва предявения иск по основание и размер, като се иска неговото
отхвърляне и присъждане на сторените в производството разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника - „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД не заявява становище.
Първоинстанционният съд при обсъждане на фактическата обстановка е приел
за установено следното:
С доклада по делото, неоспорен от страните, като безспорни между страните са
обявени следните обстоятелства: страните се намират в договорни отношения при
Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на
ЕРМ Запад, като ищецът е собственик и потребител на ел. енергия за имот, находящ се
в ***, а ответникът – оператор на електроразпределителната мрежа съгласно Лицензия
за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07/13.08.2004 г.
Горните обстоятелства са установени и от приложените и приети по делото като
писмени доказателства Нотариален акт № 13, том Х, рег. № 7111, дело № 1119/2016 г.
на нотариус В. В., Удостоверение № 69/10.10.2019 г., издадено от гл. архитект на
Община Враца за въвеждаме в експлоатация на строеж „Еднофамилна жилищна
сграда“ с възложител ищеца, Договор за присъединяване на обекта към
7
разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД от
05.09.2018 г., сключен между „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и ищеца, Договор за
продажба на електрическа енергия № 210040209219/21.11.2018 г., сключен между
„ЧЕЗ Електро България“ АД и ищеца, Общи условия на договорите за използване на
електроразпределителната мрежа на ЕРМ Запад.
Представени са предварителен договор за присъединяване към
разпределителната мрежа, предварително становище, Инвестиционен проект – част
електрическа, сертификат за контрол на обекта, ведно с 4 броя протоколи за контрол,
издадени от акредитиран орган за контрол, обяснителната записка, сертификати за
изпитване на мрежата, акт 15 за приемане на обекта и технически паспорт на сградата.
Видно от констативен протокол № 49/05.12.2023 г., имотът на ищеца е посетен
от служители на „ЕРМ Запад“, които са констатирали неработещи пречиствателна
станция „One2Clean“, газов котел „Viessmann“ и сушилня „AEG“.
С писмо от 08.12.2023 г. по електронната поща на ищеца относно негова жалба
вх. № 100000154509/04.12.2023 г., ответното дружество го е уведомило, че
прекъсването на електрозахранването на 01.12.2023 г. в района на с. Челопек,
включително и в имота на ищеца, се дължи на силните пориви на вятъра и свързаните
с тях повреди в електроразпределителната мрежа.
Видно от констативен протокол № 55/08.12.2023 г., имотът на ищеца е посетен
от служители на ЕРМ Запад, които са констатирали неработещ конвектор „Innova“.
С писмо от 11.12.2023 г. по електронната поща на ищеца относно негова жалба
вх. № 100000154716/08.12.2023 г., ответното дружество е уведомило ищеца, че при
направена справка е установено, че на посочената в жалбата дата 05.12.2023 г. няма
нередности по регистрирани прекъсвания на електрозахранването и
електроразпределителната мрежа средно напрежение, липсват подавани сигнали за
нестандартно ниво на напрежение и не са изпращани аварийни екипи за повреди в
района.
Видно от констативен протокол от 15.12.2023 г. издаден от „Пи Трейд“ ЕООД,
управляващият модул на пречиствателната станция в имота на ищеца е изгорял и не
подлежи на ремонт, вероятната причина е токов удар в електропреносната мрежа.
Издадена е фактура № **********/19.12.2023 г. за нов управляващ модул на стойност
2 232 лева с ДДС. Сумата е платена от ищеца на „Пи Трейд“ ЕООД, видно от платежно
нареждане № 100/511/19218095/19.12.2023 г. Видно от констативен протокол от
13.12.2023 г. издаден от „Грийн Енерджи Систем Сълюшън“ ООД, за сушилня „AEG“
има повредена електроника – платка управление в следствие високо напрежение от ел.
мрежата. Издадена е фактура № 20/13.12.2023 г. за диагностика на уреда на стойност
100 лева и фактура № 32/16.01.2024 г. за ремонт на сушилнята на стойност 420 лева.
Сумите са платени от ищеца на „Грийн Енерджи Систем Сълюшън“ ООД, видно от
платежно нареждане № 100/511/18784881/14.12.2023 г. и платежно нареждане №
100/511/21837189/18.01.2024 г.
По първоинстанционното дело е представен и констативен протокол от
06.12.2023 г., издаден от „Дженерал клима“ ЕООД, видно от който е констатирана
неработеща платка за управление на вентилаторен конвектор „Inova“. Издадена е
Фактура № **********/12.12.2023 г. на стойност 280 лева с ДДС, която е платена в
брой на 12.12.2023 г.
Представен е и констативен протокол от 04.12.2023 г., издаден от „Дженерал
клима“ ЕООД, видно от който са констатирани неработещи предпазител, вентилатор
горелка и газ сигнализатор на газов котел „Viessmann“. Издадена е Фактура №
**********/04.12.2023 г. на стойност 1 130 лева с ДДС, която е платена в брой на
04.12.2023 г.
От справка, изготвена от Национален институт по метеорология и хидрология–
филиал Плевен – Хидрометеорологична обсерватория – Враца се установява, че в
8
следобедните часове на 01.12.2023 г. вятърът се е усилил чувствително и привечер в
станция Враца е регистрирана максималната му скорост 30 м/сек.
Представени са и са приети като доказателства 2 бр. справки от дневника за
смущенията и нарушенията в електроразпределителната мрежа за 01.12.2023 г. –
регистрирани са 5 бр. прекъсвания на електрозахранването в трафопост ТП 3 Челопек
– в 1:07 часа, в 17:50 часа. В 17:51 часа, в 22:00 часа и в 23:08 часа, и за 05.12.2023 г. –
няма регистрирани прекъсвания на електрозахранването.
Първоинстанционният съд е обсъдил и събраните гласни доказателства чрез
разпит на свид. Т. И. Т., И. С. Б. и О. К. Г..
Свид. Т. Т., който от 9 години заема длъжността кмет на с. Челопек, сочи, че по
принцип цялото село има проблем с тока от подстанция „Мездра“ и електропровод
„Вола“, като има много чести прекъсвания на тока. Спомня си, че през м. декември
2023 г. също е имало проблем с електрозахранването на селото и в отделни жилищни
обекти. Разказва, че на 30.11.2023 г. към 19:00 часа, жители от адрес *** му позвънили,
че имат проблем – токът в имота им бил слаб. Техниците на „ЕРМ Запад“ не
констатирали проблем, но през същата нощ за час и половина – два цялото село
нямало ток. На следващия ден – 01.12.2023 г. му се обадил ищецът и му казал, че има
изгорели ел. уреди, а свидетелят го посъветва да подаде сигнал в „ЕРМ Запад“, за да
дойдат да констатират и опишат изгорелите уреди.
Сочи още, че посъветвал ищеца да си постави защита от пренапрежение /над
250 волта/ и поднапрежение /под 170-190 волта/ и той поставил такава, като го
уведомил, че тя изключва доста често. По подаден от ищеца Й. сигнал в „ЕРМ Запад“
на 17.12.2023 г. на свидетеля Т. се обадил екип на „ЕРМ Запад“, който търсел адреса на
ищеца. Свидетелят отишъл с тях, техниците отворили таблото, замерили и установили
ниско напрежение – на една от фазите напрежението било 60 70 волта. По думите на
екипа, имало някъде проблем с връзките за захранването и започнали да проверяват,
като още на първия стълб установили проблем с един от прехвърлящите проводници,
който прави връзката от клона по отклонението за ***. Техниците сменили проводника
и след като замерили отново в таблото, напрежението вече било нормално – 230 волта.
Свидетелят заявява, че след няколко дни отново дошъл екип на „ЕРМ Запад“, като
техниците проверили всички връзки по целия клон, не само по това отклонение.
От показанията на свидетеля се установява, че в последно време в с. Челопек
има доста сериозни пориви на вятъра, поради което жителите на населеното място
искали подмяна на проводниците с усукан проводник, за да не се влияе от силата на
вятъра. Обяснява, че между настоящите проводници – жиците между стълбовете има
провеси и ако някоя жица е провиснала и не е опъната достатъчно, при силен вятър
става преплитане на жици, което ако е трайно, изключва защитата на целия клон, а ако
е за кратко, се получава само пренапрежение.
Свид. Б. заема длъжността „Заместник ръководител оперативен център Враца“ в
„ЕРМ Запад“ и в това си качество е извършила двете проверки в дома на ищца. При
първата констатирала неработещи сушилня, табло за управление на газовия котел и
пулт за управление на пречиствателна станция. При втората проверка не работел газов
конвектор за отопление. Уредите били описани в констативни протоколи.
Свид. Г. работи като главен енергетик и се е отзовал на повикване на ищеца в
дома му на 02.12.2023 г. Когато отишъл, констатирал, че няма напрежение по нулата в
таблото, поради което и нямало електричество в цялата къща на ищеца. Счита, че това
е вследствие лоша поддръжка на цялата мрежа, а установената от служителите на
„ЕРМ Запад“ утечка представлява слаба, нестабилна връзка. Сочи, че има причинно-
следствена връзка между липсата на нула и повредата на уредите. Заявява, че когато е
налице утечка, при залюляване на проводниците от вятъра, се получава така, че ту има
ток, ту няма, което за ел. уреди е пагубно – все едно уредът да се включва и изключва
постоянно от щепсела.
9
На място свидетелят подал електричество с генератор и установили
неработещите уреди. Апартаментното табло на ищеца било изрядно, имало дори
повече от една дефектно-токова защита. След това свидетелят лично монтирал в
таблото допълнителната защита – реле.
Първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите, като не е
намерил основание да се съмнява в тяхната достоверност. Всеки свидетел дава
сведения за различни факти, които анализирани помежду им и в съвкупност с
писмените доказателства изясняват обективната истина и релевантните за спора
обстоятелства.
По делото е изготвено и прието заключение по СТЕ, което
първоинстанционният съд е съдът кредитирал частично и при съвкупния му анализ
със заявеното от вещото лице устно изложение в съдебното заседание на 26.06.2024 г.,
в което вещото лице е коригирало заключението си по част от задачите, както и е
допълнило и подробно разясни в останалите части отговорите си по поставените
задачи. Същественото е, че вещото лице е изтълкувало неправилно твърдението в
исковата молба, че диференциалнотоковата защита /ДТЗ/ в имота на ищеца е
монтирана едва на 09.12.2023 г., докато ищецът всъщност твърди, че в имота му е
имало монтирана ДТЗ, а на 09.12.2023 г. е монтирана допълнителна защита – реле.
След прецизиране на това твърдение, а именно, че ДТЗ е монтирана още при
изграждане на къщата, за което са съставени съответните строителни книжа, вещото
лице коригира отговорите по задачи 2-а, 4-а, 2-б и 3б. Тъй като от представените
писмени доказателства, както и от показанията на свид. Г. се установява по несъмнен
начин, че ДТЗ в таблото на ищеца е била монтирана преди 01.12.2023 г.,
първоинстанционният съд не е кредитирал заключението на вещото лице по задачи 2-
а, 4-а, 2-б и 3-б, според които в имота няма изградена защита от комутационни и
атмосферни пренапрежения на електрическата инсталация и съответно на включените
към нея ел. уреди, като повредите в електроуредите на ищеца са настъпили поради
липсващите защита от комутационни и атмосферни пренапрежения и липсата на
диференциалнотокова защита (ДТЗ) на електрическата инсталация в дома му. Нещо
повече, съдът намира, че липсата не ДТЗ не може да бъде причина за повреда на
уредите, ако постъпващата електрическа енергия е с необходимото качество. ДТЗ не би
се включила, ако няма твърде ниско или твърде високо напрежение.
В тази част първоинстанционният съд е кредитирал изложеното устно пред съда
от вещото лице в открито съдебно заседание в което е прието заключението, че
причините за вредите при ищеца са няколко – местоположението на електропровод
„Вола“, бурята и силният вятър на 01.12.2023 г., които са довели до люлеенето на
проводниците между стълбовете, които са алуминиеви, който метал се характеризира
със слаба механична якост, съответно това е довело до разхлабване на свръзката на
единия от проводниците със стълба – нестабилна ликажна връзка /утечка/, която са
открили техниците и са отстранили едва на 17.12.2023 г., и едва най-накрая е ДТЗ на
ищеца, която вероятно не се е задействала. Това е последователността от причинно
следствени връзки, довели до материалните щети при ищеца.
Вещото лице е посочило в заключението си, че безспорно електроснабдяването
на всички абонати в с. Челопек може значително да се подобри, но за това са
необходими големи капитални инвестиции. В съдебно заседание сочи още, че за да не
се влияе мрежата от атмосферните условия следва да се направи кабелно захранване
вкопано в земята, да се монтират Al/R проводници – усукан проводник, а третото,
което може да се направи, е да се постави защита в трафопоста, но това е свързано с
много разходи. Защитата в трафопоста е много скъпа и също е за сметка на
електроразпределителното дружество.
По останалите задачи първоинстанционният съд е кредитирал заключението на
вещото лице като обосновано и правилно. Вещото лице е установило, че на 01.12.2023
г. в региона, където е намира процесният имот, е имало пориви на вятъра до 30 m/s
10
(105 km/h). Поради разположението на с. Челопек поривите на вятъра са повлияли
неблагоприятно на нормалната работа на въздушната електропреносна мрежа СрН
/средно напрежение/ и електроразпределителната мрежа НН /ниско напрежение/. Тези
природни обстоятелства на 01.12.2023 г. са причина за общо 5 броя прекъсвания в
електроснабдяването, от които 4 броя са по електропровод СрН 20kV „Вола“,
захранващ и трафопост № 3 в с. Челопек и едно прекъсване на ел. разпределителна
мрежа НН 0.4 kV от Трафопост № 3, както следва: от 01:07 часа за 4 минути по
неустановени причини и за това време са били лишени от електрозахранване 1544
абоната; от 17:50 часа до 23:17 часа за 327 минути прекъсване от природни сили и са
лишени от ел. снабдяване 1 абонат; от 17:51 часа до 22:00 часа за 249 минути
прекъсване от силен вятър и са лишени от ел. снабдяване 1544 абоната; от 20:00 часа
за 1 минута има оперативно превключване и са засегнати 980 абоната; от 23:08 за
кратко време електропроводът е изключен и възстановен отново поради буря,
засегнати са 980 абоната. Прекъсванията са били следствие аварии, причинени от
бурята. На 05.12.2023 г. в дневника за смущения и нарушения в
електроразпределителната мрежа за клиентите, присъединени към трафопост № 3 в с.
Челопек, няма отбелязани прекъсвания и смущения в електроразпределителната
мрежа. В периода до 17.12.2023 г. също няма отчетени прекъсвания и отклонения в
качествените показатели на тези абонати с изключение на 01.12.2023 г. След
изключванията на 01.12.2023г до 17.12.2023г. няма регистрирани изключвания на
електропровод Ср.Н 20кУ „Вола“ и разпределителни мрежи НН от Трафопост№ 3 в с.
Челопек, от където се електрозахранва процесната жилищна сграда.
Вещото лице е посочило, че офазяването на нулевия проводник, установено на
02.12.2023 г. от повикания от ищеца ел. техник, е предпоставка за възникване на
сериозна повреда в електрическата инсталация на потребителя и на включените в нея
електроуреди. Посочило е че в нормални условия, токът през фазовия и нулевия
проводник са еднакви по стойност, а когато поради някаква причина се получи токова
утечка, за защита в мрежи НН е необходимо монтиране на допълнителна дефектно
токова защита (ДТЗ), която е с нисък праг на изключване от 10 до 30 mА. Наричана
още диференциално-токова защита, тя реално изпълнява задачата на дефектно-токово
реле за защита от утечка в мрежи НН и предпазва ел. инсталацията и включените в нея
ел. консуматори от разрушителния ефект на големи токови повреди.
Вещото лице е установило, че процесният обект - еднофамилна жилищна сграда
в ***, е присъединена към електроразпределителната мрежа НН собственост на „ЕРМ
Запад“ ЕАД на основание сключен и изпълнен договор между клиента и дружеството
изпълнител, в съответствие с техническите изисквания и техническите параметри,
подробно описани в договора.
В съдебно заседание вещото лице е разяснило, че от подстанция „Мездра“
излизат около 12 електропровода средно напрежение, от които и въпросният
електропровод „Вола“, който захранва с. Челопек. Сочи, че този електропровод не е
толкова дълъг, но за сметка на това е изграден на много лошо място - в подветрената
част на Балкана и така си изключвал и преди, поради най-различни причини, най –
често при лоши метеорологични условия. Електроразпределителното дружество има
задължение да поддържа този електропровод. Сочи, че при въздушното захранване,
какъвто е „Вола“, много трудно би могло нещо да се направи, за да не е уязвим на
метеорологичните условия. Сочи, че трябва да се направи кабелно захранване – т. е. да
е вкопан в земята, което изисква значителни разходи и инвестиции.
Сочи още, че другият проблем е, че електроразпределителната мрежа ниско
напрежение (НН) в с. Челопек е с алуминиев проводник, който има тази специфична
особеност, че има слаба механична якост. Електроразпределителната мрежа НН е от
трафопоста до сградата. При тези метеорологични условия на 01.12.2023 г. тези
проводници са били многократно понесени от вятъра. Това са тези жици, които висят
от стълб до стълб, и по тази причина вещото лице смята, че основното нещо, което е
11
предизвикало в последствие т. нар. ликаж - слабата връзка, е станало от поривите на
вятъра и това, че алуминият има слаба механична якост и понасяйки жиците
многократно, тази връзка се е разхлабила. За да се избегне влиянието на вятъра и
други неблагоприятни метеорологични условия, трябва да се монтират Al/R
проводници – това са усукани проводници. Подмяната им се прави от
електроразпределителното дружество, не от потребителите.
Вещото лице обяснява, че ДТЗ се задейства, когато между проводника нула и
проводника фаза тече различен ток, а би трябвало да тече един и същ ток и по двата
проводника. Когато има разлика, ДТЗ се задейства от 10 до 30 милиампера – при
много нисък ток и изключва веригата, все едно е предпазител. Монтирането на ДТЗ и
аресторна защита е по желание на потребителя, те нямат задължение за поставянето на
такива.
Отново потвърждава пред съда, че нагорелите проводници са вероятно от бурята
на 01.12.2023 г., от вятъра просто се люлеят жиците, защото е алуминий и от
люлеенето свръзката им със стълба се разхлабва. Причините за вредите при ищеца в
крайна сметка са няколко – местоположението на електропровод „Вола“, бурята и
силният вятър на 01.12.2023 г., които са довели до люлеенето на проводниците между
стълбовете – жиците, съответно това е довело до разхлабване на свръзката им със
стълба – нестабилна ликажна връзка, която са открили техниците, и най-накрая е ДТЗ
на ищеца, която явно не се е задействала. Това са все причинно-следствени връзки,
довели до материалните щети при ищеца.
Вещото лице потвърждава, че сторените от ищеца разходи за ремонт на ел.
уредите отразява пазарните условия, като това е цената на частите, а в стойността за
ремонта са включени още транспорт, склад, труд, това е реалната цена за ремонта на
уредите, която ищецът е платил и претендира.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани пред първата
и въззивната инстанция.
Въз основа на така установеното от фактическа стана първоинстанционният съд
е приел от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. второ вр.
чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД да
заплати на В. Й. Й. сумата от 4 162 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди от неизпълнение на договорно задължение по договор за доставка на ел. енергия
в периода от 01.12.2023 г. до 17.12.2023 г., изразяващи се в извършени разходи за
ремонт на собствените му електрически уреди: газов котел марка „Viessmann“, модел
„Vitodens 100W, B1KS“ 26 kW, вентилаторен конвектор марка „Innova“, сушилня марка
„AEG“, модел „T8DBC49S“ и управление за пречиствателна станция за отпадни води
„One2Clean“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба – 22.01.2024 г. до окончателното й погасяване. Иска се присъждане и
на направените съдебно-деловодни разноски.
Първоинстанционният съд е пояснил, че съгласно чл. 79, ал.1 ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение. Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Разпределил е доказателствената тежест, като е приел, че за основателността на
иска в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните, по силата на което за тях са
възникнали определени права и задължения, виновно неизпълнение /пълно или
частично/ на договорно задължение от страна на ответника, претърпени от ищеца
имуществени вреди и техния размер, както и причинна връзка между неизпълнението
12
и настъпилите вреди.
Разяснил е, че в тежест на ответника е при установяване на горните
обстоятелства, да установи наличието на факти и обстоятелства, изключващи или
погасяващи отговорността му, конкретно с оглед твърденията му – че е изправна
страна по договора и е изпълнил качествено дължимото от него, както и че евентуално
неизпълнение в качествено отношение се дължи на непреодолими и непредвидими
събития, които го освобождават от отговорност – наличие на буря, придружена със
силен ураганен вятър на 01.12.2023 г.
Приел е, че по делото не се спори между страните, че помежду им е възникнало
валидно облигационно правоотношение по Договор за присъединяване към
разпределителната мрежа от 05.09.2018 г., който урежда извършването на пренос и
достъп на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на ответника срещу
заплащане на уговорената цена от страна на ищеца до собствената му недвижим имот
– еднофамилна къща, находяща се в ***. Ищецът е собственик на електроснабден
недвижим имот („краен клиент“ по смисъла на §1, т. 27г ДР на ЗЕ), присъединен към
електроразпределителната мрежа на ответника („оператор на електроразпределителна
мрежа“ по смисъла на §1, т. 34б, б. „а“ ДР на ЗЕ). Съгласно чл. 104а, ал. 1 ЗЕ, крайните
клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа,
към която са присъединени, при публично известни общи условия, като на основание
ал. 4, същите влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане.
Безспорно по делото е съдържанието и влизането в сила на Общите условия на
договорите за използване на електроразпределителната мрежа на ЕРМ Запад.
Отговорността на ответника, която ищецът претендира да бъде ангажирана, е
свързана с обезщетяване на вредите, причинени вследствие неизпълнение на
договорното му задължение да осигурява до границата на собственост на
електрическите съоръжения електрическа енергия в съответствие с изискванията за
качество.
Първоинстанционният съд е намерил, че ответното дружество не е изпълнило
задълженията си, предвидени в чл. 22, т. 2 ОУ и в чл. 89, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ЗЕ,
поради което на 01.12.2023 г. и на 05.12.2023 г. са били повредени собствените на
ищеца електрически уреди: газов котел марка „Viessmann“, модел „Vitodens 100W,
B1KS“ 26 kW, вентилаторен конвектор марка „Innova“, сушилня марка „AEG“, модел
„T8DBC49S“ и модул за управление за пречиствателна станция за отпадни води
„One2Clean“.
Съгласно чл. 18, т. 1 от ОУ, клиентът има право да получава електрическа
енергия по мрежата с определено качество в съответствие с показателите за качество
на електроснабдяването, определени с решение на КЕВР. На това право съответства
предвиденото в чл. 22, т. 2 от ОУ задължение на „ЕРМ Запад“ да осигурява на
клиентите до границата на собственост на електрическите съоръжения електрическа
енергия в съответствие с изискванията за качество, приети от КЕВР и изискванията за
безопасност съгласно действащото законодателство.
Съгласно чл. 89, ал. 1, т. 2 ЗЕ операторът на електроразпределителната мрежа
осигурява непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната
електрическа енергия. А съгласно т. 4 и т. 5 на същата разпоредба, осигурява
поддържане на електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията и на
спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания; осигурява
разширяване, реконструкция и модернизация на електроразпределителната мрежа и на
спомагателните мрежи, съобразено с изискванията за опазване на околната среда,
енергийна ефективност и ефективно използване на енергията.
Описание на основните задължения на ответното дружество се съдържат и в
легалното определение за оператор на разпределителна мрежа, посочено в §1, т. 34б, б.
„а“ от ДР на ЗЕ, съгласно който оператор на електроразпределителна мрежа е лице,
13
което осъществява разпределение на електрическа енергия по електроразпределителна
мрежа и отговаря за функционирането на електроразпределителна мрежа, за нейната
поддръжка, развитието й на дадена територия и за взаимовръзките и с други мрежи,
както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на мрежата да покрива
разумни искания за разпределяне на електрическа енергия.
Първоинстанционният съд е обобщил че от доказателствата по делото,
тълкувани в тяхната последователност и взаимовръзка и подложени на внимателен
анализ е установено, че електропреносната мрежа за с. Челопек e изградена и
съответно се поддържа и стопанисва от ответното дружество по начин, че същата се
влияе от атмосферните условия в степен, водеща до чести краткотрайни или по –
дълготрайни прекъсвания на ел. енергия в селото или отделни негови части и
самостоятелни имоти, както и до нарушаване и разхлабване на връзките на
проводниците, водещи до подаване на неравномерно напрежение. Това е било пагубно
за ел. уредите, тъй като се е получил ефект все едно същите са били многократно
включвани и изключвани от щепсела.
Приел е, че силният вятър на 01.12.2023 г. е довел до многократно преплитане
на проводниците между стълбовете, до тяхно разлюляване в различни посоки, което
предвид това, че същите са от алуминий и се характеризират със слаба механична
якост, е довело до разхлабване на връзката между един от тези проводници и стълба.
Преплитането на жиците е довело до прекъсване на електрозахранването в с. Челопек,
а разхлабената връзка на проводника от своя страна е довело до нестандартно
напрежение по мрежата СрН и НН съответно до увредите на уредите у ищеца. Тази
разхлабена връзка – утечка е установена и отстранена от екип на ответното дружество
едва на 17.12.2023 г.
Поради неизпълнение на договорното си задължение да осигурява
непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа
енергия, с показатели съответстващи на действащата нормативна уредба, ответникът
следва да понесе отговорността на имуществените вреди причинени на абоната
/съгласно чл. 89, ал. 1, т. 2 ЗЕ и чл. 22, т. 2 от ОУ/. Не се установи също така
изправността на оператора – ответник по отношение на задължението му към
релевантния момент и по всяко време да е осигурил необходимите ресурси за
поддръжката на сигурна преносна мрежа в района на обекта на потребление, в
съответствие с техническите изисквания и изискванията за безопасност при работа,
както и да е предприел необходими действия по обезпечаване сигурността,
непрекъснатостта и качеството на доставяната ел. енергия.
Обсъдил е, че на 05.12.2023 г. липсват регистрирани прекъсвания в дневника за
смущения на ответното дружество не означава, че на посочената дата е била доставяна
качествена ел. енергия. След като връзката между проводника и стълба се е разхлабила
още на 01.12.2023 г., то същата е създавала идентични проблеми в мрежата НН на
ищеца до 17.12.2023 г., когато е била отстранена. Вредите на 05.12.2023 г. не са
настъпили поради прекъсване на електроподаването, а поради тази разхлабена връзка.
Въз основа на установените от доказателствата по делото факти,
първоинстанционният съд е намерил, че ответното дружество не е изпълнило
задължението си напрежението да бъде в законоустановените граници и качество, в
следствие на което са настъпили имуществени вреди за потребителя, изразяващи се в
изгорели части на следните уреди: газов котел марка „Viessmann“, модел „Vitodens
100W, B1KS“ 26 kW, вентилаторен конвектор марка „Innova“, сушилня марка „AEG“,
модел „T8DBC49S“ и управление за пречиствателна станция за отпадни води
„One2Clean“. Поради изложеното е приел, че по делото са доказани всички
необходими предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл. 82 ЗЗД в тази
му част.
Преценил е възражението на ответника, че събитието попада в хипотезата на чл.
81 ЗЗД съдът намира за неоснователно. Електропреносната мрежа е собственост на
14
ответното дружество и същото носи отговорността за поддържане на същата в
изправност. Защитната теза на ответника се концентрира в изключване на
отговорността му поради наличието на непреодолима сила – силен вятър на 01.12.2023
г. Непреодолимата сила е легално дефинирана в разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ТЗ,
според който това е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден
характер, възникнало след сключването на договора, което е пречка за изпълнение на
задълженията на длъжника по договора. В действителност от приетата по делото
справка от Национален институт по метеорология и хидрология – филиал Плевен –
Хидрометеорологична обсерватория– Враца се установява, че на 01.12.2023 г. е имало
лоши метеорологични условия – в следобедните часове на 01.12.2023 г. вятърът се е
усилил чувствително и привечер в станция Враца е регистрирана максималната му
скорост 30 м/сек. Тези метеорологични условия обаче не са с извънреден характер,
като не могат да се приемат и за непредвидими. Очевидно за територията на
Република България е характерно влошаването на времето през зимния сезон – силен
вятър, валежи от дъжд, сняг, бури и т. н. Тези условия нито са непредвидими, нито с
извънреден характер. Поддръжката на електропреносната мрежа е задължение на
ответното дружество през цялата година и всички сезони. Предвид това за
неоснователен следва да се приеме доводът на ответника, че не носи отговорност за
причинените имуществени вреди поради наличието на непреодолима сила.
Законът изисква полагане на грижата на добрия стопанин – чл. 63, ал. 2 от ЗЗД, а
когато сделката е търговска за длъжника /какъвто е разглежданият случай/, последният
трябва да полага грижата на добър търговец – чл. 302 ТЗ - т.е. в този случай грижата
на търговците е по-висока, с оглед естеството на дейността, условията за
извършването и лицата, които я осъществяват. С още по – голяма сила това важи,
когато дейността е лицензионна в обществен интерес и на практика монополна за
лицензионната територия. Не може да се приеме за извинително неизпълнението на
задълженията му поради влошени метеорологични условия през зимния сезон, относно
стопанисваните от него съоръжения, които винаги са се намирали и са били
разположени по този начин в района на с. Челопек. Като се има предвид, че
лицензията на дружеството датира от 2004 г., няма как да се приеме, че 20 години по
късно метеорологичните зимни условия са били непредвидими и непреодолими за
ответното дружество. Както се установи от вещото лице и дори и от показанията на
кмета на с. Челопек, съвременните технологии предоставят възможност срещу
съответните инвестиции мрежата да бъде изградена или преустроена по начин, че да
не се влияе от атмосферните условия – чрез кабелно захранване – вкопано в земята,
чрез монтиране на Al/R проводници – усукан проводник и чрез поставяне на защита в
трафопоста. Именно задължение за такива преустройства при необходимост и
модернизация на мрежата с оглед спецификите на територията предвиждат чл. 89, ал.
1, т. 4 и т. 5 ЗЕ.
Ето защо да се възприеме възражението по чл. 81 ЗЗД, означава да се позволи
ответното дружество да извлича ползи от собственото си противоправно бездействие,
като се освободи от отговорност, позовавайки се на непреодолима сила.
Ответникът възразява и относно причината за повредите на процесните уреди,
която не била установена и тъй като се намирали в дома на ищеца – след границата на
собствеността, ответникът не носел отговорност за тяхната увреда.
Първоинстанционният съд е приел, че по делото е установено, че уредите са
повредени именно поради нарушенията в електропреносната мрежа на ответника, за
което той отговаря, като това е констатирано в двата констативни протокола, които
констатации се подкрепят от заключението по СТЕ и от свидетелските показания по
делото, а точните дати на настъпване на вредите се установява от депозираните от
ищеца жалби до ответното дружество, където датите са посочени, както и от писмата
на ответното дружество до ищеца в отговор на неговите жалби.
Възражението, че вероятна причина за вредите е неизправност на ел.
15
инсталацията на ищеца, е бланкетно и да доказването му не са ангажирани абсолютно
никакви доказателства. Напротив, от представените от ищеца строителни книжа се
установи, че ел. инсталацията в жилищната сграда е изпълнено съобразно всички
норми за безопасност, ведно с всички токови защити, изискуеми от действащите
нормативни актове – ЗЕ и действащата към процесните дати Наредба № 6 от 24
февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /отм. ДВ. бр.
28 от 2 април 2024 г./.
На следващо място, първоинстанционният съд е приел позоваването на чл. 49 от
ОУ за некоректно, доколкото вредите за ищеца са настъпили не от преустановяване на
преноса на ел. енергия.
Изложил е, че електрическата енергия е вид стока, която трябва да бъде
доставена на потребителите с определено качество, което се характеризира с
непрекъснатост на захранването, постоянна честота, постоянна големина и форма на и
съоръженията и спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания /чл.
89, ал. 1, т. 4 ЗЕ/, и разширяване, реконструкция и модернизация на
електроразпределителната мрежа и на спомагателните мрежи, съобразено с
изискванията за опазване на околната среда, енергийна ефективност и ефективно
използване на енергията /чл. 89, ал. 1, т. 5 ЗЕ/.
Фактът на увреждането на уредите се установява и от двустранно съставените
протоколи № 49/05.12.2023 г. и № 55/08.12.2023 г., както и от изпратените на
електронната поща на ищеца писмени отговори от ответното дружество, в първия от
които на практика се признава наличието на повреди в електроразпределителната
мрежа на 01.12.2023 г. в района на с. Челопек. Същите като подписани и изходящи от
ответника частни документи се ползват с материална доказателствена сила досежно
обективираните констатации – в частност признанието за настъпване на неизгоден
факт.
Приел е за установени видът и размерът на вредите както от представените
протоколи и издадени фактури за ремонт на уредите, така и от заключението по
допуснатата СТЕ, видно от което понесените вреди са в размер на платените от ищеца
разходи за ремонтни работи, които се явяват идентични на пазарните – включващи
материали, резервни части и труд. Относно размера на вредите първоинстанционният
съд е намерил, че въз основа на приетите по делото като писмени доказателства
фактури, бонове и платежни нареждания, от една страна, констативните протоколи за
установяване и отстраняване на вредите и заключението на вещото лице за
съответствието на офертата с пазарните цени, то искът за имуществени вреди е
основателен в предявения размер на 4 162 лева.
С оглед всичко гореизложено, е приел предявеният иск по чл. 79, ал. 1, предл.
второ вр. чл. 82 ЗЗД за изцяло основателен за настъпилите имуществени вреди,
изразяващи се в извършени разходи за ремонт на собствените на ищеца електрически
уреди: газов котел марка „Viessmann“, модел „Vitodens 100W, B1KS“ 26 kW – сумата от
1 130 лева, сушилня марка „AEG“, модел „T8DBC49S“ – сумата от 520 лева, модул за
управление за пречиствателна станция за отпадни води „One2Clean“ – сумата от 2 232
лева, и вентилаторен конвектор марка „Innova“ – сумата от 280 лева или общо за
сумата от 4 162 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба – 22.01.2024 г. до окончателното й погасяване.
Като е уважил изцяло исковете първоинстанционният съд е присъдил и
направените по делото разноски:
Съобразил е, че с оглед изхода на делото, на основания чл. 78, ал. 1 ГПК право
за присъждане на съдебно-деловодни разноски възниква за ищеца, който претендира
такива съгласно списък по чл. 80 ГПК, както следва: държавна такса в размер на
166,48 лева, депозит за вещо лице в размер на 225 лева и за адвокатско
16
възнаграждение в размер на 720 лева.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 19.01.2024 г.,
ищецът В. Й. и адв. Д. са уговорили възнаграждение в размер на 720 лева, платимо по
банков път.
Видно от платежно нареждане /л. 182/, ищецът е заплатил сумата по банков път
на 22.01.2024 г.
Предвид на изложеното е приел, че ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на ищеца сторените разноски в общ размер на 1 111,48 лева.
Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически и
правни изводи и намира, че решението му е постановено при правилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл. 272 ГПК
се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с изложените във въззивните жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на
въззивника, че ищецът не е установил в първата инстанция виновно неизпълнение на
договорно задължение от страна на ответника, претърпени имуществени вреди и
техния размер, както и причинна връзка между неизпълнението от страна на
ответника- сега въззивник и настъпилите вреди.
По делото не се спори за наличието на правоотношение между страните.
Първоинстационният съд правилно е кредитирал заключението на вещото лице както е
изменено в открито съдебно заседание в което е прието като доказателство по делото.
От заключението на вещото лице се установява, че причината е
несъвършенствата при изграждането и поддържането на мрежата на въззивника –
изградена е с алуминиеви проводници вместо с усукани медни проводници, не били
монтирани масово ползваните А1R проводници, слабите връзки на проводниците на
екектропровода не са издържали на вятъра, липсата на електрозащита в трафопоста на
въззивника.
По делото са приети като доказателство инвестиционен проект за
строителството на къщата, където е предвидено изграждането на изграждането на
комбинирана минималнотокова и дефектнотокова защита ( л. 142), както и акт № 15 от
17.09.2019 г. за установяването на годността на приемане на строежа.
Тези недостатъци на мрежата на въззивника и на поддръжката й, съчетани с
несработването на изградената от въззиваемия в дома му дефектонотокова защита са
довели до повредата в електроуредите от подаденото нестандартно електрическо
напрежение. Първоинстацнинният съд правилно е кредитирал обясненията на вещото
лице в открито съдебно заседание че при наличието на изградена дефектнотокова
защита в имота на въззиваемия причина за настъпване на уврежданията по вещите е
неизправност в електропровода на въззивника.
От приетия като доказателство с и отговора на исковата молба извлечение от
дневника за смущенията в елекроразпределителната мрежа се установява, че до 19:00
ч. на 01.12.2023 г. въззивникът е регистрирал 3 такива в рамките на деня, включително
и по „неустановени причини“, поради което настоящият съдебен състав намира
възражението на въззивника, че е предоставял качествена електроенергия за
неоснователно.
Представени са и са приети като доказателство констативни протоколи за
установяването на повреди по електроуредите, както и фактури за извършения ремонт
и доказателство за банков превод за заплащане на сумите за ремонта от които се
установява сумата, заплатена от въззиваемия за ремонт на електроуредите.
От възражението на въззивника че цената на ремонта в завишена настоящият
съдебен състав намира, че действително в заключението си вещото лице е посочило че
17
цената на ремонта е висока но не е дало отговор каква е средната пазарна цена на
ремонта, изложило е, че претендираната цена за ремонта е действително заплатена от
въззиваемия и е посочило, че в конкретния случай стойността на ремонта възлиза на
заплатеното от ищеца и в този смисъл била пазарна цена. При липата на специални
знания на съда съшият следва да кредитира заключението на вещото лице в частта за
цената на ремонта като приеме, че първоинстанционният съд правилно е определил
размера на обезщетението.
Предвид на съвпадането на правните изводи настоящият съдебен състав намира,
че обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за
разноските.
По разноските.
С оглед изгода на делото право на разноски във възвивната инстанция има
възиваемия, който е направил разноски от 720 лв. заплатен адвокатски хонорар, който
е с 3,80 лв. над минималния по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, поради което и не се явява прекомерен.
Водим от изложеното, Врачанският окръжния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №489/26.7.2024 г. г. на Районен съд Враца,
Гражданско отделение 7-ми състав по гр.д. 183/2024 по описа на Районен съд Враца
като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.
Й. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 79, ал. 1, предл. второ вр. чл. 82
ЗЗД сумата от 720,00 лева /седемстотин и двадесет лева /, представляваща направени
разноски за адвокат по въззивното дело.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК ***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18