Решение по дело №64/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Предмет на въззивната проверка от настоящия състав е разпореждане № 5742/2013 год. от 27.12. 2013 год., постановено по НОХД № 642/ 2013 год. по описа на Районен съд – Р., с което е върнат на подателя му протест от 20.12. 2013 год. срещу определение от 09.12.2013 год. на РС-Р., с което в съдебно заседание е прекратено съдебното производство по същото дело / макар и в диспозитива на самото определение да е посечен друг номер на делото/ .

Съща е предизвикана чрез протест от 09.01. 2014 год., с който освен отмяната на самото разпореждане е поискано от въззивната инстанция да се произнесе и относно правилността на протоколно определение от 09.12.2013 год. за прекратяванe на съдебното производство. Според прокурора първоинстанционният съд неоснователно е прекратил съдебното производство по съображения , изложени в протеста от 20.12. 2013 год., а след това и неправилно е приел , че същият е недопустим, тъй като прекратителното определение подлежи на въззивен контрол. Макар и то да е предприето в съдебно заседание от ангажирания вече съдебен състав, то по процесуалната си същност е разпореждане за връщане на делото от стадия на разпоредително заседание, защото представлява проверка и разглеждане на въпроси, които се обсъждат от съдията-докладчик непосредствено след образуване на делото, и като такова на основание чл. 249, ал.3 , във вр. с чл. 248, ал.2,т.3 от НПК подлежи на въззивен контрол по реда на глава ХХII от НПК.

Протестът против разпореждането от 27.12. 2013 год., постановено по НОХД № 642/ 2013 год. по описа на Районен съд – Р., е недопустим, поради следните съображения:

Доводите в него налагат да бъде изтъкнато, че няма и не може да има спор, че принципно определение, с което е предприето от съда прекратяване на съдебното производство в съдебно заседание по реда на чл. 288 от НПК, не подлежи на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата по реда на Глава ХХII от НПК , като не подлежи на проверка и по реда на Глава ХХI от НПК. По аргумент от по-силното основание, не подлежи на подобен контрол и актът на съдията-докладчик от първоинстанционния съд, с който жалбата или протеста в такова производство са оставени без разглеждане, макар че в случая с протестираното разпореждане изрично неправилно е дадена обратната възможност. Същата вероятно се основава на презюмирането на съдията-докладчик , че е имал процесуалното задължение по чл. 323, ал.2 от НПК , без да съобрази обаче , че обжалването не е по реда на Глава ХХI от НПК / поради което и въззивната инстанция в случая не се произнесе в открито съдебно заседание/. Нещо повече , ако обжалването пък беше допустимо по по-леката процедура – на Глава ХХII от НПК, преценката за допустимостта на протеста следваше да се направи от въззивната инстанция.

Необходимо е още да се изтъкне в отговор на много съществения въпрос от протеста, е дали определението за прекратяване на съдебното производство , предприето по реда на чл. 288 от НПК по същността си е такова, тъй като същият е от определящо значение за възможността да се контролира от по-горна инстанция. Прав е прокурорът, че не правния ред, а характерът на поразнасянето определя същността на акта. Етапът обаче , в който е констатирано допуснато съществено процесуално нарушение не оставя съмнение, че не е постановено разпореждане за прекратяване на съдебното производство от съдията-докладчик. Съвсем друг е въпросът , защо то е предприето по-късно, а не при произнасянето му при проверката на въпросите по чл. 248, ал.2 от НПК / която в случая е направена в с разпореждане от 23.09.2013 год./ , но той не може да има отношение в това производство , дори и пропускът да е целенасочен. Това което е същественото при преценката на същността на определението е обстоятелството, че то изрязва становището на съдебния състав, че не първоначалната липса на факти в обстоятелствената част на обвинителния акт , а такава при предприетото от прокурора при предишното разглеждане на делото, води до неяснота или непълнота на обвинителната теза. Този извод не е правилен, защото не е съобразен със същността на изменението на обвинението, което се предприема винаги като различие в първоначалното фактическо обвинение или неговата правна квалификация. Поради това да се налага от съда процесуалното действие по изменение на обвинението да бъде отразено и в чрез промяна на съдържанието на обвинителния акт е напълно неприемливо. Още повече, че в случая, ако е било допуснато нарушение в правата на подсъдимия, респ. неговия защитник, при изменение на обвиненото , то при осъществения съдебен контрол въззивната инстанция е щяла да го отрази. Освен това изменението на обвинението е било допуснато при предишно съдебно разглеждане на делото и при повторното му разглеждане съдът трябва да се съобрази с него .

Разгледано обаче дори и като определение , с което съдът се е произнесъл относно предприетото от прокурора изменение на обвинението, тъй като и то не подлежи на обжалване, то и самият отказ на първоинстанционния съд да разгледа протеста по същество / в случая неправилно формулиран като разпореждане за връщане на подателя му/ срещу него не подлежи на обжалване и следва да се остави без разглеждане.

Мотивиран по този начин , Благоевградският окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

Оставя без разглеждане поради недопустимост протеста на РП-Р. от 09.01. 2014 год срещу разпореждане № 5742/2013 год. от 27.12. 2013 год., постановено по НОХД № 642/ 2013 год. по описа на Районен съд – Р., с което е върнат на подателя му протест от 20.12.2013 год. срещу определение от 09.12.2013 год. на РС-Р., с което е прекратено съдебното производство по същото дело.

Прекратява образуваното частно възиивно производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: