№ 5949
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110164373 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. А. Т. срещу
„*********, в която се твърди, че на 29.09.2020 г. между страните бил сключен
Договор за кредит № *** за сума в размер на 950,00 лева при годишен фиксиран
лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите от 49,63 %. В чл. 6 от
договора било уговорено, че страните се съгласявали договорът за кредит да бъдат
обезпечен с гарант, отговарящ на условия, посочени в договора, или с банкова
гаранция. В случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
кредитополучателят дължал неустойка в размер на 1042,86 лева, която следвало да се
заплащала разсрочено заедно погасителните вноски по кредита. Твърди се, че ищецът
усвоил изцяло предоставената заемна сума, но не дължал плащания за неустойка. В
исковата молба са изложени подробни аргументи за недействителност на клаузата от
договора за кредит, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на
обезпечение като неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради противоречие с
нормите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и заобикаляне нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
както и поради накърняване на добрите нрави. Отправено е искане за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 8 от сключения между страните договор за кредит,
предвиждаща начисляването на неустойка в размер на 1042,86 лева при
непредоставяне на обезпечение.
1
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*********
за отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв ответното дружество е
оспорило изцяло предявените искови претенции. Изложени са подробни аргументи за
неоснователност на поддържаното от ищеца становище за недействителност на
клаузата от процесния договор, предвиждаща заплащането на неустойка при
непредоставяне на обезпечение. Отправено е искане за отхвърляне на предявените
искови претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са предявени в условията на евентуалност искове за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 8 от Договор за кредит № *** от
29.09.2020 г., сключен между М. А. Т. и „*********, като следва: главен иск с правно
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за признаване за установено, че процесната клауза е
нищожна поради неравноправност между страните; евентуални искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 – 3 ЗЗД за признаване за установено, че процесната
клауза е нищожна поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона и
поради накърняване на добрите нрави.
Така предявените искови претенции съдът намира за допустими, тъй като за
ищеца е налице правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо нищожността
на процесната клауза, доколкото в противен случай и по силата на сключения между
страните договор ищцовата страна следва да заплати установената чрез клаузата
неустойка в размер на 1042,86 лева.
За основателността на предявените искове ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване сключването на договора със съдържание,
идентично с описано в исковата молба, и наличието на посочените в исковата молба
основания за нищожност на процесната клауза. В тежест на ответника е да докаже
наличието на валидно основание за заплащане на процесната неустойка в размер на
1042,86 лева по възникналото между страните договорно правоотношение.
С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното на 11.03.2025 г.
открито съдебно заседание, са отделени като безспорни между страните
обстоятелствата относно: наличието на сключен между М. А. Т. и „********* Договор
за кредит № *** от 29.09.2020 г. за сума в размер на 950,00 лева при годишен
фиксиран лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите от 49,63 %;
наличието на уговорка по чл. 8 от договора, съгласно която в случай на неизпълнение
на задължението по чл. 6 за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят дължи
неустойка в размер на 1042,86 лева, която се заплаща разсрочено заедно с
2
погасителните вноски по кредита; начисляването по процесния договор в тежест на
ищеца на неустойка по чл. 8 от договора в размер на 1042,86 лева.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че спорни по делото са
обстоятелствата относно наличието на основания за нищожност на процесната клауза
от сключения между страните договор за кредит. Спрямо същия приложение намират
правилата на ЗПК и на чл. 143 - чл. 147б ЗЗП.
По силата на чл. 6 и чл. 8 от Договор за кредит № *** от 29.09.2020 г., сключен
между „** и М. А. Т., кредитополучателят се задължава в срок от три дни от
сключването на договора за заем да предостави обезпечение под формата на банкова
гаранция или поръчителство от лице, отговарящо на условията по чл. 9, ал. 2 от
Общите условия към договора за заем, като при непредоставяне на обезпечение в срок
заемополучателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1042,86 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че договорната клауза, въз основа на която
е предвидено плащането на неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен
срок от сключването на договора, има неравноправен характер и противоречи на
добрите нрави, поради следното:
Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, като установява, че това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика, от една страна, и потребителя – от друга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са
установени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.
13а, т. 9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр. 64/2007 г.). Според чл. 3 от Директивата, неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които, въпреки
изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009 г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. Като клауза уговорена в договора, неустойката е
проявление на принципа на автономия на волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. С нея
страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати
неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо
да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
3
уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а
в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът
е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/.
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при
иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е
принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Разяснено е по-
нататък, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка,
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските
и търговските правоотношения, като примерно са изброени следните критерии, които
следва да се съобразят при преценката дали конкретна клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на непарични и размерът
на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и
вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност
на неустойката, могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид
конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
Размерът на процесната неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение има неравноправен характер и противоречи на добрите
нрави, тъй като размерът възлиза на повече от 109 % от размера на предоставения
заем (1042,86 лева при предоставен заем в размер на 950,00 лева), т. е. надвишава
заемната сума, а същевременно начисляването се обосновава с неизпълнение на
вторично за договора за заем задължение. Основното задължение на заемател по
договор за паричен заем е да върне на датата на падежа заетата сума, ведно с
уговорената възнаградителна лихва. С оспорената в настоящото производство
договорна клауза, обаче, е уговорена компенсаторна неустойка за неизпълнение, но не
на главното задължение на заемателя – да върне заетата сума на датата на падежа, а на
задължението в тридневен срок от подписване на договора да представи обезпечение
за кредитора.
Съобразявайки изложеното в съответствие с критериите на Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, и приложимата в
случая законодателна уредба в защита на потребителя, съдът намира, че процесната
неустойка излиза извън присъщата на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
4
санкционна функции, противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на
задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена, сочи, че
заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в краткия тридневен срок от подписване
на договора не осигури обезпечение, дори и когато той е изправна страна по
отношение на основното си задължение – да върне на датата на падежа главницата
ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по
договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получи главницата и
възнаграждението си – същият ще има право да получи и допълнително неустойка,
която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем и
не обезпечава реално претърпени вреди. По тези съображения съдът намира, че
неустоечната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Установяването нищожността на клаузата от процесния договор за кредит, с
която е установено задължение за длъжника-ищец да заплати неустойка при
непредставяне на обезпечение, обосновава основателността на предявения иск, поради
което същият следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора по делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, но същата не е сторила такива, доколкото е освободена от това
задължение на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. В полза на процесуалния представител на
ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева,
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, клаузата на чл. 8
от Договор за паричен заем № *** от 29.09.2020 г., сключен между „*********, ЕИК:
***, и М. А. Т., ЕГН: **********, предвиждаща заплащането от кредитополучателя на
неустойка в размер на 1042,86 лева, в случай на неизпълнение на задължението му за
предоставяне на обезпечение на вземанията по договора.
ОСЪЖДА „*********, ЕИК: ***, да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на ЕАД „Е. И.“, БУЛСТАТ: **, с адрес гр. **, сумата от
5
480,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна
защита и съдействие на ищеца в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6