М О Т
И В И:
Районна прокуратура - гр.Враца е внесла
Обвинителен акт от 24.03.2021г., с който ПОДСЪДИМИЯТ И.М.И. *** е предаден на
съд за извършено от него престъпление по чл.206
ал.1 от НК. В хода на проведеното разпоредително заседание по делото е
отправено искане производството по
досъдебно производство /ДП/ №
2695/2013 год. на ВРП /ДП № 14/2014
год. по описа на ОСлО при ОП - Враца/, да
продължи по реда на глава гл.27 от НПК, чл.371 т.1 и сл. от НПК,
В хода на проведеното
съдебно производство въз основа на допълнително събраните доказателства по
делото, ВРП е направила изменение на първоначално повдигнатото спрямо подсъдимият
обвинение, като същото е допуснато от съда и прието, а окончателното обвинение
против подсъдимият И.М.И. ***, за
извършеното от него деяние, е както следва:
ЗА ТОВА, че на 14.04.2013г. в гр.Атина,
Република Гърция, противозаконно е присвоил чужди движими вещи - общо 2450 евро, равностойни на 4791,78 лв.,
от които 2300 евро - равностойни на
4498,41 лв., собственост на С.Ц. ***,
и 150 евро - равностойни на 293,37
лв., собственост на Ц.И.В. ***,
които владеел, като до приключване на съдебното следствие присвоеното имущество е възстановено - престъпление по чл.206, ал.6, т.1 вр. ал.1 от НК.
Представителя на Районна прокуратура - гр.Враца, пледира подсъдимият И.М.И. ***, да бъде освободен от наказателна
отговорност на основание чл.78”а” от НК и да му се наложи административно наказание за престъплението
по чл.206, ал.6, т.1 вр. ал.1 от
НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕС в пределите на минимума предвиден в закона.
ПОДСЪДИМИЯТ
И.М.И. *** редовно призован, не се
явява в съдебно заседание. На досъдебното производство не се признава за
виновен.Представляващият го адв.П.С. от ВАК, пледира по отношение на подзащитният си с оглед чисто съдебно минало и добри
характеристични данни за налагане на административно наказание в минималният предел предвиден в
закона.
Съдът, като
взе предвид доводите на ВРП, изложени в обвинителният акт и в съдебно заседание
и тези на защитата на подсъдимия, прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
През 2013 година ЕТ „ Ив-Транс И. Т.“ със седалище и адрес на
управление гр.Враца, с управител св.И. *** извършвала дейност, която
основно се изразявала в ежеседмичен транспорт по маршрут между гр.Атина,
Република Гърция, и гр.Враца. Във връзка с извършваната дейност и преди всеки
от курсовете до гр.Враца свидетелят Т. събирал пратки от български граждани,
живеещи в Гърция, и срещу заплащане от тяхна страна ги доставял до България.
Тъй като фирмата на св.И. Т. Т. не разполагала за тези си цели с офис в
Република Гърция и събирането на багажа се извършвало в офис ползван от подсъдимият И.М.И., находящ
се в гр.Атина, Република Гърция, на ул.„Марни“ №44.
Св.С.Ц.
***, живеела и работела в Република
Гърция. В продължение на повече от 5 - 6 години свидетелката ползвала услугите
на св.Т., ши лично се познавала с него, тъй като често изпращала по него до
България, както багаж, така и парични суми, като до този момент отношенията им
били изрядни, и нямало случай багажа или изпратените пари да не са стигнали до
получателя си. На 13.04.2013г. св.С.Ц.П.
се свързала по телефон със св.И. Т. Т. и му обяснила, че отново иска да изпрати
суми до България, но тъй като не можела лично да отиде до офиса, това щяло да
се извърши от нейната позната - св. Ц.И.В.
***, която също работела и живеела в Република Гърция. По телефона Т.
уверил св.С.Ц.П., че парите ще пристигнат до България своевременно. На 14.04.2013г. в Република Гърция св.С.Ц.П.
се срещнала със св.Ц.И.В., и й предала сумата от общо 2300 евро, 2000 евро, от
които следвало да се изпратят на сина й - св.Св. Петков, а останалите 300 евро
- на племенницата й Жени Крумова.
Св.Ц.И.В.
взела парите и отишла до офис-сградата на ул.„Марни“
№44 в гр.Атина, където видяла познатите й св.И. Т. Т. и подсъдимият И.М.И.. Свидетелката Ц.И.В. обяснила на св.И. Т. Т.,
че идва във връзка със уговорката му със св.С.Ц.П., и заедно с него влязла във
фоайето на сградата, където двамата започнали разговор. В този момент от входа
се появила неустановена жена, която поздравила св.И. Т. Т. и той оставяйки св.Ц.И.В.,
излязъл навън, като при това извикал към подсъдимият
И.М.И.: „ ...ела и оправи жената“, явно имайки предвид св.Ц.И.В..
Изпълнявайки казаното му от св.И. Т. Т. - подсъдимият И.М.И. отишъл при
свидетелката Ц.И.В., която пред него преброила общо 2450 евро, които му
предала, като обяснила, че 2000 евра от тях са за получателя св.С.П.И., 300
евро – са за Жени Крумова и 150 евро - за Ц.А.Ц., син на самата В., като
последните 150 евро били собственост на последната.
Самият
подсъдим И.М.И. приел и преброил парите, след което ги поставил в отделни
непрозрачни пликове без обозначения, които задържал у себе си, като сам
съставил и предал на В. 3 бр.
товарителници с обозначение „RUMI TRANS EXPRESS“ - вътрешни и международни транспортни услуги,
куриерски услуги и превоз на нестандартни пратки, макар търговец с подобна
фирма до момента да не е установен и да е неясно, защо и при какви основания
обвиняемият е имал достъп до тези бланки и ги е използвал.
На самите документи подсъдимият И.М.И. отразил имената на изпращача - свидетелката Ц.И.В.,
и имената на получателите, като получените суми отразил не в нарочната графа за
съдържание на пратката, а в полето за отбелязване на километри.
След като по този начин свидетелката Ц.И.В.
оставила на подсъдимия сумите предадени и от нейната позната и своята лична, тя
напуснала сградата, като на входа се поздравила със св.И. Т. Т., който
продължавал да разговаря с неустановеното лице.
Към посочения момент св.И. Т. Т. имал уговорка с подсъдимия единствено
за това последният да му помага, като взема чанти, мебели или друг багаж от
клиентите, но не и да приема пари или да съставя товарителници въвъ въръзка с извършваната от Т.
дейност.
След като в следващите няколко дни свидетелките
Ц.И.В. и С.Ц.П. установили, че изпратените от тях суми не са достигнали до
получателите поискали обяснение от св.И. Т. Т., като му обяснили, че парите са
били предадени на подсъдимият И.М.И..
По този повод св.И. Т. Т., се обадил по
телефона на подсъдимият
И.М.И., но при проведеният разговор последният му се развикал да го оставят
на мира и че щял да върне каквото е взел. В следващите месеци пострадалите свидетелките
правили безуспешни опити да се свържат с подсъдимия и да уредят отношенията си,
но до това така и не се стигнало.
В хода на започналото разследване по настоящото
производство - на 09.11.2020г.
- подсъдимият с пощенски записи/обикновен паричен превод/ е изпратил
дължимите суми на свидетелките Ц.И.В. и С.Ц.П., като последната С.Ц.П. е получила и на 16.11.2020 г. сумата от 4498
лева и е била изплатена изцяло.А сумата дължима на Ц.И.В. видно от
приложеното писмо от Български пощи до 19.01.2021г. изпратеният паричен превод е неизплатен на
получателя. Същевременно видно от представените допълнително по делото от адв.С. - молба и Нареждане за превод по сметка в Банка ДСК
за сумата в размер на 293.37 лв. по
сметка на сина на пострадалата Ц.И.В.,
а именно Ц.А.Ц.се установява че причинената
по делото от подсъдимия вреда на двете пострадали свидетелки по делото е била
изплатена изцяло.
По досъдебното производство е била назначена и
изготвена Съдебно Почеркова Експертиза №77 от
20.10.2014г.
- заключението по която сочи че ръкописните текстове в бланки –
товарителници с № 5020, № 5021, № 5022, обект на експертизата
представляват копия на ръкописни текстове изпълнение от И.М.И. с ЕГН **********.
Така изложената фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимият,
показанията на свидетелите И. Т. Т., Ц.И.В. и С.Ц.П., С.П.И., Ц.А.Ц., В.Л.Ц.,
Георги Петков Генов,Р.И.М., Лили П.Д., събраните на досъдебното производство
писмени доказателства приложени в:
том 1 – Справка
за съдимост, копия от товарителници, Справки от ОД на МВР за задгранични
пътувания, Справки за роднински връзки, Характеристични данни, Справка от
търговски регистър, постановление за ОДИ,Справка за трудови договори, Заявлени за издаване на ЛД;
том 2 – писма от и до ОД на МВР, писмо от и
до Агенция по Вписванията София, 5бр.
Удостоверения за актуално състояние на фирми, Съдебно Почеркова Експертиза №77 от 20.10.2014г., писмо от БНБ,
справка от национална база Население, Справка за съдимост, Справка от ОД на МВР
за ОДИ, Справка роднински връзки,декларация, пълномощно;
том 3 – писмо от Български пощи, справка от
национална база Население, Справка от ОД на МВР за задгранични пътувания, копие
от покана за паричен превод, както и останалите писмени доказателства по делото
приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Явно е при това положение, че подсъдимият
лично е получил чуждите суми и че същите са му били поверени с единствената цел
да бъдат изпратени до адресатите в Република България . В тази връзка
подсъдимият И. е бил длъжен да ги предаде на св.И. Т. Т. за изпращането им, а
като ги е задържал за себе си, той фактически противозаконно се е разпоредил с
тях в свой интерес.Видно от изложеното, на 14.04.2013г. в гр.Атина, Република
Гърция, подсъдимият противозаконно е присвоил чужди движими вещи, които е
владеел - общо 2450 евро, равностойни на 4791,78 лв., от които 2300 евро - равностойни на 4498,41 лв., собственост на С.Ц.П., и 150 евро - равностойни на 293,37
лв., собственост на Ц.В..
Съдът прие, че по делото са събрани
безспорни доказателства относно механизма на извършване на деянието и неговия
автор и в тази връзка кредитира с доверие показанията на свидетелите - очевидец
и пострадала Ц.И.В., както и тези на пострадалата С.Ц.П., а също и на св.И. Т. Т.,
В.Л.Ц., Р.И.М., С.П.И., Ц.А.Ц., които с изключение на св. Г.П.Г./чичо/ и на
св.Л. П.Д./майка/, нямат родство с подсъдимия и нямат пряк интерес от изхода на
делото и които като безпристрастни и изграждащи обективната истина по делото
съдът кредитира, като конкретни и точни относно съществените факти по делото
още повече, че те се потвърждават изцяло и от останалите събраните по делото
доказателства и прието заключение на вещото лице по изготвената в хода на
съдебното следствие съдебно – почеркова експертиза.
Следва да се посочи, че и показанията на
св.И. Т. Т., В.Л.Ц., Р.И.М., с които подсъдимият е работил в различни периоди
преди извършване на процесното деяние са съответни на
останалите събрани по делото доказателства като всички в съвкупност изграждат
извод, че именно подсъдимия е извършител на процесното
деяние.
Извършеното
се потвърждава и от останалата доказателствена
съвкупност, която съдът намира за ненужно да обсъжда по обстойно, тъй като тя
изцяло подкрепят установената обстановка и механизъм на извършване на деянието
от подсъдимият по делото, като в този смисъл авторството на инкриминираното
деяние е безспорно установено, що се касае от обективна страна на
престъплението налице са всички елементи обуславящи съставомерността
по чл.206 от НК, съгласно който
присвояването на чужда вещ от лице връчена му да я пази е безспорно обсебване
по смисъла на закона.
Инкриминираните
вещи са годен предмет на престъпното посегателство по чл.206 ал.6 т.1 вр.ал.1 от НК, същите са
чужди, тъй като са собственост на пострадалите физически лица - Ц.И.В. и С.Ц. ***. Инкриминираните вещи са движими по смисъла на чл.110 от Закона за собствеността и са
в размер както следва:
-
2300 евро -
равностойни на 4498,41 лв.,
собственост на С.Ц.П., и
-
и 150 евро - равностойни на 293,37 лв., собственост на Ц.В. или на обща стойност 2450 евро, равностойни на 4791,78 лева.
Същите вещи
са били оставени за пазене до предаването им на съответните лица получатели в РБългария и поверени на ПОДСЪДИМИЯТ подсъдимият И.М.И. да ги пази. Същевременно подсъдимият И.М.И. се е разпоредил с
вещите противозаконно, т.е. налице е и съставомерен
резултат от извършеното от подсъдимият И.М.И.
присвоително деяние – настъпилата имотна вреда за
двете пострадали физически лица.
От
субективна страна подсъдимият И.М.И.
*** е действал с пряк умисъл, тъй като е осъзнавал обществено-опасният характер
на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е
желал и целял настъпването им. Също така е знаел, че му е поверено да пази
имуществото на посочените физически лица с цел да го достави до Р.България и
там да го предаде на получателите.Бил е и наясно, че въпросните суми са му били
предадени от свидетелката именно поради знанието и че представляваната от св.И.
Т. Т. фирма, се занимава именно с такава дейност и че е следвало получените
суми да се предадат на свидетеля И. Т. Т., за да бъдат доставени по местоназначението
си. Подсъдимият е знаел, какви точно действия му е разрешено да извършва със
предадените му суми/ а именно след получаването им да ги предаде на св.Т.. Също
така ясно е съзнавал, че в резултат на непредаването на инкриминираните вещи на
св.Т. и изнасянето им от мястото на получаването им, същите са преминали в
неговата фактическа власт, както и че това действие излиза извън предоставените
му правомощия с предмета на посегателството, като целта му е била точно такова
разпореждане в свой интерес каквото и същият е осъществил разпореждайки се с
тях в свой интерес.
Съдът
намира, че са налице в кумулативна даденост от обективна и субективна страна
всички елементи на престъплението по чл.206,
ал.6, т.1 вр.
ал.1 от НК.
При така установеното от фактическа страна е безспорен правния извод, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.6, т.1 вр. ал.1 от НК,
като на 14.04.2013г. в гр.Атина, Република Гърция,
противозаконно е присвоил чужди движими вещи — общо 2450 евро, равностойни на
4791,78 лв., от които 2300 евро - равностойни на 4498,41 лв., собственост на С.Ц.
***, и 150 евро - равностойни на 293,37 лв., собственост на Ц.И.В. ***, които
владеел, като до приключване на съдебното следствие присвоеното имущество е
възстановено - видно от приложените по делото писмени доказателства в
тази насока, за което и съдът го призна за виновен.
Към момента на извършване на
престъплението ПОДСЪДИМИЯТ И.М.И. е не осъждан и
пълнолетен и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел
IV на гл.VIII от НК, което е видно от приложената по делото справка за
съдимост. От престъплението не са причинени имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване, тъй като същите са репарирани, а за извършеното от него
престъпление по чл.206, ал.6, т.1 вр. ал.1 от НК
се предвижда наказание лишаване от свобода до
3 години, следователно налице са предпоставките на чл.78а от НК в тяхната кумулативна даденост, поради което и
предложението на прокуратурата направено в съдебно заседание за освобождаването
му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е
основателно.
При определяне вида и размера на наказанието, което се
следва на подсъдимият, съдът, отчете смекчаващите отговорността
обстоятелства-социалния му статус, добри характеристични данни към настоящият
момент и към момента на деянието, ниската обществена опасност на дееца и на
извършеното деяние, а най-вече обстоятелството, че ДП е водено повече от 8
години, което е един твърде дълъг период, както и липсата на отегчаващи такива,
което мотивира съда да наложи на подсъдимият административно наказание при
превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства в минималният размер
предвиден в санкционната част на разпоредбата, а именно 1000.00лв., с което намира, че ще се постигнат целите на
наказанието.
За прецизност следва да се
посочи, че в случая не е налице за погасяване на наказателното преследване по
давност, това е така защото съгласно Тълкувателно Решение № 26 от 1.IV.1960 г. по н. д.
№ 17/60 г., ОСНК касаещ въпроса - от кой момент започва да тече давността за
наказателно преследване, когато присвоеното имущество е възстановено? – „Когато присвоителят
на обществено имущество . ….внесе или замести присвоените пари, вещи или
ценности при условията на чл. 107 НК, давността за наказателно преследване с
оглед смекчената санкция се намалява от деня на внасянето или заместването
-…. защото деянието вече става наказуемо с лишаване от свобода до 3 години.
На основание чл.189 от НК при този изход на делото в
тежест на подс. ПОДСЪДИМИЯТ И.М.И. се възложиха и направените разноски за съдебно почеркова експертиза в размер на 145.00 лв. платими в
полза на ОД на МВР - Враца.
Също така НА ОСНОВАНИЕ чл.301 ал.1 т.11 от НПК, съдът ПОСТАНОВИ веществените доказателства - 2 бр.
фискални бонове - захванати за предна корица на Том 1 от делото ДА ОСТАНАТ В ДЕЛОТО и да се УНИЩОЖАТ по реда на ПАС ведно с
унищожаването му.
Причина
за извършване на деянието е желанието на подсъдимия да се облагодетелства по
неправомерен начин .
По
изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: