РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Благоевград, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20201210101722 по
описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от ИВ. Н. Ш., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. Б.Т.А.**** чрез адв. С.Б. против "Лесотерм-М" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: Б. И.М. *** представлявано от управителя Д. Г. К.
Ищцата твърди, че от 01.06.2020г. се е намирала в трудово правоотношение с ответника,
по силата на което е заемала длъжността „Спедиционен посредник", с място на работа в
отдел „Спедиция“, с нетно трудово възнаграждение в размер на 800 лв. Поддържа, че
процесният трудов договор бил за ученичество, като бил сключен с шест месечен
изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя. Заявява, че в деня на сключване на
договора /на 01.06.2020г./ постъпила на работа при ответника, като започнала да се
обучавала и да изпълнявала трудовите си задължения. Излага, че от самото начало
работодателят започнал да проявявал грубо и некоректно отношение, като й възлагал
множество и на практика неизпълняеми за нея задачи в работата, тъй като за първи път
работела на такава длъжност и не разполагала с никакви знания и умения в сферата, поради
което и сключила трудовия договор за ученичество. Сочи, че от началото на месец юли
2020г. отношенията й с работодателя значително се били влошили, като работодателят
непрестанно й възлагал все повече и все по-трудна по характер работа, както и
изключително кратки срокове за нейното изпълнение, като същевременно постоянно я бил
викал в офиса и ангажирал времето й, като по този начин я поставял в невъзможност да
изпълнявала служебните си задължения. Навежда, че за период от около една седмица (от
03.07.2020г. до 09.07.2020г.) ответникът й бил наложил 3 дисциплинарни наказания
„Забележка“. Поддържа, че на 09.07.2020г. й било наложено и процесното дисциплинарно
наказание „Уволнение“, като заповедта за уволнение й била връчена на същия ден –
09.07.2020. Оспорва заповедта като незаконосъобразна. В тази връзка заявява подробни
доводи, че работодателят не бил изпълнил задълженията си по чл. 193 КТ; не била спазена
разпоредбата чл. 189, ал. 1 и ал. 2 КТ, като самата заповед за уволнение не отговаряла на
изискванията на чл. 195 КТ. Поддържа, че не била извършила и вменените й със заповедта
дисциплинарни нарушения. На тази плоскост се иска от съда уволнението да бъде признато
за незаконно и отменено, и на ищцата да й бъде присъдено обезщетение за оставането без
работа за 6-месечен период, считано от 09.07.2020г., в размер на общо 6185,70 лв.
1
Ответникът намира уволнението за законосъобразно. Не оспорва факта, че ищцата Ш. е
работила при него по трудов договор за ученичество на длъжността „Спедиционен
посредник“ в отдел „Спедиция“ до 09.07.2020г., когато със заповед № 006/09.07.2020г. на
управителя на ответника е било прекратено трудовото й правоотношение поради налагане
на дисциплинарно наказание „Уволнение“. Не оспорва, че брутното трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението на ищцата е
1030,95 лв. Оспорва всички останали фактически твърдения на ищцата. Поддържа, че
процесната заповед съдържала всички законоустановени реквизити, била мотивирана, като
същата била издадена при безспорна доказаност на извършените нарушения на трудовата
дисциплина от страна на ищцата. Заявява още, че била спазена стриктно законоустановената
процедура по реализиране на дисциплинарната отговорност. Смята, че заповедта за
наложеното дисциплинарно наказание „Уволнение“ била издадена при спазване на
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ, тъй като ищцата е била в ежедневно нарушение на
трудовата дисциплина за периода от 29.06.2020г. до 08.07.2020г.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните искови претенции:
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с който се претендира да бъде признато за незаконно и да
бъде отменено уволнението на ищцата от заеманата при ответника длъжност „Спедиционен
посредник“ в отдел „Спедиция“, извършено със заповед № 005/09.07.2020г. на управителя
на ответното дружество.
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за претенцията, касаеща осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от общо 6185,70 лв. за 6-месечен период, считано от
09.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда /04.09.2020г./, до окончателното погасяване.
1. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
За да бъде законосъобразно прекратено от работодателя едно трудово правоотношение, е
необходимо да са налице предпоставките, които пораждат потестативното му право на
уволнение. Фактическият състав на последното в хипотезата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ
(дисциплинарно уволнение) включва кумулативно следните елементи: 1/ виновно
неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника или служителя; 2/
съответствие между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание; 3/
спазване на особените процедурни изисквания преди налагане на уволнението, свързани с:
3.1./ изслушване на обясненията на дисциплинарно-отговорното лице, 3.2./ спазване на
преклузивните срокове по чл. 194 КТ и 3.3./ мотивиране на уволнителната заповед.
Доказателствената тежест за изпълнението на посочените изисквания се носи от
работодателя. Ищцата следва да установи единствено, че с ответника се е намирала в
трудово правоотношение, което е прекратено.
Последните две обстоятелства не са спорни между страните в настоящото производство.
Освен това те се доказват и от представеното по делото лично трудово досие на ищцата,
включващо и процесната уволнителна заповед с № 005/09.07.2020г., издадена от законния
представител на ответника-работодател. От тези писмени доказателства се установява, че
ищцата Ш. е работила в ответното дружество на длъжността „Спедиционен посредник“ в
отдел „Спедиция“ до 09.07.2020г., когато е била уволнена дисциплинарно.
От съдържанието на заповед № 005/09.07.2020г., става ясно, че тя е издадена въз основа на
заповеди за налагане на дисциплинарно наказание № 026/06.07.2020г., № 027/08.07.2020г. и
№ 028/09.07.2020г.. В заповедта е посочено, че служителят системно нарушава трудовата
дисциплина, за което са наложени 3 дисциплинарни наказания - № 026/06.07.2020г., №
027/08.07.2020г. и № 028/09.07.2020г. Вменено е във вина на ищцата и следното нарушение
на трудовата дисциплина, а именно: съзнателно решение на служителя да продължи да не
2
изпълнява служебните си задължения. Работодателят е приел, че вменените във вина на
работника или служителя деяния, представляват системни нарушения на трудовата
дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ.
Във връзка със заявените в исковата молба възраженията за незаконност на уволнението,
които очертават и предмета на делото, съдът приема следното:
Възраженията на ищцовата страна за допуснато нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ, касаещи
задължението на работодателя да изслуша обясненията на работника или служителя преди
налагането на наказание „дисциплинарно уволнение“, са неоснователни.
В принципен план работодателят следва да поиска от работника или служителя да даде
устни или писмени обяснения като му предостави разумен срок за това преди налагане на
дисциплинарното наказание (вж. изрично в този смисъл Решение № 257 от 22.05.2012 г. по
гр. д. № 985/2011 г., IV г. о. на ВКС).
В конкретния случай от приетите както писмени, така и гласни доказателствени средства,
се установява, че ответникът е спазил коментираното законово изискване, като е изискал от
ищцата даване на обяснения за твърдените системни нарушения на трудовата дисциплина.
Ищцата Ш. не е депозирала обяснения за сочените нарушения на трудовата дисциплина,
като не е изразила и позицията си във връзка с вменените й във вина нарушения. Следва да
се посочи, че когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на
трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства,
без да е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на
изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за
работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията. Трябва да се изтъкне, че
разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ не съдържа правила за формално иницииране на
дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на работодателя до служителя за
даване на обяснения за нарушение на трудовата дисциплина, нито за посочване в писмена
покана, че тя следва да се счита за начало на дисциплинарно производство. В отправените от
работодател покани, съответно от 03.07.2020г., от 07.07.2020г. и от 07.07.2020г. изрично са
посочени, че обясненията се изискват във връзка с конкретни нарушения на трудовата
дисциплина, а именно – първата покана от 03.07.2020г. е за даване на обяснения относно
причините за неизпълнението на възложената работа и системното неспазване на
техническите и технологични правила; втората покана от 07.07.2020г. е за даване на
обяснения защо не е изпълнила законното нареждане на управителя на ответника да
осъществи телефонна връзка с определени транспортни фирми и защо е излъгала, че
задачата е извършена; третата покана е за даване на обяснения защо не е изпълнила
служебните си задължения, уредени във вътрешния правилник на ответното дружество.
Следователно изслушването на ищцата е извършено преди налагането на дисциплинарното
наказание, както разпорежда чл. 193, ал. 1 КТ. Ето защо не е налице основанието по чл.193,
ал.2 КТ за отмяна на уволнението.
По повод на оплакванията за ненадлежно мотивиране на заповедта за дисциплинарно
наказание следва да се отбележи, че изискванията към заповедта в обсъждания аспект са
уредени от нормативния регламент на чл. 195, ал. 1 КТ. По приложението на тази законова
разпоредба е формирана трайно установена съдебна практика по чл. 290 ГПК (вж. Решение
№ 49 от 15.02.2012 г. по гр. д. № 624/2011 г., IVг. о. на ВКС и цитираните там други съдебни
актове на касационната инстанция). В тази връзка се приема, че чл. 195, ал. 1 КТ предвижда
точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание.
Касае до задължителни реквизити, а именно: сведения относно нарушителя; конкретното
нарушение, описано с обективните и субективните му признаци; времето на извършване на
нарушението; видът на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се
налага дисциплинарното наказание. В конкретния казус от съдържанието на процесната
заповед може да се заключи, че тя отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, доколкото
по разбираем за служителя начин са посочени фактическите рамки на вмененото му
3
нарушение (откъм време, място, обстановка и начин на извършване). Така ясно е посочено,
че служителят системно нарушава трудовата дисциплина, за което са му наложени 3
дисциплинарни наказания - № 026/06.07.2020г., № 027/08.07.2020г. и № 028/09.07.2020г.
Горепосочените заповеди за дисциплинарни наказания са били връчени на ищцата преди
налагане на процесното дисциплинарно наказание „уволнение“. С тези предходни заповеди
са били наложени дисциплинарни наказания „забележка“ на ищцата за следните нарушения
– с първата заповед за това, че в периода 29.06.2020г.-02.07.2020г. редовно не е провеждала
необходимия брой телефонни разговори и съответно записи в онлайн таблицата „фирми и
релации“ на ответника, както е било регламентирано в глава III, т. 18 от Правилника за
вътрешния трудов ред, като за същия период са били налице и множество нарушения в
технологичните правила за въвеждане в таблиците, регламентирани в глава II, т. 8-15 от
Правилника; с втората заповед за това, че на 06.07.2020г. не е била изпълнила законното
нареждане на работодателя да осъществи телефонен разговор с определени транспортни
фирми и впоследствие е излъгала, че задачата е извършена; с третата заповед за това, че на
07.07.2020г. не е била изпълнила задълженията си по вътрешния правилник на ответника. С
процесната уволнителна заповед описано и последното нарушение, за което е било
наложено и процесното дисциплинарно наказание „уволнение“, а именно: съзнателно
решение на служителя да продължи да не изпълнява служебните си задължения. В тази
връзка не могат да бъдат споделени доводите на ищцата, че обжалваната заповед не
отговаряла на изискванията на чл. 195 КТ.
С оглед изложеното, съдът приема, че са спазени процедурните изискванията по чл. 193 и
чл. 195 КТ, поради което следва се установи дали ищцата е осъществил вменените й с
уволнителната заповед дисциплинарни простъпки и дали наложеното наказание е
съобразено с изискванията на чл. 189 КТ.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото се установява по несъмнен начин, че
ищцата е осъществила вменените й с уволнителната заповед дисциплинарни простъпки. От
показанията на разпитаните по делото свидетели Михаил Йосифов Кюпов и Марио Стоянов
Виденов се установява, че ищцата в периода от 29.06.2020г. до 08.07.2020г. не е изпълнявала
основното си задължение като „Спедиционен посредник“, а именно провеждането на
определения в Правилника за вътрешния трудов ред брой телефонни разговори с превозвачи
и въвеждането им като записи в екселска таблица „фирми и релации“. Става ясно от тези
показания, че на ищцата след постъпването й на работа на 01.06.2020г. и в рамките на около
10 дни е било проведено първоначално обучение, с което са й били обяснени основните
задължения на спедитора, както й са били създадени потребителски профили в
електронните системи, използвани от ответника за онлайн спедиция. Установява се, че след
това първоначално обучение в рамките на около 10 дни, от ищцата се е започнало да се
изисква да започне да прави опити да провежда определения в Правилника за вътрешния
трудов ред брой записи в екселска таблица „фирми и релации“, които са били най-малко 80
записа на ден /т. 18 от Правилника/. Става ясно, че ищцата не е направила през нито един
работните дни в процесния период от 29.06.2020г. до 08.07.2020г. минимално изискващия се
от нея брой записи. Показанията на свидетелите К.и В. следва да бъдат кредитирани. Това е
така поради следните две причини: Първо, те кореспондират с данните, отразени върху
приетия по делото 1 брой диск. Второ, показанията на свидетелите К.и В.се потвърждават и
от констативно-съобразителната част на заключенията по допуснатите основна и
допълнителна съдебно-технически експертизи, както и от разпитите на изготвилите ги вещо
лице инж. Д. ЗЛ. К.. Става ясно от заключенията на вещото лице, че в диска (мултимедиен
носител) представен на по делото е налице в Майкрософт ексел формат извадка от
системата на работодателя „фирми и релации“ към дата 09.07.2020г., в която се отчитат
броя обаждания на дневна база, извършени от служителите в ответното дружество, според
записванията, в която ищцата не е провела определения с Правилника за вътрешен трудов
ред брой телефонни разговори. Вещото лице установи, че не се съхраняват данни за това
4
какво е било съдържанието на файла към момента към който е записан мултимедийният
носител, както и че версията на файла е налична единствено към 16.01.2021 г. като
потребителския профил на ищцата е изтрит и не се съхранява информация за действията
извършени от нейния потребителски профил. От изготвеното допълнително заключение на
вещото лице се установи съдържанието на файла на приложения по делото мултимедиен
носител /CD/ и записите в него. При изследване на този файл вещото лице е установило 138
записа с името „Ива“, докато при изследване на файла „фирми и релации“ от работното
пространство на ответника в Google Drive на 26.07.2021 г. са установени 20 записа с името
„“ и съответните коментари за периода 29.06.2020-09.07.2020 г. При изследване на файла
„фирми и релации“ от работното пространство на ответника в Google Drive на 07.09.2021 г.
са установени 16 записа с името “ и съответните коментари за периода 29.06.2020-09.07.2020
г. В тази връзка вещото лице е дало заключение, че данните от файла намиращ се на
мултимедийния носител по делото не съответстват напълно на данните в работното
пространство Google Drive на ответника и записите не се променят, тъй като файлът
представлява динамична база данни, в която се записват резултатите от работата на
служителите ежедневно.
Показанията на разпитаната по делото свидетелка А. Г. П. са неотносими към спорния
предмет по делото, тъй като тази свидетелка няма преки възприятия за процесния период от
29.06.2020г. до 08.07.2020г., тъй като е напуснала работата си при ответното дружество на
22.06.2020г.
Съдът намира, че така извършените от ищцата деяния съставляват дисциплинарни
нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – били са извършени системни нарушения на трудовата
дисциплина, които са четири на брой, а именно: 1/ че в периода 29.06.2020г.-02.07.2020г.
редовно не е провеждала необходимия брой телефонни разговори и съответно записи в
онлайн таблицата „фирми и релации“ на ответника, както е било регламентирано в глава
III, т. 18 от Правилника за вътрешния трудов ред, като за същия период са били налице и
множество нарушения в технологичните правила за въвеждане в таблиците, регламентирани
в глава II, т. 8-15 от Правилника; 2/ че на 06.07.2020г. не е била изпълнила законното
нареждане на работодателя да осъществи телефонен разговор с определени транспортни
фирми и впоследствие е излъгала, че задачата е извършена; 3/ че на 07.07.2020г. не е била
изпълнила задълженията си по вътрешния правилник на ответника и 4/ че въпреки
предходните три нарушения съзнателно е продължила да не изпълнява служебните си
задължения.
С оглед изложеното, съдът приема, че е доказано извършването от страна на ищцата И.Ш.
на посочените в процесната заповед дисциплинарни простъпки.
Извършените нарушения са достатъчно тежки, тъй като ищцата в продължителен период
от време (над една седмица - от 29.06.2020г. до 08.07.2020г.) не е изпълнявала основните си
задължения като „Спедиционен посредник“, а именно провеждането на определения в
Правилника за вътрешния трудов ред брой телефонни разговори с превозвачи и
въвеждането им като записи в екселска таблица „фирми и релации“; същата не е изпълнила
и законно нареждане на работодателя и го е била излъгала, като непосредствено преди
уволнението си е продължила да не изпълнявала служебните си задължения. Това обуславя
законност на заповедта, издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 189 КТ, поради което
ответникът-работодател е упражнил законосъобразно правото си да наложи на ищцата
най-тежкото по тежест дисциплинарно наказание – „уволнение".
Неоснователен е доводът на ищцовата страна, че в настоящия казус е била нарушена
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 КТ. Това е така, защото с процесната уволнителна заповед на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание за дисциплинарно нарушение, което е
различно от наложените й предходни три дисциплинарни наказания „забележка“. Това
друго, различно от предходните три дисциплинарни нарушения, е че въпреки предходните
три нарушения, ищцата съзнателно е продължила да не изпълнява служебните си
5
задължения.
Предвид изложеното, предявеният по делото иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна, като
незаконосъобразно, на дисциплинарното уволнение на ищцата, е неоснователен и следва да
се отхвърли.
2. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
Основателността на този иск е обусловена от установяване прекратяване на трудовия
договор в нарушение на закона и в този смисъл е поставено в зависимост от изхода на
конститутивния иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ. Отхвърлянето на последния, налага идентичен
правен резултат и на претенцията за заплащане на обезщетение, поради което, искът следва
да бъде отхвърлен.
Относно разноските.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати
направените от ответната страна разноски. Ответникът претендира разноски в размер общо
1835,60 лв., от които 1050 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 785,60 лв.
възнаграждение за вещо лице по основна и допълнителна съдебно-технически експертизи.
От друга страна, в хода на устните състезания, е направено своевременно възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника. Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5
ГПК може да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният
размер е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В
Наредба № 1/09.07.2004г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Съгласно
чл.7, ал. 1, т. 1 минималното адвокатско възнаграждение за иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е в
размер на минималната работна заплата, която към момента на сключване на договора за
правна помощ е била 610 лв. По отношение на втория иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 КТ следва да се съобрази, че неговата цена е 6185,70 лв., като с оглед чл. 7, ал. 1, т. 1 in
fine вр. ал. 2, т. 3 от цитираната Наредба минималното адвокатско възнаграждение за него е
в размер на 639,29 лв. При това положение не може да се сподели тезата на ищцата, че
претендираният от ответника адвокатски хонорар е прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5
ГПК. Следователно ищцата следва да заплати на ответника разноски в общ размер от
1835,60 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от ИВ. Н. Ш., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. Б., ул. "Т.А." № , ет. против "Л.-М" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: Б. И.М. *** представлявано от управителя Д. Г. К. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване на незаконността и отмяната на
уволнението на ищцата от длъжността „Спедиционен посредник“ в отдел „Спедиция“,
извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и със Заповед № 005/09.07.2020г., издадена от
Д. К.– управител на "ЛД и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на
6185,70 лв. за периода от 09.07.2020г. до 09.01.2021г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на исковата молба – 04.09.2020г. до окончателното изплащане на
главницата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ИВ. Н. Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. Б., ул. "Т. Ал." № . ет. . да заплати на "ЛД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: Б. И.М. *** представлявано от управителя Д. Ге. К.а, сумата от 1835,60 лв.
/хиляда осемстотин тридесет и пет лева и шестдесет стотинки/ – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от 01.10.2021г., която дата е била обявена от съда на страните, на основание
6
чл. 315, ал. 2 ГПК.
Да се връчи, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, препис от съдебния акт на страните по делото,
като в съобщението, с което се извършва връчването, изрично да се отбележи, че
решението подлежи на обжалване, както е посочено в него.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7