и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 60/04.06.2007 г., постановено по гр. д. № 357/2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд е измененопределения с решение № 26/09.06.2003 г., постановено по гр. д. № 9/2003 г. по описа на Кърджалийския районен съд, режим на упражняване на родителските права спрямо детето Делчо Харалампиев Назъров с ЕГН **********, като упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака на Валентина Делчева Терзиева и Харалампи Димов Назъров непълнолетно дете Делчо Харалампиев Назъров с ЕГН ********** е предоставено на бащата Харалампи Димов Назъров. С решението е дадена възможност на майката Валентина Делчева Терзиева да вижда и взема детето Делчо Харалампиев Назъров всяка първа и трета неделя от месеца от 8 ч. до 20 ч., както и един месец през годината, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като вземането и връщането на детето да става в дома на бащата. С решението Валентина Делчева Терзиева е осъдена да заплаща на непълнолетното си дете Делчо Харалампиев Назъров, действащ със съгласието на баща си Харалампи Димов Назъров ежемесечна издръжка в размер на 50 лв., считано от 19.04.2007 г. до навършване пълнолетие на детето или настъпването на друга причина, изменяваща или погасяваща издръжката, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена месечна вноска като е отхвърлен предявения иск за заплащане на издръжка за минало време за периода от 25.05.2006 г. до 19.04.2007 г.- датата на предявяване на иска. Присъдена е държавна такса върху размера на издръжката. Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Валентина Делчева Терзиева, която го обжалва като необосновано и незаконосъобразно. Сочи в жалбата, че от брака си с ищеца имали родени две деца- Делчо Харалампиев Назъров и Гинчо Харалампиев Назъров. Твърди, че след развода между нея и ищеца по делото, и двете деца не са прекъсвали контактите с баща си. Не отрича, че сина й в съдебно заседание изразил желание да живее с баща си, с когото бил в добри отношения, но той бил в прекрасни отношения и с нея. Становището на детето, че не иска да живее при жалбодателката, тъй като не одобрявал мъжа, с когото тя съжителствала, намирала за лекомислено и несериозно. Сочи в жалбата, че не се спорело по делото, че от лятото на 2006 г. сина й по- често посещавал дома на баща си, но не се събрали доказателства там битовите условия да са били по- добри от тези при нея. Твърди, че като майка, имала нужда детето да живее при нея, за да можела да го възпитава и да се грижи за него по- добре, отколкото това би могъл да стори баща му, който работел в ОЦК на смени и независимо, че получавал месечно възнаграждение в размер на 450 лв., нямал възможност да се грижи за детето, така както тя би се грижила, тъй като бил ученик в 8- ми клас, в опасна възраст и имал нужда от по- близък родителски контрол. Поради това, че баща му не упражнявал контрол, детето се чувствало „по- добре" при него. Сочи в жалбата и това, че по делото не са събрани доказателства, че мъжа, с когото съжителствала, се е отнасял с него като с чужд човек, както и за това, че жалбодателката му била посегнала. Съдът в недостатъчна степен оценил факта, че при изменение на режима на упражняване на родителските права спрямо Делчо, ще се стигне до раздялата на двете деца, което било изключително сериозна негативна последица и за двете деца. Съдът правилно приел, че тя била добър родител и може да упражнява родителските права върху децата. По делото не били събрани доказателства да е налице изменение на обстоятелствата, при което е бил определен режима на родителските права от съда. Недоказани били твърденията на ищеца, че през месец май 2006 г. е имало някакво физическо въздействие от нейна страна спрямо детето. Желанието на детето да живее при баща си било незряло и неосъзнато. Моли да се отмени атакуваното решение и се постанови друго, с което се отхвърли предявения иск. Не претендира разноски. Ответникът по жалбата лично и чрез процесуалния си представител я оспорва и моли да се остави в сила атакуваното решение. Не претендира разноски. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството е по чл. 106 ал. 5 от СК и чл. 86 от СК. Образувано е по молба на Харалампи Димов Назъров срещу Валентина Делчева Терзиева за изменение на постановените от съда мерки относно упражняването на родителските права спрямо роденото от брака им дете Делчо Харалампиев Назъров. Искането на ищеца е родителските права да бъдат предоставени на него като на майката се определи режим на лични отношения с детето и бъде осъдена да му заплаща издръжка в размер на 50 лв., считано от 25.05.2006 г. От фактическа страна се установява следното: Страните по делото са бивши съпрузи. Бракът им бил прекратен, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи с влязло в сила на 15.01.2004 г. решение № 26/09.06.2003 г. по гр. д. № 9/2003г. по описа на Кърджалийския районен съд. С решението, упражняването на родителските права над родените от брака деца- Делчо и Гинчо, било предоставено на майката с режим на лични отношения на децата с бащата, който бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето Делчо в размер на 50 лв. и на детето Гинчо в размер на 40 лв. В представеното по делото писмено становището на отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане"- Кърджали се посочва, че след развода на страните и двете деца не са прекъсвали контактите с баща си, като детето Делчо изразило желание да живее с баща си, с когото бил в добри отношения. Не искал да живее с майка си, която обичал и бил много привързан към нея, но не одобрявал мъжа, с когото тя съжителствала. От лятото на 2006 г. детето Делчо живеело с баща си при добри битови условия и разполагал със самостоятелна стая. Виждал се с майка си всеки ден. Ищецът работел в ОЦК и получавал месечно възнаграждение в размер на 450 лв., а ответницата работела в заведение „Кипарис" и получавала месечно около 400 лв. Детето Делчо бил ученик в 8- ми клас в ОУ „П. Р. Славейов" гр. Кърджали с много добър успех. Крайното становище на отдела, предвид категоричното желание на детето Делчо, е родителските права над него да бъдат предоставени на бащата, а на майката да се определи режим на лични отношения. Това становище се поддържа от социалният работник и пред настоящата инстанция, който обяснява, че детето споделило за шамар, нанесен от майка му, за което й бил обиден много. Според социалния работник, основната причина бил мъжът, с когото съжителства майката. През лятото на 2007 година бил проведен разговор с братчето на Делчо, което обяснило, че всеки ден се виждат с брат си и за него не било проблем, че не спят в една къща. Било му достатъчно, че се виждат всеки ден. Изслушано в съдебно заседание пред първоинстанционния съд и пред тази инстанция, детето Делчо Харалампиев Назъров обяснява, че отишъл да живее при баща си през месец май 2006 г., тъй като се скарали с майка му, а с баща си се чувствал по- добре. Откакто бил при него, се виждал по- често и с двамата си родители. Обяснява, че иска да остане да живее с баща си, защото майка му си имала приятел, който се отнасял с него като с чужд човек. Твърди също, че преди да отиде да живее при баща си, имало случай, когато майка му му посегнала. Въпреки, че живеел с баща си, виждал брат си почти всеки ден. Баща му се грижил добре за него, редовно бил нахранен, разполагал със самостоятелна стая, ходил редовно на училище, имал много добър успех, баща му не възпрепятствал контактите с майка му, която се интересувала от него, купувала му дрехи, от които имал нужда. Изслушано пред тази инстанция детето Делчо обяснява, че с майка му не се разбирали и нямали добри отношения, често се карали за дребни неща и тя започнала по- често да го бие, понякога го щипела. Преди да отиде при баща се, тя го била ударила. Това поведение майка му имала само по отношение на него, а с брат му Гинчо се държала така, само когато направел нещо по- сериозно. Не отрича, че майка му се е грижела за него, за облеклото и храната му. Твърди, че откакто е при баща си, живеел по- добре, не се карали, нямали конфликти. Баща му зареждал хладилника, купувал му дрехи, а баба му готвела и перяла. Откакто бил при баща си, майка му нищо не му била купила. Първоначално се срещал с майка си, а след делото за родителските права, тя спряла да се обажда и да го търси. Ходил да търси майка си, но нейният приятел му казвал, че нея я няма. Майка му сменила телефонния си номер, който той не знаел. Питал брат си за новия телефон на майка си, но от него разбрал, че тя казала да не го дава на никого. С брат си Гинчо се виждали почти всеки ден. Счита, че брат му живее добре при майка им. Желае да живеят заедно с брат си. Твърди, че ако се скара с баща си, ако той му посегне или го удари, няма да се върне при майка си. Обяснява, че мъжа, с когото живеела майка му, го чувствал като чужд човек и това съжителство било една от причините да се премести да живее при баща си. От представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 139/2006 г. се установява, че на 25.05.2006 г. Делчо Харалампиев Назъров е бил освидетелстван поради оплакване, че на 24.05.2006 г. бил бит и щипан с ръце от майка му. При прегледа били установени кръвонасядания по вътрешната повърхност на лявата мишница като уврежданията били получени при действието на тъп предмет. Причинена била болка и страдание, и уврежданията е било възможно да са възникнали така, както съобщавал освидетелствания. От амбулаторен лист от 08.02.2007 г. се установява, че детето Делчо страда от меланоцитен невус на тялото. В анамнезата е посочено, че се касае за множество невуси, появили се в ранна детска възраст, без субективни оплаквания. При иск по чл.106, ал.5 от СК следва да се установи налице ли е изменение на обстоятелствата, при които е бил определен режима на родителските права. Съдът приема, с оглед събраните по делото доказателства, че в случая е налице изменение на обстоятелствата по отношение на детето Делчо. Установява се по делото, че детето Делчо след пререкание с майка си и поради неприязън към мъжа, с когото същата съжителства, през месец май 2006 г. отишло да живее при баща си. Последното обстоятелство не се оспорва от страните по делото, а майка му не се е противопоставила на това. Категорично е становището на детето, че не желае да живее при майка си, а желае да живее при баща си, при когото се чувствал по- добре. За да приеме, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 106 ал. 5 от СК за детето Делчо, съдът взе предвид преди всичко желанието на детето, което е на 15 години- възраст, при която може да се приеме, а и с оглед непосредствените впечатления на съда, че същото до голяма степен е зряло и осъзнато. В тази насока съдът отчете и създаденото от година и половина фактическо състояние, неоспорено от страните по делото- през един продължителен период от време детето живее в дома на баща си, който се грижи за него и му осигурява всичко необходимо и не възпрепятства контактуването с майката. Следва поради изложеното да се приеме, че предявения иск е основателен и доказан, поради което следва да се уважи като се измени постановения режим на упражняване на родителските права спрямо детето Делчо и упражняването на същите бъде предоставено на бащатÓ, а на майката бъде определен режим на лични отношения- да вижда и взема детето Делчо всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8 ч. до 20 ч., както и един месец през лятото, който да не съвпада платения годишен отпуск на бащата. Следва ответницата по иска с оглед възможностите на дължащите издръжка и нуждите на детето, предвид неговата възраст, да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на детето Делчо в размер на 50 лв., считано от предявяване на иска до навършване на пълнолетие на детето, или настъпването на друга погасяваща или изменяваща издръжката причина. Искът за издръжка за минало време- за периода от 26.05.2006 г. до предявяването на иска- 19.04.2007г. следва да бъде отхвърлен като недоказан. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Несъстоятелен е довода на жалбодателката, че по делото не били събрани доказателства за това, че тя била посегнала на детето си. Напротив, в тази насока са, както обясненията на самото дете, така и приложеното към делото медицинско удостоверение, в което са констатирани кръвонасядания по вътрешната повърхност на лявата мишница на детето и което е издадено по време, съвпадащо с времето, през което детето се е преместило да живее при баща си. Що се касае до довода на жалбодателката, че при изменение на режима на упражняване на родителските права спрямо Делчо, ще се стигне до раздялата на двете деца, което би било изключително сериозна негативна последица и за двете деца, следва да се посочи, че безспорно е, че в интерес на децата е, те да живеят и израстват заедно. Но както се посочи по- горе, с оглед категоричното желание на детето Делчо да живее при баща си, при когото то се чувства добре и който се грижи за него, обстоятелството, че то живее вече година и половина при баща си и не желае да живее при майката, която съжителства с друг мъж, който не е установил с детето нормални взаимоотношения, обстоятелството, че двете деца поддържат ежедневен контакт, съдът приема, че в интерес на детето Делчо е, създалото се фактическо положение да не бъде променяно. Разноски по делото не се претендират и такива не следва да се присъждат. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. 1 от ГПК въззивният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 60/04.06.2007 г., постановено по гр. д. № 357/2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове: 1/ 2/
|