№ 215
гр. А., 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария М. Караджова
при участието на секретаря Й.Д.А.
като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело №
20225310100413 по описа за 2022 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.22 от ЗПК, чл. 26 от
ЗЗД, чл. 143 от ЗЗП и чл. 55 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът ИВ. СТ. АТ. твърди, че на 29.05.2018г. между него и
„Неткредит“ ООД е сключен договор за потребителски кредит
№201805290347280059, по силата на който му предоставена сумата от 1000
лева, която е следвало да бъде върната ведно с лихва в размер на 41,05% при
ГПР от 49,72%. В него е предвидено, че дължи неустойка от 1080 лева за
неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение – банкова
гаранция или гаранция от небанкова финансова институция за сумата от 1236
лева със срок на валидност до 31.05.2019г., която се кумулира към
погасителната вноска. С тази клауза се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4
от ЗПК, тъй като с нея се осигурява допълнителна печалба на кредитодателя,
а поставените изисквания за осигуряване на обезпечение са неизпълними.
Тази клауза противоречи на добрите нрави, тъй като нарушава принципа на
справедливост, като основната й цел е да доведе до неоснователно
обогатяване на кредитора. Същата е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, явява се прекомерна и
като такава противоречи на добрите нрави. Ето защо моли да бъде
постановено решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата за
1
неустойка, съдържаща се в договор за кредит, сключен със „Неткредит“ ООД.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че уговарянето на
неустойка не нарушава добрите нрави. Ищецът е получил информация
относно евентуалната дължимост на същата още преди да сключи договора за
кредит. Освен това при преценка дали клаузата за неустойка портиворечи на
добрите нрави следва да бъде отчетен интересът и на двете страни и по-
конкретно да се вземе предвид, че при предоставяне на малки потребителски
кредити, често същите не се изплащат в срок и кредитора не разполага с
предоставените средства. Това води до необходимост от предоставяне на
обезпечение, а при неизпълнение на задължението за това – от заплащане на
неустойка. От нейния размер ясно личи обезпечителната й функция, тъй като
той покрива главницата и част от уговорената лихва. Оспорва твърденията, че
неустойката представлява добавък към възнаградителната лихва. Твърди, че
нейният размер не следва да се включи в ГПР. Освен това ищецът е бил
уведомен предварително за това задължение, поради което е имал достатъчно
време да прецени кое обезпечение може да предостави и едва след това да
пристъпи към сключване на договора. Оспорва твърденията, че не е оценил
платежоспособността на ищеца преди да се сключи договорът. По така
изложените съображения счита, че неустойката не е излязла извън присъщите
й функции, поради което предявеният иск е неоснователен и моли да бъде
отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства е
видно, че на 29.05.2018г. между “Неткредит” ООД и ИВ. СТ. АТ. е сключен
договор за паричен заем №20185290347280059, по силата на който на ищеца е
предоставена сумата от 1000 лева, а той се е задължил да я върне в срок до
30.05.2019г. на 12 месечни вноски ведно с лихва от 41,05% годишно и ГПР
49,72%. Общо дължимата сума е 1236 лева. Освен това кредитополучателят е
поел задължение да предостави на кредитора банкова гаранция или гаранция
от небанкова финансова институция, която трябва да бъде за сума в размер на
1236 лева и срок на валидност до 31.05.2019г. Срокът за изпълнение на
същото е краят на деня, следващ деня на сключване на договора. Липсват
2
доказателства, че ищецът е направил това. В този случай клаузата на чл. 6, ал.
1 от договора предвижда, че се дължи неустойка в размер на 1080 лева, като
страните са постигнали съгласие тя да бъде заплатена заедно със следващата
погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.
Сключеният между страните договор е потребителски и следва да
отговаря на изискванията на ЗПК.
На първо място следва да се отбележи, че сключването на договор за
банкова гаранция, макар и да зависи от волята на ищеца, не съставлява
обезпечение на вземанията, тъй като уредбата му не е посочена в глава VІІ от
ЗЗД. Поради това и тъй като е уговорено заплащането на същата да се
извърши заедно с погасителните вноски по заема, се налага извод, че
всъщност уговорената неустойка е част от възнаграждението за
предоставения кредит, но е обособена отделно с цел заобикаляне
ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния
процент на разходите. В подкрепа на същия е алогичната поредност на
сключване на договора и предоставяне на обезпечение, която се различава от
обичайната практика, при която обезпечението се представя най-късно към
момента на сключване на договора. Уговорката това да стане на по-късен етап
противоречи на целта на обезпечението. В същото време условията, на които
трябва да отговаря същото са обективно неизпълними. За пълнота следва да
се отбележи и че същата е прекомерна – размерът й надвишава заетата сума и
по никакъв начин не е обвързан от размера на вредите при неизпълнение на
задължението за предоставяне на гаранция. За пълнота следва да се отбележи,
че при неизпълнение на същото за кредитора не биха настъпили никакви
вреди. До такива би довело неизпълнение на задължението за връщане на
заетата сума, което съставлява коренно различна хипотеза. Единственото,
което се постига с уговаряне на неустойката, е допълнително оскъпяване на
кредита, което не е включено в ГПР, посочен в договора. Липсват каквато и
да е обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция на същата. Ако
уговорената неустойка се включи в цената на кредита, то ГПР на разходите
би бил над 100%. Това от своя страна означава, че действителният размер на
ГПР е по-голям от предвидения в чл.19, ал.4 от ЗПК максимален размер.
По така изложените мотиви съдът намира, че уговорката за заплащане на
неустойка противоречи на добрите нрави и заобикаля закона, поради което е
3
нищожна. Поради това предявеният иск за обявяване на нищожност на
клаузата от договора за кредит, сключен между страните, предвиждаща
заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне
на гаранция.
На основание чл. 78, ал.1 ответникът дължи на ищцата направените по
делото разноски в размер на 50 лева, заплатена държавна такса.
От представения от ищцата договор за правна защита и съдействие е
видно, че е уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38,
ал.1 от ЗА. В случаите, когато адвокатската защита се предоставя на лица от
кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има основание за присъждане на
деловодни разноски в полза на безплатно представляваната страна, адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда
съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от същата определя
минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес възнагражденията. Уважената претенция е с цена
от 1080 лева, съответно минималният размер на адвокатското възнаграждение
е 305,60 лева.
Поради мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА нищожността на чл.6 от договор за паричен заем паричен
заем №20185290347280059 от 29.05.2018г., сключен между ИВ. СТ. АТ., ЕГН
********** от гр. А., ул.“Х.Б.“№2, ет.4, ап.10, и „Некредит“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. С., ул.“Л.С.“ №3, (Л.Т.),
ет.10, представлявано от И.Н.Х.-С., предвиждаща заплащане на неустойка в
размер на 1080 лева (хиляда и осемдесет лева).
ОСЪЖДА „Некредит“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. С., ул.“Л.С.“ №3, (Л.Т.), ет.10, представлявано от И.Н.Х.-С., да
заплати на ИВ. СТ. АТ., ЕГН ********** от гр. А., ул.“Х.Б.“№2, ет.4, ап.10,
сумата от 50 лева (петдесет лева), направени по производството разноски.
ОСЪЖДА „Некредит“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. С., ул.“Л.С.“ №3, (Л.Т.), ет.10, представлявано от И.Н.Х.-С., да
4
заплати на адвокат Г.Л. М., БУЛСТАТ *********, адрес гр. Пловдив,
ул.“Йоаким Груев“ №41, партер, сумата от 305,60 лева (триста и пет лева и
шестдесет стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
правна защита и съдействие на ИВ. СТ. АТ., ЕГН ********** от гр. А.,
ул.“Х.Б.“№2, ет.4, ап.10, по гр.д.№413/2022г. по описа на АРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
5