Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр. ***, 03.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I – ви
състав, в публично съдебно заседание проведено на пети март през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
при секретаря М.А., като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 1169 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане на
установено по отношение на ответниците Т.Р.З. и С.П.Я., че ищецът Ж.А.Ж. е
собственик на процесния имот, находящ се в
гр. ***, община ***, представляващ УПИ X – 2736, 2737 в кв. 145 по плана на града, целия с площ от 709 кв.м., при
граници: улица, УПИ IX – 2734, 2735 и УПИ XI – 2738 по
силата на оригинерно придобивно оснвание, а именно – давностно владение,
продължило повече от 10 години, считано от 2005 г. до настоящия момент.
Предявен е и иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС с молба съдът да постанови
решение, по силата на което да допусне ищецът да изкупи 415 кв.м. идеални части
от УПИ X – 2736, 2737 в кв. 145 по плана на града, целия с площ от 709 кв.м.,
при граници: улица, УПИ IX – 2734, 2735 и УПИ XI – 2738 по плана на гр. ***, а
по стар план представляващ парцел XXXIV – 2147 от кв. 170, за продажна цена от 2410 лв.
Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот по силата упражнявано от
него явно и необезпокоявано владение, продължило повече от 10 години, поради
което го е придобил по давност. В
исковата молба се излагат твърдения, че през 1968 година дядото на ищеца е
закупил от Р. З. С. /баща на първия
ответник/ 294 кв.м. идеални части от УПИ XXXIV – 2147 в кв. 170 по плана
на гр. ***, цялото с площ от 648 кв.м. През 1970 година Р. З. С. отстъпил право
на строеж на дядото на ищеца за построяване на жилищна сграда като по – късно е
построена и родната къща на ищеца, в която той живее до сега заедно със
семейството си. Твърди се, че след смъртта на дядото на ищеца, владение върху
целия имот продължил да упражнява бащата на ищеца с намерение за своене, като
не допускал в имота никой от семейството на съсобственика Р. З. С., които от
своя страна не предприели мерки да прекратят владението, осъществявано от
бащата на ищеца след 1984 година като през 1997 година баща му дори изгонил от
улицата пред имота ответника Т.Р.З.. Заявява, че през 2005 година баща му в
присъствието на цялото семейство предал на ищеца владението върху имота – УПИ
XXXIV – 2147 с площ от 648 кв.м., представляващ към настоящия момент УПИ X – 2736, 2737 от кв. 145 по плана на гр. ***. В
исковата молба за излагат твърдения, че от този момент ищецът е установил
владение върху имота като е извършвал различни строителни работи, отдавал е под
наем западната част на имота, поставил съоръжения за игра и направил пясъчник,
разположил свои вещи на територията на целия имот, сял е различни зеленчуци в
западната част на имота, владее имота спокойно и необезпокоявано и никой не е
предявявал никакви претенции към него. На 21.08.2018 година разбрал, че втория
ответник – С.П.Я. е придобил от първия ответник чрез покупко – продажба 415
кв.м. идеални части от процесния недвижим имот, поради което за него се поражда
правен интерес от предявяването на установителен иск за собственост срещу
двамата ответници, които оспорват правото му на собственост, придобито на
основание давностно владение. В евентуалност моли, в случай че искът бъде
отхвърлен, да бъде постановено решение, по силата на което да бъде допуснато
изкупуване на 415 кв.м. идеални части от процесния имот за смуата от 2410 лева.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв само от втория
ответник - С.П.Я., а ответникът Т.Р.З. не изразява становище по така
предявените искове. В отговора на
исковата молба се излагат твърдения за недопустимост на предявения иск с правно
основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, в евентуалност се оспорва основателността му
доколото според ответникът не е налице съсобственост по отношение на имота, тъй
като процесния УПИ е съставен от два отделни кадастрални имота обозначени с №№
2736 и 2737, които са собственост на отделни лица. Твърди се и че искът е
предявен след изтичане на предвидения в закона двумесечен срок от узнаването на ищеца за факта, че
съсобственикът му се е разпоредил със своята идеална част в нарушение на
правилата на чл. 33, ал. 2 от ЗС. По
отношение на предявения положителен установителен иск за собственост, се
излагат доводи за неговата неоснователност с твърденията, че ищецът не е
осъществявал владение върху процесния имот с намерение за своене. В срока за отговор ответникът С.П.Я. е
предявил и насрещен ревандикационен иск за осъждане на ищеца да предаде
владението върху закупения от него на 03.07.2018 г. имот. Твърди, че преди да
купи имота от първия ответник, се е осъществил оглед, при който е установил, че
дворното място е запустяло, не е обработвано и в него е имало саморасли храсти
и дървета. Твърди се още, че между имотите собственост на ищеца и първия
ответник е съществувала ограда, която впоследствие е била съборена от Ж.А.Ж.,
който освен това се бил настанил в имота като разположил там свои лични вещи и
затворил достъпа на С.П.Я. до този имот. Според ищеца по насрещния иск от
29.09.2018 г. ответникът се е самонастанил незаконно в имота му, за което С.Я.
сезирал началника на РПУ – гр. *** и кмета на общината. Предвид изложеното моли
съда да постанови решение, с което да приеме за установено спрямо ответника Ж.Ж.,
че ищецът С.Я. е собственик на недвижим имот, представляващ празно дворно
място, находящо се в гр. ***, област Варна, цялото с площ от 415 кв.м.,
съставляващо ПИ пл. № 2737 в кв. 145 по плана на града, включено в УПИ X – 2736, 2737, както и да бъде осъден ответника
да предаде владението върху имота.
В срока за отговор Ж.А.Ж. е депозирал такъв по предявения срещу него иск с
правно основание чл. 108 от ЗС, в който изразява становище за недопустимост и
неоснователност на иска. На твърдяното от ищеца право на собственост, придобито
посредством покупко – продажба ответникът противопоставя правото си на
собственост върху същия имот, придобито по давност посредством явно, непрекъснато
и необезпокоявано владение, продължило повече от 10 години. Твърди, че поради
факта, че е придобил правото на собственост върху процесния имот по давност, то
ищецът не би могъл да се легитимира като негов собственост доколкото е придобил
това право от несобственик. Твърди се още, че С.Я. не е закупил самостоятелен
имот, а идеални части от един общ имот. Твърди се, че ищецът е знаел, че
имотът, който купува се владее от други хора, тъй като е собственик на съседния
имот и има непосредствени наблюдения за това кой стопанисва и владее имота, а
не е видял дворното място едва при огледа преди да го закупи. Оспорва
твърденията, че ищецът е влязъл да почисти новозакупения имот необезпокояван от
никого, като заявява, че изрично се е противопоставил на тези действия и незабавно е възстановил владението си и
подал жалба по законоустановения ред.
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
На 10.05.1968 г. дядото на ищеца Ж.А.Ж. е
закупил от Р. З. С. 294 кв.м. идеални
части от недвижим имот – празно дворно място, представляващо УПИ XXXIV – 2147 от кв. 170 по плана на гр. ***. На 12.05.19720
г. Р. З. С. е отстъпил право на строеж за построяване на жилищна сграда на
дядото на ищеца. След смъртта си Ж.А. Я. е оставил за наследници съпруга и
двама сина. Бащата на ищеца е починал на 15.01.2015 г. като е оставил за свои
законни наследници съпруга, син /ищеца по делото/ и дъщеря, а бабата на ищеца е
починала на 17.09.2011 г. През 2002 г. ответникът Т.Р.З. се е снабдил с нотариален
акт за собственост на недвижим имот по давност за празно дворно място, находящо
се в гр. ***, цялото от 415 кв.м. /четиристотин и петнадесет кв.м./,
съставляващо пл. № 2737, който съвместно с пл. № 2736 съставлява поземлен имот X – 2736, 2737 от кв. 145 по плана на града. На
03.07.2018 г. ответникът Т.З. прехвърля чрез покупко – продажба на втория
ответник имота, придобит от него през 2002 година. Съгласно заключението по
допусната по делото СТЕ се установява, че УПИ X – 2736, 2737 в кв. 145 по действащ регулационен
план на гр. *** от 1979 г. съответства на УПИ XXXIV – 2147, описан в нотариалния акт от 1968
година по плана на града от 1957 г., но не е идентичен с него поради
разминаване в площта, която по плана от 1957 г. е 648 кв.м., а по плана от 1979
г. е 709 к.м. и имотът е с по – голяма ширина и дълбочина. Съгласно
заключението регулационните линии на парцел XXXIV – 2147 по плана от 1957 г. минават по кадастралните граници на
имот пл. № 2147 от северна, източна и южна страна, а само от запад има изменение.
Вещото лице е установило, че имот пл. № 2737 се появява като самостоятелен имот
в кадастралния план към 1979 г. и според него това е станало когато
наследодателят на ищеца е построил жилищната си града в източната част на
съсобствения имот и е оградил дворно място от 294 кв.м., показано с пл.
№ 2736, а останалата част от имота е получила пл. № 2737с площ от 415 кв.м.
Според заключението от УПИ X – 2736, 2737 с площ от 709 кв.м. не могат да се образуват два
самостоятелни парцела, които да отговарят на изискванията на ЗУТ, поради
недостигащо лице към уличната регулация. Вещото лице дава заключение, че
действащия регулационен план на гр. *** е приложен за УПИ X в кв. 145.
От събраните гласни
доказателства се установява, че в процесния имот от момента на построяване на
къщата до настоящия момент живее ищецът Ж.А.Ж. заедно със семейството си и
майка си. Установява се и че между придобитите от дядото на ищеца идеални части
от имота, в които е изградена къщата и останалата част от дворното място е
имало ограда. Ищцовите свидетели заявиха, че в определен момент ищецът и
семейството му са ползвали имота за детска площадка, за отдих, както и за
отглеждане на различни зеленчукови култури. Според свидетелите на ответната
страна частта от дворното място, закупена от втория ответник от собственика Т.Р.З.
е била изоставен парцел, необработваем, обрасъл с храсти и дървета. Заявяват,
че собственикът му не е имал възможност да стопанисва имота поради лошо
здравословно състояние и парцелът е бил запустял.
Горната фактическа обстановка се установява от следните писмени и гласни
доказателства: Скица
№ 549 по плана на гр. ***, н. а. № 181, том II, дело № 457 от 1968 г., н.а.
№ 143, том I, дело № 351от 1970
г., н.а. № 161, том I, по дело № 340 от
2018 г. вписан в служба по вписвания под № 15, том IV, дело № 985 ,Удостоверение за
наследници с изх. № ГР/99 от 09.08.2018 г.,
скица № 681, скица № 682, удостоверение за данъчна оценка с изх. №
**********/26.10.2018 г., удостоверение за данъчна оценка с изх. №
**********/26.10.2018 г., н.а. № 161, том I, по дело № 340 от 2018 г.
вписан в служба по вписвания под № 15, том IV, дело № 985, скица № 663,
н.а. № 160, том II, дело № 371/2002 г.,
протокол № 53 от 2002 г. към нотариално дело № 53 от 2002 г.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Изложената в исковата
молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум на
исковата претенция обуславят извод за предявен положителен установителен иск за
собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване спрямо ответника
на правото на собственост на ищеца по отношение на описания в исковата молба
недвижим имот. Спецификата на предявения установителен иск в качеството му на
положителен такъв обуславя разпределението на доказателствената тежест между
страните досежно установяване на елементите от фактическия състав на спорното
право. В качеството си на страна, заявяваща право на собственост върху имота,
ищецът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на
предпоставките за възникване на въведеното от нея придобивно основание.
В разглеждания случай
ищецът се позовава на право на собственост, възникнало по силата на оригинерно
придобивно основание – давностно владение, продължило повече от 10 години. По
делото категорично се установи, че дядото на ищеца е придобил 294 кв.м. идеални
части от процесния имот чрез покупко – продажба
от бащата на първия ответник, а през 1970 година му е учредено право на
строеж, което е реализирано чрез построяването на жилищна сграда, в която
той е живял до смъртта си, а след това
имотът е продължил да владее неговият син и баща на ищеца, а след неговата
смърт до настоящия момент в имота живеят ищецът със семейството си, както и
майката на ищеца. От проведената по делото СТЕ се установява, че имотът по
нотариалния акт от 1968 година е идентичен с УПИ X – 2736, 2737 по действащия
регулационен план на гр. ***. Установява се както от експертизата, така и от
свидетелските показания, че е била изградена ограда между идеалните части, които наследодателите
на ищеца са ползвали и останалата част от дворното място, която съгласно
документ за собственост е била на бащата на първия ответник. Не се установи по
несъмнен начин от събраните по делото обстоятелства, че ищецът, а преди това и
неговите наследодатели са упражнявали явно, непрекъснато и необезпокоявано
владение върху целия процесен имот, конкретно върху идеалните части, на които
като собственик се легитимира първия ответник. Наличието на ограда е
доказателство, че имотът не се е ползвал като цял такъв. Отделно от показанията
на свидетелите на ответната страна се установява, че частта от дворното място,
която по нотариален акт е собственост на ответника Т.З. не се е стопанисвала,
била е обрасла с храсти, дървета и лиани. Тази част от имота е била почистена и
обработена едва след като е била закупена от втория ответник. Ищцовите
свидетели заявяват, че цялото дворно място се е обработвало и е било засято с
различни култури, ползвано е било за детска площадка и за други нужди от
семейството на ищеца, но техните показания се опровергават от това, което сочат
свидетелите на ответната страна, а именно, че частта от имота, собственост на Т. З. е представлявала запустяло дворно място,
което не се е обработвало с години от никой и е било обрасло с дървета и
храсталаци. С оглед събраните гласни доказателства следва да се приеме, че
ищецът дори и в определен момент да е ползвал този имот, не е полагал непрекъснато грижи за него,
владението му не е било непрекъснато. За да е противопоставимо владението на
действителния собственик, владеещият несобственик следва явно и по несъмнен
начин да е демонстрирал намерението си за своене, на което първият да не се е
противопоставил. Скритото владение и ползването на чужд имот от време на време,
не е основание за придобИ.ето на собствеността по давност. Такива доказателства по делото, от които да
се наложи извод за това, че първият ответник е знаел, че ищецът е завладял
имота му с намерение за своене, не бяха събрани. Отделно следва да се отбележи,
че ответникът се е сдобил с нотариален акт за своите 415 кв.м. идеални части
през 2002 година, а през 2018 година е продал имота, което е индиция, че макар и да не е
обработвал дворното си място, не е бил дезинтересиран
от собствеността си и се е считал за неин собственик, без да подозира, че някой
оспорва собствеността му, а и ползването на имота е било разпределено и ясно
обособено чрез изградената между съсобствените чати от парцела ограда. В
подкрепа на този извод, а именно – че ищецът не е демонстрирал пред трети лица,
в това число пред действителния собственик за намерението си да свои имота, е и
фактът, че втория ответник, който безспорно се установи, че притежава съседен на процесния имот, поради
което е имал преки впечатления относно релевантните за делото обстоятелства във
връзка с владението и собствеността на имота, също не е възприемал Ж.А.Ж. като
собственик на закупените от него 415 кв.м. идеални части от имота, а ги е
придобил от Т. З., който е възприемал
като техен действителен собственик.
Предвид изложеното
твърденията на ищеца, че е собственик на процесния имот по силата на давностно
владение останаха недоказани, поради което искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Ищецът се легитимира като собственик на полагащите му се идеални
части от 294 кв.м., ведно с изградената в тях къща, но на друго придобивно
основание, а не на твърдяното от него, а именно – наследяване по закон,
доколкото по делото безспорно се установи, че дядото на Ж.Ж. е придобил посочените
идеални части, както и изградената в дворното място къща, а ищецът се
явява негов наследник.
По отношение на предявения
иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС съдът намира същия за недопустим за
разглеждане като евентуално съединен с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, поради следните съображение: за да е налице възможност за евентуално
съединяване на искове и разглеждането им в едно производство следва исковете да
са с идентичен петитум, но на различни основания, например придобИ.е на имота
чрез правна сделка или в евентуалност по давност, или основанието им е едно и
също, но имат различен петитум. В случая при предявения иск с правно основание
чл. 33, ал. 2 от ЗС и петитумът, и основанието са различни, доколкото по
главния иск ищецът твърди, ищецът твърди, че се легитимира като собственик на
целия имот и желае да бъде признат за негов собственик по силата на давностно
владение, по предявения в евентуалност иск твърди, че е налице съсобственост на
имота между него и първия ответник, поради което желае съдът да постанови
решение за изкупуване на идеалните части, отчуждени чрез покупко – продажба от
първия ответник. Такова обективно
съединяване на исковете е недопустимо, поради което производството по иска с
правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС следа да бъде прекратено.
По отношение на предявения
насрещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС съдът намира, че по делото безспорно се устанвоява, че по
настоящем като собственик на процесните
415 кв.м. идеални части от УПИ X – 2736, 2737 в кв. 145 по плана на гр. ***
се легитимра С.П.Я., който е придобил имота по силата на вещнотранслативна
сделка – покупко – продажба съгласно нотариален акт, вписан в СВП – *** под акт
№ 5, том VI, дело № 985, вх. рег. №
2140/03.07.2018 г.С.Я. е придобил имота от неговия собственик – Т.З., който е
негов собственик съгласно нотариален акт, вписан в СВП – *** под акт № 160, том
2, дело № 371/2002 г., издаден по обстоятелствена проверка, по която
разпитаните свидетели заявяват, че имотът е бил приживе на бащата на Т.З.,
който факт е безспорно установен по делото. Предвид факта, че е придобил имота
от собственик, то вещнотранслативният ефект на сделката е настъпил и правото на
собственост е придобито от купувача в пълен обем. Доколкото от свидетелските
показания, а от твърденията на самия ищец по първоначално предявения иск
безспорно се установява, че към момента на предявяване на исковата молба Ж.Ж.
владее процесните 415 кв.м. идеални части от УПИ X – 2736, 2737 в кв. 145 по
плана на гр. *** без правно основание и не осигурява достъп до имота на
легитимиращия се като техен собственик С.П.Я., предявеният ревандикацонен иск
се явява основателен и като такъв следа да бъде уважен.
С оглед изхода на спора на
ответникът С.П.Я. следва да бъдат присъдени и направените съдебно – деловодни
разноски като адвокатското възнаграждение в размер на 700,00 лева и платен
депозит за СТЕ в размер на 100,00 лева и като се присъдят разноски в размер
на 800,00 лева, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения,
Провадийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ж.А.Ж., ЕГН: **********, адрес:г*** срещу Т.Р.З., ЕГН **********,
адрес *** и С.П.Я., ЕГН ********** адрес: *** за приемане за установено, че
ищецът е собственик на
следния недвижим имот, находящ се в
гр. ***, община ***, представляващ УПИ X – 2736, 2737 в кв. 145 по плана
на града, целия с площ от 709 кв.м., при граници: улица, УПИ IX – 2734, 2735 и
УПИ XI – 2738, при твърдение за придобИ.е на собствеността от ищеца по силата
на оригинерно придобивно оснвание, а именно – давностно владение, продължило
повече от 10 години, считано от 2005 г. до настоящия момент. 5, на основание чл.124, ал. 1 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявения иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС
като недопустимо, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.А.Ж., ЕГН **********, адрес:г***, че С.П.Я., ЕГН ********** адрес: *** Е СОБСТВЕНИК на 415 кв.м. /четиристотин и петнадесет
кв.м./ идеални части от УПИ X – 2736,
2737 в кв. 145 по плана на града, целия с площ от 709 кв.м., при граници:
улица, УПИ IX – 2734, 2735 и УПИ XI – 2738 по плана на гр. ***, придобити от
него чрез правна сделка – покупко – продажба и ОСЪЖДА Ж.А.Ж., ЕГН **********, адрес:г*** да
предаде владението върху посочените идеални части на техния собственик С.П.Я., ЕГН **********
адрес: ***, на основание чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА Ж.А.Ж., ЕГН **********, адрес:г*** ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Я., ЕГН ********** адрес: *** сумата от 800,00 лева /осемстотин лева / съдебно – деловодни разноски, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ж.А.Ж., ЕГН **********, адрес:г*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на РС-*** сумата от 96,03/ деветдесет и шест
лева и три стотинки/ държавна такса по насрещния иск.
РЕШЕНИЕТО в прекратителната му част подлежи на въъзивно обжалване с
чатна жалба пред Варненски окръжен съд, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено, а в останалата му част
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: