Мотиви по НОХД №456/2017г. по
описа на Провадийски районен съд
Провадийска районна
прокуратура е повдигнала обвинение срещу С.М.Х., **********, роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, циганин, български гражданин, без образование, неженен,
осъждан, безработен затова, че на 14.10.2017 г. в гр. П., общ. П., обл. Варна, по ул. „Ж.Й. до дом № 5, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „***, без свидетелство за управление на
моторно превозно средство в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за такова деяние – с наказателно постановление (НП) №
16-0324-000529 от 11.10.2016 г. на Началник група към ОД МВР – Варна, РУ – П. и
наказателно постановление (НП) № 16-0324-000501 от 04.10.2016 г. на Началник
група към ОД МВР – Варна, РУ – П., двете в сила от 23.12.2016 г.-престъпление
по чл.343в, ал.2 от НК.
Представителят на Районна прокуратура-П. поддържа предявеното обвинение
срещу подсъдимия, като пледира, че то е доказано по безспорен и категоричен
начин. Моли на подсъдимия Х. да бъде наложено наказание “Лишаване от свобода”
за срок от една година, което да изтърпи ефективно.
Защитникът на подс.Х. пледира за неговото
оправдаване, като счита обвинението за недоказано по безспорен и категоричен
начин.
Подсъдимият Х., не се
признава за виновен и моли за оправдателна присъда, като изтъква, че е баща на
шест деца.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства по
реда на чл.14 и чл.18 от НПК приема за установено следното:
Подсъдимият С.М.Х. *** и същият бил
неправоспособен водач на МПС.
На 14.10.2017год., въпреки
последното обстоятелство, той управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „БМВ“, модел „316 И“ с рег.№***, собственост на съжителстващото
с него лице - св.Ю.С.М.. Около 19,40 часа на същата дата, докато се движел по
улица „Ж.Й. в гр.П. в посока ЦСМП, бил забелязан от насрещно движещите се по
същата улица със служебен лек автомобил служители на РУ-П. - мл.инспектор В.К.М.
и мл.автоконтрольор М.Г.Г..
Щом видял полицейския автомобил, подс.Х. спрял своя
автомобил малко преди да се изравнят с полицейския - до дом №5. В същото време
св.М.Г., който управлявал полицейския автомобил спрял до автомобила, управляван
от подс.Х. с цел извършване на проверка.
При проверката било установено, че
водачът - подс. С.М.Х. не притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство.
На същата дата - 14.10.2017год. на подс.Х. бил съставен АУАН серия „Д“, бл.№295262 за
нарушение на чл.150 от ЗДвП, с който като доказателство било иззето СРМПС
№********* и двете табели с регистрационния номер на автомобила.
По делото са приложени наказателно
постановление /НП/ № 16- 0324-000529 от 11.10.2016год. на Началник група към ОД
МВР-Варна, РУ- П. и наказателно постановление /НП/ № 16-0324-000501 от
04.10.2016год. на Началник група към ОД МВР-Варна, РУ-П., двете в сила от
23.12.2016год., видно от които С.М.Х. е бил санкциониран по административен ред
за управление на МПС без да притежава СУМПС. Настоящото деяние се явява
извършено в едногодишния срок на наказването му по административен ред.
Видно от извършената справка за
съдимостта на подс. С.М.Х., същият е многократно
осъждан за тежки умишлени престъпления против собствеността на гражданите,
еднократно санкциониран по реда на чл.78а от НК за деяние по чл.343в, ал.2 от НК /дело №591/2004 год. на РС-П./.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото: гласни
доказателства-обясненията дадени от подсъдимия в хода на досъдебното
производство и съдебното следствие М.С.Х., Ю.С.М., Сюлейман Баки Назифов, В.К.М. и М.Г.Г. и
писмени доказателства-наказателно
постановление /НП/ № 16- 0324-000529 от 11.10.2016год. на Началник група към ОД
МВР-Варна, РУ- П. и наказателно постановление /НП/ № 16-0324-000501 от
04.10.2016год. на Началник група към ОД МВР-Варна, РУ-П., двете в сила от
23.12.2016год., справка за проведени разговори изготвена от „Виваком“ и свидетелство за съдимост на подсъдимия.
Съдът кредитира показанията
на свидетелите свидетелите В.К.М. и М.Г.Г., тъй като те са логични, непротиворечиви и кореспондират
с другите събрани по делото доказателства. Видно от показанията на тази двама
свидетели, на въпросната дата същите са били на смяна, като автопатрул
при РУ-П. и при обход на гр.П., в района на ул.“Ж.Й. видели лек автомобил
„БМВ“, който решили да спрат за проверка. Г. спрял автомобила до автомобила на
управляван от подсъдимия и отворил страничното си стъкло. От тази позиция го
попитал дали има СУМПС, като подс.Христо заявил, че
няма такова. Извършена била справка и се установило това обстоятелство, като
била установена и повторност на деянието. Свалени
били регистрационните номера на автомобила и същият бил задържан. По време на
проверката в автомобила имало деца и съпругата на подсъдимия. След проверката,
на место се появил един мъж, който започнал да се пазари да бъде пуснат срещу
пари. Тогава Х. заявил, че има шофьор, който го нямало. Същият се появил на
по-късен етап.
В хода на делото бе разпитана съпругата на подс.Х.,
св.Ю.М., която заявява в съдебно заседание, че на въпросната дата отивали на
село, като за целта се обадили на св.М.С.Х., който да ги закара. Според М. той
им бил шофьор. Тръгнали, но в един момент той се сетил, че му липсват
документите и се върнали за да си ги вземе. Спрял колата до болницата и в този
момент дошли полицейските служители. В това време, след като М.Х. не бил при
тях, тя и съпругът и се изместили на предните седалки за да слушат музика, като
подс.Х. бил на шофьорското място. Малко след това се
върнал св.М.Х., на когото полицейските служители не обърнали внимание.
Съдът не кредитира показанията на св.М., тъй като съдът счита, че те са
дадени с цел, подс.Х. да избегне наказателна
отговорност. Факта, че същата живее на семейни начала с подсъдимия дава
основание на съда да не приема нейните показания, като достоверни.
В хода на делото бе разпитан и св.М.С.Х., чийто показания се припокриват с
показанията на св.М.. Същият заявява, че е бил шофьор на семейството на
подсъдимия и е извършвал шофьорски услуги за тях, тъй като С. нямал шофьорска
книжка.
Съдът не кредитира показанията на св.Х., като счита същите за част от
защитната версия на подсъдимия, дадени с цел подс.Х.
да бъде оневинен.
По делото бе разпитан и св. С. Б. Н., който твърди, че е бил очевидец, как
полицейските служители са съставили АУАН на подс.Х..
Същият твърди, че не е видял как полицейските служители спират С.Х., а същите
са дошли по-късно. Заявява, че не подс.Х., а св.Х. е
паркирал автомобила на това място и отишъл до дома си, а в колата останали подс.Х. и жена му. Едва тогава дошли полицаите. Твърди, че
същите били млади мъже, което противоречи напълно на действителното фактическо
положение. Именно това обстоятелство кара съда, да не кредитира показанията на
св.Н..
Подсъдимият не се признава за виновен в хода на досъдебното производство,
като дава обяснения и излага фактическа обстановка според която на въпросната
дата в момента на проверката автомобила е бил паркиран, тъй като се наложило
св.М.Х. да отиде да си вземе документите и тогава подс.Х.
се преместил на шофьорската седалка. Именно тогава минали полицейските
служители и му извършили проверка, като тогава дал обяснения, че шофьорът му си
е забравил документите и се е върнал за да си ги вземе, а те го чакали в
колата.
Съдът не приема обясненията на подсъдимия, като счита, че те представляват
защитна версия, която се оборва, както от показатнията
на свидетелите В.М. и св.М.Г., така и от показанията на неговата съпруга и свидетелите
М.Х. и С. Б. Н.
След извършения анализ на
всички събрани по делото гласни и писмени доказателства съдът приема за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и
авторството на подсъдимия.
При така установената
фактическа обстановка, съдът счете, че от обективна и субективна страна
подсъдимият С.М.Х. е осъществил състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК.
От обективна страна същият е
управлявал МПС лек автомобил марка „***, без свидетелство за управление на
моторно превозно средство в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за такова деяние – с наказателно постановление (НП) №
16-0324-000529 от 11.10.2016 г. на Началник група към ОД МВР – Варна, РУ – П. и
наказателно постановление (НП) № 16-0324-000501 от 04.10.2016 г. на Началник
група към ОД МВР – Варна, РУ – П., двете в сила от 23.12.2016 г.
От субективна страна-деянието
е извършено при форма на вината-пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и с действията си пряко ги е целял.
Причина за извършване на
престъплението е незачитането от страна на подсъдимия на установените в
страната норми регламентиращи движението по пътищата.
При индивидуализацията
размера на наказанието, съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства единствено обстоятелството, че подс.Х.
е баща на няколко деца за които се грижи единствено той за осигуряване на
тяхната прехрана. Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът възприе
наличието на предходни осъждания - 6 на брой, които са в интервал от десет
години при които се забелязва една ритмичност при престъпната дейност,
прекъсвана само и единствено в моментите в които Х. е бил „Лишен от свобода“.
Като съобрази горните обстоятелства, съдът намира, че на С.М.Х.
следва да бъде наложено наказание една година “Лишаване от свобода”
изпълнението на което на основание чл. 57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС да започне при
първоначален “строг”.
С оглед на сторените по
делото разноски, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК, осъди подс.Х. да заплати в полза на Държавата сумата от 40,76
лева, по сметка на РС-П..
Съдът счита, че с така определеното наказание биха се изпълнили целите на
чл.36 от НК за поправяне и превъзпитаване на подсъдимия.
По горните съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: