№ 802
гр. Стара Загора, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20225530100321 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 ГПК за вземанията си към И. И. С.,
в размер на 74,97 лв. представляваща неустойка по договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ****** от дата **** г. В
резултат на това било образувано ч.гр.д. № **** г. по описа на Старозагорски
районен съд и издадена заповед за изпълнение. Ответникът бил уведомен за
издадената заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е предявен настоящия
установителен иск срещу И. И. С., като с исковата молба сочи, че претендира
по-малка сума от тази за която е била издадена заповедта за изпълнение, а
именно 72,48 лв. /за размера над 72,48 лв. до предявения размер от 74,97 лв.
направи отказ от иска/.
Ищецът сочи, че между „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД и ответника бил сключен договор за предоставяне на
1
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ****** от дата ****. г., с който
абонатът е добавил за ползване на мобилен номер ******, по избран тарифен
план Smart L+, с месечна абонаментна такса в размер на 28,99 лв. с ДДС, при
преференциални условия.
Въз основа на договора за предоставянето на мобилни услуги били
издадени фактури, а именно: ****/22.11.2018 г. за потребените електронни
съобщителни услуги за период на потребление от дата **** г. до *** г.
Падежът на фактурата бил *** г. Ответникът не е заплатил посочената
фактура. Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „29. (изм.
26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.) предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът
на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число
на месеца.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във
връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок
дължимите суми за предоставените услуги;/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е
задължение в т. 43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение
на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните
договори на ответницата мобилният оператор е издал по клиентски номер №
****** на **** г. крайна фактура № *****/**** г., с падеж на плащане *** г.
В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 72,48 лв.;
фактурирана била цената, дължима се за потребените мобилни услуги от
предходните два отчетни периоди, която не е предмет на иска.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза,
съдържаща се и в т.2 от стр.5/6/7 „С прекратяване на споразумението се
прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и
2
за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди
изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД
неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния
им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които
договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния
стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно
прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
устройствата /закупени или предоставени на лизинг/. Претендираната сума в
размер на 72,48 лв. била формирана като сбор от трикратния размер на
месечната абонаментна такса без ДДС, по така избрания от абоната
преференциален тарифен план, към ползваната далекосъобщителна услуга.
Неустойката била обективирана в издадената фактура *****/**** г., за
периода от 22.11.2018 г. до 21.12.2018 г.
Вземането в размер на 72,48 лв. ищецът „ЮБЦ“ ЕООД придобил на
**** г., съгласно Анекс към договор за цесия от дата **** г., сключен със „С.
Г. Груп“ ЕАД, /законен правоприемник на „С.Г. Груп“ ООД/, което дружество
от своя страна придобило вземането от „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, на дата 24.02.2020 г., съгласно Уведомление по т. 1.1.1. от
договор за цесия от дата 16.10.2018 г. Мобилният оператор с търговска марка
„БТК“ ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица,
подробно описани в Приложение № 1 от договора.
Към исковата молба било приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „С. Г. Груп“ ООД, което дружество
уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията по
Уведомление от 24.02.2020 г. по т.1.1.1 към договор за цесия от 16.10.2018 г.
и от свое име, в качеството си на цедент от **** г., съгласно Анекс към
договор за цесия от **** г.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата 72,48 лв. -
представляваща неустойка по договор, сключен между ответника и „БТК”
ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК № ****21 г. по ч.гр.д. № **** г. по описа на
3
Старозагорски районен съд.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
адв. Я. С.-П., назначена за особен представител на ответника, в който заема
становище за неоснователност на иска.
Сочи, че от представените към исковата молба приложения - между
ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на **** г. бил
сключен договор за предоставяне на мобилна услуга при тарифен план „
Smart L+“. По желание на абоната, споразумението между страните влязло в
сила незабавно. По твърдение на ищцовото дружество, абонатът спрял да
плаща услугата още на първия месец, тоест при излизането на фактурата за
първия отчетен период. Поради което, ищецът счита, че следва да му се
заплати и неустойка в претендирания размер. Твърдяло се още, че ищецът,
освен качеството цесионер, имал и качеството пълномощник на цедента във
връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземанията. Към исковата молба било приложено Уведомлението от
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД за двете цесии, но нямало
доказателство то да е достигнало до адресата си, т.е. до длъжника И. С. - това
е частен документ, изходящ от ищцовата страна. Аналогично било
положението с приложените към исковата претенция Потвърждение за
прехвърляне на вземане и Извлечение от Приложение № 1 към Анекс от дата
**** г. към Договор за цесия от **** г.
Отделно от това, от премного обемното изложение на исковата
претенция, ставало ясно, че ищцовото дружество по своя инициатива
прекратило достъпа на ответника до своята мобилна мрежа. Във всички
подробно описани действия, извършени от мобилния оператор по повод
сключване на договора за предоставяне на мобилната услуга, после на
цесията, никъде не се твърдяло, нито се представяли доказателства ищецът да
е отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му предостави
подходящ за изпълнение, срок. По тази причина, ответника намира, че
операторът не е упражнил по надлежен ред правото си да прекрати договора,
в следствие на което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за
неустойка. Моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Депозира молба, с която заявява, че поддържа исковата молба и
4
няма възражения по доклада. Моли съда да уважи предявения иск и да му
присъди направените разноски.
В съдебно заседание особеният представител на ответника адв. С.-П.
депозира молба като заема становище за неоснователност на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от доказателствата по делото се установи, че
страните в процесния период са били в договорни правоотношения по
договор за мобилни услуги с клиентски номер ****** от дата **** г.
Представени са и Общите условия на „БТК“ АД /л. 26-34 от делото/.
Представени са писмени доказателства за общите парични задължения
на ответника в периода **** г. – *** г. начислени му във фактура №
****/22.11.2018 г. и крайна фактура № *****/**** г. /л. 22-23 от делото/. В
последната фактура е посочен и размера на претендираната от ищеца
неустойка от 72,48 лв., което е и исковата сума.
Представени са също по делото рамков договор от 16.10.2018 г. за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г.
Груп“ ООД /л. 12-17 от делото/ и рамков договор от **** г. и анекс към него
за цесия сключен между „С. Г. Груп“ ЕАД, /законен правоприемник на „С.Г.
Груп“ ООД/ и ищеца /л. 10-11 и л. 19 от делото/ като съгласно Приложение 1
от **** г. /л. 21 от делото/, вземането на „С. Г. Груп“ ЕАД, /законен
правоприемник на „С.Г. Груп“ ООД/ , произтичащо от договори за мобилни
услуги подписани преди датата на сключения на **** г. анекс към договора
за цесия в размер на 74,97 лв. с длъжник - ответника, е било прехвърлено на
ищеца.
„БТК“ ЕАД е упълномощило „С.Г. Груп“ ООД в качеството си на
цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. от свое име
и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия /така
пълномощно, на л. 18 от делото/.
По делото е представено уведомление за извършените цесии до
ответника /л. 24 от делото/ за станалата продажба и ответникът е бил поканен
5
да заплати сумата посочена в писмото. Известие за доставяне на
посоченото писмо не е приложено по делото, не се и твърди от ищеца
това уведомление да е достигнало до ответника преди образуване на
делото.
От приложеното частно гражданско дело № **** г. по описа на
Старозагорски районен съд, се установи, че на основание чл. 410 ГПК съдът е
издал заповед за изпълнение № ****21 г. за изпълнение на парично
задължение, за сумата 74,97 лв. за неустойка по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ****** от дата **** г. ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 19.11.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 205,00 лева разноски по делото. Тъй като
длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е
било приложено по делото, на основание чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК и съгласно
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд
указания, заявителят е предявил настоящия иск за установяване на
вземанията по заповедта.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен
установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да
постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено
срещу длъжника съществуването на вземането му.
Настоящият съд намира, че с оглед на представените по делото
договори за мобилни услуги, сключени между „БТК“ ЕАД и ответника се
установява, че между тях са възникнали валидни облигационни връзки по
процесния договор. Този договор, по своята правна природа представлява
ненаименован, консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен, по силата
на който в момента на сключването му и за двете страни са възникнали
субективни права и правни задължения. Правното действие на сключения
ненаименован договор попада под приложното поле на ТЗ, тъй като
учреденото от тях договорно правоотношение е възникнало между лица, едно
от които е търговец и е свързана с упражняването от него занятие – арг. чл.
286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните /относителните/
търговски сделки. Договорите са сключени при предварително установени от
6
ищеца общи условия /чл. 298, ал. 1 ТЗ/, които са задължителни за
потребителя, тъй като писмено ги е приел. Поради това съгласно принципа на
свободното договаряне и автономията на волите, уредени в разпоредбите на
чл. 8 и 9 ЗЗД, между „БТК“ ЕАД и ответника е възникнало действително
материално договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да предоставя
на ответника мобилните услуги, посочени в договора за мобилни услуги
срещу изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя –
заплащане на уговореното възнаграждение.
Следва да се посочи, че процесния договор за мобилни услуги
съставляват индивидуален договор при общи условия по смисъла на чл. 228,
ал. 1 ЗЕС, като поради обстоятелството, че страни по него са юридическо
лице, което предоставя услуги като част от своята търговска дейност в
частния сектор, поради което има качеството на „Търговец“ по смисъла на §
13, т. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, както и физическо лице, което ползва услуги, които не
са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
поради което има качеството на „Потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП, то при уреждане на отношенията между страните е приложим и ЗЗП,
цел на който е осигуряване на защита на някои от основните права на
потребителите, в това число и на правото на защита на икономическите им
интереси при неравноправни договорни условия. В тази връзка следва да се
посочи, че от представените писмени доказателства се установява, че„БТК“
ЕАД и ответника са се намирали в договорни отношения по сключен между
тях договор за мобилни услуги **** г. По силата на валидно възникналото
облигационно правоотношение, операторът е предоставил на абоната
телефонен номер, при съответни месечни такси и срокове на действие на
договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата
- абонаментни такси и вноски. В договора се съдържа описание на тарифните
планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им. Договорът откъм съдържание отговаря
на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те
включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на
услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на
абоната, който не е оспорен в отговора на исковата молба или в о.с.з. и по
7
този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр
от същите /в решение № 18.07.2011 г. на ВКС по т.д. № 682/2010 г., I т.о. е
прието, че оспорване на документа може да се предприеме само по почин на
заинтересованата страна, но не и служебно от съда – чл. 193, ал. 1 ГПК/. В
този смисъл не са налице основанията за наличие на предпоставките за
нищожност на договора поради противоречието им с нормата на чл. 228 ЗЕС,
като същите са редовни от външна страна и обвързват страните с
договорените им задължения.
Отделно от това ответникът има задължението да заплаща цената за
предоставените й услуги, като в нейна тежест е да установи, че го е изпълнил,
но по делото въобще не се ангажират писмени доказателства за погасяване на
сумите по фактурите. Дали дадена фактура е достигнала или не до знанието
на потребителя е обстоятелство, което няма никакво отношение към
задължението му за заплащане на предоставяните услуги. Във всяка фактура
и приложенията й е направена подробна разпечатка за вида,
продължителността и стойността на ползваните услуги по договорите.
Действително задълженията като конкретни суми са посочени в процесните
фактури, но основанието за плащане представляват не фактурите, а
ползваните услуги, които абонатът е потребил и оттук няма значение дали
фактурата е получена или подписана от клиента. В ОУ операторът е
предоставил срок от издаване на фактурата за доброволното й плащане, а след
това и допълнителен срок за оспорване на дължимите суми, ако те са били
формирали неправилно, като няма данни абонатът да е упражнил това свое
право. След като клиентът има сключен договор, по който получава
изпълнение, той следва да дължи и насрещно такова, като липсата на
доказано изпълнение от негова страна е предпоставка за осъждането му да
заплати ползваните услуги. Досежно въпросът за едностранното прекратяване
на договора от страна на оператора, същото е предвидено в ОУ при
неплащане на месечните суми от абоната, като това прекратяване настъпва
автоматично по силата на договора, без да е необходима форма за валидност
или за доказването му.
В заключение може да се каже, че по делото не се оспорва, че „БТК“
ЕАД е изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил посочените
далекосъобщителни услуги, от което следва, че в тежест на ответника
възниква задължението за заплащане на цената. Ответникът не е оспорил нито
8
размера на потребените от него услуги, нито тяхната цена. Не са представени
доказателства, от които може да се направи извод, че не са ползвани
мобилните услуги, подробно описани в приложенията към фактурите.
Процесните фактури макар и едностранно съставени от мобилния оператор и
неподписани от ответника, доказват предоставените й услуги и
претендираните за тях цени - така решение № 260070/01.03.2021 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1584/2020 г., решение №
48/05.08.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1127/2021 г. В
решение № 260206/19.05.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1046/2021 г. също се сочи, че от представените фактури преценени съвкупно с
останалите писмени доказателства по делото /договори/ може да се направи
извод, че мобилният оператор е предоставил на ответника мобилни услуги в
процесния период.
При така установеното неизпълнение от страна на ответника следва да
се посочи, че в случая ищецът /цесионер/ претендира неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент и по договора в размер на
72,48 лв. за която суми е посочено, че съставлява 3-месечни абонаментни
такси по договора. Тези суми са дължими от ответника по следните
съображения: От една страна с оглед характера на уговорените в договорите
насрещни престации - за продължително изпълнение на заявителя /по
предоставяне на мобилни услуги по договора и за периодично изпълнение на
длъжника /за ежемесечно плащане на абонаментите такси за мобилни услуги
и вноски за устройството/, развалянето има действие занапред - чл. 88, ал. 1
ЗЗД. При двустранни договори за продължително или периодично
изпълнение се дължи неустойка като мораторно обезщетение само за онази
част от сделката, чието действие се запазва, тъй като в тази хипотеза
развалянето е за в бъдеще. Съответно кредиторът ще може да търси и
неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще
разваляне за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била
уговорена – ТР № 7/13.11.2014 г. ОСГТК на ВКС. В случая такава неустойка
за разваляне е уговорена и тя цели обезщетението на вредите на кредитора
като изправна страна по договора. Липсва нормативно ограничение в рамките
на предоставената договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните да не
могат да уговарят неустойка за вредите от предсрочно прекратяване на
договор за продължително или периодично изпълнение, но само в рамките на
9
присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Тази
неустойка е за разваляне на договора и по характер не е компенсаторна.
Компенсаторна е неустойката за пълно неизпълнение, каквото в случая не се
твърди - така изцяло практиката на Старозагорски окръжен съд /гражданско
отделение/ обективирана в определение № 232/18.06.2021 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1406/2021 г., определение №
260168/03.02.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. №
1040/2021 г., определение № 208/15.02.2022 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.ч.гр.д. № 87/2022 г., определение № 260355/16.03.2021 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1139/2021 г.
Същото се приема и в практиката на Старозагорски окръжен съд
/търговско отделение/ обективирана напр. в решение № 260003/05.01.2021
г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1542/2020 г., решение №
249/06.08.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1105/2020 г. в
които се сочи, че на съда е служебно известно, че на 11.01.2018 г. между
Комисията за защита на потребителите и мобилните оператори е сключена
спогодба, с която е постигано съгласие неустойката по договорите за
предоставяне на мобилни услуги, включително сключени преди подписване
на спогодбата, да бъде в размер не по-висок от трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. Затова претендираната неустойка в
трикратен размер изпълнява обезпечителната, обезщетителна и санкционна
функция, предвидени в чл. 92 ЗЗД, тъй като обезпечава точното изпълнение
на договора, служи като обезщетение за изправната страна в случай на
предсрочно прекратяване на договора и същевременно санкционира
недобросъвестното поведение на страната по договора, прекратила
едностранно съществуващия между страните договор. В случая вина за
едностранното предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги има
ответника, който не е заплатил в срок дължимите от него суми за мобилни
услуги. Възражението в отговора на исковата молба, че ответникът не е бил
специално поканен да изпълни задължението си не е основателно, тъй като
срокът му за изпълнение е точно определен и при наличие на падеж на
задължението нова покана не е необходима /така ОУ на БТК“ ЕАД, крайният
срок за плащане /падежът/ е посочен и в самите фактури//.
След като по делото се установи възникналото валидно облигационно
10
правоотношение между „БТК“ ЕАД и ответника, предоставяне на мобилните
услуги на ответника и възникналото негово задължение за заплащане на
неустойка, следва да се даде отговор на въпроса надлежно ли е цедирано
вземането на ищеца, с оглед оспорванията, направени от особения
представител на ответника.
Настоящият съд изцяло се съобразява с практиката на Старозагорски
окръжен съд обективирана в решение № 144/09.06.2022 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 87/2022 г., решение № 166/27.06.2022 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 86/2022 г., решение №
260153/15.04.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1603/2020
г., решение № 260028/22.01.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д.
№ 1571/2020 г., решение № 149/04.05.2020 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.т.д. № 1031/2020 г., решение № 142/15.04.2020 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1022/2020 г., решение № 129/07.04.2020 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1039/2020 г., решение №
115/25.03.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1020/2020 г.,
решение № 46/14.02.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1421/2019 г., решение № 563/17.10.2019 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.гр.д. № 1325/2019 г., решение № 210/19.04.2019 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1028/2019 г., решение № 385/25.07.2019 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1237/2019 г., решение №
361/17.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1219/2019 г.,
решение № 371/19.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1256/2019 г., решение № 346/11.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.т.д. № 1195/2019 г., решение № 352/12.07.2019 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1163/2019 г., решение № 121/05.03.2019 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1387/2018 г., решение №
43/22.01.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1342/2018 г./ ,
която на въпроса дали е възможно уведомяване за извършена цесия с
исковата молба да бъде прието от назначен по делото особен представител
приема, че това не е възможно. От доказателствата по делото не се установява
да са изпълнени изискванията на чл. 99 ЗЗД, за да породи договора за цесия
действие по отношение на длъжника, предвид на което ищецът не притежава
вземане спрямо ответника и не е активно материално легитимиран по
настоящите искове - по делото няма спор, че преди неговото образуване
11
ответникът не е бил уведомен за извършената цесия и поради това ищецът в
исковата си молба /стр. 7 и 8 от исковата молба/ е направил искане на
ответника да бъде предоставено уведомлението заедно с исковата молба. няма
данни представеното уведомление изобщо да е било изпратено на длъжника.
Исковата молба е връчена на назначения на ответника особен представител.
Не е спорно по делото и се установява от представените писмени
доказателства наличието на сключен договор за прехвърляне на вземания –
цесия, по силата на който вземане на „БТК“ ЕАД спрямо ответника е
преминало в полза на „С.Г. Груп“ ЕАД и впоследствие към ищеца по делото.
Цесията обаче не е породила своето действие спрямо длъжника, тъй
като същият не е бил уведомен, както предвижда разпоредбата на чл. 99, ал. 4
ЗЗД.
Съгласно константната съдебна практика, включително на върховната
съдебна инстанция /Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на
ВС, решение № 156/30.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 2639/2014 г., II т.о.,
решение № 137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014 г., III г.о./, за да
породи извършената цесия действие по отношение на длъжника, следва до
него да е достигнало волеизявлението на досегашния кредитор – цедента за
прехвърляне на вземането. В този смисъл е разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
съгласно която предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на
длъжника за прехвърлянето на вземането.
Действително няма спор, че по силата на принципа на свободата на
договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ може да
упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД /така
решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение №
96/17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV г.о., решение №
114/07.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т.о./. Като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, принципно би следвало да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
В процесния случай обаче, по делото е представено изрично пълномощно от
12
цедента /първоначален кредитор – „БТК“ ЕАД/ за уведомяване на
длъжниците от цесионера „С.Г Груп“ ООД, като в самото пълномощно е
забранено на „С.Г Груп“ ООД извършва преупълномощаване /пълномощно,
л. 18 от делото/. Обективно невярно е изложеното в исковата молба, че
ищецът притежава пълномощно за уведомяване на длъжника - такова
той не притежава нито от първоначалния кредитор, нито от неговия
цедент /на ищеца/, а именно той /ищецът/ претендира уведомяване на
ответника с исковата молба. Освен това спрямо ищеца „С.Г Груп“ ООД
се явява не цесионер, а цедент и следва той да упълномощи ищеца
цесионер да извърши уведомяване за цесията.
Спорен е и въпросът достигнало ли е до длъжника уведомлението за
извършената цесия в хода на настоящото производство. Както вече се посочи
в конкретния случай по делото няма данни да е налице надлежно връчване на
съобщение на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането преди
образуване на исковото производство. Уведомлението за сключения договор
за цесия с предмет процесното вземане представлява приложение към
исковата молба. При опит за връчването му връчителят е установил, че
ответника не живее на регистрираните постоянен и настоящ адреси и са
събрани данни, че не е в трудовото правоотношение. На ответника е бил
назначен особен представител, който притежава особено процесуално
качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното
производство. Затова в конкретния случай, приложеното към исковата молба
уведомление за цесия е връчено на назначения от съда /след провеждане на
процедура по чл. 47, ал. 5 ГПК/ особен представител на ответника.
Представителната власт на особения представител се изчерпва с
осъществяване на процесуалното представителство по конкретното
гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на
материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения
представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да
извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с
разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 ГПК,
защото не е страната по спорното материално правоотношение. Следователно
получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до
промЯ. в това материално правоотношение, като например заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект /така решение №
13
2350/07.04.2017 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 5905/2016 г./.
Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред които и
уведомлението за прехвърляне на вземането, с материалноправен ефект по чл.
99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомлението на
процесуалния представител не може да се приравни на нотифициране на
длъжника, поради особения характер на представителството, осъществявано
от назначен от съда, по чл. 47, ал. 6 ГПК, представител. Като взе предвид
изложеното, съдът стига до извода, че длъжницата не е валидно уведомена от
цедента за прехвърляне на вземанията му на нов кредитор – ищецът, поради
което правата на последния да търси вземанията си от длъжника по
процесния договор не са консолидирани, непротивопоставими са на нея и
цесионерът не може да претендира изпълнение на задълженията по процесния
договор за потребителски кредит. Настоящият съд намира, че не е
осъществено връчване на уведомление до ответника за прехвърляне на
вземанията в хода на производството с материалноправния ефект по чл. 99,
ал. 4 ЗЗД, като част от приложенията към исковата молба е получено от
назначения от съда особен представител и предаването му не може да се
приравни на нотифициране на длъжника предвид особения характер на
представителството от назначения от съда по чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален
представител и обема на неговите правомощия /така и решение №
60/06.03.2019 г. на Сливенски окръжен съд по в.гр.д. № 64/2019 г./.
Последният не представлява упълномощен да получава материално-правни
изявления представител на ответника. Правомощията на особения
представител се изчерпват с процесуално представителство по конкретното
дело, имащо за цел осигуряване защита на интересите на ответника в
исковото производство. Същите не обхващат получаването на
материалноправни изявления, адресирани до него. Предвид на това
получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до
промЯ. в материално правоотношение, каквото е заменянето на предходния
кредитор с нов, не може да произведе ефект. Длъжника не е валидно уведомен
за прехвърлянето на вземанията към нея на нов кредитор - ищцовото
дружество, поради което правата му да търси вземанията си от него са
непротивопоставими на длъжника, спрямо която цесията има действие от
момента, в който прехвърлянето на вземанията бъде съобщено от предишния
кредитор или от упълномощено от него лице /така решение № 74/27.07.2017
14
г. на Бургаски апелативен съд по в.т.д. № 154/2017 г., което не е допуснато до
касационно обжалване с определение № 567/18.09.2018 г. на ВКС по т.д.
3153/2017 г., II т.о., както и актуалната практика на Старозагорски
окръжен съд обективирана в решение № 144/09.06.2022 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 87/2022 г., решение №
144/09.06.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 86/2022 г.,
решение № 260153/15.04.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1603/2020 г., решение № 260028/22.01.2021 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.т.д. № 1571/2020 г., решение № 149/04.05.2020 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1031/2020 г., решение № 142/15.04.2020 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1022/2020 г., решение №
129/07.04.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1039/2020 г.,
решение № 115/25.03.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1020/2020 г., решение № 46/14.02.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.т.д. № 1421/2019 г., решение № 563/17.10.2019 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.гр.д. № 1325/2019 г., решение № 210/19.04.2019 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1028/2019 г., решение №
385/25.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1237/2019 г.,
решение № 361/17.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1219/2019 г., решение № 371/19.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.т.д. № 1256/2019 г., решение № 346/11.07.2019 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1195/2019 г., решение № 352/12.07.2019 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1163/2019 г., решение №
121/05.03.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1387/2018 г.,
решение № 43/22.01.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1342/2018 г. В рамките на осъществените действия по чл. 47 ГПК не може да
се изведе надлежно известяване на ответника, тъй като тази норма не замества
изискването на чл. 99, ал. 4 ЗЗД /така решение № 89/13.03.2019 г. на
Хасковски окръжен съд по в.гр.д. № 51/2019 г., решение № 269/05.03.2019 г.
на Пловдивски окръжен съд по в. гр. д. № 2699/2018 г./. В конкретния случай
исковата молба е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и ответника се
представлява от особен представител, на когото са връчени съдебните книжа.
При това положение връчване на книжата, а от там и на уведомленията за
прехвърлянето на вземането по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е
осъществило /така решение № 62/22.03.2019 г. на Ловешки окръжен съд по в.
15
гр. д. № 18/2019 г./.
Горното води до извод, че договорът за цесия, с който дружеството -
ищец се легитимира като кредитор, не е породил действие спрямо ответника –
длъжник. Следователно ищецът не е активно материално-правно легитимиран
да търси изпълнение по отношение на спорното право, което води до
неоснователност на предявените от него искови претенции, които следва да
бъдат отхвърлени /определение № 274/26.05.2015 г. на ВКС по т.д. №
2748/2014 г., II т. о. /.
С оглед изхода на спора, неоснователно се явява искането на ищеца за
присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство
разноски, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника
направените от нея разноски. Доколкото по делото не са представяни
доказателства за направени такива от назначения особен представител,
разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД /предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД/ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „България“ № 81, вх. „В“, ет. 8, установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено по отношение на И. И. С., ЕГН: **********
и адрес *******, че дължи на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД /предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, сумата 72,48 лв. за неустойка по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ****** от
дата **** г. /крайна фактура № *****/**** г./, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение до окончателното плащане /19.11.2021 г./, което вземане
произтича от неизпълнено задължение по договор за мобилни услуги от ****
г. г., сключен между „БТК“ ЕАД и И. И. С., за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****21 г. по
ч.гр.д. № **** г. по описа на Старозагорски районен съд, като
неоснователен.
16
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
17