№ 44281
гр. София, 24.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110148176 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на М. П. И. срещу „............“ АД, с
която са предявени следните искове: главен иск за признаване за установено, че ищцата не
дължи на ответника сумата от 600 лв. – чисто получена сума по недействителен Договор за
кредит № ........./31.01.2019 г.; евентуален иск за признаване за установено, че ищцата не
дължи на ответника сумата от 1 303.03 лв. по Договор за кредит № ........./31.01.2019 г.,
представляваща сбор от сумата от 600 лв. – главница, сумата от 141.43 лв. – възнаградителна
лихва, и сумата от 561.60 лв. – неустойка по чл. 10.
С Разпореждане № 156192/09.10.2025 г. съдът е дал указания на ищцата, включително
да обоснове правния си интерес от предявения „главен“ иск за недължимост на главница в
размер на 600 лв., като съобрази, че тази сума е включена и в предявения „евентуален“ иск
за недължимост на сума в общ размер на 1 303.03 лв., както и да обоснове откъде произтича
връзката на евентуалност между исковете – защо счита, че „евентуалният“ иск следва да
бъде разгледан в случай на отхвърляне на „главния“ иск.
С молба с вх. 332248/13.10.2025 г. ищцата посочва, че се касае за отделни искове, като
главният иск касае установяване недължимост на главницата, само ако съдът приеме, че
договорът е недействителен, а евентуалният иск – ако съдът приеме, че договорът е
действителен, като изтъква, че действителността на договора е от значение за изискуемостта
на вземанията, а оттам – и за възражението за изтекла погасителна давност. Наред с това
изпълнява другите указания за отстраняване на нередовности в исковата молба.
В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника е доказването на фактите, от които произтича отричаното право.
Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че
всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили /чл. 154, ал. 1
ГПК/. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална
1
роля заема страната, а е решаващо каква правна последица страната претендира като
настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както
правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.
Следователно при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена
сума ответникът по иска трябва да докаже фактите, от които вземането произтича, а ищецът
– възраженията си срещу вземането. Един и същи спор може да бъде повод било за
положителен, било за отрицателен установителен иск, като разпределението на
доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от процесуалната роля на
страните, а от отношението към спорното право. Поради това ответникът по отрицателен
установителен иск трябва да докаже, че вземанията са възникнали и съществуват. Ето защо
при отрицателния установителен иск /за разлика от всички останали искове/ основанието на
иска /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/ не е негов индивидуализиращ белег. Щом твърди, че
оспорваното право никога не е възниквало, ищецът не би могъл и да сочи юридически факт,
от който такова право се поражда, а в тежест на ответника е да изчерпи в процеса всички
основания, на които оспореното му право е могло да се породи.
По изложените съображения съдът приема, че доводите на ищцата, че договорът й с
ответника е недействителен и че задълженията й по него са погасени по давност, не
представляват основание на предявените от нея отрицателни установителни искове, а имат
характер само на възражения. Броят и характерът на възраженията обаче не обуславят извод
за предявяване на искове на различни основания, а още по-малко – на евентуално съединени
искове, а по възраженията съдът следва да се произнесе единствено в мотивите на съдебното
решение.
Ето защо съдът намира, че т. нар. „главен“ иск е лишен от правен интерес, защото
резултатът, който се цели с неговото предявяване – признаване, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 600 лв., е обхванат от т. нар. „евентуален“ иск за сума в общ размер на
1 303.03 лв., включваща и същите тези 600 лв.
Следователно производството се явява частично недопустимо – по т. нар. „главен“
иск, и подлежи на частично прекратяване.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА частично производството по гр. д. № 48176/2025 г. по описа на СРС,
ІІІ ГО, 85 състав – в частта по предявения „главен“ иск за недължимост на сумата от 600 лв.
– чисто получена сума по недействителен Договор за кредит № ........./31.01.2019 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в 1-седмичен срок от връчването му на ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3