Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /19.09.2019г.
гр.Търговище
в името на народа
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД първи състав
На шестнадесети септември
2019 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА И.
МИЛЕН СТОЙЧЕВ
Секретар: Милка Тончева
като разгледа
докладваното от председателя в.гр.д.№251 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по ЖАЛБА на ищеца П.К.Б.“ ЕООД СРЕЩУ Решение № 87/13.06.2019г.,
постановено по гр.дело № 915/2018г. по описа на Районен съд - гр. Попово, в
ЧАСТТА, с която са отхвърлени установителните искове за съществуване на
вземания на „ П.К.Б.“ ЕООД срещу длъжника по Договор за потребителски кредит №
********** М.В.Ю., за размера над 441.50
лв., до пълния претендиран размер от 8582.92 лв., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 329/2018г. по описа на РС-Попово.
Молят съда да отмени като неоснователно и
неправилно обжалваното Решение № 87/13.06.2019г., постановено по гр. дело №
915/2018г. по описа на Районен съд - гр. Попово, в частта, с която са
отхвърлени исковете на „ П.К.Б.“ ЕООД срещу длъжника по Договор за
потребителски кредит № **********- М.В.Ю. и да постанови решение, с което да
установи съществуването на вземане в полза на „П.К.Б.” ЕООД срещу длъжника М.В.Ю.,
относно дължимите договорно възнаграждение и възнаграждение по сключено между
страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Молят
съда да постанови решение, с което да уважи като основателна и доказана,
исковата претенция на „П.К.Б.“ ЕООД над присъдените ни с решението 441.50 лв.,
до пълния и претендиран размер от 8582.92 лв.
В съдебно заседание не се явява представител на
жалбоподателя. Постъпила е молба, с която поддържат изцяло подадената
жалба. Молят съда да постанови решение,
с което да уважи като основателна и доказана, исковата претенция на „П.К.Б.“
ЕООД в размер на 5165.12 лв., ведно със законната лихва. Претендират разноски.
В срока и по
реда на чл.263 от ГПК не е постъпил отговор от особения представител на
въззиваемия М.В.Ю. -
адв. Н.Г. от ТАК.
В съдебно заседание особеният представител на въззиваемия М.В.Ю. - адв. Н.Г. от ТАК се явява,
оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да потвърди
реше-нието на Поповския районен съд.
След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, въззивният съдът констатира
следното:
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявените искове на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с
чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл.
99 от ЗЗД са обосновани с обстоятелството, че на 01.02.2017г. ищецът е сключил с ответника
договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № ********** за сумата
от 3750.00 лв. Уговорен е срок на кредита 36 месеца, размер на вноската по
кредита 182.98 лв., ГПР – 49,89 % и годишен лихвен процент 41,17 %. Общата
дължима сума по кредита се сочи да е в размер от 6587.28 лв.. Избран е и пакет
от допълнителни услуги „Бонус“, за което се дължи от ответника възнаграждение в
размер на 3389.76 лв., платимо на вноски от по 94.16лв. месечно. Отразено е, че
общият размер на сумата, която ответникът следва да върне на ищеца по сключения
договор за потребителски кредит е 9977.04 лв., платима на вноски за срок от 36
месеца, като размерът на месечната погасителна вноска е 277.14 лв., а падежът й
е до 26-тия ден от месеца.
Длъжникът не изпълнявал точно поетите с договора
задължения и бил направил само пет пълни и една непълна погасителна вноска,
след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3.
от Общите условия към договора за потребителски кредит, на 14.11.2017 г.
договорът бил прекратен автоматично от страна на „П.К.Б.“ ЕООД и е обявена
неговата предсрочна изискуемост. На 14.11.2017 г. на длъжника било изпратено
уведомително писмо от страна на дружеството, с което той е уведомен, че
договорът е прекратен, и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Ответникът към 28.09.2018 г. е заплатил по кредита
обща сума в размер на 1395.94 лв.
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 329/2018 г. по
описа на РС-Попово, ищецът „П.К.Б.“ ЕООД
– София, е подал на 11.04.2018 г. заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК против ответника. Съдът е издал заповед № 298
от 13.04.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, с
която разпоредил ответникът да заплати
на кредитора сумата от 8582.92
лв.-главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за кредит №**********
от 01.02.2017 г., сумата от 30 лв. такси за извънсъдебно събиране за периода 27.04.2017
г. до 14.11.2017 г., сумата от 22.01 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 27.04.2017 г. до 14.11.2017 г., както и разноски. Тази заповед е
връчена на длъжника - ответник в настоящото производство, при условията на
чл.47, ал.5, във вр. с чл. 47, ал.1 и ал.З от ГПК, поради което на ищеца са дадени
указания да предяви иск за установяване на вземането си, обстоятелство
обуславящо правния интерес от предявяване на иска.
В указания срок е предявен иск за сумата от
8582.92 лв. - главница, като сумата от 30.00 лв. – такса за извънсъдебно
събиране и сумата от 22.01 лв. лв. – лихва за забава за периода 27.04.2017г.
-14.11.2017г. не са заявени като искова
претенция в настоящото произ-водство.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в
писмен отговор от назначения от съда особен процесуален представител на
ответника се възразява, че
сключеният между страните договор е нищожен поради липса на съгласие на осн.
чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД , т. к. ответникът не е имал възможност да изрази воля
по договарянето на основните параметри по отпуснатия кредит, в резултат на
което не е могъл да прецени икономическите последици от сключването му. Не са
предста-вени доказателства същият да е получил преддоговорна информация от
кредитора за точните параметри на кредита. Процесуалният представител на
ответника счита, че значителна част от клаузите на сключеният договор относно
ГЛП, ГПР, уговореното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и
пр. са неравноправни по смисъла на ЗЗП и ЗПК, противоречат на императивните им
разпоредби, накърняват добрите нрави, поради което следва целият договор да
бъде обявен за недействителен.
След
преценка на събраните по делото доказателства, окръжният съд прие за установено
следното:
Ищецът и ответника
са били в облигационни отношения,
възникнали по силата на договор за
потребителски кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и
ЗЗП.
Правилно Първоинстанционният съд е приел, че „кредитното
правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите му
правни последици. Съобразно нормата на
чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да
възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. С оглед изложените съображения,
ответникът дължи връщане единстве-но на главницата по сключения договор за
потребителски кредит, която сума реално е усвоена от него, в размер на 1837.44
лв. Макар в договора за кредит да е посочено, че сумата от 1912.56 лв. ще бъде
използвана за рефинансиране на друго задължение на ответника към ищцовото
дружество, по делото липсват каквито и
да било доказателства относно вида и размер на това задължение, както и такива,
удостоверяващи, че ищецът действително
го е погасил. Доколкото към датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, ответникът е заплатил на ищеца обща сума в размер от
1395.94 лв., то съдът приема, че искът за главница следва да се уважи до сумата
от 441.50 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 8582.92 лв.
следва да бъде отхвърлен.“
По отношение на клаузата за заплащане на пакет на
допълнителни услуги: Видно от характера на услугите, които се предоставят от
кредитора на потребителя при този т. нар. пакет, става дума за действия от
страна на кредитора, които са вменени като негово задължение по силата на
изискването за добросъвестност във взаимоотношения между страните по един
договор. С тях се създават права на потребителя, които той има по силата на
закона като страна по един договор, и е абсурдно той да заплаща парични вноски,
за да може да ползва тези права.
Този пакет услуги противоречи и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Това следва от обстоятелството, че с начисляването и събирането на посочените
суми по "Пакет допълнителни услуги" не представлява плащане за
услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита и с които разходи се
надхвърлят ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Тези клаузи,
регламентиращи заплащането на цената на услугата по т.нар. "Допълнителен
пакет услуги" са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Посочената
разпоредбата дава легално определение на понятието "неравноправна
клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава неизчерпателно
изброяване на различни хипотези на неравноправие.
В случая, от страна на кредитополучателя при
подписването на процесните клаузи той плаща пълната цена на тези услуги, но на
практика получаването им зависи единствено от волята на кредитора. Реално,
независимо, че тези услуги може да не бъдат ползвани, т.е да не бъдат
предоставени, това в нито един момент няма да бъде обвързано с неплащане или
намаляване на цената на този пакет услуги. След като, заемополучателят плаща
цена за получаване на услуга, която е изцяло във волята на търговеца, то това
води до неравновесие между правата и задълженията между последния и потребителя
и оттам следва извод за неосъществяване хипотезата на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗПК. В резултата следва да се приемат за нищожни, по смисъла на чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП.
Ето защо
въззивният съд приема, че клаузите на договора, регла-ментиращи закупен
пакет от допълнителни услуги с
параметри: 3389.76 лв., размер на вноската 94.16 лв. се явяват нищожни и не
следва да се прилагат. При това по делото липсват доказателства, не се твърди и
не се установява такива услуги да са предоставяни на ответника.
Наред с посоченото следва да се има пред вид и
следното: Устано-вителният
иск, предявен по реда на чл.422, ал. 1 ГПК, е обусловен от издадена заповед за
изпълнение, поради което предметът на делото е обвързан от основанието и
размера на вземането, заявени в заповедното производство. И тъй като в случая
както в заявлението, така и в издаде-ната заповед за изпълнение главното
вземане в размер на 8582.92 лв. е с посочено основание „главница от неизпълнение по договор за потреби-телски
кредит №.********** от 01.02.2017 г., липсва възможност за установяване в хода
на исковия процес съществуването на вземания с други основания. Сам
жалбоподателят в подадената молба вх.№ 3146/13.09.2019 г. моли съда да
постанови решение, с което да уважи като основателна и доказана, исковата
претенция на „П.К.Б.“ ЕООД в размер на 5165.12 лв., т.е. не се претендира
сумата 3389.76 лв., стойност на допълнителни
услуги, ведно със законната лихва, макар в тази й част жалбата да не е
оттеглена.
Предвид
горното, обжалваното решение на районния съд е постановено в съответствие със
закона и съдебната практика, поради което на осн. чл.271, ал.1 от ГПК следва да
бъде потвърдено, в обжалваната му част, като настоящият състав на въззивния съд
извършва препращане към мотивите на Поповския районен съд, на основание чл.272
от ГПК.
По разноските: с оглед изхода на делото не следва
да се присъждат в полза на жалбоподателя.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение№
87/13.06.2019г., постановено по гр. дело № 915/2018г. по описа на Районен съд -
гр. Попово В ЧАСТТА МУ, в която е бил отхвърлен предявеният от „П.К.Б.” ЕООД –
гр. София, представлявано от Светослав Николаев Николов и Ирина Харалампиева Г.,
действащи чрез юрисконсулт Р.И.И. иск за
сумата СУМАТА над 441.50 лв. /четиристотин четиридесет и един лева и
петдесет стотинки/ до пълния размер от 8582.92 лв., представляващи главница
по договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ №
**********/01.02.2017г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението в съда /05.04.2018 г./ до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед №
298/13.04.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 329/2018г. на РС-Попово, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.
В останалата му необжалвана
част решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.