№ 5706
гр. София, 07.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20211110133185 по описа за 2021 година
Предявени са от „Си Ти Европа“ ООД против Б. СТ. Б., иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ, с който ищецът иска
ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 6701,24 лв., като получена на
отпаднало основание, която включва сумата от 3492,72 лв., представляваща изплатено
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ и сумата 3208,52 лв., представляваща обезщетение по чл.
222, ал.1 от КТ, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 76,32 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане, за периода от 02.03.2016 г. до 04.05.2016
г., от които 39,78 лв. върху главницата от 3492,72 лв. и 36,54 лв. върху главницата от
3208,52 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба- 10.06.2021 г.
до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
възникнало по трудов договор от 24.11.2008 г., по силата на който ответницата е
изпълнявала длъжността „административен асистент“, като на 10.02.2020 г. на същата е
връчено предизвестие с изх. № 435/10.02.2020 г., с което работодателят е отправил
предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т.
4 КТ, както и Заповед № 000001/10.02.2020 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от 10.02.2020 г. Поддържа се, че с оглед неспазения срок на
предизвестие и на основание чл. 220, ал. 1 КТ, работодателят изплатил на служителката
обезщетение в брутен размер от 3880,80 лв. или 3492,72 лв. нетно. Твърди, че въз основа на
подадена от ответницата декларация за оставане без работа и на основание чл. 222, ал. 1 КТ
ищцовото дружество е заплатило на същата обезщетение за оставане без работа в периода от
10.02.-10.03.2020 г. в брутен размер от 3834,60 лв. или 3208,52 в нетен размер. Заявява, че с
Решение № 20015055 от 18.01.2021 г., постановено по гр. дело №11396/2020 г. по описа на
СРС, 74-ти състав, влязло в сила на 10.02.2021 г. уволнението е било признато за незаконно
и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменил същото, както и че съдът е присъдил на Б.Б.
сумата от 12289,20 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от
10.02.2020 г. – 10.06.2020 г. Твърди, че работодателят е изплатил посоченото обезщетение
на 15.02.2021 г. Излага съображения, че с влизане в сила на постановеното от СРС съдебно
решение – 10.02.2021 г, трудовото правоотношение между страните е прекратено на
основание чл. 344, ал. 1, т.2 КТ, поради което с обратна сила е отпаднало основанието за
получаване от ответницата на изплатените от страна на работодателя обезщетения по чл.
220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ в общ размер от 6701,24 лв., от която 3492,72 лв. - изплатено
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ и 3208,52 лв. - обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ.
1
Посочва, че на 01.04.2021 г. ищцовото дружество е изпратило покана до ответницата,
връчена й лично на 16.04.2021 г. за заплащане на сумата от 6701,24 лева, но в дадения срок,
сумата не била заплатена. С оглед на изложеното моли за осъждане на ответницата да
заплати посочената сума, платена на отпаднало основание, както и лихва за забава върху
дължимата сума за периода от 27.06.2021 г. до 06.06.2021 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Поддържа, че всички въпроси относно дължимте на ответницата
обезщетения са решени с Решение №20015055 от 18.01.2021 г., постнаовено по гр. д.
№11396 по описа на СРС, 74-ти състав, поради което повторното им пререшаване е
недопустимо. Твърди, че при определяне на дължимия на служителката размер на
обезщетение за оставане без работа, при постановяване на посоченото решение, е взето
предвид направеното от работодателя плащане в размер на 3880,80 лева, което е извадено от
дължимото обезщетение в размер на 16 170лева и искът е уважен за сумата от 12289,20 лева.
Заявява, че повторното претендиране на сумата от 3492,82 лева представлява злоупотреба с
права. Моли за отхвърляне на предявените претенции.
Съдът констатира, че предявените установителни искове са допустими, поради
което и на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК съставя следния проект за доклад
по делото:
При така заявените от ищеца обстоятелства съдът намира, че е сезиран с искове по
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
1) По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи пълно и главно: 1. получаване на паричната сума от 6701,24 лева от ответницата; 2.
наличие на правно основание към момента на получаването на сумата; 3. отпадане на
правното основание за получаване на сумата в по-късен момент.
В тежест на ответницата е да докаже основанието да задържи посочените суми.
2) По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг
и изпадането на длъжника в забава.
Във връзка с изложеното и като съобрази направените от ищеца доказателствени
искания и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 02.06.2022 г. от 10.00 часа, за
която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба
документи.
ОТДЕЛЯ като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на сключен на
24.11.2008 г. трудов договор, което е било прекратено от работодателя с Заповед №
000001/10.02.2020 г., както и че уволнението е признато за незаконно с Решение № 20015055
постановено по гр.д. № 11396/2020 г. по описа на СРС, ГО, 74 състав, както и че ищецът е
изплатил на ответницата обезщетение за неспазен срок на предизвестие в брутен размер от
3880,80 лв. или 3492,72 лв. нетно, както и обезщетение за оставане без работа в периода от
10.02.-10.03.2020 г. в брутен размер от 3834,60 лв. или 3208,52 в нетен размер.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за назначаване на съдебно -
2
счетоводна експертиза, като ненеобходима.
ПРЕПИС от отговора на ответниците да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекто-доклада по делото, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА. В тази връзка
указва на страните, че могат да ползват медиация за уреждане на спора. Към Софийския
районен съд действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ, към който страните могат да се обърнат за
разрешаване на спора извънсъдебно, в който случай на ищеца ще му бъде възстановена
половината внесена държавна такса, а ответникът ще си спести евентуалното плащане на
разноски при уважаване на иска. Центърът по медиация се намира на бул. „Цар Борис III” №
54. Повече информация можете да получите на тел. 02 /895 54 23 от 9,00 до 17 часа, пишете
и на ел. адрес: spogodbi@src-bg.org
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3