№ 602
гр. Габрово, 24.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Симона Миланези
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно частно гражданско
дело № 20214200500438 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба от "Профи Кредит България" ЕООД, чрез
юрисконсулт Р.И., против разпореждане, постановено по ч. гр. д. № 1170/2021
г. от Районен съд - Севлиево, в частта с която е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
поради констатирана нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. първо
ЗЗД, вр. чл. 33, ал. 2 ЗПК на договорни клаузи за начисляване на мораторна
лихва и законна лихва, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.
Твърди се, че съдебният акт е неправилен. Жалбоподателят излага доводи
за допуснато нарушение на процесуалния закон при разглеждане на
подаденото заявление по реда чл. 410 ГПК, изразяващо се в превишаване на
законоустановените правомощия в чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК от заповедния
съд при извършване на преценка за действителността на договора по смисъла
на чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД. Заповедният съд не съобразил установените
критерии за преценка на неравноправния характер на договорни клаузи в
съдържанието на потребителски договор съгласно чл. 143 ЗЗП, както и
подлежащите на обсъждане договорни елементи съгласно чл. 145 ЗЗП.
Жалбоподателят излага доводи за дължимост на вземането за законна лихва,
доколкото същото се характеризирало като законна последица от
1
присъждането на вземането за главница. По отношение на вземането за лихва
за забава жалбоподателят посочва, че вземането било конкретизирано чрез
посочване на периода на допусната забава и дължимия размер. Правото на
заявителя да получи обезщетение за допуснатото от длъжника неизпълнение
по договора за потребителски кредит произтичало от разпоредбата на чл.33
ЗПК. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъде издадена
заповед за изпълнение против длъжника ЦВ. СП. Ц.. Претендира разноски.
Съдът след като обсъди доводите на страната, изложени в частната жалба
и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е подадената частна жалба е неоснователна.
Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от "Профи Кредит
България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника ЦВ. СП. Ц., за сумата от
12 726,37 лв. от които: неплатена главница в размер на 5 000 лв.; неплатено
договорно възнаграждение в размер на 1 773 лв., дължимо за периода
15.01.2020 г. - 03.02.2021 г.; неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга „Фаст“ в размер на 1 437,50 лв.; неплатено възнаграждение
за закупена услуга „Флекси“ в размер на 3 070,98 лв.; лихва за забава в размер
на 699,10 лв., дължима от 16.01.2020 г. – датата на изпадане в забава на
длъжника до 03.02.2021 – датата на настъпване на предсрочна изискуемост.;
законна лихва в размер на 745,79 лева, дължима за периода от 03.02.2021г. -
датата на настъпване на предсрочна изискуемост, до 29.09.2021 г.; законна
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
С разпореждане № 662 от 04.10.2021 г., заповедният съд е приел, че
следва да уважи частично подаденото заявление като отхвърли искането за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по отношение на
заявените като безспорни вземания за закупени допълнителни услуга „Фаст“
в размер на на 1 437,50 лв. и услуга „Флекси“ в размер на 3 070,98 лв., за
сумите за лихва за забава в размер на 699,10 лева, начислена за периода от
16.01.2020г. до 03.02.2021г., и законна лихва в размер на 745,79 лева,
начислена от 03.02.2021г. до 29.09.2021г., както и за вземанията за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част.
2
Заповедният съд е приел, че договорните клаузи, уреждаща условията за
възникване на задълженията за мораторна лихва и законна лихва и начина на
формирането им противоречат на императивната разпоредба на чл.33, ал.2
ЗПК, поради което служебно е констатирал недействителността на клаузите
на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Настоящият състав на съда намира, че обжалваното разпореждане, с
което частично е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, е правилно.
Заповедният съд в изпълнение на задължението си за извършване на
служебна проверка за неравноправност и противоречие със закона и добрите
нрави на договорни клаузи в потребителски договор законосъобразно и
правилно е оставил без уважение искането на заявителя. Процесният договор
за кредит е потребителски по своя характер и спрямо него са приложими
императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП.
В процесния случай вземанията за мораторна лихва и за законна лихва
произтичат от Договор за потребителски кредит № 30041504264 от 23.12.2019
г. В съдържанието на заявлението за издаване на заповед по реда на чл.410
ГПК заявителят не е изложил твърдения за това върху каква част от парично
вземане, формирано като сбор от главница, договорна лихва и
възнаграждения за закупуване на допълнителни услуги, се начисляват
претендираните лихви.
Вземането за мораторна лихва в размер на 699,10 лв., начислена за
периода от 16.01.2020 г. до 03.02.2021, и вземането за законна лихва в размер
на 745,79 лева, начислена за периода от 03.02.2021г. до 29.09.2021г. са
недължими. Настоящият състав намира, че съществува неяснота относно
начина на формиране на претендираните лихви, като се вземе предвид, че
част от главното вземане произтича от неравноправни клаузи, а съдът не
следва да преизчислява мораторната и законната лихви при отхвърляне на
част от заявлението в това производство. Несамостоятелният характер на
вземанията за лихви от една страна, заедно с невъзможността да бъдат
индивидуализирани вземанията, включени в главния дълг, върху които са
начислени мораторната и законната лихва, налагат извод за недължимост на
претендираните вземания.
Изложените доводи от страна на жалбоподателя са неоснователни
3
предвид възприетата от настоящия съдебен състав липса на конкретизация на
вземанията, включени при формиране на главния дълг. Заповедният съд е
достигнал до правилен краен извод за недължимост на вземанията за
мораторна и законна лихва. Предвид гореизложеното не следва да се издава
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на
заявителя, настоящ жалбоподател, „Профи Кредит България“ ЕООД, против
длъжника ЦВ. СП. Ц., гр. Севлиево.
Поради съвпадане на крайния извод на двете инстанции,
разпореждането на Районен съд - Севлиево в частта, в която е отказано
издаването на заповед за изпълнение за мораторна лихва и за законна лихва
следва да бъде потвърдено, като правилно.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 662 от 04.10.2021 г., постановено
по ч. гр. д. № 1170/2021 г. от Районен съд - Севлиево, в частта, в която съдът
е отхвърлил искането на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК:*********,
по подадено заявление по чл. 410 от ГПК против ЦВ. СП. Ц., с ЕГН:
**********, за лихва за забава в размер на 699,10 лева, за периода от
16.01.2020г./датата на изпадане на длъжника в забава/ до 03.02.2021г. /датата
на настъпване на предсрочна изискуемост/, и законна лихва в размер на
745,79 лева, за периода от 03.02.2021г. /датата на настъпване на предсрочна
изискуемост/ до 29.09.2021г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4