Мотиви
към Присъда
№ 14/09.06.2020
г.
по НОХД №
1496/2019 г. по описа на ДРС
Съдебното производство по НОХД № 1496/2019 г. по описа на
ДРС е образувано по внесен обвинителен акт на ДРП, с който е повдигнато
обвинение срещу подсъдимия Е.В.В., ЕГН: ********** за това, че:
В периода 14.08.2017 г. - 04.11.2017 г., в гр. Добрич, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у посочените по-долу граждани, че ще им бъде продадено и
доставено определено количество разсад лавандула, и с това им причинил имотна
вреда общо в размер на 7 460 лв., както следва:
1. На 14.08.2017г. възбудил
заблуждение у В.В.В. ***, че ще му продаде и достави 70 000 бр. разсад
лавандула, поради което В.В. предоставил сумата от 4 900 лв., като с това му била
причинена имотна вреда в размер на 4 900 лв.;
2. На 15.08.2017г. възбудил
заблуждение у М.В. ***, че ше му продаде и достави 4 000 бр. разсад лавандула, поради което М.
предоставил сумата от 560 лв., като с това му била причинена имотна вреда в
размер на 560 лв.;
3. На 04.11.2017г. поддържал
заблуждение у В.В.В. ***, че ще му продаде и достави 70 000 бр. разсад
лавандула, поради което В.В. (чрез М.И.П.) предоставил сумата от 2 000 лв., като с това му била
причинена имотна вреда в размер на 2 000 лв. – престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Преди даване ход на разпоредителното заседание, пострадалото от деянието,
предмет на обвинителния акт, лице – В.В., чрез повереника си заявил желание да предяви срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 6
900 лева, представляващи обезщетение за причинените му в резултат на деянието,
предмет на обвинителния акт имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на деянието, до окончателното изплащане на сумата.
Съдът, като взе
предвид, че молбата на пострадалия е предявена своевременно и на осн. чл. 84 и
сл. от НПК с определение прие за
съвместно разглеждане в наказателното
производство предявения от В.В.В. срещу подсъдимия Е.В.В. граждански иск, в общ
размер на 6 900,00 лева, представляващи имуществени вреди, причинени с описаното
в обвинителния акт деяние, ведно със законната лихва, която за сумата от
4 900 лева следва да се счете от датата на увреждането – 14.08.2017 г., а
за сумата от 2 000 лева – от датата на увреждането – 04.11.2017 г.
С определение съдът конституира В.В.В. в
качеството му на граждански ищец в настоящото производство.
В разпоредително
заседание, съдът след като изслуша страните се произнесе с определение по чл.
248 от НПК, съобразно което прие, че: Делото е подсъдно на Районен съд - Добрич.
Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; На
досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия
и на пострадалия; Не са налице са основания за разглеждане на делото по реда на
глава 27 от НПК. Няма основания делото да се разглежда при закрити врати, да се
привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо
лице, преводач или тълковник и да се извършват съдебно-следствени действия по
делегация; Не са налице основания за вземане спрямо подсъдимите на мярка за
неотклонение, както и на други мерки за процесуална принуда. Не се налага
събирането на нови доказателства.
Съобразявайки се с разпоредбата
на чл. 252, ал. 2 от НПК, съдът отложи разглеждането на делото в
законоустановения срок.
В проведеното съдебно заседание
по общия ред, преди даване ход на съдебното следствие обаче, страните изразиха
становище пред съда за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.
371, т. 2 от НПК, като подсъдимият
заявява, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Прокурорът и повереникът на гражданския ищец също заявяват, че не възразяват производството да протече по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Съдът, като намери, че са налице условията за това и с оглед разпоредбата
на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с Тълкувателно решение № 1
от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК, докладчик съдията Цветинка
Пашкунова, допусна провеждането на съкратено съдебно следствие, като след
изслушване на подсъдимия констатира, че самопризнанието му се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа от
представителя на Добричка районна прокуратура, като се пледира за определяне на
наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца при условията на чл. 58а,
ал. 1 от НК, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години и
осем месеца. По отношение на гражданския иск се пледира за уважаването му като
доказан по основание и размер, а разноските по делото да
се възложат в тежест на подсъдимия.
Повереникът на гражданския ищец по пренията
заявява, че иска уважаване на гражданския иск като доказан по основание и размер.
Защитниците на подсъдимия пледират, че наказанието, поискано от
прокурора, се явява справедливо, като се иска налагане на минимално наказание.
По пренията подсъдимият В. заявява, че се придържа към казаното от
защитниците си.
На дадената му последна дума подсъдимият заявява, че съжалява.
След като обсъди
и прецени събрания доказателствен материал, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
През лятото на 2017 г. свидетелят В.В.В. решил да
закупи разсад от лавандула, с който да засади своя земеделска земя. Позната на В.В.
- свидетелката А.П., му казала, че подсъдимият Е.В.В. е производител на такъв
разсад. Така на 14.08.2017 г. в заведение „Сезони“ в гр. Добрич В.В. се
срещнал с подсъдимия Е.В.. Последният казал, че е частен земеделски
производител, който има засят разсад за лавандула в района на гр. Казанлък.
Двамата се разбрали за цена от 14 стотинки за 1 бр. растение. Сключили писмен
договор за покупко-продажба на разсад лавандула, по силата на който подсъдимият
се задължил да продаде и достави на В.В. 70 000 бр. разсад лавандула по 14
стотинки за брой, за общата сума от 9 800 лв. В договора било вписано, че растенията
ще бъдат доставени от подсъдимия през месец октомври 2017 г. Също така в договора било
отбелязано, че продавач е Частен земеделски производител Е.В.В.. Всъщност по
това време подсъдимият не бил земеделски производител. Не бил такъв най-малко в
периода 28.02.2014 г. - 17.12.2018 г. Въпреки това подсъдимият се
представил за такъв в устните преговори с В.В. и в сключения между тях писмен договор.
Изначално подсъдимият В. смятал да възбуди и поддържа заблуждение у
пострадалия, с цел да набави за себе си имотна облага чрез измама,
заблуждавайки пострадалия, че ще му продаде и достави 70 000 бр. разсад
лавандула. При сключване на договора В.В. предал авансово на подсъдимия сумата
от 4 900 лв., за което бил издаден разходен касов ордер. По
това време пострадалият бил спокоен, тъй като за Е.В. му било гарантирано от
негова позната, която също не била наясно с измамните намерения на подсъдимия.
На 15.08.2017 г. подсъдимият В. *** със
свидетеля М.М.. Последният проявяват интерес от покупка на разсат от лавандула.
Подсъдимият уверил М., че ще му продаде и достави през месец октомври 2017 г. 4 000 бр. разсад лавандула. Разбрали се за цена от 14 стотинки за 1
бр. растение или обща цена от 560 лв. Още тогава на 15.08.2017 г. пострадатият М. предал на Е.В.
цялата сума по договорката им - 560 лв., като срещата между двамата се състояла
в автомобила на В.,***. М. на няколко пъти казал на подсъдимия, че трябва да
сключат писмен договор, но Е.В. увъртал и до писмен договор така и не се
стигнало. Изначално подсъдимият не е смятал да се задължи по устната си договорка с
пострадалия М., а единствено искал да заблуди М., че ще му продаде и достави 4 000 бр. разсад лавандула, с
което да го мотивира да му предаде посочената сума пари. По време на извършване
на деянието Е.В. искал да измами М., за да набави за себе си имотна облага.
На 04.11.2017 г. подсъдимият позвънил на В.В.,
уверил го, че много скоро уговореният разсад лавандула от 70 000 бр. ще му бъде
доставен и поискал от пострадалия още 2 000 лв., тъй като не му стигали
средствата. В.В. се съгласил и двамата с Е.В. се разбрали тези 2 000 лв. да бъдат приспаднати от
общата сума по сключения между тях писмен договор. Отново подсъдимият нямал
никакво намерение да продава и доставя реално лавандула, а единствено искал да
набави за себе си още имотна облага, поддържайки първоначалното възбуденото
заблуждение. Към този период пострадалият стопанисвал магазин за хранителни
стоки в гр. Добрич, в района на бившето „Кино Добрич“. Там работела
свидетелката М.И.П.. В.В. й звъннал по телефона и й казал, че след малко Е.В.В.
ще отиде в магазина и от нея се иска да предаде на последния сумата от 2 000 лв., понеже самият пострадал
бил ангажиран. Така на посочената дата - 04.11.2017 г., подсъдимият отишъл в
магазина за хранителни стоки и казал на П., че го изпраща В.В.. Свидетелката
предала от името на В.В. на подсъдимия сумата от 2 000 лв., за което собственоръчно
написала разписка, която Е.В. подписал.
След като взел тези 2 000 лв. подсъдимият започнал да
се крие от пострадалия, като много рядко вдигал телефона си. Тогава
пострадалият В. разбрал,
че е бил измамен и няма да получи никакъв разсад лавандула. Все пак няколко
пъти В.В. и Е.В. говорили по телефона, като подсъдимият обещавал, че ще върне
парите, но така и не възстановил нито стотинка на пострадалия.
Освен това пострадалият М. също усетил, че е измамен,
когато дошъл месец ноември 2017 г., а разсад така и не му бил доставен от Е.В..
През ноември 2017 г. подсъдимият провел няколко телефонни разговора с М.,
при които и на него обещал връщане на парите, но това така и не се случило.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може
да ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: постановление за образуване
на ДП от 01.10.2018 г.; писмо изх № І 1426/2018 г.; писмо изх. №
1426/2018/02.10.2018 г.; Преписка № 1426/І-РУ, ведно с постановление от
13.07.2018 г.; жалба от В.В.В. № 1426/13.7.2018 г.; договор за покупко-продажба
на разсад лавандула; общи условия права и задължения на продавача; разходен
касов ордер от 14.08.2017 г.; приемо-предавателна бележка от 04.11.2017 г.;
нотариална покана от В.В.; разписка; жалба от М.В.М. № 1426/13.7.2018 г.;
обяснение от В.В.В. от 23.07.2018 г.; обяснение от М.В.М. от 23.07.2018 г.;
обяснение от Е.В.В. от 27.07.2018 г.; удостоверение за наследници изх. №
4986/07.9.2017 г.; нотариален акт № 70, том ХІV, дело № 2975/1995 г.; договор
за наем от 30.10.2017 г.; договор за наем от 18.10.2017 г.; докладна записка
рег. № 1717 4958/31.8.2018 г.; постановление от 16.09.2019 г.; постановление от
28.11.2018 г.; постановлене от 03.4.2019 г.; постановление от 12.6.19 г.;
постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонеине от
16.08.2019 г.; протокол за разпит на обвиняем от 16.08.2019 г. на лицето Е.В.В.;
справка за съдимост рег. № 1373/07.06.2019 г.; характеристични данни за лицето Е.В.В.
от 29.05.2019 г.; протокол за разпит на свидетел на лицето В.В.В. от 05.11.2018
г.; протокол за разпит на свидетел М.В.М. от 05.11.2018 г.; протокол за разпит
на свидетел Вилчо В.м. от 19.06.2019 г.; протокол за разпит на свидетел на
лицето А.П.А. от 19.06.2019 г.; протокол за разпит на свидетел на лиецот М.И.П.
от 12.07.2019 г.; протокол за разпит на лицето Е. Валентино В. от 23.01.2019
г.; справка от Агенция по впиванията изх. № ТР-83/07.12.2018 г.; справка от ТД
на НАП Варна, офис Добрич изх. № 23583-1/30.11.2018 г., ведно със справка
актуално състояние на действащи трудови договори за Е.В.В.; справка от ОД
„Земеделие“ Добрич изх. № АР-22-558-1/18.12.2018 г.; протокол за предявяване на
разследване от 30.09.2019 г.; протокол за предявяване на разследване от
01.10.2019 г.; постановление с мнение за повдигане на обвинение от 06.11.2019
г.; справка от УИС на Прокуратурата на Република България към 10.11.2019 г.,
както и съдържаните се документи по НОХД № 1496/2019 г. по описа на ДРС:
справка за съдимост рег. № 3007/06.12.2019 г.; молба от В.В. вх. №
26271/18.12.2019 г., ведно с калкулаторни лихви; болничен лист 20198492073.
Изложената
фактическа обстановка и анализът на събраните доказателства води съда до
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимият
Е.В.В.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. чл.
209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като в периода 14.08.2017 г. - 04.11.2017 г., в гр. Добрич, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у посочените по-долу граждани, че ще им бъде продадено и
доставено определено количество разсад лавандула, и с това им причинил имотна
вреда общо в размер на 7 460 лв., както следва:
1. На 14.08.2017г. възбудил
заблуждение у В.В.В. ***, че ще му продаде и достави 70 000 бр. разсад
лавандула, поради което В.В. предоставил сумата от 4 900 лв., като с това му била
причинена имотна вреда в размер на 4 900 лв.;
2. На 15.08.2017г. възбудил
заблуждение у М.В. ***, че ше му продаде и достави 4 000 бр. разсад лавандула, поради което М.
предоставил сумата от 560 лв., като с това му била причинена имотна вреда в
размер на 560 лв.;
3. На 04.11.2017г. поддържал заблуждение у В.В.В. ***,
че ще му продаде и достави 70 000 бр. разсад лавандула, поради което В.В. (чрез
М.И.П.) предоставил сумата от 2 000 лв., като с това му била причинена имотна
вреда в размер на 2 000 лв.
Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на възведения престъпен състав.
В. е годен субект на престъплението. Видно е от събраните по делото
доказателства, че подсъдимият е пълнолетно физическо лице към датата на
извършване на престъплението, което го е извършило в състояние на вменяемост.
По делото не съществува никакво съмнение, а и липсват каквито и да е било
индиции или доказателства, за да се направи извода, че подсъдимият е действал
при условията на една от хипотезите на невменяемост, посочени в чл. 33, ал. 1
от НК.
Обект на
процесното престъпление са обществените отношения, осигуряващи упражняването
правото на собственост върху движими вещи - пари, както и правото на свободно
разпореждане с дадено имущество въз основа на самостоятелно взето решение.
От обективна страна, предмет на процесното престъпление са както
чуждите движими вещи с определена стойност, а именно пари общо в размер на 7 460
лв., така и личността на всеки един от пострадалите лица, у които е било
възбудено и поддържано заблуждение, в резултат на което всеки един от тях е бил
подведен да извърши акт на имуществено разпореждане, причинявайки си по този
начин имотна вреда.
Времето и мястото на извършване
на престъплението, както и участието на подсъдимия в него са категорично
установени.
Гласните доказателства са
еднопосочни и взаимнодопълващи се, че именно подсъдимият е автор на
изпълнителното деяние – умишлено е въвел в заблуждение пострадалите лица, като по този начин са им били причинени имуществени
вреди.
От обективна
страна, подс. Е.В. е извършил престъплението при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. Видно от събраната в хода разследването доказателствена
съвкупност е, че същият извършил общо три деяния, които осъществяват поотделно
различни състави на едно и също престъпление по Глава V от Особената част на
НК, извършени са през непродължителен период от време /14.08.2017 - 14.11.2017 г/, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината - пряк умисъл, при което последващите се явява от обективна
и субективна страна продължение на предшестващите. Обективна връзка между
отделните деяния в продължаваното престъпление се изразят в това, че поотделно
осъществяват едно и също по вид престъпление, извършени са през непродължителен
период от време и при една съща обстановка. Субективната връзка между отделните
деяния се изразя в повторността на едно и също психическо отношение на подсъдимия
към обществено опасните последици, проявено в еднородността на вината.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие – възбуждане и поддържане на заблуждение –
уверявайки чрез разговори пострадалите лица, че ще може да изпълни уговорките
по между им и да достави в срок разсада лавандула.
От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл
от подсъдимия, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал и целял тяхното
настъпване. Освен с пряк умисъл, субективната страна на престъплението се
характеризира и с користна цел у подсъдимия да набави за себе си имотна облага.
Кумулативното наличие на тези два елемента в съзнанието на подсъдимия
обосновават съставомерността на процесното престъпление от субективна страна.
Причините за извършване на
деянието са незачитането на правовия ред и на установените в държавата правила
и норми, както и стремежа за набавяне на облаги по бърз и неправомерен начин.
Съдът намира, че процесното
деяние не представлява маловажен случай, тъй като нормата на чл. 93, т. 9 от НК
изисква липса или незначителност на вредните последици или други смекчаващи
обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обичайните престъпления от този вид.
За да определи наказанието на
подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от него деяние, данните за личността му, както и разпоредбата на
чл. 373, ал. 2 от НПК и констатира следните обстоятелства, от значение за
отговорността на подсъдимия:
Е.В.В., ЕГН: **********, * ***.
Деянието е
извършено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като чисто
съдебно минало, липсата на образувани други наказателни производства срещу него
и добри характеристични данни по местоживеене.
Провеждането на
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК сочи, че подс. В.
съдейства за разкриване на обективната истина, както на съдебното, така и на
досъдебното производство, което следва да се отчете като положително за
личността му обстоятелство. В настоящия случай признанието на подсъдимия по чл.
371, т. 2 от НПК следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като съставлява елемент на цялостно, обективно
проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за
своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете обстоятелството, че В. е извършил три
отделни деяния, осъществяващи състава на престъплението измама. На следващо
място, причинените с престъплението имуществени вреди са на значителна стойност
– в общ размер на 7 460 лева, като следва да се отбележи, че към
инкриминирания период съгласно ПМС № 141/13.07.2017 г. минималната работна
заплата за страната е била 460 лева. Причинените имуществени вреди не са
възстановени.
Предвиденото
наказание за извършеното от подсъдимия престъпление е лишаване от свобода от
една до шест години.
Съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е
длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК в редакцията,
действала към момента на извършване на престъплението /Изм., ДВ, бр. 26 от
06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г./.
Прилагайки
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът определи наказание лишаване от
свобода за срок от една година, ръководейки се от разпоредбите на Общата част
на наказателния кодекс, в частност чл. 54, ал. 1 от НК, намали така
определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия наказание лишаване
от свобода за срок от осем месеца.
Както бе
посочено по-горе, съдът не констатира изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, поради което разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК не би могла да
намери приложение, т. е., наказанието на подсъдимия не би могло да се
индивидуализира съобразно правилата на чл. 55 от НК.
Съдът намира, че
наказание лишаване от свобода в размер по-висок от определения от съда, би било
несъразмерно тежко и израз на излишна репресия с оглед постигане целите по чл.
36, ал. 1 от НК, съобразявайки както тежестта на престъплението, така и ниската
степен на обществена опасност на дееца.
Безспорно е, че
решаващият критерий за отлагане изтърпяването на наказанието се обуславя не от
начина на осъществяване на престъпния състав, от наличието на едни или други
квалифициращи деянието обстоятелства, а от това дали се явява обществено
оправдано и целесъобразно за поправянето на подсъдимия, той действително да
изтърпи наложеното му наказание. Или при отлагането на изпълнението на
наложеното наказание, съдът трябва да се съобрази както с личните качества на
подсъдимия, така и с конкретната обществена опасност на престъплението и
най-вече с това, дали с отлагането ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.
В настоящия случай
съдът счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се налага
ефективно изтърпяване на така определеното по вид и размер наказание, поради
което и с оглед размера на наложеното наказание – осем месеца лишаване от
свобода, както и с оглед обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, на основание чл. 66, ал. 1
от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание с минималния,
предвиден от законодателя изпитателен срок от три години.
Действително,
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо място целта за
индивидуалната превенция. Но това не означава, че общоопревантивния ефект на
наказанието може да се пренебрегне. Напротив, Законът задължава съда да
съобрази всички цели на наказанието, в т.ч. и общата превенция. Като се вземе
предвид, че общата превенция поначало има определящо значение за наказанието,
очевидно е, че тя не може да се игнорира при решаване на въпроса за условното
осъждане. В настоящия случай, съдът намира, че за да се въздейства възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото, не е наложително
подсъдимият да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода за срок от осем
месеца.
Съдът намира, че
така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл.
36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите
членове на обществото. С налагането му, подсъдимият ще има възможност да
преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението
си със законоустановените порядки в обществото.
По отношение на гражданския иск:
Фактът, че подсъдимият е осъществил
вмененото му престъпление, налага основателността на предявените гражданскоправни претенции,
поради което, съдът с присъдата осъди Е.В.В., ЕГН: ********** да заплати на В.В.В. ***, сумата от 4 900 лв., представляваща обезщетение за причинените му с
деянието имуществени вреди, предмет на предявения граждански иск,
ведно със законната лихва от деня на увреждането – 14.08.2017 година до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2 000
лв., представляваща обезщетение за причинените му с деянието имуществени вреди,
предмет на предявения граждански иск, ведно със законната лихва от деня на
увреждането – 04.11.2017 година, до окончателното изплащане на сумата., както и сумата от 276.00 лева по сметка на Районен съд – Добрич, представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!
Съдия:
24.06.2020 г. /Галя Митева/