МОТИВИ към Присъда
№ 260073 по НОХД 92/2020г.
по описа на РС Бургас, обявена в публично съдебно заседание на 22.12.2020г.
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт,
внесен от БРП срещу Д.А.К. – роден на ***г***, българин, български гражданин, с постоянен адрес:*** и
настоящ адрес ***, със средно, женен, неосъждан, ЕГН: ********** за това, че на
08.05.2018г., около 04,00 часа, в гр. Бургас, на пътен
възел „Юг” в посока к-с „М.Рудник” причинил чрез нанасяне на удар с юмрук в
областта на лявата скула на Г.Д.Д.
ЕГН ********** -полицейски орган
„Старши полицай” в група „Охрана на обществения ред” към сектор
„Охранителна полиция” при 02 РУ МВР Бургас, лека телесна повреда изразяваща се
в охлузване в средата на лявата буза, като телесната повреда е причинена при
изпълнение на службата на Д. - престъпление по чл.131, ал.2, предложение 4
вр.чл.130, ал.2 от НК.
В производството по делото се конституира частен обвинител пострадалото
лице Г.Д.Д., който се представлява от повереника в производството адв. Я..
В разпоредително заседание подсъдимият и неговият защитник направиха
искане производството по делото да протече по реда на съкратено съдебно
следствие и по-конкретно по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти.
Страните в производството не се противопоставиха производството по
делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие. Съдът, след като
установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка в обвинителния акт. Намира, че
наказанието следва да се определи в размер на 12 месеца лишаване от свобода,
което да се редуцира съгласно разпоредбата на чл. 58а НК до размера от 8 месеца
и да се отложи изпълнението на така наложеното наказание на основание чл. 66 НК
за срок от 3 години.
Повереникът на частния тъжител счита, че фактите са установени по
делото, но че са налице отегчаващи обстоятелства. Намира, че били налице
признаци за съставомерност на деянието по чл. 325, ал. 2 и чл. 269 НК, за което
не му било повдигнато обвинение, но следвало да се отчетат като отегчаващи
обстоятелства. Подсъдимият не бил изразил и покаяние. Счита, че като отегчаващо
обстоятелство следва да се отчете и това, че заявил, че няма възможност да
заплати причинени вреди, а всъщност се установявало, че започнал работа като
международен шофьор. Имал множество нарушения по ЗДвП, което също трябвало да се
отчете като отегчаващо обстоятелство. Единственото смекчаващо обстоятелство
било това, че бил реабилитиран. Счита, че следва да се опредени наказание не
по-малко от средния размер, а изпитателният срок не по-малък от 4 години.
Защитникът на подсъдимия адв. Р. Н. сочи, че няма да се спира на
фактическата обстановка, която се признава от подсъдимия. Намира, че
изтъкваните отегчаващи обстоятелства не могат да се примат за такива като
относно това, че деянието било извършено спрямо служител било част от
квалификацията на деянието, а не отегчаващо обстоятелство. Намира, че не следва
да се взема предвид посоченото от
повереника, че е трябвало да има обвинение по чл. 325 и чл. 269 НК. Налице бил
превес на смекчаващите вината обстоятелства каквото е признанието. Предлага да
се определи наказание в хипотезата на чл. 55 НК като се наложи наказание
пробация с пробационни мерки в продължение на една година.
Подсъдимият в лична защита изразява съжаление за извършеното, моли за
наказание пробация.
В последната си дума съжалява за деянието.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Д.А.К. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с постоянен адрес:*** и
настоящ адрес ***, със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН: **********.
Същият е реабилитиран, поради което се заличават последиците от осъждането.
Свидетелят Г.Д.Д. работил като полицейски служител -старши полицай при
02 РУ МВР гр. Бургас. На 08.05.2018г. изпълнявал полицейските си задължения, в
града, като автопатрул съвместно с колегата си старши полицай Тодор Узунов. Около
02,25 часа от ОДЧ -ОДМВР Бургас бил подаден сигнал до патрулите на МВР, че
автомобил марка „БМВ” рег.№*** се движи рисково криволичейки по пътното платно
от кръговото кръстовище на бул. „Ст.Стамболов”, находящо се до 02 РУ МВР в
посока кръговото кръстовище до ОДМВР сектор
ПП Бургас.
Обхождайки района двамата свидетели забелязали процесния автомобил по ул. „Крайезерна” и предприели действия да бъде спрян за проверка. През това време процесният лек автомобил се насочил към ул. „Т.” посока к-с „М.Рудник”. Подали светлинен и звуков
сигнал при което водачът на л.а. „БМВ” отбил и спрял в крайна
дясна лента на пътя.
При проверката полицаите установили водача поисквайки му документите, а именно подсъдимия Д.А.К..
След като излязъл от МПС подканен от полицаите подсъдимият
залитал и миришел на алкохол, като според свидетелите
бил в явно нетрезво
състояние. Д. и Удокладвали на ОДМВР сектор ПП и оттам пристигнали полицаи - свидетелите О.А. и Й.И.
за проверка на водача за употреба на алкохол.
Подсъдимият отказал да съдейства и да бъде тестван за алкохол, поради
което му бил съставен акт по ЗДвП №18-********** от 08.05.2018г. и му било
иззето свидетелството за правоуправление. След горното свидетелите Д. и Употеглили
към обслужвания от тях район. На ул. „Т.” в посока площад „Т.” забелязали да
потегля и отново да се движи подсъдимият Д.К. с лекия автомобил. Свидетелите
отново алармирали за нарушението полицаите от ОДМВР -ПП по станцията си. След
това Д. и Убили уведомени ,че подсъдимият е спрян от полицаите от ОДМВР ПП , управляващ
процесния автомобил „БМВ” до пътен възел „ЮГ” в посока к-с „М.Рудник”. Около 04
часа сутринта свидетелят А.започнал да съставя нов акт за констатираното
нарушение на подсъдимия по ЗДвП, а свидетелят Илиев разпоредил на подсъдимия да
постави ключовете на автомобила на предна дясна седалка и минал отпред на
процесния автомобил, за да свали регистрационната табела. В това време
свидетелят Д. разпоредил на подсъдимия да не стартира двигателя на автомобила
тъй като последният предприел това действие. Подсъдимият тогава казал „Ебал съм
ви в гъза аз си тръгвам, а вий пишете колкото искате” и стартирал двигателя на
процесния автомобил. Илиев който бил отпред на колата и свалял номера, се
отдръпнал, за да не бъде прегазен, а свидетелят Д. се навел към водача през
предната лява врата, която била отворена завъртял ключа и изгасил двигателя и
правил опит да извади водача навън. Подсъдимият се дърпал и нанесъл удар с
юмрук в лицето на пострадалия Д.. На Д. помогнал свидетелят Уи подсъдимият бил
изваден от процесният автомобил и задържан от полицаите. Свидетелите Д. и Уса
категорични, че подсъдимият е нанесъл юмручен удар в лицето на пострадалия Д.,
от което последният получил кръвотечение на лявата скула при нараняването от
удара на подсъдимия. Другите двама свидетели не възприели самото нанасяне на
удара в лицето на пострадалия, но видели наранената и кървяща скула на
пострадалия на местопроизшествието от момента след като Д. е издърпал навън подсъдимия
от процесния автомобил .
От проведените съдебно-медицински експертизи е видно, че на пострадалия
служител на МВР Д. - полицейски орган „Старши полицай” в група „Охрана на
обществения ред” към сектор „Охранителна полиция” при 02 РУ МВР Бургас,
вследствие нанесения удар с юмрук от подсъдимия е нанесено увреждане от
характера на лека телесна повреда изразяваща се в охлузване в средата на лявата
буза, довело до болка. Подсъдимият имал поставен на лявата ръка, безименния
пръст пръстен и е възможно увреждането да е причинено и от пръстена при удара с
юмрук.
По
доказателствата:
Изложената в обвинителния акт и призната от подсъдимия фактическа
обстановка се установява от направените от подсъдимия самопризнания, които се
подкрепят от събраните по досъдебното производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: свидетелите Г.Д. (л. 44; л. 53; л.
л.55); Тодор У(л.47; л. 52; л. 56); Й.И. (л.49); О.А. (л. 50; 54.
От писмените доказателства: наказателни постановления (л. 85 и л. 89);
АУАН (л. 86 и л. 90); заповед за прилагане на принудителна медицинска мярка (л.
87); справка за нарушител (л. 93, л. 97); седмичен график (л. 104); уведомително
писмо от ОД МВР Бургас (л. 78), ведно с приложени към него длъжностна
характеристика (л. 80); справка за съдимост.
От експертизите: съдебномедицинска
експертиза (л. 60; л. 73);
Съдът прецени събраните
в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК,
намира, че доказателствата взаимно се подкрепят и подкрепят самопризнанието на подсъдимия.
Съдът въз основа на самопризнанието, което се подкрепя от събраните доказателства,
прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и
авторството на същото в лицето на подсъдимия. Предвид разпоредбата на чл.373,
ал.3 НПК първоинстанционният съд не осъществява подробен анализ на
доказателствата. В случая всички посочени по-горе доказателствени материали са
еднопосочни и непротиворечиви и са в съответствие със самопризнанията на
подсъдимия, изцяло ги подкрепят, поради което и съдът намира, че не следва да
бъдат подробно анализирани. Показанията на свидетелите взаимно се допълват,
кореспондират помежду си и с обясненията на подсъдимия. Налице са и писмени
доказателства, които също кореспондират на гласните доказателства и съдът им се
довери.
От
правна страна:
Съгласно разпоредбата
на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 131, ал. 2, предл.
4, вр. чл. 130, ал. 2 НК.
За съставомерността на
деянието следва да се установи от обективна страна, че е причинена лека телесна
повреда на полицейски орган
при или по повод изпълнение на службата или функцията му.
От събраните по делото
доказателства и от признанията на подсъдимия се установи, че подс. К. е нанесъл
удар с юмрук в областта на лявата скула на Г.Д.Д., с което му е причинил охлузване
в средата на лявата буза, представляващо лека телесна повреда съгласно
изготвените съдебномедицински експертизи, която се изразява в болка и страдание
без разстройство на здравето. Установено е, че св. Д. е полицейски служител на
МВР от 21.11.2011г. съгласно изпратено уведомление от ОД на МВР като към датата
08.05.2018г. е заемал длъжността „старши полицай” в Група „Охрана на
обществения ред” към сектор „Охранителна полиция”. Не е спорно и че на
08.05.2018г. е изпълнявал служебните си задължения като св. Д. опитал да
попречи на подсъдимия като водач на лек автомобил да потегли и се навел към подс.
К. през предната лява врата, която била отворена завъртял ключа и изгасил
двигателя и направил опит да извади водача навън. Подсъдимият обаче се дърпал и
нанесъл удар с юмрук в лицето на пострадалия Д., с което му е причинил охлузване
в средата на лявата буза, представляващо лека телесна повреда. С извършеното
деяние подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъплението
като нанесъл лека телесна повреда на полицейски орган при изпълнение на
службата му.
От
субективна страна съдът намира, че деянието е осъществено при форма на вината „пряк
умисъл“ по смисъла на чл.11, ал.2 НК,
тъй като е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано
в неговото поведение. Подсъдимият е съзнавал, че Д. е полицейски служител,
който изпълнява функциите си, с действието си – удар с юмрук в лицето му причинява телесна
повреда, която се изразява в причиняване на болка или страдание без
разстройство на здравето, но въпреки това е целял резултата и настъпване на
телесна повреда, която да причинява болка и страдание.
След като съдът
намери, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 131, ал.
2, предл. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК и е виновен пристъпи към определяне на
наказанието.
По
вида и размера на наказанието:
За престъплението, в
което подсъдимият беше признат за виновен, законодателят е предвидил наказание до
три години лишаване от свобода при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2.
Съдът при индивидуализацията
на наказанието намери, че не са налице такива многобройни смекчаващи
обстоятелства или някакво изключително обстоятелство, което да доведе до
определяне на наказанието по чл. 55 НК. Като смекчаващо обстоятелство съдът
прие това, че подсъдимият е реабилитиран и е с чисто съдебно минало. Изтъкваното
самопризнание е отчетено от законодателя в разпоредбата на чл. 58а от НК и същото
обосновава определеното наказание да се намали с една трета. Подсъдимият
действително изрази формално съжаление, като такова беше изразено едва след
като прокурорът и представителят на частния обвинител отбелязаха, че липсва
изразено съжаление.
Налице са отегчаващи
вината обстоятелства, които препятстват прилагането на чл. 55 НК, както иска
защитата и замяна на наказанието лишаване от свобода с пробация. Съдът отчита,
че подсъдимият е нанесъл удар с юмрук на полицейския служил като освен, че е
нанесъл удар е употребил и нецензурни думи. Като отегчаващо обстоятелство се
отчита и това, че подсъдимият е санкциониран не еднократно като водач превозно
средство, което показва отношението му към обществените отношения във връзка с
транспорта и обществения ред. Съдът не приема аргументът, че трябва да се
отчете като отегчаващо обстоятелство това, че е причинена телесна повреда
на полицейски орган при изпълнение на службата. Полицейският служител
е натоварен с важни обществени функции по опазване на реда и спокойствието, но
значимостта на упражняваната дейност е отчетена от законодателя и е взета
предвид от обвинението като квалифициращо обстоятелство на престъплението
по чл. 131 от НК,
което означава, че не може да послужи като основание за отегчаване
отговорността на подсъдимия. На следващо място неправилно се твърди, че имало и
форма на хулиганство или престъпление против реда на управлението, тъй като
такова обвинение не е било повдигнато и подсъдимият не се е защитавал при
такива факти, които да доведат до утежняване на неговата отговорност.
При тези съображения при
индивидуализацията на наказателната отговорност съдът определи наказанието при
прилагане на чл.54 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до
приложението на чл.55 НК. Изразеното съжаление и признанието за вината съдът не
може да определи като изключително смекчаващо обстоятелство като същото вече е
отчетено от законодателя при определяне на наказанието при условията на чл.
373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а НК.
Съдът взе предвид
чистото съдебно минало на подсъдимия предвид неговата реабилитация, но намери,
че спрямо него не може да намери приложение институтът на чл. 78 а НК, тъй като
попада в ограниченията на чл. 78а, ал. 7 НК и не може да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Справедливото
наказание, което да постигне целите на наказанието по чл. 36 НК, съдът отмери в
размер на 4 месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66 НК отложи за
изпитателен срок от три години. Съдът счита, че опасността от извършване на
ново престъпление се предотвратява с определянето на срок, в който ако се
извърши ново престъпление, подсъдимият ще изтърпи и отложеното наказание като
по този начин ще се въздържа от извършване на престъпления, ще се въздейства
предупредително и превъзпитателно върху него и върху обществото.
По
разноските:
По ДП са сторени
разноски в размер на 137,58 лева, поради което на основание чл. 189, ал. 3 НПК
съдът осъди подсъдимият да заплати в полза на ОД на МВР Бургас сумата в размер
на 137,58 лева разноски за възнаграждения за вещи лица.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено
на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.