Протокол по дело №157/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 129
Дата: 27 юни 2024 г.
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20243000500157
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 129
гр. Варна, 26.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20243000500157 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:36 часа се явиха:
След спазване на разпоредбите на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:
„ТОЛИНИ ВАРНА ДИЗАЙН“ ЕООД гр. Варна чрез представляващ
Иво И.ов Недков, редовно призован, представляващият не се явява,
представлява се от адв. И. Р. , редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“ ООД гр.
Варна, редовно призован, представлява се от старши ю. к. П. В., редовно
упълномощена и приета от съда от преди.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ:
ОБЩИНА ВАРНА, редовно призована, не изпраща представител.
Д. М. Ц., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Е. С.
и адв. Г.С., редовно упълномощени и приети от съда от преди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
Ю. К. В.: Да се даде ход на делото.
1
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ
и постъпилите срещу тях писмени отговори.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на „Толини Варна Дизайн“ ЕООД и
„Водоснабдяване и канализация Варна“ООД срещу постановеното по гр. д. №
130/ 2023г. решение № 13/08.01.2024г. на ОС – Варна, с което Община Варна
е осъдена да заплати на Д. М. Ц. сумата от 55 000лв. като частично предявен
иск от общо 100 000лв., обезщетение за причинени имуществени вреди в
следствие на причинени болки и страдания в резултат на увреждане,
осъществено на 04.08.2021г., при което при преминаване по велоалея,
обособена от лявата страна на ул. “Сан Стефано“, гр. Варна по посока
комплекс „Приморски“, в района на №25 на ул.“Сан Стефано“, ищцата е
паднала в дупка, заемаща цялата ширина на велоалеята и част от пътното
платно на улицата, в следствие на което са настъпили телесни увреждания,
ведно със законното лихва от датата на увреждането и сумата от 6302,22лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за
лечение във връзка с настъпилото увреждане, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба, както и въззивниците са
осъдени да заплатят солидарно на Ощина Варна, по предявените срещу тях в
качеството им на трети лица помагачи обратни искове сумите от 55 000лв. -
обезщетение за неимуществени вреди и 6 302,22лв. – обезщетение за
имуществени вреди, на основание чл.54 ЗДД, при условие, че същите бъдат
заплатени от Община Варна.
В жалбата на „Толини Варна Дизайн“ ЕООД, вх. № 1995/24.01.2024г.,
са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, основани
на доводи за допуснати процесуални нарушения и направата на изводи в
противоречие с установеното от доказателствата и на материалния закон.
Оспорват се като неправилни и необосновани изводите на
2
първоинстанционния съд относно начина и причините поради които е
настъпил инцидента. Твърди се, че неправилно е установено фактическата
обстановка, тъй като в нарушение на процесуалните правила не са обсъдени
представените от въззивника писмени доказателства, от които се установява,
че на мястото на инцидента е имало извършени два изкопа и са били налични
обезопасителни знаци. Сочи се също така, че съдът превратно е тълкувал
събраните по делото гласни доказателства, не е ценил всички събрани по
делото доказателства в тяхната съвкупност, в резултат на което е направил
неправилни изводи че причинените телесни увреждания и настъпилите
усложнения са в пряка връзка с инцидента. Счита, че присъденото
обезщетение е необосновано завишено и не е в съответствие с принципа на
справедливост по чл.52 ЗЗД, като не е отчетено и съпричиняването от страна
на пострадалата. Излагат се доводи по съществото на спора. Отправеното до
настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и постановяване на
решение за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Направени са
и искания по доказателствата, а именно за допускане на СТЕ, която да
отговори на въпросите: каква е процедурата по прокарване на ВиК
отклонения, как се възстановяват настилките, в каква поредност и в какъв
срок; освен изкопите пред №25 на ул.“Сан Стефано“ имало ли е други изкопи
или дупки, къде се намират, отремонтирани ли са и кога.
Във въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация Варна“ООД, с
вх. № 3346/07.02.2024г., са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение. Твърди се, че решението е
постановено прпи неизяснена фактическа обстановка, като съдът е направил
изводите си единствено въз основа на показанията на разпитаните по делото
свидетели, които не са присъствали при настъпването на инцидента Сочи, че
не са събрани доказателства за механизма на осъществяване на инцидента и
мястото на което е настъпил. Оспорва се като неправилен и необоснован
извода за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, като твърди, че съдът не обсъдил направените в тази връзка
възражения относно несъответствието на възрастта на ищцата и възрастта на
лицата, за които е предназначено превозното средство, общото здравословно
състояние на ищцата към момента на произшествието, както и възможността,
с която е разполагала да предотврати инцидента. Навежда аргументи, че
неправилно съдът е приел, че „ВиК Варна“ ООД носи отговорност за
3
настъпилия инцидент, тъй като неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.8
от договора за изпълнение на СМР, сключен между „Толини Варна Дизайн“
ООД и „ВиК Варна“ ООД. Посочва, че този договор урежда
взаимоотношенията между двете дружества, като с него въззивникът не е
поемал конкретни задължения към Община Варна във връзка с издаденото
разрешение за строеж на водопроводно и канализационно отклонение, на
„Толини Варна Дизайн“. Иска се от настоящата инстанция да отмени
обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли
предявените от Д. Ц. срещу Община Варна искове като неоснователни,
евентуално да отхвърли предявеният срещу въззивното дружество обратен
иск.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата Д. М. Ц. е подала отговори по
двете жалби, с които същите се оспорват като неоснователни. Счита, че не са
налице допуснати процесуални нарушения от съда, както и че постановеното
от него решение е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноските по делото.
Община Варна е депозирала в срока по чл.263 ГПК писмен отговор на
жалбата на „Толини Варна Дизайн“ ЕООД, в който изразява становище за
неоснователност на същата. Счита обжалваното решение за правилно и
обосновано и моли да бъде потвърдено.
С определение № 238/10.04.2024г. съдът е оставил без уважение
направеното от „Толини Варна Дизайн“ ЕООД доказателствено искане.
АДВ. Р.: Поддържам въззивната ни жалба. Оспорвам подадените
писмени отговори срещу жалбата на „Толини Варна Дизайн“ ЕООД. Нямам
други доказателствени искания. Представям списък на разноските.
Ю. К. В.: Поддържам въззивната ни жалба. Няма да соча други
доказателства. Представям списък на разноските.
АДВ. С.: Оспорвам въззивните жалби. Поддържам подадените срещу
тях писмени отговори. Няма промяна в състоянието на нашата доверителка –
тя се намира в тежко здравословно състояние, не е възстановена към
настоящия момент и инвалидността, която е получила вследствие на
травмата, е 50%. Няма да соча други доказателства. Представям списък на
разноските.
4
Страните не правят възражения за прекомерност на размера на
сторените от тях разноски.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Р.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да уважите жалбата и да
отмените решението на Варненския окръжен съд като неправилно и
незаконосъобразно. Подробни доводи и мотиви сме изложили във въззивната
жалба. Искам само да подчертая няколко момента. Първият е, че решението
се обосновава единствено и само на свидетелските показания на свидетелите,
водени от ищцовата страна. Разпитаните останали свидетели в съдебно
заседание, както и писмените доказателства, изобщо не са коментирани от
съда, а от тях по безспорен и категоричен начин става ясно, че явно се касае
за друга дупка, а не за тази, която се твърди в исковата молба, че е причинила
вредата на ищцата. Видно от обаждането до телефон 112 е, че
местоположението, което е подадено като сигнал, е до механа „Старата
къща“, офис на партия ГЕРБ и супермаркет. Местонахождението на обекта на
моя доверител е поне на 150 м. по-надолу от тази точка. По безспорен начин
от събраните, приети и неоспорени по делото писмени доказателства се
установява, че пред обекта на моя доверител има две дупки, два направени
изкопа, които към момента на инцидента са били заровени и същите са били
посипани с чакъл, който чакъл е бил на нивото на пътя. Установи се, че към
момента на инцидента на мястото е имало поставени обезопасителни знаци,
табели и също така е било оградено. Не на последно място абсолютно
неправилно Окръжен съд - Варна определя дължимото обезщетение ако се
приеме, че моя доверител има някаква вина за настъпване на този инцидент.
Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че при падането
е настъпило счупване на долния крайник на ищцата. Но оттам нататък всички
последващи усложнения, които са настъпили, са поради неправилното
лечение на самата ищца. Това не следва да бъде вменено като вина на моя
доверител и съответно на база на това да бъде определено обезщетение в
размер на 55 000 лв., заради това счупване, пак повтарям ако изобщо съда
приеме, че има причинно-следствената връзка между счупването и падането в
дупката на моя доверител. С оглед на горното Ви моля да отмените изцяло
5
решението и да отхвърлите иска. Ако приемете, че моя доверител все пак има
някаква вина за този инцидент, то да намалите размера на присъденото
обезщетение в размер, който отговоря на получената травма вследствие на
това падане. Моля да ни бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ю. К. В.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да отмените
първоинстанционния съдебен акт и да постановите нов по съществото на
спора като вземете предвид изложените оспорвания във въззивната жалба. На
първо място считам за недоказано в настоящия процес механизма за
настъпване на самото увреждане тъй като единствено за настъпването на
увреждането съдът е приел твърденията, изложени в исковата молба. На
самото увреждане, на самото падане няма свидетели. Разпитаните свидетели
са пристигнали часове по-късно т.е. те не са възприели момента на падане.
Ето защо считам, че самият механизъм на настъпване на увреждането е
неизяснен по делото. На второ място: не се установява, а напротив -
опровергава се твърдението на ищцата, че е налице дупка. Представени са
писмени доказателства, разпитани са и свидетели в тази насока, които
потвърждават, че изкопа е бил запълнен, било е налице неравност, но не
дупка. По един начин настъпват увреждания при неравност на пътното
платно, по друг начин настъпват увреждания при попадане в дупка или изкоп.
По отношение на местоположението на инцидента също смятам за недоказано
твърдението, съответно и приетите аргументи в самото първоначално
решение. Считам, че съда е следвало да разгледа и да се произнесе относно
оспорванията от страна на ВиК-Варна за съпричиняване. Напротив: съдът в
своя акт не е изложил никакви доводи и аргументи по отношение на
писменото доказателство, представено именно от ищцата, касаещо
характеристиките на превозното средство, което се твърди, че тя е
управлявала през тъмната част на денонощието. Това е основния довод, за
който поддържам оспорването, че е налице съпричиняване и то в основна
степен за настъпване на твърдените увреждания. Моля за решение в този
смисъл като съобразите изложените аргументи в жалбата. Моля да ни бъдат
присъдени сторените разноски съобразно представения списък по чл. 80 от
ГПК.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, да постановите
6
съдебно решение, с което да потвърдите първоинстанционното такова.
Безспорно установено е къде е извършен инцидента като това се потвърждава
по делото не само със свидетелските показания, но и от писмените
доказателства, представени от Община Варна, така и от страните, подали
въззивна жалба. Мястото му се установява освен от двете групи разпитани
свидетели, от писмените доказателства и от подадения сигнал до телефон
112. Молим Ви за справедливо приложение на принципа по чл. 52 от ЗЗД тъй
като се касае за една жена в края на дните си, която вследствие на този
инцидент е получила 50% инвалидност и независимо, че не беше приет
снимковия материал за вида на раната, която е получила, се касае за
изключително тежка травма, която въпреки че парите не са равностойни да
бъде овъзмездена, Ви молим за справедливо приложение на този принцип, за
да може да има някаква равнопоставеност. Моля да ни бъде даден срок за
писмени бележки. Не е налице и твърдяното съпричиняване, което се твърди
от процесуалния представител на ВиК - Варна. Моля да ни присъдите
сторените по делото разноски.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, изцяло се придържам към
изложеното от колегата С.. В допълнение само ще отбележа, че точното
място на настъпване на инцидента бе прието за безспорно установено между
страните още в първото съдебно заседание пред Варненския окръжен съд.
Така че всякакви по-нататъшни и последващи оспорвания относно това къде е
настъпил инцидента считам, че са ирелевантни и недопустими. Не е вярно, че
от изслушания запис от телефон 112 се установява друго местоположение. От
него става ясно, че лицето посочва обекти, които се намират в близост, за да
може да бъде локализирано мястото от екипа на спешна помощ. Относно
твърдението, че изкопа бил обезопасен със знаци и другите твърдения на
„Толини Варна Дизайн“: по делото бяха представени само планове и
програми, които са предвиждали това да се случи, но дали те действително са
били изпълнени така както са били предвидени, доказателства не бяха
събрани. Относно възражението за съпричиняване от страна на ВиК Варна – в
тежест на този, който е направил възражението, е да установи това
съпричиняване, каквито доказателства също не бяха събрани. Моля за
решение, с което да потвърдите решението на Варненския окръжен съд. Моля
да ни присъдите разноски за осъществената безплатна правна помощ в полза
на доверителката ми.
7
АДВ. Р./реплика/: Абсолютно неоснователно е направеното
възражение, че е било прието за безспорно установено, че точно тази дупка е
причина за инцидента. Напротив: в съдебно заседание беше прието, че
инцидента се е случил вследствие на падане в дупка, но в коя дупка - това не
беше прието за установено, което се вижда и от самия протокол от съдебно
заседание, където лично аз съм оспорил този факт. Нещо повече: всички
свидетели на ищцовата страна твърдят, че има един изкоп, а там в този
участък, пред този обект на моя доверител има два изкопа, които са
непосредствено един до друг. С оглед на тези разминавания, считам, че
наистина не е установено мястото на инцидента, което ние сме оспорили още
в първото съдебно заседание. В този смисъл моля за Вашето решение.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок, като
дава възможност на процесуалните представители на въззиваемата Д. М.
Ц. да представят в 5-дневен срок от днес в писмен вид съображенията си
по съществото на спора.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.48
часа.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8