Р Е Ш Е Н И Е №260030/18.1.2021 г.
гр. Ямбол, 18.01.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболски
районен съд, гражданско отделение XVII-състав, в публично заседание на шести януари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря Й.П., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 2471 по описа за 2020
г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
предявен от А.С.П. с ЕГН ********** *** чрез адв.Д.С.от АК Я. срещу
„Хидравлични елементи и системи /ХЕС/“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Ямбол, ул.“Пирин“ № 1, представлявана от *** Г.А.Г.
С исковата молба се твърди, че
ищецът е в трудовоправни отношения с ответното
дружество като изпълнява в предприятието на ответника-работодател длъжността „***“.
Твърди, че от начисленото му трудово възнаграждение неоснователно са удържани
следните суми: 50 лева за месец януари 2019 год. „личен принос“; 50 лева за
месец февруари 2019 год. „личен принос“; 50 лева за месец май 2019 год. „личен
принос“ и 20 лева – „санкция ВП“; 20 лева за месец август 2019 год. „санкция
ВП“; 20 лева за месец септември 2019 год. „санкция ВП“; 50 лева за месец
октомври 2019 год. „санкция ВП“; 160 лева за месец ноември 2019 год. „санкция
ВП“; 80 лева за месец декември 2019 год. „санкция ВП“; 120 лева за месец януари
2020 год. „санкция ВП“; 160 лева за месец юни 2020 год. „санкция ВП“ и 80 лева
за месец август 2020 год. „санкция ВП“. Общо удържаните суми били в размер на
860 лева.
Претендира се от съда на
основание чл.128, т.2 КТ да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 860 лева, произходяща
от неизплатени частично трудови възнаграждения, както следва: 50 лева за месец
януари 2019 год.; 50 лева за месец февруари 2019 год.; 70 лева за месец май
2019 год.; 20 лева за месец август 2019 год.; 20 лева за месец септември 2019
год.; 50 лева за месец октомври 2019 год.; 160 лева за месец ноември 2019 год.;
80 лева за месец декември 2019 год.; 120 лева за месец януари 2020 год.; 160
лева за месец юни 2020 год. и 80 лева за месец август 2020 год., ведно със
законната лихва неизплатените трудови възнаграждения, считано от предявяване на
исковата молба до окончателното и изплащане.
С отговора по чл.131 ГПК от
ответната страна се поддържа, че иска е допустими, но по същество
неоснователен. По същество не се оспорват въведените с исковата молба
фактически твърдения, но се поддържа, че структурата на работната заплата на
ищеца е съобразена с наредбата за структурата и организацията на работната
заплата и Вътрешните правила за организация на работната заплата. Сочи се , че
съгласно допълнително споразумение № *** год. към трудов договор *** год.
основното възнаграждение на ищеца е 750 лева, а базовото брутно месечно
възнаграждение е равно на сумата от основната заплата и допълнително месечно
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, но не по-малко от
930 лева. Претендира се отхвърляне на иска и заплащане на разноските.
В съдебно заседание за ищеца,
редовно призован, се явява в качеството на процесуален представител по
пълномощие адв. Д.С.от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество и с
допълнително депозирана по делото писмена защита и на подробно изложените в нея
съображения се поддържат исковите претенции. Претендират се разноски.
В съдебно заседание за ответника,
редовно призован, се явява в качеството на процесуален представител по
пълномощие адв. М. П. от АК С., чрез когото в хода на делото по същество и с
допълнително депозирана по делото писмена защита и на подробно изложените в нея
съображения, се поддържа, че структурата на работната заплата на ищеца е
съобразена с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и
вътрешните правила за организацията на работната заплата. Поддържа се още че
исковата претенция е недоказана и като такава неоснователна. Претендират се
разноски.
Съдът
като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Между
страните не е спорно, че се намират в трудовоправни
отношения, а и това се установява от представеното по делото допълнително
споразумение № *** год. към трудов договор № *** год. Видно от същото, ищецът
изпълнява в предприятието на ответника длъжността „***“, с продължителност на
работното време 8 часа. С допълнителното споразумение между страните е било
уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 750 лева и базово
брутно месечно възнаграждение равно на сумата между основното месечно трудово
възнаграждение и допълнителното месечно възнаграждение за придобит трудов стаж
и професионален опит, но не по-малко от 930 лева. Също така с чл.10 от
Споразумението страните са се съгласили, че работодателят прави ежемесечно
индивидуална оценка на работника по критериите: производителност, икономичност,
натовареност, качество, организираност и своевременност и може да определи и
изплати допълнително възнаграждение за личен принос.
Видно
от представените по делото фишове за месечни трудови възнаграждения, за
м.януари 2019 год. от възнаграждението на ищеца е удържана сумата от 50 лева с посочено
основание личен принос; за м.февруари 2019 год. също сумата от 50 лева-личен
принос; за м.май 2019 год. 50 лева с основание личен принос и санкция по ВП 20 лева; за м.август 2019 год. санкция по ВП
двадесет лева; за месец септември санкция по ВП двадесет лева; за месец
октомври 2019 год. санкция по МП 50 лева; за м.ноември санкция по ВП 160 лева;
за м.декември 2019 год. санкция по ВП 80 лева; за м.януари 2020 год. санкция по
ВП 120 лева; за м.юни 2020 год. санкция по ВП 160 лева и за м.август 2020 год.
санкция по ВП 80 лева.
Видно
от представените по делото вътрешни правила за организация на работната
заплата, във фишът за работна заплата и базово брутно възнаграждение се
предоставя чрез трите си съставки: основна заплата, коефициент прослужено време
и добавка /когато е необходимо/. При формиране на индивидуалната, месечна,
брутна заплата към т.нар. постоянна съставка на работната заплата в зависимост
от специфичните обстоятелства настъпили през изтеклият месец, могат да се приложат
следните, допълнителни възнаграждения: извънреден труд, нощен труд, добавка за
личен принос, допълнителна работа, организационна длъжност, поощрения или
санкции, премии. Оценката за личен принос се изразява чрез предложения за
индивидуални добавки към заплатата за съответния месец. Препоръчителните,
максимални стойности на добавките за личен принос по дирекции, звена, длъжности
и квалификационни нива се променят ежемесечно, в зависимост от баланса на
разходите за достигане на определено ниво на индустриален резултат. Полагането
на какъвто и да е било неефективен, допълнителен труд изразходва част от общите
средства, акумулирани за добавка личен принос.
Видно
от заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебно
счетоводна експертиза, дължимото нетно трудово възнаграждение за претендираните
периоди в размер на 7 190,222 лева и изплатено по банкова сметка ***. Не
се установяват начислени и неизплатени трудови възнаграждения дължими на ищеца.
Размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за претендираните периоди,
определени съгласно допълнителното споразумение № ***год. към трудов договор № ***
год. е общо 9 483,39 лева. Размерът на нетното трудово възнаграждение на
ищеца за претендираните периоди, след приспадането на дължимите данъци и
осигуровки за сметка на работника, е 7 190,22 лева. Дължимото нетно
трудово възнаграждение за претендираните периоди в размер общо 7190,22 лева е
изплатено по банкова сметка ***. При експертизата не се установяват начислени и
неизплатени трудови възнаграждения дължими на ищеца. За анализирания период не
са начислени допълнителни възнаграждения за личен принос като по перо „личен
принос“ са начислени санкции в размер общо на 150 лева.
Видно
също от обстоятелствената част на експертизата е че на ищеца са били налагани
санкции, както следва: за м.януари 2019 год. – 50 лева за неспазване на
задълженията като ***; за м.февруари 2019 год. – 50 лева за неспазване
задълженията като ***; за м.май 2019 год. два броя санкции от 20 лева и от 50
лева; за м.август 2019 год. санкция в размер на 20 лева; за м.септември 2019
год. – 20 лева; за м. октомври 2019 год. – три броя санкции по 50 лева; за м.
ноември 2019 год. – два броя санкции в размер общо на 160 лева; за м.декември
2019 год. санкция в размер на 80 лева; за м.януари 2020 год. – пет санкции в
размер общо на 120 лева; за м.юни 2020 год. две санкции в размер общо на 160
лева и за м.август 2020 год. – санкция в размер на 80 лева.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявените от ищеца искове са с
правно основание чл.128, т.2 КТ.
Исковете са допустими, тъй като са
подадени в предвидения от чл.358, ал.1, т.3 КТ три годишен срок, ищецът е активно
легитимиран да иска по чл.128 КТ като лице, което е било в трудово
правоотношение с ответника, и което претендира, че работодателя не му е
изплатил всички дължими по Кодекса на труда трудови възнаграждения, което
обуславя и правния му интерес от образуване на настоящото производство.
Разгледани по същество същите се
явяват основателни и доказани по размер, на следните съображения:
Разпоредбата на чл.128, т.2 КТ,
задължава работодателя, да заплаща на работника уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа.
От експертизата на вещото лице
може да се изведе извод, че на ищеца от работодателя са налагани санкции,
имуществени, в различен размер, през посочените в исковата молба месеци, за
настъпили дисциплинарни събития, като например посоченото в експертизата „За
неспазване задълженията като ***“.
Разбира се работодателят има
право да налага наказания на своите работници или служители за виновно
неизпълнение на трудовите задължения, но наказанията които може да налага, са
изрично посочени в чл.188 КТ, а това са: забележка, предупреждение за уволнение
и уволнение. Изброяването е изчерпателно, поради което неправомерно е
работодателят да налага други наказания, освен изрично посочените в КТ.
Незаконосъобразно е работодателят, с какъвто и да е свой акт, да определя и
налага наказание глоба /санкция/ нито за нарушения на трудовата дисциплина,
нито за неизпълнение на поети задължения и да я удържа от трудовото
възнаграждение на работника или служителя.
В разпоредбата на чл.272, ал.1 ГПК изчерпателно са посочени случаите, при които работодателят може да прави
удръжки от трудовото възнаграждение на работника или служителя без негово
съгласие. Това са получени аванси; надвзети суми вследствие на технически
грешки; данъци които по специални закони могат да се удържат от трудовото
възнаграждение; осигурителни вноски за сметка на работника; запори, както и
удръжки по чл.210, ал.4 ГПК. В последния случай това са удръжки от трудовото
възнаграждение при осъществяване на ограничена имуществена отговорност на работника
или служителя. В случая обаче не са представени доказателства, които да водят
до извод, че работодателя е издал нарочна заповед по чл.210, ал.1 КТ, респ. да
сочат връчена ли е същата и кога на ищеца, тъй като с оглед разпоредбата на
чл.210, ал.4 КТ, за да удържи работодателят съответната сума, следва в
1-месечен срок работника да не оспорил размера или основанието на
отговорността.
На тия съображения, съдът намери
исковата претенция на ищеца за доказана по своето основание и размер и следва
да се уважи като бъде осъден ответника да заплати на ищеца неправомерно
удържаните суми от неговото трудово възнаграждение. При този изход на спора
следва да се уважи и искането на ищеца за присъждане на законната лихва върху
неизплатените трудови възнаграждения считано
от предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане.
По разноските:
Предвид обстоятелството, че
съгласно чл.359 КТ, във връзка с чл.83, ал.1, т.1 ГПК, производството по
трудови дела е безплатно за работниците и служителите – те не плащат такси и
разноски по производството, съдът, на основание чл.78, ал.6 ГПК, следва да
осъди ответника да заплати в полза на Районен съд Ямбол сумата от 50,00 лева
държавна такса за иска по чл.128 КТ и сумата от 200,00 лева за възнаграждение
на вещо лице заплатено от съда, или общо 250,00 лева, като и сумата от 5 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
В предвид изхода на делото, в
тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца в производството
разноски в размер на сумата от 300,00 лева, представляваща заплатено възнаграждение
за един адвокат.
На основание чл.242, ал.1 ГПК, съдът следва да постанови
предварително изпълнение на решението, в частта му, с която присъжда трудово
възнаграждение.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 235, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на
основание чл.128, т.2 КТ, „Хидравлични елементи и системи
/ХЕС/“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Пирин“ №
1, представлявана Г.А.Г. – ***ДА ЗАПЛАТИ
на А.С.П. с ЕГН ********** *** сумата
от 860,00 лева, произходяща от неизплатени
частично трудови възнаграждения, както следва: 50 лева за месец януари 2019
год.; 50 лева за месец февруари 2019 год.; 70 лева за месец май 2019 год.; 20
лева за месец август 2019 год.; 20 лева за месец септември 2019 год.; 50 лева
за месец октомври 2019 год.; 160 лева за месец ноември 2019 год.; 80 лева за
месец декември 2019 год.; 120 лева за месец януари 2020 год.; 160 лева за месец
юни 2020 год. и 80 лева за месец август 2020 год., ведно със законната лихва върху
неизплатените трудови възнаграждения, считано от предявяване на исковата молба –
29.09.2020 год. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, „Хидравлични елементи и системи /ХЕС/“ АД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Пирин“ № 1,
представлявана Г.А.Г. – ***ДА ЗАПЛАТИ на
А.С.П. с ЕГН ********** *** сумата от
300,00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, „Хидравлични елементи и системи /ХЕС/“ АД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Пирин“ № 1, представлявана Г.А.Г.
– *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен
съд Ямбол сумата от сумата от 250.00
лева, представляваща сбор от дължимите държавни такси и сторените от
бюджета на съда разноски за вещо лице, както
и сумата от 5,00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА
на основание чл.242, ал.1 ГПК,
предварително изпълнение на съдебното решение в частта му, касаеща присъденото трудово възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му пред Окръжен съд Ямбол, а в частта му, в която се допуска
предварително изпълнение на решението, има характера на определение и подлежи
на въззивно обжалване
с частна жалба пред Окръжен съд Ямбол, в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: