Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Шумен, 02.12.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд гр.Шумен, в съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Бистра Бойн
при
секретар В.Русева, като разгледа докладваното от съдията АД №
255 по описа за 2021г. на Административен съд– гр. Шумен, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдебното производство е с правно основание чл.215 ал.1, във връзка с чл.57а ал.3 от ЗУТ, във връзка с чл.145 и сл.от АПК.
Делото е образувано по жалба на И.Г.К.
с ЕГН: ********** *** от с.П.,общ.Н.П.,ул.Аврора №11 против Заповед №
696/16.07.2021г. на Кмета на Община Н.П., издадена на основание чл.57а ал.3 от ЗУТ, с която е
наредено на жалбоподателя, в качеството му на собственик на преместваем обект,
представляващ „Павилион за обитаване“ със зп- 14,40 кв.м, разположен в УПИ- II
кв14 по плана на с.П., община Н.П., обл.Шумен с административен адрес: с.П.,
ул.Аврора №13, собственост на жалбоподателя, в срок до 7 дни да предприеме
необходимите действия по премахването му. Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, понеже не е посочено коя точно хипотеза на чл.57а
ал.1 от ЗУТ е нарушена, както и не са налице необходимите законови предпоставки
за постановяване на заповедта, понеже в случая се касае за контейнер за
живеене, който не обслужва обществени дейности. Освен това била нарушена
процедурата по издаването ѝ, понеже констативният акт не бил връчен на
собствениците и не били изслушани заинтересованите лица, в резултат на което не
били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Сочи обстоятелството,
че павилионът е обитаваното от него жилище, понеже се налага да живее в това
населено място по здравословни съображения. Иска се от съда да отмени
оспорената заповед и да му присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят К. се явява лично и се представлява от упълномощен процесуален представител- адв.И.Д.., която поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли да бъде отменен обжалвания административен акт.
Ответникът Кмет на Община Н.П., редовно
призован, изпраща упълномощен процесуален представител главен юрисконсулт Г.,
който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на искането за
разноски на жалбоподателя.
Заинтересованата страна М.Н.К. ***, съпруга на жалбоподателя се явява лично. Счита жалбата за основателна.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:
С
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 88 том ХХ рег. №12795 н.д.№3000
от 2015г. на Нотариус с район на действие РС- Н.П./стр.10/, на 16.12.2015г., жалбоподателят
И.К. закупил, по време на брака си със заинтересованото лице М.К. и в режим на
съпружеска имуществена общност, поземлен имот №56 в кв.14, за който е отреден
урегулиран поземлен имот II-56 с площ 2060
кв.м., включващ собствено място с площ 1650кв.м. и придаваемо държавно място с
площ 410 кв.м., ведно с построените в него къща и второстепенна сграда/сайвант/,
находящ се в с.П., община Н.П., улица „Аврора“ №11. С Фактура № ********** от
12.13.2020г. от заинтересованото лице К. бил закупен контейнер с размери
240х600см., който бил поставен в дворното място. От твърденията на
жалбоподателя в жалбата, които се подкрепят от събраните писмени доказателства-
Епикриза от Военномедицинска академия МБАЛ-Варна от 13.04.2017г., издадена по
отношение на жалбоподателя с поставена диагноза КП №42.1 „Абсцес на белия дроб
без пневмония“ с остър ход на заболяването и други придружаващи заболявания и
гласните доказателствени средства- разпит на св.Т.И., съсед, И.К. живее
постоянно в имота, с оглед на здравословното си състояние. Доколкото масивната
сграда, посочена в документа за собственост била над 250 годишна и в състояние
негодно за обитаване, жалбоподателят ползва поставения контейнер като жилище.
На 10.05.2021г. общински служители
извършили проверка на преместваем обект, представляващ „Павилион за обитаване“ с
размери 6.00м./2,40м или площ- 14,4кв.м, монтиран върху площадка от бетонни
плочи, разположен в УПИ- II кв14 по плана на с.П., община Н.П., обл.Шумен с
административен адрес: с.П., ул.Аврора №13, собственост на И.К.. В Констативен акт
№ 1, обективиращ резултатите от проверката, служителите посочили, че обектът е
поставен без разрешение за поставяне по реда на чл.56 от ЗУТ, в нарушение на
чл.56 ал.2 от ЗУТ без необходимата документация, проект и разрешение по
надлежния ред. Не е посочено точното местоположение на контейнера в имота и
дали същия се намира на уличната регулация, както е възприето в оспорената
Заповед. С оглед така направените констатации, комисията предложила на Кмета на
Община Н.П. да се издаде заповед за премахване на така установения обект. Проверката била извършена в присъствието на жалбоподателя
К., като актът му бил връчен на 07.07.2021г., видно от известие за доставяне на
стр.31. Възражения не постъпили в указания срок.
След извършване на проверката, жалбоподателят
подал заявление за издаване на виза за поставяне на преместваем обект в имота,
но бил уведомен с Писмо изх.№ УТ-264-001/04.06.2021г. от Кмет на Община Н.П.,
че е отказано издаването на виза на осн.чл.148 ал.7 от ЗУТ, поради факта, че в
имота е констатиран незаконен строеж- поставен контейнер и ремонтни дейности на
съществуваща сграда, които не са конкретизирани.
Със Заповед № 696/16.07.2021г. на Кмета
на Община Н.П., издадена на основание
чл.57а ал.3, във връзка с ал.1 т.1, т.2 и т.7 от ЗУТ, като е взет предвид
Констативен акт №1 от 10.05.2021г., е наредено на жалбоподателя, в качеството
му на собственик на преместваем обект, представляващ „Павилион за обитаване“
със застроена площ 14,40 кв.м, разположен в УПИ- II кв14 по плана на с.П.,
община Н.П., обл.Шумен с административен адрес: с.П., ул.Аврора №13, също
негова собственост, в срок до 7 дни да предприеме необходимите действия по
премахването му. Като мотив е посочено, че преместваем обект- павилион за
обитаване е поставен в имота без строителни книжа- (разрешение
за поставяне по утвърдена схема от Главен архитект на Община Н.П., скица, виза
за проектиране, схема и др.) и без правно
основание на улична регулация. В същата заповед на основание чл.217 ал.1 т.11
от ЗУТ Кметът на общината е разпоредил, че подаването на жалба не спира
изпълнението на заповедта. По силата на закона, а именно на разпоредбата на
чл.217 ал.1 т.11 от ЗУТ е допуснато предварително изпълнение на
административния акт, по което съдът се е произнесъл с отделно определение по
настоящото производство на основание чл.166 ал.4 от АПК, като е постановил
спиране на изпълнението.
Видно от известие за доставяне на стр.35,
заповедта е връчена лично на оспорващия по поща на 28.07.2021г., а жалбата е
депозирана чрез административния орган на 02.08.2021, поради което жалбата се
явява депозирана в срок и процесуално допустима.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 от АПК. Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, в съответствие с разпоредбата на 57а ал.3 от ЗУТ, в изискващата се от
закона писмена форма, но в нарушение на процесуалноправните разпоредби на
закона, поради следното:
Заинтересованото лице М.К., закупила
процесния контейнер в режим на СИО, не е участвало в административното
производство. Няма данни, съсобственикът да е била уведомена за предстоящия
оглед на имота и да ѝ е бил връчен съставения Констативен акт. В нормата
на чл.57а ал.2 изречение последно от ЗУТ изрично е предвидено, че актът се връчва
на заинтересованите страни- собственици на преместваемия обект, които могат да
направят възражения в тридневен срок от връчването му. Процедурата по ЗУТ е специална. Участието на страната в
съдебното производство по оспорване на заповедта за премахване не е достатъчно,
за да се приеме изпълнение на императивното изискване на закона за изслушване
на заинтересованата страна по възражения. В конкретния случай такова не е
направено, което се отразява на правото на защита на лице, чиито интереси са
засегнати от неблагоприятните последици на заповедта и представлява съществено
нарушение на предвидената в закона процедура. Това е самостоятелно основание за
отмяна на обжалваната заповед.
Заповедта
е правно обоснована с разпоредбата на чл.56а ал.3 от ЗУТ, според която кметът
на общината издава заповед за премахване на обект от вида на посочените в чл.56
ал.1 от ЗУТ, при наличие на някое от обстоятелствата, изброени в чл.57а ал.1 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, административният акт
следва да съдържа фактически и правни основания за издаването си. Същите са
необходим реквизит на акта и липсата им го опорочава съществено. Липсата на
фактически основания представлява винаги съществено административно
производствено нарушение, водещо до отмяна на административния акт. Това е
така, защото без тях не могат да се направят изводи досежно съображенията,
мотивирали административния орган да издаде съответното решение. В случая,
административният орган е посочил, че при извършената проверка е установено
наличието на незаконосъобразно поставен преместваем обект, представляващ павилион
за обитаване. Съдът намира, че събраните по делото доказателства не установяват
въз основа на кои обстоятелства провереният обект е преценен като
незаконосъобразен, понеже липсва посочено какво разрешение за поставяне се
изисква по отношение на конкретния обект. В Заповедта са изброени като правни
основания чл.57а ал.1 т.1 от ЗУТ касаеща обекти, поставени без одобрена схема,
когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата
и/или в противоречие с издаденото разрешение; т.2 за обекти поставени без
правно основание или правното основание за одобряване на схемата и/или за
издаване на разрешението за поставяне е отпаднало и т.7- обект захранен с
вода и не включен в уличната канализация или не е изградена локална система за
съхранение на отпадните води. Хипотезите по т.1 и т.2 не са конкретизирани в
заповедта, като видно от съдържанието на нормите, същите са препращащи и
административния орган е следвало да посочи по силата на кой нормативен акт се
изисква одобрена схема, разрешение и основание за поставяне. Констатации за
захранване с вода и включване в канализация не са правени, като такива липсват
и в Констативния акт. По този начин не става ясно въз основа на кои конкретно
факти административният орган е приел, че обектът е незаконосъобразно поставен.
Съгласно
легалното определение на §5 т.80 от ДР на ЗУТ „преместваем обект“ е обект,
който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността
и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при
необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. Разпоредбите на
чл.56 ал.1; чл. 57 ал.1 ЗУТ и § 5, т. 80 ДР ЗУТ, посочват кои обекти са
преместваеми, като първите две норми ги разграничават с оглед на тяхното
предназначение, а § 5 т. 80 ДР ЗУТ- с оглед на техните конструктивни особености,
а така посочените предпоставки следва да са кумулативно дадени.
В
настоящия казус не съществува спор между страните, че процесният обект е
преместваем по смисъла на § 5 т.80 ДР ЗУТ, предвид конструкцията му и начина на
монтиране върху поземления имот, но спорен е въпросът за неговото
предназначение. Същото не е посочено и в оспорената Заповед, понеже в мотивите ѝ
няма конкретизация в коя хипотеза на чл.56 ал.1 от т.1 до т.4 от ЗУТ, попада контейнерът
по своето предназначение. Установено е по делото, че същият няма функция за
търговска или обслужваща дейност спрямо трети лица по смисъла на първите две
точки на чл.56 ал.1 от ЗУТ. В този смисъл Наредба за разполагане на
преместваеми обекти и други елементи на градското обзавеждане- реклами,
информационни и монументално-декоративни елементи от 2002г. на Общинския съвет
на Община Н.П. е неприложима, доколкото в чл.1 се посочва, че същата урежда
редът и условията за разполагане на обекти за търговски и други обслужващи
дейности. Наредбата е издадена на основание чл.56 ал.2 от ЗУТ, която касае
единствено т.1 и т.2 на ал.1- увеселителни обекти и за административни,
търговски и други обслужващи дейности. Позоваването на този подзаконов
нормативен акт от страна на ответника в становище по жалбата от 23.09.2021г. е
неоснователно.
Контейнерът не представлява и преместваем
обект за временно обитаване при бедствия по смисъла на т.3 от чл.56 ал.1 от ЗУТ,
понеже се установи от свидетелските показания и другите писмени доказателства,
че се обитава постоянно и не е разположен поради необходимост при бедствие. Контейнерът
не е свързан и с отбраната и сигурността на страната по т.4. С оглед на изложеното,
съдът намира, че административният орган не е изследвал фактите по случая и не
е установил категорията на процесния обект по предназначение, съответно каква е
административната регулация по отношение на неговото поставяне и в какво точно се
изразява неговата незаконосъобразност. Съобразно разпоредбата на чл.170 ал.1 от АПК, в тежест на административния орган е да докаже наличието на фактически
основания и изпълнението на законовите изисквания за издаване на
административния акт, което не беше направено в настоящото производство. В
процесната заповед липсва излагане на конкретните факти, въз основа на който
органът е приел, че обектът е поставен без необходимите строителни книжа и
разрешение, респективно че същият подлежи на премахване.
Съгласно
съдебната практика няма пречка фактическите основания, мотивирали
административния орган да се произнесе с дадено решение да се съдържат не само
в административния акт, но и в друг документ, съставен с оглед предстоящото
издаване на акта. В настоящия казус такова излагане на мотиви в документи,
съпровождащи издаването на процесната заповед липсват, доколкото и в Констативен
Акт №1, съставен от комисията при проверката на място не са посочени такива
конкретни обстоятелства. Действителният
смисъл на разпоредбите на чл.57а ал.1 т.1, т.2 и т.7 от ЗУТ, цитирани като
правно основание за издаване на акта, изисква излагане на фактически
обстоятелства. Излагането на мотиви от фактическите констатации в заповедта е
винаги необходимо, а липсата им- абсолютно основание за отмяна, тъй като не
само не позволява съдебна проверка за това дали са налице предпоставките за
упражняване на предоставеното правомощие, но и пряко сочи на отсъствието им.
Освен изложеното, е налице и неяснота във връзка изпълнението на Заповедта, доколкото в същата е посочен административен адрес на преместваемия обект- ул.Аврора №13 който се различава от адреса на жалбоподателя и посочения в приложен Нотариален акт за продажба на недвижим имот и по делото няма данни дали такъв адрес съществува. В случай, че е налице техническа грешка в акта, е следвало същата да се коригира по реда на чл.62 ал.2 от АПК, което не е било сторено.
По изложените съображения обжалваната заповед следва да бъде отменена
като издадена при нарушение на предвидената в закона процедура и материално
незаконосъобразна.
При този изход на делото и на основание
чл.143 ал.1 от АПК, Община Н.П., следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски. Основателно се явява направеното
възражение от ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от жалбоподателят, понеже същото надвишава значително минималния
размер предвиден в чл.8 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения- 600лв. за дела по ЗУТ, като делото не е
с фактическа и правна сложност и протече в едно съдебно заседание. Видно от
приложения договор за правна защита и съдействие от 01.11.2021г., между
страните е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900лв.,
като същото следва да бъде намалено на 600лв. Следва да бъде възложена в тежест
на ответната страна заплатената дължима държавна такса в размер на 10.00лв.
Водим от горното, Административен съд Шумен
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
696/16.07.2021г. на Кмета на Община Н.П., издадена на основание чл.57а ал.3 от ЗУТ, с която е
наредено на И.Г.К. с ЕГН: ********** ***, в качеството му на собственик на
преместваем обект, представляващ „Павилион за обитаване“ със зп- 14,40 кв.м,
разположен в УПИ- II кв.14 по плана на с.П., община Н.П., обл.Шумен с
административен адрес: с.П., ул.Аврора №13, в срок до 7 дни да предприеме
необходимите действия по премахването му.
ОСЪЖДА Община Н.П. да заплати на И.Г.К. с ЕГН: ********** *** направените по делото разноски в размер на 610.00лв.(шестотин и десет лева).
На осн. чл.215 ал.7 от ЗУТ решението подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, посредством изпращане на преписи
по реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: