№ 9547
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110107030 по
описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване нищожността на договор за паричен заем №
.. от 20.09.2021 г., сключен между ищеца и "С" ООД, поради нарушение на закона -
неспазване на нормите на чл. 10, ал.1 и чл.11, т.10 вр. чл. 22 ЗПК и при условията на
евентуалност за прогласяване нищожност на клаузите за неустойка и възнаградителна лихва
по процесния Договор за потребителски кредит, поради противоречието им с добрите нрави.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 20.09.2021
г. сключил с ответника договор за паричен заем, по силата на който получил сумата от 800
лв., при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 % и годишен процент на
разходите /ГПР/ в размер на 48,63 %. Била постигната договореност съобразно чл. 3, т. 9 от
договора, че задължението по договора следва да бъде обезпечено с поне едно от следните
обезпечения: банкова гаранция или поръчителство. В договора било предвидено, че при
неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, кредитополучателят следва
да заплати неустойка в размер на 658, 73 лева - разсрочено, заедно с погасителната вноска
по договора. Посочва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, който
следва да отговаря на изискванията, визирани в ЗПК. В конкретния случай, според ищеца,
не били спазени изискванията на чл. 11, ал.1 ЗПК, доколкото не е спазена предвидената
форма, поради което на основание чл. 22 ЗПК договорът за кредит бил недействителен.
Така в договора липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР. Бил посочен общо
размерът на ГПР, но не и какви компоненти се включват в него. Не ставало ясно кои суми са
включени като разходи за потребителя, в частност дали се включват и разходите по
предоставянето на обезпечение. По този начин била нарушена разпоредбата на чл. 11, т. 9
ЗПК. Отделно от изложеното посоченият в договора ГПР не съответствал на дължимите
разходи, доколкото в същия били включени скрити такси, а именно: неустойката за
1
непредставяне на обезпечение. По този начин се нарушавала разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед изложеното се излагат съображения, че договорът за
кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Поддържа, че уговорената клауза
за възнаградителна лихва е нищожна. В противоречие на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК не били ясни
и условията, при които се начислява лихвеният процент. Размерът на лихвата противоречи
на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната мораторна лихва.
Освен това не бил съществен елемент на договора, а именно наличието или липсата на
право на отказ на потребителя от договора.
Отделно от изложеното, клаузата за заплащане на неустойка се явявала неравноправна,
доколкото не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водела до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя. Клаузата за
неустойка противоречала и на добрите нрави, доколкото излизала извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Моли за уважаване на предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни по подробно изложени съображения. Не оспорва, че
между ищеца и ответника е бил сключен договор за паричен заем за сумата в размер на 800
лв. при посочените по – горе условия. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК, във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор
за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-
12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
2
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски
кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата
дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв
начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР
е 49, 81 %, а възнаградителната лихва- 40, 05 %, но от съдържанието на договора не може да
се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР,
нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част
от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно е
оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в
случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.
В тази връзка, следва да се посочи и, че още при сключването на договора е предвидено, че
неустойката по чл. 11, ал. 2 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора,
като общият й размер е 658, 73 лева /при отпусната заемна сума от 800 лева/, а видно от
погасителния план към всяка месечна вноска за тази неустойка се прибавя допълнително
сумата от 16, 13 лева за целия срок на договора. Така въведените изисквания в цитираните
клаузи от договора за вида обезпечение /банкова гаранция или поръчители/ и срока за
представянето му /тридневен/, създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да
съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем
към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по
кредита. В случая е предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните
вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си
функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към
погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната
лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.
Следва още да се посочи и, че с предвиждането на тази неустойка се заобикаля и
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, защото тя не е включена в ГПР, а иначе представлява
част от общите разходи по кредита и по този начин се постига неоснователно обогатяване за
кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък води до
нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договорите, както и на
еквивалентност на насрещните престации, а също е в нарушение на добрите нрави.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора
и на практика няма информация колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по
кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13
3
ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са
в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена
и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не
само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата
недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е
насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия
за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така,
че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му
от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен,
за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл.
26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите
аргументи на страните.
Предвид уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуалния предявен
такъв, доколкото за него не се е сбъднало съответното процесуално условие за
разглеждането му.
По разноските: При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи
да репарира направените от ищеца разноски за производството в размер на 180 лв. за
заплатена държавна такса и депозит за вещо лице.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати на адв. И П Н адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред СРС, което съдът определя в размер
на 400 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Г. С., ЕГН: **********, с адрес –
гр.София, ж. к. „..“, бл., вх.В, ет.14, ап. срещу „С“ ООД, ЕИК .. и седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“С.“ № . ет.7, главен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1
от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, че сключеният между ищеца и "С" ООД договор за
4
потребителски кредит № .. от 20.09.2021 г. е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „С“ ООД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: град София, ул. "С." № .
ет. 7 да заплати на М. Г. С., ЕГН: **********, с адрес – гр.София, ж. к. „..“, бл., вх.В, ет.14,
ап., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 180 лв. – възнаграждение за вещо лице и държавна
такса.
ОСЪЖДА „С“ ООД, ЕИК .. и седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“С.“ № . ет.7 да
заплати на адвокат И П Н, Л № .. с адрес – гр.София, ул. “И“ № 7, ет.5, .. на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗАдв. сумата 400 лв. – възнаграждение за процесуално представителство на
ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5