Решение по дело №184/2018 на Административен съд - Ловеч

 

РЕШЕНИЕ

№

гр.Ловеч, 23.07.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен  състав, в  публично заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЙОНИТА ЦАНКОВА

                              

 

при секретаря ДЕСИСЛАВА М.А като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 184 / 2018 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 45, ал. 4 от Закон за лечебните заведения /ЗЛЗ/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.

Със Заповед № РД-14-10/28.02.2018 г. на ИД Директор на Регионална здравна инспекция – Ловеч, е наредено на основание чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЛЗ да бъде заличено от Регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите, воден от Регионална здравна инспекция гр. Ловеч, лечебното заведение: „*************************“ ЕООД, с адрес: гр. Ловеч, ул. „****” № **, ет. *,каб. № № ,**,**,** и каб. № **, вписано в регистъра под № 7, партида II – Д, том II с рег. № **********, представлявано от д-р С.Н.Д..

Недоволен от заповедта е останал жалбоподателят „*****”, ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „*********” № **, ет. *, представлявано от д-р. С.Н.Д., чрез адв. К.Х. от ВТАК, съдебен адрес:***, офис 1.

В жалбата и в съдебно заседание чрез адв. адв. К.Х. от ВТАК се сочат съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материралния закон и несъответствие с целта на закона. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед.

Жалбата е оставена без движение с разпореждане от з.с.з. на 23.07.2018 г., с което е указано на първоначално посочения жалбоподател д-р С.Н.Д.: 1 да конкретизира от чие име е подадена жалбата /дали като ФЛ или ЮЛ8; 2. да внесе допълнителна държавна такса от 40 лв. по сметка на съда /с оглед уточнението по т. 1/.

С писмо вх. № 2532 на адв. К.Х. от ВТАК /л. 36 от делото/ се отстраняват сочените в разпореждането наредевности на оспорването.

С определение от з.с.з. на 26.09.2018 г. е констатирано, че въпреки изисканото изрично с разпореждането от з.с.з. на 30.05.2018 г. до ответника съобщение по чл. 61 от АПК, нито в първоначалната преписка, която е съдържала само жалбата /без дори копие на адм. акт/, нито в представената преписка с писмо вх. № 1768/06.06.2018 г., се съдържа съобщение по чл. 61 от АПК, поради което и към 26.09.2018 г. са липсвали доказателства за допустимост на оспорването по чл. 159, т. 5 от АПК, във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК и същите са изискани от ответника повторно, ведно с писмено становище за допустимост на оспорването. Със същото определение са изискани от ответника доказателства за компетентност на издателя на Заповед № РД-14-10 от 28.02.2018 г. на и.д. Директор на Регионална здравна инспекция – Ловеч.

С писмо вх. № 2785/04.10.2018 г. на ответника /л. 43 от делото/ се сочи, че жалбоподателят е бил многократно търсен с цел съобщаване на обжалваната заповед на адреса, на който е регистрирано лечебното заведение, но не е бил открит, като кабинетите са били заключени. Сочи се, че съобщение по чл. 61 от АПК е било изпратено и на домашния адрес на д-р Д., но на обратната разписка е посочено, че писмото не е получено. Сочи се, че е било изпратено съобщение по чл. 61 от АПК на адреса по месторабота на д-р Д., като последният се е подписал „собственоръчно върху заповедта, че е получил същата на 09.05.2018 г.” /като се представя копие на обжалваната заповед със същото удостоверяване -за дата на получаване на 09.05.2018 г.- на л. 47 от делото/. В същото писмо-становище ответникът сочи, че жалбата е просрочена предвид датата на постъпване и завеждане при ответника – 25.05.2018 г.

Съдът допълнително е изискал доказателства от жалбоподателя за спазването на преклузивния срок и за допустимост на жалбата по чл. 159, т. 5 от АПК, във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК с разпореждане от 04.10.2018 г.

С молба вх. № 2992/22.10.2018 г. на жалбоподателя се представят доказателства за дата на изпращане на жалбата на 23.05.2018 г. /на л. 56-57 от делото/.

Ето защо и като съобрази служебно събраните допълнително доказателства, че обжалваната заповед е съобщена на 09.05.2019 г., както и доказателствата за дата на изпращане на жалбата по пощата на 23.05.2018 г. /на л. 56-57 от делото/ съдът намира оспорването за допустимо, като подадено в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна /след уточняващата молба вх. № 2532 на л. 36 от делото/.

Ответникът Директор на Регионална здравна инспекция – Ловеч се представлява от адв. И.К. от ЛАК, която в съдебно заседание и писмена защита намира жалбата за неоснователна, а обжалваната заповед за законосъобразна. Сочи, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на обжалваната заповед, като се позовава и на събраните гласни доказателства в хода на съдебното дирене. Ответникът не пертендира разноски по делото, като не се явява процесуален представител на ответника в последното съдебно заседание.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна /съгласно изложените по-горе мотиви/, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Жалбата е неоснователна.

При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за законосъобразен.

Съгласно чл. 45, ал. 1, т. 3 от Закон за лечебните заведения /ЗЛЗ/ в приложимата редакция с оглед датата на издаване на обжалваната заповед - (към - ДВ, бр. ** от 2015 г.) - Регистрацията на лечебно заведение се заличава   при осъществяване на дейности в нарушение на извършената регистрация.

Съгласно чл. 45, ал. 3 от Закон за лечебните заведения ЗЛЗ/ в приложимата редакция с оглед датата на издаване на обжалваната заповед - (към - ДВ, бр. ** от 2015 г.) -  Заличаването на регистрацията се извършва със заповед на директора на регионалната здравна инспекция.

Видно от служебно изисканите от съда писмени доказателства на л. 49-51 от делото, със Заповед № РД-15-1256/08.11.2017 г. на Министъра на здравеопазването /на л. 49 от делото/ д-р А.Ц.В., е оправомощена да осъществява правомощията и функциите на директор на РЗИ – Ловеч до назначаване на директор, но за не повече от 12 месеца. Видно и от трудов договор /на л. 50-51 от делото/, както и от заповедта за оправомощаване на /л. 49/, издателят на обжалваната заповед д-р А.Ц.В. е заемала длъжността ИД Директор на РЗИ – Ловеч към датата на издаване на обжалваната Заповед № РД-14-10/28.02.2018 г. на ИД Директор на Регионална здравна инспекция – Ловеч.

Ето защо съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен по място, време и материя орган с оглед приложимата редакция на чл. 45, ал. 3 от Закон за лечебните заведения ЗЛЗ/ - ДВ, бр. ** от 2015 г., поради което не е налице порок по см. на чл. 146, т. 1 от АПК.

Относно спазването на установената форма съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във  вр. с чл. 59 от АПК.

 Видно е, че процесната заповед отговаря на всички изисквания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част,  а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК. Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в самата административна преписка /каквато е константната съдебна практика/, поради което съдът намира обжалваната заповед за достатъчно мотивирана. От една страна в заповедта са изложени подробни мотиви в две точки, а от друга страна – в приложената административна преписка /на л. 14-30 от делото/, както и в допълнително представената административна преписка /на л. 43-51 от делото и л. 62- от делото/ се съдържат достатъчно мотиви, като административната преписка съставлява и мотиви на заповедта.

При това положение установи се по делото, че заповедта отговаря на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Ето защо при липса на каквото и да било нарушение относно реквизитите за форма на това основание искането за отмяна е неоснователно.

По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

В допълнение следва да се посочи, че в специалната разпоредба на чл. 45 от ЗЛЗ липсват специални изисквания за административнопроизводствени правила.

 

Въпреки че в жалбата липсват конкретно изложени твърдения за противоречие на заповедта с материалноправните разпоредби /като в жалбата се соча само бланкетно противоречие на заповедта с материалния закон/, съдът служебно извърши проверка и за наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, като констатира, че обжалваната заповед съответства на материалния закон.

В обжалваната заповед е посочено като правно основание – 45, ал. 1, т. 3 от Закон за лечебните заведения /ЗЛЗ/, като приложимата редакция с оглед датата на издаване на обжалваната заповед е - ДВ, бр. ** от 2015 г.

В обжалваната заповед са посечени следните мотиви /фактически основания/:

„1. С писмо изх. № 04-00-400-1/30.10.2017 г. община Ловеч ни уведомява, че към 30.10.2017 г. са налице договори за отдаване под наем на общински имоти – лекарски кабинети в сградата на бившата поликлиника гр. Ловеч, а именно каб. № № ,**,** и ** с лечебни заведения, различни от „*************************“ ЕООД, с управител д-р С.Н.Д..

2. При извършени проверка на 24.10.2017 г., 30.10.2017 г., 15.12.2017 г. и 02.02.2018 г. е установено, че работни графици имат само два лекари, за един от кабинетите - № **, а за всички останали кабинети в състава на „*************************“ ЕООД, няма обявени графици и някои се ползват от други лекари, извън състава на лечебното заведение, което е в съответствие с отговора на община Ловеч изх. № 04-00-400-1/30.10.2017 г. – нарушение на чл. 16, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

3. След насочено запитване на Регионална здравна инспекция гр. Ловеч –изх. № МД-11-35**/07.02.2018 г. и отговор на община Ловеч изх. № 32-00-12-1/14.02.2018 г., община Ловеч ни уведомява, че няма сключен договор за ползване под наем на общински имот, представляващ лекарски кабинет в сградата на бивша поликлиника гр. Ловеч с лечебното заведение - „*************************“ ЕООД, с управител д-р С.Н.Д..

Предвид гореизложеното, дейността на „*************************“ ЕООД, с управител д-р С.Н.Д. е в нарушение на извършената регистрация.”

Съдът констатира, че всички посочени подробно в обжалваната заповед три основания в три отделни точки за заличаване на регистрацията на основание чл. 45, ал. 1, т. 3 от Закон за лечебните заведения /ЗЛЗ/ са се осъществили, предвид което е доказано всяко едно от посочените в три точки фактическо основание за прекратяване на регистрацията на лечебното заведение.

Видно от писмените доказателства: в първоначалната административна преписка /на л. 14-30 от делото/, както и в допълнително представената административна преписка /на л. 43-51 от делото и л. 62- от делото/, установяват се както датите на всички посочени в обжалваната заповед проверки - 24.10.2017 г., 30.10.2017 г., 15.12.2017 г. и 02.02.2018 г., така и констатациите на същите проверки, обективирани в контролни листи /на л. 20-22 от делото/, констативни протоколи /на л. 23-24 от делото/, снимки на графици на работно време /на л. 25-27 от делото/, две писма от Община Ловеч в отговор на запитване на ответника на л. 18 и л. 28 от делото/.

Видно от писмо от Община Ловеч до РЗИ- Ловеч изх. № 04-00-400-1/30.10.2017 г. /на л. 28 от делото/, установява се изложеното в т. 1 на мотивите на обжалваната заповед, че към 30.10.2017 г. са налице договори за отдаване под наем на общински имоти – лекарски кабинети в сградата на бившата поликлиника гр. Ловеч, а именно каб.№ № ,**,** и ** с лечебни заведения, различни от „*************************“ ЕООД, с управител д-р С.Н.Д.. В същото писмо изрично се сочи, че „към настоящия момент Община Ловеч няма сключени договори за ползване под наем на общински имоти, представляващи лекарски кабинети, находящи се в сградата на „Бивша поликлиника” гр. Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ул. „*********” № **, с „*************************“ ЕООД, ЕИК ***********, с управител д-р С.Н.Д.”.

Същото се установява и от писмо от Община Ловеч до РЗИ- Ловеч изх. № 32-00-12-1/14.02.2018 г. /на л. 18 от делото/, видно от което и към 14.02.2018 г. „Община Ловеч няма сключен договор за ползване под наем на общински имот,  представляващи лекарски кабинет, находящ се в сградата на „Бивша поликлиника” гр. Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ул. „********” № **, с „*************************“ ЕООД, ЕИК **********, с управител д-р С.Н.Д.”.

Видно от писмо от РЗОК- Ловеч до РЗИ- Ловеч /на л. 19 от делото/, в същото се сочи, че отчетените медицински дейности за 2017 г. на „*************************“ ЕООД са следните: д-р В. М. 453 прегледа, д-р С. Д. 40 прегледа.

Ето защо дори само от писмените доказателства, посочени по-горе, които са достатъчно подробни и ясни, установява се посоченото в три отделни точки като три фактически основания на обжалваната заповед фактическо основание за заличаване на регистрацията на 45, ал. 1, т. 3 от Закон за лечебните заведения.

Независимо от това са разпитани и трима свидетели:  св. Р. Н. М. /протокол от с.з. на 16.01.2019 г.  на л. 84-85 от делото /гръб/, св. Н. И. С., св. Р. Д. Н. /протокол от с.з. на 08.05.2019 г. на л. 100-101 от делото /гръб/. Видно от свидетелските показания и на тримата свидетели, установяват се изложените в мотивите на обжалваната заповед фактически основания за заличаване на регистрацията на 45, ал. 1, т. 3 от Закон за лечебните заведения.

Следва да се посочи, че и тримата свидетели са проверяващи, като св. Р. Н.М. е директор на Дирекция „Медицински дейности”, като отделно сочи, че работи в РЗИ – Ловеч от 1997 г. Същата свидетелка сочи, че познава д-р Д. и че „за да може да бъде регистриран и да осъществява дейност, трябва да бъде в състав поне трима лекари, които трябва да бъдат с различни специалности”. Свидетелката сочи, че при проверките е установено, че са работили само два кабинета, на които е имало графици с работно време – на д-р Д. и д-р М., който „миналата година напусна”, като последният има друга извънболнична практика. Свидетелката М. сочи, че многократно е търсен контакт с д-р Д., многократно са правени проверки, събирани са нарочни писмени доказателства и едва след 4-5 месеца от установяване на всички нарушения е била издадена обжалваната в настоящото производство заповед.

Същото се потвърждава и от показанията на Н. И. С., св. Р. Д. Н. /протокол от с.з. на 08.05.2019 г. на л. 100-101 от делото /гръб/, като и двете свидетелки са очевидци и са извършили всички проверки. Свидетелката С. сочи, че била направила десет проверки, като не било възможно да се осъществи контакт с д-р Д., като при всички проверки в лекарските кабинети нямало лекари. Същото се потвърждава и от показанията на св. Н., която също сочи, че не е виждала никакви лекари при проверките, както и че при всяка проверка вратите на лекарските кабинети са били заключени.

Ето защо изложените в обстоятелствената част на обжалваната заповед фактически основания се доказаха както от писмените, така и от гласните доказателства, които са достатъчно подробни и ясни, непротиворечиви по-между си, поради което съдът  ги кредитира.

Следва да се посочи, че от страна на жалбоподателя не се представиха никакви доказателства, опровергаващи както изложеното по-горе в писмените доказателства, така и свидетелските показания на тримата свидетели.

Ето защо съдът приема, че е осъществен фактическия състав на чл. 45, ал. 1, т. 3 от Закон за лечебните заведения /ЗЛЗ/, поради което обжалваната Заповед № РД-14-10/28.02.2018 г. на ИД Директор на Регионална здравна инспекция – Ловеч е законосъобразна и съответства на материалноправната разпоредба на чл. чл. 45, ал. 1, т. 3 от Закон за лечебните заведения /ЗЛЗ/.

Съдът служебно констатира, че заповедта съответства и на целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК.

С оглед съображенията, изложени по-горе, съдът намира, че Заповед № РД-14-10/28.02.2018 г. на ИД Директор на Регионална здравна инспекция – Ловеч е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

От страна на ответника не се претендират разноски за юрисконсулт, поради което и съдът не следва да се произнася „плюс петитум”

На основание гореизложеното и чл.  1**, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „*****”, ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „*********” № **, ет. *, представлявано от д-р С.Н.Д., чрез адв. К.Х. от ВТАК, съдебен адрес:***, офис 1, срещу Заповед № РД-14-10/28.02.2018 г. на ИД Директор на Регионална здравна инспекция – Ловеч, с която на чл. 45, ал. 1, т. 3 от Закон за лечебните заведения /ЗЛЗ/ е заличено от Регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите, воден от Регионална здравна инспекция гр. Ловеч, лечебното заведение: „*************************“ ЕООД, с адрес: гр. Ловеч, ул. „****” № **, ет. *,каб. № № ,**,**,** и каб. № **, вписано в регистъра под № 7, партида II – Д, том II с рег. № **********, представлявано от д-р С.Н.Д..

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните.

  

                                                                        АДМ. СЪДИЯ: