Решение по дело №622/2021 на Административен съд - Русе

Образувано е по жалба на ЕТ „В.Ц.“, с адрес на управление в гр. Русе, ул. „Борисова“ № 8, вх. 2, ет. 3, чрез адв. К., срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/9653 от 02.09.2021 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. "г" във връзка с чл. 24, ал. 1 и 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. (Наредбата) по отношение на жалбоподателя е издаден АУПДВ, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "АЕП" от Програмата за развитие на селските райони ПРСР 2007-2013 г., направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)" за кампании 2011, 2012, 2013, 2014, 2015 (в акта пише, че ЕТ е одобрен за участие по мярката през 2013 г.), във връзка с подадените от ЕТ Общи заявления за подпомагане с УИН 18/270411/45367, УИН 18/110412/52397, УИН 18/090413/58181, УИН 18/170414/62785 и УИН 18/020615/69597, в размер на 21134, 46 лева (10%), ведно със законната лихва за периода, изминал от срока за възстановяване (50 дневен от уведомяването) и датата или на плащане от страна от страна на бенефициента или на прихващане от страна на Разплащателната агенция.

В жалбата се твърди, че с акта за прекратяване на агроекологичен ангажимент ДФЗ правомерно е прекратил правоотношението, но с обжалвания в настоящото производство АУПДВ неправомерно се иска връщане на суми по мярката.

Жалбоподателят не е могъл да заяви референтните площи в заявление за плащане по мярка 214 „АЕП“, напр. ВПС-1 за кампания 2016, поради законодателно изменение (форсмажорни обстоятелства), последица от което е прекратяването на договора му за наем на земи от общинския поземлен фонд. Твърди се нарушение на правото на ЕС, противоречие на административния акт с разпоредби регламент (ЕС) № 1305/2013 на ЕП и Съвета. От административния акт не става ясно кой конкретен многогодишен ангажимент е прекратен. При съпоставяне на АУПД и акта за прекратяване на многогодишния ангажимент (АПМА) е налице различие в посочените референтни парцели. Иска се отмяна на административния акт. Претендират се разноски.

Ответникът – Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Ж., оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна и недоказана, както и да му бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, като същевременно прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателката разноски, представляващи адвокатски хонорар. Твърди се, че прекратяването на агроекологичния ангажимент с влязъл в сила административен акт обвързва административния орган да издаде в следствие АУПДВ. Оспорва се тезата, че в обжалвания АУПДВ не е ясно кой агроекологичен ангажимент се прекратява – този за 2011, 2012 или 2013 г. Твърди се, че се касае за един единствен агроекологичен ангажимент.

Настоящият съдебен състав на Административен съд - Русе, като съобрази доводите на страните, извърши преценка на доказателствата по делото, в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и това се установява от представената от представената преписка по издаване на оспорвания акт, че жалбоподателят е регистриран земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) 181761 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), както и че е одобрен за участие, за финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г., с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1) през кампания 2013 г. (вероятно се има предвид кампания 2011 г.) От писмените доказателства, съдържащи се в преписката по издаване на оспорвания акт се установява по безспорен начин, че ЕТ „В.Ц.“, в качеството си на регистриран земеделски производител, одобрен по посочената мярка 214 "Агроекологични плащания", "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" и въз основа на подадени заявления са били заплатени суми, както следва:

с УИН 18/270411/45367 – кампания 2011 г. – 23186,38 лв., УИН 18/110412/52397 – кампания 2012 г. – 51708,59 лв. , УИН 18/090413/58181 – кампания 2013 г. 41029,87 лв., УИН 18/170414/62785 – кампания 2014 г. – 51239,03 лв.  и УИН 18/020615/69597 – кампания 2015 г. – 44180,74 лв.

Общият размер на изплатеното финансово подпомагане по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 211344,61 лв.

В хода на съдебното производство жалбоподателят не оспорва факта, че с влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 01-6500/9653 от 10.09.2019 г. за кампания 2016 г., ДФЗ е прекратил агроекологичния ангажимент поради неспазване от страна на жалбоподателя на изискванията чл. 24, ал. 2, чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 204 "АЕП" от ПРСР и чл. 63, т. 1, вр. чл. 67, т. 4, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1306/ на ЕП и Съвета.

С уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-213 г. за кампания 2016 г., изх. № 01-6500/9564#4 от 15.05.2019 г. ДФЗ е приел за установено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от едноличния търговец през текущата кампания (2016 г.) парцели, спрямо референтните парцели за участие по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)" е 88.16 %, видно от Приложение 1 (л. 21 от делото). С писмо с изх. № 01-6500/9653 от 11.11.2016 г. ДФЗ-РА е уведомил производителя, на основание чл. 59 от Наредба № 11 за поетия ангажимент.

От страна на бенефициера са били представени: 1. Договор за отдаване под наем на земеделска земя в № Н-616/23.06.2011 г., вписан в службата по вписванията; 2. Договор за наем на земеделска земя от 16.07.2012 г.; 3. Писмо от община Русе с № 30-2581-9#1 от 9.10.2016 г. в отговор на молба, с което жалбоподателят е информиран, че договорът от 16.07.2012 г. е развален, считано от 19.07.2016 г.

След разглеждане на предоставените документи, ДФЗ-РА е изпратил писмо до МЗХГ на основание чл.35 от АПК. с изх. № 01-6500/9653 от 24.10.2018 г., с искане за извършване на проверка по отношение на това дали ЕТ е имал възможност през кампания 2016 да заяви имотите от предоставените договори или е бил ограничен да заяви площи до размера на правното основание спрямо отглежданите от него животни.

С писмо с вх. №07-0400/289 от 03.12.2018 г. МЗХГ е отговорило, че приложените договори са действащи и няма вписване на прекратяване на действието им в Общинска служба по земеделие – Русе, както и че в конкретния случай МЗХГ е предало на ДФЗ регистрирани правни основания за ползване на земеделска земя, в т.ч. и за земите с начин на трайно ползване "пасища, мери и ливади" от общински и държавен поземлен фонд, като не е имало възможност да се очертаят повече от 319.86 ха за кампания 2016.

След извършване на проверка в ИСАК е установено, че кадастралните имоти или части от тях, описани в представените договори с община Русе, са заявени за подпомагане през кампания 2016 по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)" от мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.

Липсват данни, а и не се твърди от страна на жалбоподателя този акт да е бил обжалван по надлежен ред, поради което същият е влязъл в сила.

Въз основа на влезлия в сила акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент на ЕТ „В.Ц.“, административният орган е започнал производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане в размер на 21134,46 лв., представляващи 10 % от изплатените суми като подпомагане за петте години от агроекологичния ангажимент, в съответствие с чл. 18, ал. 4, б. "г" от Наредба № 11.

С писмо с изх. № 01-6500/9653 от 14.12.2020 г. административният орган е уведомил жалбоподателя за откриване на административно производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, като в писмото са изложени приетите за установени от издателя на акта факти и обстоятелства, даващи основание за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, посочена е възможността жалбоподателят да прави възражение, да ангажира доказателства, разяснена е възможността за доброволно плащане на посочената сума.

От своя страна жалбоподателят е депозирал възражение, в което е посочил, че възразява срещу изпратеното писмо, тъй като счита, че не е нарушил разпоредбите на Наредба № 11 от 06.04.2009 г.

Изложил е съображения, че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 64, т. 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) №1306/2013 като съгласно разпоредбата не се налагат административни санкции когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че то не носи отговорност за неспазването на задълженията, посочени в § 1, или ако компетентният орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина;

Посочено е, че промяната в обработваните от площи е резултат от промени в законодателството, довели до прекратяване на сключен договор за наем с община Русе като това сочи на извод, че са налице предпоставките за приложение на чл. 18, ал. 6 oт Наредба № 11 според която в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ.

Жалбоподателят допълнително пояснява, че причината за намалението на площите в подаденото от него заявление за плащане по мярка 214 „Агроекологични плащания" е частичното прекратяване на договора за наем с община Русе в следствие на влезлите в сила изменения на Закона за собствеността на ползването на земеделски земи от ОПФ и ДПФ. Със заповед на кмета на общината са били направени административни проверки и е установено, че поради недостиг на животни в стопанството частично се прекратява договор за наем на мери и пасища, сключен между представлявания от В.Ц. едноличен търговец и Община Русе. Като след въвеждане на изискването за визуализиране на правните основания парцел по парцел, за общинските полски пътища, за които отговорност за отдаване под наем носи община Русе, не е проведен търг за стопанисвани имоти - общинска собственост, обработвани от жалбоподателя в реални граници. Това била причината за намаляване на заявената за подпомагане площ през Кампания 2016.

Посочено е, че не е предвидена форма на административна санкция в чл. 77 т.4 от Регламент (ЕС) №1306/2013.

Ответникът, след като е обсъдил доводите, съдържащи се в представеното възражение, както и е преценил представените доказателства, е намерил същите за неоснователни и е издал оспорвания в това съдебно производство акт за установяване на публично държавно вземане.

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са представени съотв. писмо от 15.06.2016 г. и от 09.11.2016 г. от кмета на община Русе, в които се сочи, че допълнително споразумение със земеделския производител следва да се сключи при условията на § 15, ал. 1 и 2 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ и доколкото такова споразумение не е сключено договорът от 16.07.2012 г. следва да се счита прекратен, считано от 19.07.2016 г.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза със следните задачи:

1.         С       Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 с изх.№ 01-6500/9653 от 10.09.2019 г., кой агроекологичен ангажимент е прекратил жалбоподателят (да се съобрази Приложение № 1 към уведомителното писмо, в което са изброени по БЗС, в колона 1 референтните парцели, към годината на поемане на ангажимента):

- Ангажимента, който е заявен с УИН 18/270411/45367 и одобрен от ДФЗ с Уведомително писмо за одобрение с изх.№ 01-6500/34482 от 14.09.2011 г.;

- Ангажимента, който е заявен с УИН 18/110412/52397 и одобрен от ДФЗ с Уведомително писмо за одобрение с изх.№ 01-6500/12980 от 04.12r.2012 г.;

- някой друг ангажимент

2.         Референтните парцели (изброени с номера по БЗС и с площ в хектари в Приложение № 1, колона 1 от Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 с изх. № 01-6500/9653 от 10.09.2019 г.), коя година са заявени за подпомагане по мярка 214, направление ВПС и налично ли е уведомително писмо или каквото и да било писмо по делото, с което същите са одобрени от ДФЗ с посочените в Приложение № 1 номера по БЗС и с посочените площи в ха? Да се отговори за всяко едно БЗС поотделно, вкл.№ БЗС и площ.

3.         Коя    година е поет ангажиментът, прекратен с Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 с изх.№ 01-6500/9653 от 10.09.2019 г?

4.         Коя    година се явява първа година на ангажимента, прекратен с Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 с изх.№ 01-6500/9653 от 10.09.2019 г? 

5.Посочените в Приложение № 1 към Писмо с изх.№ 01-6500/354 от 20.01.2017 г., колона 1, „референтни одобрени парцели" изброени по БЗС съвпадат ли с тези посочени в Приложение № 1, колона 1 „референтни одобрени парцели", към Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 с изх. № 01-6500/9653 от 10.09.2019 г?

Вещото лице е отговорило, че с Уведомително писмо изх.№ 01-6500/9653 от 10.09.2019 г. се прекратява агроекологичния ангажимент по мярка 214 по отношение на всички одобрени за подпомагани площи, предмет на уведомително писмо на ДФЗ изх.№ 01-6500/12980 от 04.12.2012 година, за одобрение и неодобрение за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. с обща площ 175,88 ха.

През 2011 г., когато е поет агроекологичният ангажимент, са заявени 7 броя парцели, описани в таблица с номера на БЗС и площ. Всички седем парцела са одобрени за участие по мярка 214, съгласно уведомително писмо на ДФЗ изх.№ 01-6500/34482 от 14.09.2011 година, за одобрение и неодобрение за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.

През 2012 година са увеличени площите, като парцелите са станали 10, съгласно уведомително писмо на ДФЗ изх.№ 01-6500/12980 от 04.12.2012 година, за одобрение и неодобрение за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. с обща площ 175,88 ха.

Първата година на поетия агроекологичен ангажимент е 2011 година, през 2012 година е подадено заявление с увеличени площи, за което започва да тече нов петгодишен период за всички подпомагани площи.

С Уведомително писмо изх.№ 01-6500/9653 от 10.09.2019 г. се прекратява агроекологичният ангажимент по мярка 214 по отношение на всички подпомагани площи, предмет на уведомително писмо на ДФЗ изх.№ 01-6500/12980 от 04.12.2012 година, за одобрение и неодобрение за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. с обща площ 175,88 ха.

В допълнително зададени въпроси в с.з. вещото лице е посочило, че Уведомителното писмо за прекратяване на ангажимента съдържа в себе си заявените площи през 2011 г. плюс допълнително заявените през 2012 г., като някои от парцелите са станали с нови идентификатори (затова са с различни номера). Площите са с идентификатори, така както са одобрени през 2012 г.

През 2012 г. е поет нов ангажимент за петгодишен период, който започва да тече от началото на годината за одобряване на новите площи. По делото са налични и двете уведомителни писма за одобрение и за 2011 и за 2012 г.

Настоящият съдебен състав на Административен съд - Русе, като прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, обсъди доводите на страните, прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, което е активно процесуално легитимирано да оспори конкретния акт, засягащ неблагоприятно правната му сфера. Самият оспорван акт е такъв, подлежащ на съдебен контрол, като е сезиран компетентния съд, а правото на обжалване е упражнено в рамките на законоустановения срок, в който това може да бъде направено валидно.

По същество жалбата е основателна.

В съответствие с чл. 168 от АПК, във вр. с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Оспорваният в настоящето производство акт за установяване на публично държавно вземане е валиден административен акт, издаден от компетентен орган при условия на делегация. Съобразно нормата на чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция. Разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК предвижда, че публичните държавни вземания се установяват от органа, определен в съответния закон. В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП е регламентирано, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. Същевременно в, ал. 1 и ал. 6 на чл. 20а от ЗПЗП е уредена възможността правомощия на Изпълнителния директор на ДФЗ да бъдат делегирани на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. По делото е приложена Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г., издадена от изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" (л. 47 от преписката), с която (т. 20) на основание чл. 20а, ал. 2 и, ал. 6 от ЗПЗП, правомощията за издаване и подписване на актовете за установяване на публични държавни вземания по мярка 214 "Агроекологични плащания" са делегирани на Петя Славчева - заместник-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие".

Актът е издаден в писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Има посочени правни основания и изложени фактически такива. Съдържа ясно и конкретно разпореждане, разяснена е възможността, срока и органа, пред който може да се обжалва, датиран и подписан е. Не се констатират основания по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяната му.

По отношение спазването на административнопроизводтвените правила при издаване на обжалвания акт и приложението на материалния закон съдът намира следното:

При издаване на акта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да се възприемат за съществени и само на това основание АУПДВ да се отмени. Административният орган се е позовал на резултати от административна проверка по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП. Уведомен е адресата на акта по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на административно производство по установяване на публично държавно вземане, като по този начин е осигурена възможността му по чл. 34 от АПК да участва в производството.

Твърденията на жалбоподателя, че при издаването на административния акт не е било изрично посочено, кой точно ангажимент се прекратява, не се споделя от съда.

Вярно е, че във втория абзац на АУПДВ се посочва, че ЕТ е регистриран за ВПС-1 през кампания 2013 г., но при съпоставка на останалите данни в акта съдът заключава, че се касае за техническа грешка. Безспорно агроекологичният ангажимент е сключен през 2011 г., като е удължен през 2012 г. за нов петгодишен период, респ. касае се за един ангажимент, в каквато насока са и заключенията на вещото лице. Относно различията в идентификаторите следва да се съобрази становището на вещото лице, което посочва, че през 2012 г. част от тях са били променени.

В същото време актът е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 от АПК. Административния орган е приел, че с Уведомително писмо Изх. № 01-6500/9653 от 10.09.2019 г. е прекратен агроекологичен ангажимент на оспорващия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г. Същият е влязъл в сила като необжалван.

Оспорващият е участвал в процесната мярка със земеделски земи, ползвани въз основа на договори за наем. Същият е посочил, че тези договори за наем са прекратени, поради изменение в законодателството. Тези писма на кмета на общината, в които се указва, че договорите едностранно се прекратяват, са били предявени в рамките на административното производство и в тази връзка АО е проявил процесуална активност, като е изискал допълнителна информация от МЗХ.

Съгласно § 15, ал. 1 от ЗИДЗСПЗЗ ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24.02.2015 г., са длъжни в срок до 1.02.2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4 от закона. Ал. 6 изрично предвижда, че договорите за наем или аренда по ал. 3 не се смятат за правно основание съгласно чл. 41, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, когато при извършване на проверките се установи, че са налице основания за прекратяването им.

Съобр. чл. 37и, ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм. Пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд се предоставят под наем или аренда на лица, които нямат данъчни задължения, както и задължения към Държавен фонд "Земеделие", държавния поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земи по чл. 37в, ал. 3, т. 2. Пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от 15 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и/или до 30 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. На правоимащите лица, които отглеждат говеда с предназначение за производство на месо и животни от местни (автохтонни) породи, се разпределят до 20 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 40 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. На правоимащите лица, отглеждащи говеда за мляко или месо, овце и/или кози, одобрени за подпомагане по дейностите от подмерки "Плащания за преминаване към биологично земеделие" и "Плащания за поддържане на биологично земеделие", включени в направление биологично животновъдство, се разпределят имоти до 0,15 животинска единица на хектар, независимо от категорията на имотите.

 Ето защо, настъпилите нормативни промени са поставили земеделският стопанин в ново фактическо и правно положение.

Неправилно административният орган е интерпретирал писмото на МЗХ от 03.12.2018 г. В него се посочва, че и трите, приложени в административното производство договора, са действащи и няма вписване на прекратяване на действието им в общинската служба по земеделие. Това обстоятелство обаче не следва да се вменява във вина на жалбоподателя, доколкото същият е представил официални документи за едностранното прекратяване на договорите от страна на наемодателя. Доколкото страните не спорят, че тези договорни отношения между ЕТ и общината не са били приведени в съответствие чл. 37и, ал. 1 и 4 то същите не са можели да послужат за правни основания по чл. 41, ал. 1 от ЗПЗП и това обстоятелство също фигурира в цитираното писмо на МЗХ, но не е отчетено при издаването на административния акт, поради което неправилно и необосновано административният орган е приел, че земеделският стопанин е разполагал с правната възможност да продължи да изпълнява поетия агроекологичен ангажимент по отношение на земеделските имоти, за които е приложен фактическият състав на § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. След като земеделският стопанин вече не е бил в състояние да изпълнява агроекологичния ангажимент, във вида, в който е заявен, поради отчуждаване на част от стопанството му в резултат на изменение на нормативната уредба, е налице форсмажор по смисъла на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на Наредба № 11 от 06.04.2009 г.

В случая следва да намери приложение правилото на чл. 45, т. 4 от Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията, релевантно при подаване на второто заявление от 2012 г., според което: Когато бенефициерът не е в състояние да продължи да спазва поетите задължения поради преразпределяне на стопанството, или бъде включен в обществени мерки за комасация на земята или в мерки за комасация на земята, одобрени от компетентните обществени органи, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да позволят задълженията да бъдат приспособени за новото положение на стопанството. Когато подобно приспособяване е невъзможно, срокът на задължението се счита за изтекъл и не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който се е изпълнявало задължението". Разпоредбата на чл. 47, т. 3 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, актуална през 2016 година, съдържа аналогично правило: Когато бенефициерът не е в състояние да продължи да спазва поетите ангажименти поради преразпределяне на стопанството или на част от него или поради включването му в публични мерки за комасация на земята или в мерки за комасация на земята, одобрени от компетентните публични органи, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят възможност за адаптиране на ангажиментите към новото положение на стопанството. Когато подобно адаптиране е невъзможно, ангажиментът отпада и не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който ангажиментът се е изпълнявал.

Според чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Хипотезите на форсмажорни или изключителни обстоятелства са посочени в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11, сред които и сочената от оспорващия - отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът.

Съгласно чл. 75, параграф 1 от Регламент 1122/2009 г., ако даден земеделски производител не е в състояние да спази задълженията си в резултат на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, както е посочено в член 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009, той запазва правото си на помощ по отношение на площта или животните, допустими към момента на възникване на непреодолима сила или извънредни обстоятелства. В параграф 2 е допълнено, че случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства по смисъла на член 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009 биват съобщени в писмен вид на компетентния орган, със съответни доказателства, които удовлетворяват компетентния орган, до десет работни дни от датата, на която земеделският производител е в състояние да направи това. Т. е. в член 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009 се определят случаите на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, които следва да се признават от държавите-членки. Когато в резултат на такива случаи даден земеделски производител не е в състояние да изпълни своите задължения, той не следва да губи своето право на плащане на помощ. В същото време е определен краен срок, в рамките на който земеделският производител следва да съобщи за възникването на такъв случай и този срок е десет дни. Според дефиницията на чл. 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009, наличие на непреодолима сила или извънредни обстоятелства се признава от компетентния орган в случаи като: а) смърт на земеделския стопанин; б) дългосрочна професионална неработоспособност на земеделския стопанин; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно земеделската земя в стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни в стопанството; д) епизоотична ситуация, засегнала частично или изцяло селскостопанските животни на земеделския стопанин. Редакцията на текста предполага, че случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства следва да са дефинирани примерно, а не изчерпателно от компетентния национален орган. Посоченият обхват на текста се потвърждава и от последвалата нормативна уредба, създадена с Регламент 1306/2013. В съответствие с насоките, изразени в съображение № 5 ("За да се осигури съгласуваност между практиките на държавите членки и хармонизирано прилагане на клаузата за непреодолима сила от държавите членки, в настоящия регламент следва да се предвидят, където е целесъобразно, изключения в случай на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, както и неизчерпателен списък с възможни случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, които да бъдат признати от компетентните национални органи. Тези органи следва да вземат решения относно непреодолима сила и извънредни обстоятелства за всеки отделен случай въз основа на относими доказателства и като прилагат понятието за непреодолима сила от гледна точка правото на Съюза в областта на селското стопанство, включително съдебната практика на Съда"), чл. 2 на Регламент 1306/2013 г. дефинира понятието изрично примерно, а не изчерпателно. Анализирайки обхвата на понятието на ниво право на Европейския съюз, съдът приема, че нормата на чл. § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11/2009 г. следва да тълкува в смисъл, че изброяването е примерно, а не изчерпателно. В този смисъл широко тълкуване на дефиницията на § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11/2009 г., причините довели до неизпълнение на ангажимента на жалбоподателя могат да се разглеждат на подобни на описаните в § 1, т. 4 буква "в" от ДР на Наредбата.

В този смисъл не е установено, че е било възможно адаптиране на стопанството. Представени са доказателства, че земеделският стопанин е предложил възможност на наемодателя за адаптиране на наемното правоотношение, като същото не е било възприето с оглед изричните законови разпоредби, и наемните правоотношения са били едностранно прекратени. Относимите нови разпоредби на ЗСПЗЗ са приети през 2015 г., същевременно наемното правоотношение датира от 2012 г.

Установяването на тези обстоятелства са от значение да се прецени дали не следва да се приложи чл. 2, § 2, б "е" от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. "отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението" и да намери приложение чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент (ЕС) № 1306/2013, съобразно който не се прилагат административни санкции, когато неспазването се дължи на непреодолима сила.

Тези разпоредби следва да намерят приложение и при наличие на влязъл в сила административен акт за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент, тъй като такъв се издава и при наличие на форсмажорни обстоятелства, съгласно чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. В случая не се касае за преразглеждане на влязъл в сила административен акт, а за установяване дали не следва да се приложат разпоредби, изключващи отговорността за възстановяване на полученото подпомагане, каквито са чл. 2, § 2, б "е" от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. и чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент (ЕС) № 1306/2013.

Доколкото липсват аргументи в тази насока при издаването на административния акт, а в преписката се съдържат достатъчно данни, че изключването на площи от агроекологичния ангажимент безспорно се дължи на отпаднало правно основание, то административният акт се явява немотивиран и издаден при неправилно приложение на материалния закон.

Не е спазена и целта на закона, тъй като нормативната уредба на правото на ЕС изисква изследване на въпроса за евентуална адаптация на стопанството, която макар да е неотносима към прекратяването на агроекологичния ангажимент, то следва да бъде обсъдена в производството по издаване на АУПДВ.

С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя се дължат сторените разноски на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК в общ размер 1650 лв. от които 1300 лв. адвокатско възнаграждение, 300 лв. – депозит за експертиза, 50 лв. – държавна такса. С оглед направеното възражение за прекомерност съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора, както и процесуалното участие на страните, поради което не следва да се редуцира допълнително.

По изложените съображения и на осн. чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК Административен съд – Русе, ІІ-ри състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/9653 от 02.09.2021 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, да заплати на ЕТ „В.Ц.“, с адрес на управление в гр. Русе, ул. „Борисова“ № 8, вх. 2, ет. 3 сумата 1650 лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните

 

 

 

 

СЪДИЯ: