РЕШЕНИЕ
№ 12706
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110110537 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу А. Д. Д., както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 71.46 лева за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г., както и сумата 5.32
лева – главница за извършено дялово разпределение за периода 01.08.2020г.-
30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
26.02.2024г., до окончателното изплащане, които услуги са предоставяни за
топлоснабден имот – ателие/апартамент №..., находящ се в гр. София, район „Л.“, ул.
„П.“ №.., вх...;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 11.90 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода 15.09.2021г. – 14.09.2023г., както и сумата 1.15 лева - лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 16.10.2020г.-14.09.2023г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало между него и ответника А. Д. Д. в качеството на собственик
на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищеца на
1
потребители в гр. София по чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Релевира, че ответникът бил отговорен
разделно за дължимите за топлоснабдения имот суми по предоставени услуги, заедно с
лицата К. Кр. Я.-Д.а и К. Д. Д., срещу които била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, но било отказано издаването на такава заповед срещу
ответника, тъй като нямал вписан адрес на територията на страната. Заявява, че е изпълнил
задължението си да достави договорените услуги, като поканил ответника да заплати
стойността им, което не било сторено. С оглед липсата на плащане, предявява настоящите
искове. Претендира разноски. Прави доказателствени искания и искане за привличане на
трето лице-помагач.
В срока по чл. 131 ГПК ответника А. Д. Д. чрез адв. Г., депозира отговор на исковата
молба, в който заявява, че не оспорва извлечението от сметки по абонатния номер, не
оспорва размера на задължението, нито счетоводното му отразяване, поради което се
противопоставя на исканите експертизи. Оспорва иска като неоснователен обаче с
единствения довод, че наследодателя на ответника никога не е бил собственик на имота,
нито е ползвал същия, както и имота не се е ползвал от ответника. При условията на
евентуалност, релевира възражение за погасяване на вземането по давност.
Конституираното по делото трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем
сървисис“ ЕООД представя исканите документи.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 15.09.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот -
ателие/апартамент №..., находящ се в гр. София, район „Л.“, ул. „П.“ №.., вх..., на което е
взето решение за сключване на договор с „Кемстийл“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
27.09.2002г. Видно е, че ищецът е сключил договор с ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД, на
който са прехвърлени правата и задълженията на клиенти по договори с „Кемстийл“ ЕООД
/л.18/. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на обекти в
етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение
на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от
услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
2
отделните имоти. Независимо от промяната на ФДР, обстоятелството, че „Техем Сървисиз“
ЕООД е извършвало отчет на уредите за дялово разпределение в жилищната кооперация за
процесния период и изготвяло изравнителните сметки не се оспорва в процеса.
Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма
възражения, че ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия към
ателие/апартамент № 25, находящ се в гр. София, район „Л.“, ул. „П.“ №.., вх..., в процесния
период, в твърдения обем и стойност и при спазване на нормативните изисквания; че
вземането на ищеца възлиза на 71.46 лева за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2020г. - 30.04.2022г., 5.32 лева – главница за извършено дялово разпределение за
периода 01.08.2020г.-30.04.2022г., за топлоснабден имот – ателие/апартамент №..., находящ
се в гр. София, район „Л.“, ул. „П.“ №.. вх...; 11.90 лева - лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2021г. – 14.09.2023г., и 1.15 лева - лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 16.10.2020г.-14.09.2023г.; че услугата дялово
разпределение е извършвана съобразно нормативните изисквания от „Техем Сървисиз“
ЕООД.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден и
услугата за дялово разпределение е извършена съобразно нормативните изискания.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
3
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Ищецът основава претецнията си на довода, че топлоснабдения имот е придобит от
ответника по реда на наследственото правоприемство след смъртта на Димитър Иванов Д..
Видно от изисканите по реда на чл. 192 ГПК документи /л. 83-85/ топлоснабденият имот
– ателие/апартамент №..., находящ се в гр. София, район „Л.“, ул. „П.“ №..., вх..., е
деклариран на името на Д. Ив. Д. и К. К. Я., всеки от които е декларирал, че е собственик на
по ½ ид.ч. от имота.
Установява се от представената справка на л. 20, че Д. И. Д. е починал 29.10.2011г. и е
оставил за свои наследници преживяла съпруга К. К. Я.-Д. и две деца – А. Д. Д. и К. Д. Д..
От така приетите доказателства обаче не може да се обоснове извод, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за процесния имот - ателие/апартамент №..., находящ се в
гр. София, район „Л.“, ул. „П.“ №.., вх..., като собственик на 1/6 част от него.
Декларирането на един имот като собствен или съсобствен пред данъчните власти има
само административно-правно значение, но няма гражданскоправни последици и не
поражда последици относно възникването или прекратяването на правото на собственост
върху същия. Не се установява наличието на облигационно правоотношение между страните
и от останалите събрани по делото доказателства – нещо повече в постъпилото по искане на
ищеца писмо от Агенция по вписванията, изрично се сочи, че в архива на последната не
може да бъде извършена проверка. Декларацията не може да се приеме и за извънсъдебно
признание на неизгоден за страната факт, тъй като не изхожда от самия ответник, а от
неговия праводател, датира от 1998г. и не може с категоричност да установява положението
към момента и не се подкрепя от други доказателства по делото. Освен това, при направено
изрично оспорване от ответника относно наличието на твърдяното от ищеца облигационно
правоотношение между страните, ищецът дължи пълно и главно доказване на същото,
каквото с ангажираните по делото доказателства не е осъществено. Ето защо ищецът следва
да понесе последиците от разпределението на тежестта на доказване и отнасяне в негова
вреда неустановяването на посочения правопораждащ претендираното право факт –
наличието на облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия между него и
ответниците, като исковете за главници за потребена топлинна енергия бъдат отхвърлени
изцяло. В този смисъл Решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г. на IV
ГО.
При това положение с оглед неоснователността на главната претенция, неоснователни
4
се явяват и претенциите на ищеца за заплащане на стойността на услугата дялово
разпределение, както и акцесорните претенции за мораторна лихва, поради което същите
също следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските
Разноските се разпределят по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът своевременно е претендирал разноски, възлизащи възлизат в размер на
400.00 лева адвокатско възнаграждение, за което има доказателства, че е платено /л. 73/,
които следва да му се присъдят. Възнаграждението не се явява прекомерно, тъй като е
определено в минимален размер съгласно чл. 7, ал.2, т. 1 НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК...,
срещу А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „М.“, блок.., вх..., ет..., ап...,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 71.46 лева
за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г., както и
сумата 5.32 лева – главница за извършено дялово разпределение за периода
01.08.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 26.02.2024г., до окончателното изплащане, които услуги са
предоставяни за топлоснабден имот – атели/апартамент №..., находящ се в гр.
София, район „Л.“, ул. „П.“ №..., вх...;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
за заплащане на сумата 11.90 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2021г. – 14.09.2023г., както и сумата 1.15 лева - лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.10.2020г.-
14.09.2023г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК..., да
заплати на А. Д. Д., ЕГН **********, сумата 400.00 лева, представляваща направени в
настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Техем Сървисиз“ ЕООД, ЕИК ...
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
5
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6