РЕШЕНИЕ
№ 937
Хасково, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на първи
ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА
ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар МАРИЯ КОЙНОВА
и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА канд № 556 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Касационното производство е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Г. Т. Т. от
[населено място] действащ чрез пълномощник, против Решение № 53/06.03.2023г.
постановено по а.н.д.№ 559/2022г. на РС-Харманли.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното
решение е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила, като не съответства и на целта на закона. Според
касатора липсвали мотиви в съдебното решение, което било основание за неговата
отмяна, поради това, че съдът не изпълнил процесуалните си задължения да обсъди
всички доказателства и да извърши оценка на същите, както и да посочи
следващите от тези доказателства фактически и правни изводи, както не обсъдил
всички оплаквания, твърдения и доводи на жалбоподателя.
Твърди се, че съдът не е изпълнил задължението
си да извърши пълен служебен контрол за спазване на процесуалните правила и
материалната законосъобразност на обжалваното НП. В нарушение на закона не било
взето предвид, че в обжалваното НП е дадена неправилна правна квалификация,
като се сочи, че предложение 3 от текста на чл.175А, ал.1 от ЗДвП липсвало в
закона. Наред с това се излагат доводи, че описанието на нарушението в АУАН
било различно от съдържащото се в НП. Не било ясно и точно посочено в какво се
изразява нарушението и че е съставомерно по посочените разпоредби, като волята
на административно-наказващия орган не била ясно изразена. Описаните действия
на извършителя не съответствали на доказателствата по преписката. Изводите на
съда относно възприетите факти били в противоречие с доказателствата по делото
и процесуалните правила за събиране на доказателства.
Сочи се, че според свидетелите автомобила е
навлязъл с голяма скорост в т.нар. паркинг пред стадиона и предприел завиване в
обратна посока и поради високата скорост се вдигнал прах и изхвърчали камъни.
Това обаче се дължало на състоянието на настилката. Задължението водачите да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управлявали се
съдържало в чл.20 от ЗДвП, който не се твърдял да е нарушен, а отговорността за
нарушаването била съгласно чл. 179, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, съобразно това дали е
възникнала опасност за движението или е настъпило ПТП, по който текст небило
наложено наказание на нарушителя и нямало повдигнато
административно-наказателно обвинение.Нямало данни и водачът да е загубил
контрол върху управляваното от него МПС. Рязко подаване на газ и повишаване на
оборотите не било налице, тъй като автомобилът се движел с висока скорост
според свидетелите и можело да се дължи на други причини -технически, възникнал
проблем при управление и др., които не били изяснени, а наред с това рязкото
подаване на газ и повишаване оборотите на двигателя не били наказуеми и
съставомерни, още повече, че нямало данни тези действия да са били умишлени и
целенасочени. Неясно било и в какво се изразява извеждането извън контрол на
автомобила, след като очевидно водачът имал контрол върху управляваното
м.п.[населено място] описаното било несъставомерно по чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, в който не била предвидена отговорност за описаното в НП, а за ползване
на пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Твърди се, че съдът неправилно и необосновано не
анализирал, че на жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 104б, т.2 от Закона
за движение по пътищата, съставомерността на което нарушение била обусловена от
наличието на друга специална цел. От това следвало, че като елемент от състава
на нарушението тази цел следвало да бъде надлежно описана в АУАН и НП при
квалифициране на деянието, както и да бъде установена в хода на
административнонаказателното производство от събраните доказателства. Липсата
на надлежно отразяване на всички елементи от състава на санкционираното
нарушение съставлявало съществено процесуално нарушение на чл.42, т.4 и чл. 57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. В НП липсвали констатации относно субективната страна на
нарушението.
Наред с това съществувало съществено съмнение и
недоказаност дали изобщо жалбоподателят е управлявал автомобила и относно авторството
на деянието. В тази връзка се твърди, че е била нарушена процедурата предвидена
в чл. 188 от ЗДвП. Излагат се подробни съображения обосноваващи довода на
оспорващата страна за това, че нарушението не е извършено на мястото посочено в
АУАН и НП, а извън регулация,като се прави извода че компетентността на
органите за контрол не се разпростира върху пътища които не са отворени за
обществено ползване. Сочи се също, че докладната записка не е предвидена в ЗАНН
като основание за издаване на АУАН, нито писмени обяснения от свидетели
очевидци.
По изложените съображения се моли за отмяна на
обжалваното решение, отмяна на наказателното постановление и присъждане на
сторените по делото разноски.
Съображенията за незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт се доразвиват в писмена защита на процесуален
представител на оспорващия.
Ответникът – Началник РУ Харманли към
ОДМВР-Хасково, не ангажира становище по жалбата .
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на
оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
С атакуваното решение Районен съд –Харманли е
потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление № 22-0271-000778 от
12.08.2022г. на ВПД Началник на РУ-Харманли в ОДМВР-Хасково, с което за
извършеното нарушение на чл.104б, т.2 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП)и на основание чл.175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП, на Г. Т. Т. е било
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000 лева и „Лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца“.
За да потвърди наказателното постановление
районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазените
съществени процесуални изисквания, нарушението е доказано и наказанието за
същото е правилно определено и индивидуализирано, като случаят не е маловажен.
Настоящата инстанция намира атакуваното решение
за правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като
относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателства и
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Касационният състав изцяло споделя извода на
районния съд в насока липса допуснати съществени процесуални нарушения в хода
на административно-наказателното производство. Противно на изложеното от
касационния жалбоподател, актът за установяване на административно нарушение е
съставен, а наказателното постановление издадено от компетентни органи, заемащи
длъжностите посочени в писмо рег.№ 272р-26213 от 30.11.2022г. на Директора на
ОДМВР-Хасково и оправомощени със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра
на вътрешните работи. Актът е издаден в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, а НП в
шестмесечния срок от съставяне на АУАН, поради което не е допуснато нарушение
на чл. 34, ал.3 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат императивно изискуемите
реквизити предвидени в чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, вкл. надлежно
описание на нарушението съдържащо всички елементи от състава му посочен в
чл.104б, т.2 от ЗДвП. Не се споделят възраженията на касатора, за това че в
АУАН и НП не е посочена различната цел от тази за превоз на пътници и товари. В
двата акта ясно е посочено, че пътят по който оспорващият се е движел с
автомобила си не е ползван в съответствие с неговото предназначение за превоз
на пътници и товари, като е описана техника на шофиране, която съобразно
сформираната практика представлява т.нар. „дрифт“ и която безспорно е в
несъответствие с обичайното предназначение на пътищата за обществено ползване.
Неоснователно се твърди и че съдът е градил изводите си въз основа на
недопустими доказателства - докладни записки и писмени обяснения. Писмените
обяснения и докладните записки са събрани в хода на образуваното съдебно
производство, с оглед задължението на въззивния съд служебно да изясни
обективната истина съдържащо се в чл.13 от НПК, и предвид направеното в тази
насока възражение от оспорващата страна в о.с.з.проведено на 17.11.2022г., че
преписката е непълна и сторените в тази насока искания, поради което не
съществуват процесуални пречки същите да бъдат обсъждани от въззивния съд.
Обоснован е и изводът на районният съд за
доказаност на вмененото на касатора нарушение.
Съгласно чл. 104б, т.2 от Закона за движение по
пътищата на водача на моторно превозно средство е забранено да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
От събраните по делото гласни и писмени
доказателства безспорно се установява, че на визираната в АУАН дата и час
касаторът е имал качеството на „водач“ на м.п.с., като е управлявал л.а.
марка“Мерцедес“, с рег. № [рег. номер]. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които както се посочи правилно са обсъдени от районния съд, се
установява, че нарушението е осъществено именно на конкретното посочено в АУАН
и НП място. От същите става ясно, че т.нар. „дрифт“ е започнал от [улица]в
[населено място] и е приключил на мястото обособено да се ползва като паркинг
обслужващо стадион Х. Б.. Именно посочените места са описани в АУАН и НП като
място за осъществяване на нарушението. Последното макар и недотам прецизно
посочено е обозначено по начин не установяващ съмнение къде е извършено
нарушението, поради което не би могло да се стигне до неразбиране у наказаното
лице за какво точно е санкционирано, нито да се наруши по някакъв начин правото
му на защита. Не се споделят възраженията на касатора, че мястото на
нарушението не представлява път отворен за обществено ползване. Съгласно
легалното определение дадено в § 6, т.1 от ДР на ЗДВП, „Път" е
всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци, а според чл.2, ал.1 от ЗДвП отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на
който са еднакви за всички участници в движението. В случая движението с
автомобила е осъществявано по улица в населено място и е продължило по място
използвано за паркиране на автомобили непосредствено до стадион, макар и
находящо се извън чертите на населеното място - т.е. по места предназначени и
обичайно използвани за движение на пътници и автомобили условията за ползване
на които са еднакви за участниците в движението.
От приобщените писмени доказателства и от
показанията на св. К., св. Г. и св.И., безспорно се установява, констатираната
от районния съд фактическа обстановка, а именно че на посочените в АУАН и НП
дата и час Г. Т. Т. при цитираното управление на автомобила си е подал рязко
газ, повишил е обортите на двигателя, при което автомобилът се е завъртял и е
започнал е да се движи в странична посока. Безспорно осъществявайки тези
действия касационният жалбоподател не е ползвал процесния път за обществено
ползване по предназначение, а за осъществяване на т.нар.„дрифт“.
Авторството на деянието е установено несъмнено
по делото, като касаторът е разпознат от разпитаните по делото свидетели –
очевидци на осъщественото от него деяние.
За това виновно ли е извършено едно деяние
представляващо административно нарушение, следва да се съди от установените
обективни действия на дееца. От така установеното и описано по-горе поведение
на касатора, настоящия състав достига до извода, че поведението му в случая е
осъществено при условия на пряк умисъл.
Не се споделят и доводите на жалбоподателя, че в
разпоредбата на чл. 175а, ал. 1 ЗДвП липсвало
предложение 3, доколкото от съдържанието й е видно, че предвидените там
наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12
месеца и глоба 3 000 лв. се налагат на водач, който: 1) oрганизира, или 2)
участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено
ползване, или 3) ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. От доказателствата по делото към
настоящия момент не се доказва да е нарушен принципът non bis in idem.
От гореизложеното касационната инстанция достига
до извода, че въззивният съд правилно е приложил материалния закон, приемайки
за установени по несъмнен начин всички елементи от обективната и субективната
страна на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение
като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон следва да бъде
оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 53/06.03.2023г. постановено по а.н.д.№ 559/2022г. на
РС-Харманли.
Решението не подлежи на обжалване.
|
Председател: |
|
|
Членове: |