Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 22.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 14036 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от В.Х.С. против С.Й.К. осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за
сумата 90 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането 17.03.2016г. до
изплащането.
Твърденията са, че на
17.03.2016г. на спирка на трамвай № 3 „Хайдут Сидер”, в посока бул.Константин
Величков гр.София ищецът бил неочаквано нападнат и пребит от ответника чрез
нанасяне на юмручен удар в областта на лявото око. Вследствие на това получил
разкъсна рана на лявото око с пролабиране и загуба на вътрешно-очни тъкани,
резултиращо в постоянна слепота с лявото око. Като последица от това бил
наложителен постоянен контрол на състоянието на дясното око, тъй като
съществува опасност и от пълна загуба на
зрението в него. Твърди деянието на ответника да съставлява престъпление, за
което била постановена осъдителна присъда на СРС, потвърдена с решение №
1291/21.11.2016г. по описа на СГС, VІІ въззивен състав. Твърди от причиненото
увреждане да е претърпял болки и страдания, изразяващи се в преживян страх,
стрес от удара и последващите хирургични интервенции, както и невъзможността да
се справя с обичайни житейски ситуации поради зрение само с едното око. Твърди
да е последвал съществен спад в самочувствието и самоувереността му, което
напълно променило социалния му статус, естетическо загрозяване на външния вид,
повлияло и на личния му живот. Нанесеният публично побой с необратими последици
е причина да живее в постоянен страх, за разстройство на съня и нежелание за
контакти. За тези неимуществени вреди претендира заплащането на обезщетение,
ведно със законната лихва от деня на увреждането до изплащането, както и
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
не е подал писмен отговор и не изразява становище по иска. В съдебно заседание
се явява лично и заявява, че не оспорва иска и признава да е ударил ищеца.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД
съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението
й поражда отговорността на причинителя да заплати обезщетение, което на
основание чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди, които са в пряка и
непосредствена последица от увреждането. Фактическия състав на чл.45 ЗЗД обхваща
противоправно деяние-действие или бездействие, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата.
Вината на делинквента се предполага по силата на чл.45, ал.2 ЗЗД.
С присъда от 14.07.2016г. по НОХД
№ 9912/2016г. по описа на СРС, НО, 19 състав, ответникът в настоящото
производство С.Й.К. е признат за виновен в това, че на 17.03.2016г. около
11.30ч. в гр.София на ул.Цар Симеон, на спирка на трамвай № 3 „Хайдут Сидер”, в
посока към бул.Константин Величков, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на
главата е причинил на В.Х.С. тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсна
рана на лявото око с пролабиране и загуба на вътреочни тъкани, което е
реализирало медикобиологичния признак: постоянна слепота с едното око, като
деянието е извършено по хулигански подбуди-на обществено място, при липса на
личен мотив, без да е предизвикан от пострадалия, демонстрирайки безнаказаност
и пренебрежение на установените правила и норми, закрилящи добрите нрави в
обществото, телесната неприкосновеност и достойнство, съставляващо престъпление
по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 ,вр. чл. 128, ал.2, пр.2, алт.1, вр. ал.1 НК,
поради което му е наложено наказание лишаване от свобода. Присъдата е
потвърдена с решение № 1292/21.11.2016г. по ВНОХД № 4182/2016г. по описа на
СГС, НО, VІІ въззивен състав и влязла в сила.
На основание чл.300 ГПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца. Ищецът основава пораждане
правото му на обезщетение за причинените вреди на обстоятелства, въз основа на
които е ангажирана наказателната отговорност на ответника, поради което и
съобразно чл.300 ГПК съдът намира за установено осъществяване фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, а именно проявена спрямо ищеца непредизвикана агресия на
посочените дата и място чрез нанасяне на удар в областта на лявото око.
Неимуществените
вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване
по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Според разясненията дадени в ППВС №
4/1968г. понятието „справедливост” не е абстрактно, а свързано с преценка на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид при определяне размера на обезщетението. При телесните
увреждания такива могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.
От приетата като доказателство епикриза
на Клиника по очни болести при УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ” ЕАД се установява, че
в деня на инцидента ищецът постъпил в болничното заведение с кръвотечение от
лявото око. Била извършена операция по спешност и проведена обща и локална
противовъзпалителна и антибиотична терапия, но въпреки това загубил зрението си
в лявото око. По тази причина с експертно решение на ТЕЛК № 3021 от
256/08.11.2016г. бил освидетелстван на 72% трайна неработоспособност.
По делото е разпитана св.К.С.,
която сочи в показанията си, че въпреки извършената операция на лявото око
ищецът загубил зрението в него. Свидетелства, че много го боли, през лятото
слънцето му пречи, не може да се справя сам каквото и да прави и винаги търси
помощ, пенсионер е и не работи. Винаги излиза с придружител, изпитва
затруднения при движение по улицата и пресичане, изпитва страх от това, че не
вижда и че повече зрението му няма да се възстанови.
Тези доказателства по безспорен
начин установяват претърпени от ищеца болки и страдания от травматичното
увреждане. Ищецът е станал жертва на внезапна и непредизвикана по никакъв начин
агресия от страна на ответника с последица пълна и необратима загуба в зрението
на лявото око. Това е дало негативно
отражение върху общото му здравословно състояние /ищецът е в пенсионна възраст/,
във възможността самостоятелно и свободно да се придвижва особено навън, пряко
свързано със затруднения при задоволяването на собствени нужди и
осъществяването на ежедневни дейности. Според показанията на неговата съпруга
инцидентът, увреждането и последиците от него са повлияли отрицателно на
психичното му състояние поради изживения стрес, уплаха и притесненията от това,
че е загубил зрението с в едното око. Въз основа всички тези обстоятелства
съдът приема справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД от 70 000лв., до който размер исковата претенция следва да се уважи.
При
непозволено увреждане на основание чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава
спрямо увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по
чл.86 ЗЗД равно на законната лихва, в случая 17.03.2016г.
На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК
ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски в
производството, поради което такива в негова полза по чл.78, ал.1 ГПК не се
присъждат. Ищецът е представляван от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ГПК и
с оглед уважената част на иска ответникът следва да заплати адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 2630лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса
за уважената част от иска в размер на 2800лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.Й.К.,
ЕГН **********,***, ж.к.********, понастоящем с адрес Затворническо общежитие
Казичене към Централен софийски затвор, да заплати на В.Х.С., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, кантора 7, сумата от 70 000лв. на основание чл.45,
ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие увреждане на ляво око и загуба на зрение в него на 17.03.2016г. в
гр.София, на спирка на трамвай № 3 „Хайдут Сидер”, ведно със законната лихва от
деня на увреждането 17.03.2016г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер 90 000лв.
ОСЪЖДА С.Й.К.,
ЕГН **********,***, ж.к.********, понастоящем с адрес Затворническо общежитие
Казичене към Централен софийски затвор, да
заплати на адвокат Й.С.-САК с адрес ***, адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 ЗА от 2630лв.
ОСЪЖДА С.Й.К.,
ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 2800лв.
на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: