МОТИВИ по НОХД № 136/2019 г. по описа на РС-Мездра :
Против подсъдимият Г.Л.Т. *** е
внесено обвинение от Мездренска районна прокуратура за извършено престъпление
по чл.183 ал.1 НК, за това, че след като е бил
осъден с влязло в сила Решение № 13/11.06.2010 г. по гр. дело № 1599/2017 г. по описа на РС-Мездра да издържа свой
низходящ - ****с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М.М.И.,
за времето от месец декември 2017 г. до месец март 2019 г., включително, в гр. Мездра съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 16 месечни
вноски, или общо 2560 лева.
Производството във фазата на съдебното следствие е
разгледано при условията на Глава ХХVІІ НПК – чл.371 т.2 НПК.
В съдебно заседание подсъдимият е
признал вината си, като е изразил становище, че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Наред с това е дал
съгласие по отношение на тези факти да не се събират нови доказателства.
Предвид
становището на подсъдимия и след като е анализирал събраните по делото
доказателства, на основание чл.372 ал.4 НПК, съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата ще използва самопризнанията на подсъдимия, без да се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението
така, както е възведено в обвинителният акт, мотивирайки се с обстоятелството,
че същите се подкрепят от събраните по делото доказателства. С оглед обстоятелството,
че в хода на съдебното следствие Т. е заплатил изцяло дължимите суми по
претендираните издръжки и спрямо същия няма образувано и приключило друго
производство за извършено престъпление по чл.183 ал.1 НК, представителят на
държавното обвинение е предложил по отношение на подсъдимия да бъде приложена
разпоредбата на чл.183 ал.3 НК.
Защитникът адв. Венелина Червенкова от ВрАК е изразила
становище, еднакво с представителя на прокуратурата.
В с.з. подсъдимият е изразил съжаление за стореното и
моли да не бъде наказван.
Съдът, след като е предвид събраните по делото
доказателства и самопризнанията на подсъдимия, и прецени същите по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Анализирайки събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Г.Т. и свидетелката М.И.
живеели през 2006 г. без сключен граждански брак. От съвместното им съжителство
на 11.08.2007 г. се родила дъщеря Василена Георгиева Томова. Впоследствие отношенията
между Т. и Иванов се влошили и те се разделили, като детето останало да живее
при майката. През 2013 г. свидетелката завела гражданско дело за издръжка на
малолетното им дете. С Решение от 06.01.2014 г. по гр.дело № 944/2013 г. по
описа на РС-Мездра упражняването на родителските права по отношение на Василена
Томова било предоставено на майката – свидетелката М.И., като по отношение на Г.Т. бил определен режим на виждане с детето.
Освен това, Т. бил осъден да заплаща на малолетната си дъщеря чрез нейната
майка и законен представител – свидетелката М.И. месечна издръжка в размер на 120
лева месечно, считано от 26.09.2013 г. до настъпване на основание за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното им изплащане. Съдебният акт е влязъл в сила
на 24.01.2014 г. През 2017 г. в РС-Мездра било образувано гр.дело № 1599 по
описа на съда за 2017 г., въз основа на искова молба от М.И., като майка и
законен представител на малолетната Василена Томова, за изменение размера на
присъдената с решение по гр.дело № 944/13 г. по описа на РС-Мездра издръжка,
която Т. е бил осъден да заплаща на малолетното дете чрез И. от 120 лева на 200
лева месечно, считано от 26.10.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане, платима чрез М.И. като майка и
законен представител. С решение № 13/09.01.2018 г. по същото дело, съдът е
изменил размера на присъдената издръжка, като е увеличил същата от 120 на 160
лева месечно, осъждайки Т. да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете
Василена Томова чрез неговата майка и законен представител М.И. в размер на по
160 лева месечно, считано от 26.10.2017
г. до настъпване на основание за изменяване или прекратяването й, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й
заплащане, като в останалата си част искът е бил отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Съдебният акт е влязъл в сила на 25.01.2018 г. От месец декември
2017 г. подсъдимият напълно преустановил изплащане на издръжката. На 05.02.2019
г. свидетелката И. *** срещу подс. Т. за неплащане на издръжки за малолетната
Василена Томова. По случая било образувано наказателно производство, в хода на
което били установени гореизложените обстоятелства.
Изложената фактическа обстановка се
подкрепя от показанията на свидетелите М.М.И., дадени на ДП на л.20, от
самопризнанията на подсъдимия, както и от събраните по делото писмени
доказателства: копие от удостоверение за раждане на Василена Георгиева Томова, издадено
от Община Мездра /л.11/; протокол за предупреждение /л.17/; заверени копия от
решение № 9/06.01.2014 г. по гр.дело № 944/2013 г. по описа на РС-Мездра и от Решение № 13/09.01.2018 г. по гр.дело №
1599/27 г. по описа на РС-Мездра /л.24-л.27/; писмо, изх. №
46-00-149/18.03.2019 г. от НАП – ТД Велико Търново офис Враца, ведно със
справка за регистрирани трудови договори на Г.Л.Т. в периода 01.11.2017 г. –
18.03.2019 г. /л.29-л.30/; характеристични данни /л.32/; справка за съдимост
/л.34 от ДП и л.15 от съдебното дело/; декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние /л.37/; удостоверение по декларирани данни № **********/07.05.2019
г., издадено от Община Мездра отдел „Местни данъци и такси“ /л.14 от съдебното
дело/.
При така установената фактическа
обстановка е видно, че Г.Т. е извършил престъпление против брака и семейството.
От обективна и субективна страни е осъществил състава на чл.183 ал.1 НК. От
приложените на досъдебното производство копия от решения по гр. дело № 944/2013
г. и по гр. дело № 1599/2017 г., и двете по описа на МРС безспорно е
установено, че подсъдимият е следвало да заплаща месечна издръжка на своята
малолетна дъщеря чрез нейната майка и законна представителка М.И. в размер на 120
лева, който в последствие с второто съдебно решение е бил увеличен на 160 лева
месечно. За времето от м.12.2017 г. до месец март 2019 г., включително Т. не е
заплащал така определената му издръжка. Това обстоятелство се подкрепя, както
от показанията на разпитаната на ДП свидетелка И., така и от самопризнанията на
самия подсъдим. От приложените по делото удостоверения по декларирани данни,
издадени от Община Мездра и документи от Служба по вписвания гр. Мездра е
видно, че в инкриминирания период подсъдимият не е притежавал движимо и
недвижимо имущество. Същевременно обаче, според писмените доказателства, през
инкриминирания период у подсъдимия е била налице постоянна трудова заетост. На
л.30 от ДП е приложена справка – актуално състояние за сключените трудови
договори от страна на Т., от която става ясно, че същият от 01.04.2017 година
до настоящия момент работи в „МСТ 2016“ ЕООД село Моравица, общ. Мездра. На
тази база съдът приема, че през инкриминирания период подсъдимия е разполага с
трудови доходи, позволяващи му да изпълнява задължението си за заплащане на
месечна издръжка, още повече, че същият е бил наясно с тясното предназначение,
а именно за отглеждането на малолетната му дъщеря. Въпреки това Т. не е
изпълнил задължението си.
Причина за извършване на деянието от
страна на подсъдимия е ниското му правно съзнание.
Въз основа на събраните доказателства по делото, съдът
приема за безспорно установено, че Г.Т. е извършил престъпление по чл.183 ал.1 НК. В ал.3 на чл.183 НК е предвидена възможност деецът да не бъде наказан, ако
преди постановяване на присъдата е изпълнил своето задължение и не са настъпили
други вредни последици за пострадалия. В хода на съдебното следствие защитата е
представила фискален бон, издаден от Пощенска станция гр.Мездра, от който е
видно, че подсъдимият изцяло е заплатил претендираната от прокуратурата сума в
размер на 2 560 лева. Същевременно по делото е депозирана и разписка от М.И., в
която същата е посочила, че е получила процесната парична сума и няма никакви
претенции спрямо Т.. Имайки предвид изложеното, както и отчитайки липсата на
данни, събрани в хода на настоящото производство за наличие на настъпили вредни
последици за пострадалия от неплащането на издръжка, съдът приема, че са налице
предпоставки за прилагане на чл.183 ал.3 НК. Ето защо настоящият състав
признава подсъдимият Г.Т. за ВИНОВЕН по обвинение за извършено престъпление по
чл.183 ал.1 НК, но на основание чл.183 ал.3 НК, НЕ ГО НАКАЗВА.
По
гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: