Р Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2023 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, трети
тричленен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и шести януари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ИВЕЛИН БОРИСОВ
при участието на секретаря Теодора Чавдарова
и прокурора Александър А ,
като разгледа докладваното от съдия Ганчева КНАХД № 2967/2022 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна
инфраструктура“, депозирана чрез юрисконсулт П. , против Решение
№ 1397 от 27.10.2022 г. на Районен съд – Варна /ВРС/, постановено по НАХД № 20223110203326/2022
г. по описа на 27-ми
състав, с което е отменен
електронен фиш /ЕФ/ № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с който на В.Л.Б.,
ЕГН **********, за нарушение на чл.139, ал.5 и 6 вр. чл.102, ал.2 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.179, ал.3 вр. чл.187а, ал.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
В касационната жалба
се поддържа, че решението е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на
процесуални правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, вр. чл.63в от ЗАНН. Изразява се
несъгласие с изводите на районния съд за липса на пълно фактическо описание на
нарушението като счита, че в законоустановените реквизити на електронния фиш
липсва такова изискване, а е предвидено само описание на нарушението, каквото в
случая е налице. Счита се, че правото на защита на наказаното лице не е
нарушено като обективната воля на административнонаказващия орган /АНО/
достатъчно ясно указва в какво се състои нарушението, за да може да бъде
организирана защитата срещу санкционния акт. Твърди се, че съдът не е извършил
пълен обективен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства. Сочи
се, че неправилно не е кредитирана представената по делото справка, от която се
установява, че на 24.05.2020 г. е заплатена компенсаторна такса, с която е
анулиран ЕФ № ********** за нарушение, извършено на 21.05.2020 г., а не по
процесния ЕФ. Изтъква се, че към момента на заплащане на компенсаторната такса
обжалваният ЕФ все още не е бил издаден от електронната система. Отправя се
искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на издадения ЕФ, както
и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК. В с.з. процесуалния представител на касатора
поддържа жалбата.
Ответната страна – В.Л.Б.,
редовно призована не се явява. В депозирани писмени бележки адв. Б. поддържа,
че жалбата е неоснователна. Касираното решение е правилно и законосъобразно.
ВРС е обсъдил представените доказателства в съвкупност, като е установил, че в
електронния фиш липсва ясно описание на нарушението, което е самостоятелно
основание за отмяна на НП.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна счита, че жалбата е неоснователна, моли решението
на ВРС да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд,
поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Производството пред
Районен съд – Варна е образувано по жалба на В.Л.Б. против електронен фиш №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, с който, за нарушение на чл.139,
ал.5 и 6 вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3 вр. чл.187а, ал.1
от ЗДвП, ѝ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
лева.
При постановяване на
решението въззивната инстанция е приела за установена следната фактическа
обстановка: на 24.05.2020 г., в 11:16 часа, устройство № 20911, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата /ЗП/, намиращо се на път I-9 км 150+249, е установило
нарушение № A6813F32908973F0E053011F160A6A46, с пътно превозно средство – лек
автомобил „Сеат Леон“ с рег. № ****** с обща техническа допустима максимална
маса 1740, брой оси 2, категория ППС: евро 6В, в община Долни Чифлик, по път
I-9 км 150+249, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1
от ЗП според категорията на пътното превозно средство. За горното срещу
собственика на автомобила – В.Л.Б., от Агенция „Пътна инфраструктура“ към
Министерството на регионалното развитие и благоустройството е издаден
оспореният пред районния съд ЕФ № **********.
За да отмени ЕФ, ВРС
приел, че в него липсва описание, че автомобилът е заснет да се движи или че е
управляван по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, поради което
счел, че същият не съдържа точно, ясно и конкретно описание на нарушението. Не
е посочено в какво се изразява самото нарушение, а само, че е налице такова.
Според въззивния съд липсата на фактическо описание на нарушението, като негов
индивидуализиращ елемент, винаги съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на
привлеченото към административнонаказателно лице. Изложил е мотиви, че тъй като
13 минути след извършване на нарушението е заплатена компенсаторна такса по
чл.10, ал.2 от ЗП, ЕФ не е следвало да бъде издаван.
Обжалваното
решение на ВРС е правилно като краен резултат, макар настоящата съдебна
инстанция да не споделя изцяло изложените в него мотиви.
В хода на
въззивното производство не са допуснати релевираните в касационната жалба
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с анализа на
събраните по делото доказателствата. За
установяване на фактите, относими към предмета на делото, в производството пред
ВРС са събрани достатъчно допустими, относими и необходими доказателства, като
същите, поотделно и в съвкупност, са анализирани подробно и задълбочено от
решаващия съдебен състав. Преценката за това кои доказателства да бъдат ценени
и кои не е предоставена изцяло на вътрешното убеждение на съда, поради което
сама по себе си същата не представлява нарушение на съдопроизводствените
правила.
При
постановяване на обжалвания съдебен акт правилно е приложен материалният закон.
Анализирайки нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, регламентираща по императивен
начин реквизитите, които трябва да съдържа електронният фиш, съставен в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за допуснато нарушение по чл.179,
ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, правилно
ВРС е приел, че в процесния ЕФ липсва пълно и точно описание на нарушението от
фактическа страна. Посочено е единствено, че е установено нарушение на чл.139, ал.5 и
6 вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП, без да са описани всички факти, представляващи
елементи на изпълнителното деяние и очертаващи съставомерните признаци на
нарушението, а именно: движение/управление на автомобил по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, без за него да е заплатена дължимата такса по
чл.10, ал.1 от ЗП. Никъде в ЕФ не е посочено, че автомобилът на касационния
ответник се е движил или е бил управляван в нарушение на нормите на чл.139,
ал.5 и 6 вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП. Липсата на този реквизит правилно е
възприета от районния съд като съществено процесуално нарушение, ограничаващо
правото на защита на административнонаказателноотговорния правен субект.
Всички факти, от които
се установява извършването на конкретно административно нарушение, следва да се
съдържат в акта, с който се ангажира административнонаказателната отговорност
на определено лице, тъй като в административнонаказателното производство
защитата се гради именно срещу фактите, съдържащи се в санкционния акт
(наказателно постановление/електронен фиш). За да предизвика целените с
издаването му правни последици, електронният фиш следва да съдържа законово
определен минимален обем информация, посочен в чл.189ж, ал.1, изр.2 от ЗДвП.
Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по
тълкувателен път. Посочването на всички обективни признаци за извършването на
административното нарушение е от съществено значение не само за защитата на
привлеченото към административнонаказателната отговорност лице, което има право
да научи в цялост в извършването на какво точно нарушение е обвинено, но и с
оглед на спазването на принципа за законосъобразност, който стои в основата на
административнонаказателното право.
Настоящата инстанция не споделя изложените от въззивния съд мотиви, че
поради заплащане на компенсаторна такса В.Б. е следвало да бъде освободена от
административнонаказателна отговорност на основание чл.10, ал.2 от ЗП. Видно от
представената в хода на въззивното производство справка от електронната система
за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.4 от ЗДвП за допуснатите нарушения от
В.Л.Б., същата е осъществила две нарушения – на 21.05.2020 г. в гр. Габрово, за
което е издаден ЕФ № **********, и на 24.05.2020 г. в гр. Варна, за което е
издаден процесният ЕФ № **********, като е отразено, че задължението по първия
фиш – за нарушението от 21.05.2020 г., е платено, а вторият фиш /предмет на
производството пред ВРС, по което е постановено оспореното решение/ – за
нарушението от 24.05.2020 г., се обжалва. Това писмено доказателство напълно
кореспондира с приложения по делото документ за заплащане на компенсаторна
такса в размер на 70 лева, в който изрично е отбелязано, че плащането е във
връзка с ЕФ № **********, т.е. касае нарушение, извършено на 21.05.2020 г., а
не процесното такова от 24.05.2020 година. Противно на приетото от районния
съд, посочената в документа дата на плащане 24.05.2020 г. не води до различен
от горния извод.
Независимо от посоченото в предходния абзац, с
оглед изложените по-горе съображения за допуснато съществено процесуално
нарушение при издаване на електронния фиш настоящият тричленен състав намира,
че не са налице наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение
на ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на
процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което е дължимо
оставянето му в сила.
Водим от
горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1397 от
27.10.2022 г. на Районен съд – Варна, постановено по НАХД № 20223110203326/2022
г. по описа на 27-ми състав.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: