№ 260007 / 26.8.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
26.08.2020 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 30.07.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора................................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 300 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, Б. П. П. Ф. С.А. Париж, рег.№ 5., чрез Б. П. П. Ф. С.А., клон България, ЕИК: 2., вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1. ж. М. 4. Б. П. С., сгр. 14. представлявано от Д. Д. - Заместник управител, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. А. М. е предявило иск срещу Н.Н.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и цена на иска 1 619.21 лв.
В исковата си молба твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер С. Н.Н.Г. е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта МаsterСаrd. На 08.12.2017 г. Н.Н.Г. е активирал, предоставената му от ,,Б. П. П. Ф. С.А.“, клон България кредитната карта CARD 1., с максимален кредитен лимит в размер 1500.00 лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства (РОЅ) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Н.Н.Г. е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.11.2018, когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 1 555.47 лв. Това принуждава кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените му/и покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължава виновно да не изпълнява, което поражда интерес от страна на „Б. П. П. Ф. С.А.“, клон България да потърси съдебна защита на вземането си.
Към датата на подаване на Заявлението по чл. 410, задължението на ответника по кредитната карта е в размер на 1553.47 лв., представляващо използваната главница в размер на 1 267.33, както и договорна лихва от 01.11.2018 (първа пропусната вноска) до 09.05.2019 г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 286.14 лв.
При условие, че установителният иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съда да приеме, че при условие на евентуалност, предявява осъдителен иск. Счита, че същият осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
Н.Н.Г. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 65.74 лв. за периода от 09.05.2019 (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.11.2019 (дата на завеждане на дело).
Към настоящия момент ответникът дължи на дружеството следните суми:
1. Главница - 1267.33 лв.;
2. Възнаградителна лихва - 286.14 лв.;
3. Законна лихва за забава - 65.74 лв.
ОБЩО: 1619.21 лв.
За събирането на посочените суми, ,,Б. П. П. Ф. С.А.“, клон България е предприела действия по съдебното събиране на вземанието си, като е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към Районен съд -гр. Монтана. По частно гражданско дело № 2889/2019г., е издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК са последвали указания заявителя да предяви иск относно вземането си. На основание чл. 415, ал.1 т.2 от ГПК,,,Б. П. П. Ф. С.А.“, клон България предявява настоящия иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Въз основа на чл. 238 от ГПК, молят за разглеждане на делото и постановяване на решение в тяхно отсъствие.
Молят съда да постанови решение, с което да се установи, че е налице вземане от страна на „Б. П. П. Ф. С.А“, клон България от Н.Н.Г. в размер на: 1267.33/ХИЛЯДА ДВЕСТА ШЕСТДЕСЕТ И СЕДЕМ ЛЕВА и 33 СТОТИНКИ/ лв., представляваща главница по револвиращ кредит; 286.14 лв./ ДВЕСТА ОСЕМДЕСЕТ И ШЕСТ ЛЕВА и 14 СТОТИНКИ / лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.11.2018 г.до 09.05.2019 г.; 65.74 /ШЕСТДЕСЕТ И ПЕТ ЛЕВА и 74 СТОТИНКИ / лв. представляваща обезщетение за забава,на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от 09.05.2019 г. до 11.11.2019 г., или общо дължима сума 1 619.21 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.
При условие на евентуално разглеждане на осъдителния иск, молят съда да постанови решение, с което да се осъди същия да заплати на дружеството горепосочените суми, ведно с направените разноски.
Претендират Н.Н.Г. да им заплати и съдебните разноски в заповедното производство в размер на 32.38 лв., представляващи заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00/петдесет лева/ лв. и съдебните разноски по настоящото производство в размер на 32.38 лв.-държавната такса за завеждане на иск, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто лева/ лв.
Ответникът Н.Н.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез назначения му особен представител – адвокат Д.А.М.,xxx, в срока предвиден за отговор взема становище по иска.
Заявява, че предявените искове от Б. П. П. Ф. С.А. – клон България, със седалище и адрес на управление: град С., ЖК „М.“ 4. Б. П. ,,С.“, сграда 14 , са недопустими и неоснователни.
Съображенията са следните:
На 07.07.2017г. Н.Г. сключва ,,Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта С.. Този договор е сключен чрез ,,Д. И.“ С.А. в град С.. В този потребителски паричен кредит параметрите са следните:
- Обща цена на стоките - 449.00 лева;
- Първоначална вноска - 0.00 лева;
- Размер на кредита - 535.21 лева;
- Месечна погасителна вноска - 31.77 лева;
- Брой погасителни вноски - 24 броя;
- Обща стойност на плащанията - 762.48 лева;
- Годишен процент на разходите - 41.46 %;
- Лихвен процент - 31.19 %;
- Такса ангажимент - 0.00 лева.
Посочените в договора Финансови стоки и услуги са: смартфон НUAWEI, модел Р9 Lite, с цена 449.00 лева и услугата „Сигурност на плащанията“ – чрез декларация С. 15050228, групова полица №5/2008 с премия от 86.21 лева. Като част от този договор е включен и Погасителния план - съдържащ падежна дата, размер на вноската, оставаща главница. Н.Г. на 07.07.2017г. е положил подписа си под този договор - задължил се е за 24 вноски – от 20.08.2017г. до 20.07.2019г. да внася по 31.77 лева месечно.
Към него има и Сертификат № С. – 15050228, с който „К. Ж.“ клон България предлага услугата „Защита на плащанията Плюс“ на кредитополучателите на кредит за покупка на стоки на изплащане, предоставен от Б. П.. Това не е застрахователна полица и не поражда никакви задължения за подписалият я Н.Г.. Срокът на тази ,,застраховка" е равен на срока на договора за кредит - този за закупената стока или този за кредитната карта. Този сертификат не поражда никакви правни последици само на основанието по чл. 10 ал.1 от ЗПК - предоставен е на шрифт под размер 12.
Неразделна част от описания договор са неговите условия. В т. 1 на тези условия е видно, че кредитополучателя дължи „Такса ангажимент“ - еднократно, а кредиторът от своя страна сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК- тази такса е начислена и дължима при отпускане на кредита и ще бъде изплащана разсрочено с всяка погасителна вноска за срока на кредита. За тази такса са дължими и правилата за просрочие, предвидени в договора. Важно е да се уточни - на страница първа от т.нар. договор – срещу такса ангажимент има стойност 0.00 лева. Какво следва - има или няма такава такса, явна ли е или скрита под друг вид такси и разноски по кредита – от предоставените документи не става ясно. Ако тази такса наистина е безплатна и не съществува, то не е редно да фигурира в условията по договора, неразделна част от него. Тази противоречиво поднесена информация е сериозно въвеждане в заблуждение на клиента.
Представителната власт на упълномощения търговски партньор - ,,Д. И.“ се прекратява с подписването на договора. Тук не става ясно какви права са делегирани на търговеца. След като неговите права се свеждат само до подписването на договора от името и за сметка на Б. П., това означава, че формулярите и за договора и за условията по него и за сертификата на застрахователя са предварително готови бланки, върху чието съдържание Н.Г. не е могъл да окаже влияние, не са индивидуално уговорени.
От т.2 става ясно, че месечните вноски са изплащане на главницата по кредита с надбавка - представляваща печалба на кредитора. При забава на една или повече погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочие обаче на две или повече вноски, считано от датата на втората непогасена вноска, то вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, и „то без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост“.
При желание за предсрочно изпълнение на задълженията си по този договор, то кредитополучателят трябва писмено да уведоми кредитора за това - 7 дни преди датата на погасяването. От своя страна обаче кредитора ще уведоми писмено клиента за параметрите на това предсрочно погасяване. Логичен въпросът как нещата ще се случат за тези 7 дни - лицето да уведоми писмено кредитора, че ще погаси предсрочно заема, а кредитора писмено да му изпрати всички изчислени и дължими суми.
Между точка 11 и точка 12 от т.нар. „Условия по договора“ следва „Отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта“ . Тук е регламентирано, че кредиторът може да предостави на клиента кредитна карта с лимит до 10 000.00 лева - до 18 месеца след заплащането на първата погасителна вноска по договора. Лицето ще стане страна по този втори договор - след активиране на кредитната карта. Кредитният лимит се определя едностранно от кредитора и се съобщава на получателя. Този лимит обаче може да бъде увеличен - отново едностранно от страна на кредитора, но ще бъде съобщен на лицето - което според кредитора е изразяване на съгласие. Не е ясно как кредитора предлага увеличението на кредитния лимит - писмено, по телефона, факса, е- поща, но пък кредитополучателят ако не е съгласен е задължително да уведоми писмено за това, вкл. чрез електронна поща или по телефона /което не е писмено/- в 1-месечен срок от увеличението. Но в същото време всяка трансакция с кредитната карта след предложението за увеличаване на лимита - ще се счита за приемането му. Това е объркващо условие, което едва ли би могло да бъде осъзнато от всеки кредитополучател при подписването на договора.
Този договор за револвиращ потребителски кредит е безсрочен. Но срокът на валидност на кредитната карта се определя от кредитора и е различен от срока на договора за револвиращия потребителски кредит. Отново объркваща информация - договорът за кредита е безсрочен, валидността на картата е различна от него. Всички такси се дължат от клиента и ще са посочени в приложението по чл. 21 от този договор.
Към пакета документи, предоставени от Б. П. липсва и извлечението, което кредиторът се задължава да предоставя всеки месец, но минимум веднъж годишно - с периода, извършените през него трансакции, разполагаем кредитен лимит, начислените лихви и минималната погасителна вноска. Ако тези извлечения са били издавани от кредитора, би следвало да са част от доказателствата по делото.
Кредитополучателят се задължава да изплаща минимална погасителна вноска, посочена в същото приложение по чл. 21 от договора.
В правата на кредитора обаче е да преразглежда всеки месец лихвата и таксите, а новите им размери влизат в сила след обявяването им на интернет страницата и на кредитополучателя. Не се сочи как става това уведомяване, кьм делото няма приложени нови размери на лихви и такси, нито уведомително писмо за това до Н.Г.. Ако обаче той не е съгласен - трябва да блокира картата си и да изплати цялото си задължение - по последното месечно извлечение. Така от една страна кредитора има свободната воля ежемесечно да повишава лихви и такси по кредита, а клиентьт ако не е съгласен – погасява цялата сума, което води към предсрочна изискуемост, като вид санкция ако не е съгласен. Всяка трансакция с кредитната карта означава за кредитора, че тези нови размери на лихвите и таксите са приети от лицето. Това отново е показателен пример за неравнопоставеността между кредитополучател и кредитор.
В чл. 21 на тези условия е посочено, че кредиторът може да предостави на лицето кредитната карта, както и заедно с нея ще му бъде предоставен документ- приложение, неразделна част от този договор - с всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активирането на картата. От една страна това Приложение по чл.21 е неразделна част от този договор, но от друга страна ще бъде предоставено на лицето заедно с кредитната карта – която може да бъде предоставено до 18 месеца от страна на кредитора. Което означава, че в деня на договаряне между страните Н.Г. не е видял това. Приложение по чл.21, не е могъл да вземе и отношение по неговото съдържание, то евентуално му е предоставено заедно с кредитната карта по-късно.
Към доказателствата, предоставени от ищеца в настоящото производство това Приложение е общо - не е по чл. 21, то е с дата 07.07.2017г. - датата на подписването на договора - ако датата е достоверна, защо не е предоставено в същия ден на Н.Г., не става ясно. Смята, че това приложение е негодно като доказателство по делото, защото не е връчено на лицето в деня на подписване на договора, което изключва възможността, то да е запознато със съдържанието му, още повече липсва подпис на кредитополучателя Н.Г..
В Исковата молба дата на получаване на кредитната карта не е посочена, а само че на 08.12.2017г. Н.Г. е активирал картата с предоставен лимит от 1 500.00 лева. Така четири месеца след подписването на договора, на длъжника е предоставена кредитната карта - револвиращ кредит. Посоченото от кредитора, че на 01.11.2018г. длъжникът е спрял редовното обслужване на кредитната карта - а балансът по нея е ,,- 1553.47 лева", не дава яснота какви вноски е правил длъжникът - всеки месец ли за тези 11 месеца и в какъв размер. Тук е редно ищецът да поясни редовното обслужване на кредита от страна на длъжника - какво, кога и колко е заплатил Н.Г. по тази кредитна карта. Това е лесно постижимо при положение, че кредитора спазва собственото си условие по договора - да изпраща ежемесечна справка за цялото състояние на кредита.
По делото няма предоставени доказателства за ,,многократните,, опити за контакт с длъжника, освен една единствена т. нар. „Последна покана“. Самото й наименование води на мисълта, че преди нея е имало и други покани - но ако е така, защо не са приложени кьм доказателствената част по производството.
Оспорва доказателствената стойност на тази покана - на нея има само дата - 13.05.2019г. и никакви доказателства, че реално е получена от Н.Г.. В същата се отправя покана да бъдат изплатени задълженията по картата - в срок 7 дни от получаването й. Няма представено доказателство, че тази покана изобщо е изпратена на лицето, още по-малко, че е получена от него.
Що се отнася до приложената по делото Товарителница от „М и БМ Експрес“ ЕООД, то тя също няма никаква доказателствено стойност - още повече за предаването на кредитна карта, както е посочено от ищеца. На тази товарителница е видно следното- пратката е обикновена, относно съдържанието в нея - по договор, и с обратна разписка. Какво всъщност е изпратено и получено от Н.Г. - положил подписа си на 15.11.2017г. в 12.40часа - не може да се докаже с тази обратна разписка. Още повече става дума за кредитна карта - изпратена като обикновено писмо, без да има разписка или протокол, удостоверяващ, че Н.Г. е получил именно нея.
От предоставеното последно месечно извлечение по кредитната карта, приложено от ищеца - не предоставя годни данни относно задълженията на лицето.
Относно Приложение № 2 кьм чл. 5, ал.2 от ЗПК - Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити - в него са параметрите само и единствено на кредита за покупка на смартфон, ведно с услугата „сигурност на плащанията“. Никъде в този формуляр не става и дума за револвиращ кредит и то безсрочен. Тази информация е била дадена на Н.Г. и той е приел сключването на договора- да закупи телефон на изплащане, който ще изплати на 24 равни месечни вноски в размер по 31.77 лева. Видно от този формуляр - офертата на кредитора е валидна от 07.07.2017г. до 07.07.2017г. В тази връзка е важно да се уточни, че именно на тази дата Н.Г. е подписал договора за кредит - но само с частта за покупка на смартфон и защитата на плащанията, както и Сертификата. Условията обаче по кредита са подписани от лицето на 11.07.2017г - цели 4 /четири /дни след самия договор.
Тази дата Н.Г. е написал саморъчно на предоставения по делото екземпляр. Н.Г. е поискал да си закупи мобилен телефон на изплащане, същият на стойност 374.17лева, но с ДДС - 449.00 лева. В деня на подписването на договора за покупката обаче той подписва и т.нар. Сертификат на „К. Ж.“ клон България, а Условия по договора - след четири дни. В подписания от лицето договор никъде не фигурира предоставянето на кредитна карта - с револвиращ кредит и лимит от 1 500.00лева. Всичко относно този втори кредит се съдържа в Условията по договора, подписани от лицето след 4 дни, макар те да са неразделна част от въпросния договор. Това на практика е втори кредит - фигуриращ не в Договора за покупка на стока/смартфон/, а в Условията към този договор.
Това е видно и от Исковата молба на ищеца - той се споменава едва в част „Доказателства“ под номер 1.- като копие от договор за кредит с номер....- „за да послужи като доказателство за желанието и съгласието на Н.Г. да му бъде предоставен револвиращ кредит, под формата на кредитна карта."
Постигнатата в условията по договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако финансовата институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. / Решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/
В ЗПК е предвидено, че съгласието за предоставяне на заем, следва да бъде обективирано в писмена форма, като са налице изисквания относно конкретното съдържание на договора - чл.10, чл.11 респ. 12 от закона. Съгласно чл.10, ал.2 от Закона кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит, според ал.3 всички изменения и допълнения на договора също следва да бъдат извършени в писмена форма, удостоверени с подписите на страните. Според чл.20, ал.1 и ал.2 ЗПК правата, предоставени на потребителите по този закон не могат да се изключват или ограничават, като отказът от права е недействителен. В случая данните по делото изключват извод за надлежно възникнало правоотношение между страните по договор за потребителски кредит- револвиращ кредит. Смята, че това е така, защото липсва писмен документ, материализиращ съвпадащите насрещни волеизявления на страните относно конкретен размер на кредита, както и относно договорените лихви и обезщетения за забава. Постигнатото съгласие за предоставяне на кредит след едностранно определяне размера му, на лихвата и месечна погасителна вноска от кредитора, при неяснота у потребителя относно размера на средствата които ще му бъдат предоставени в заем, размера на лихвата която ще плати, размера на месечната погасителна вноска - счита, че не е валидно съгласие въз основа на което между страните да е възникнал договор за револвиращ потребителски кредит.
Смята, че в случая не се дължи и главницата по договора. В случая не се твърди и няма данни ищецът да е отправил до длъжника двумесечно предизвестие и това да е станало преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В приложената Последна покана – предсрочна изискуемост не е предвидена, нито възможност за плащане в 2 - месечен срок, нито е обективирано изявление, за прекратява на договора след изтичане на двумесечен срок от получаването й. Представените от ищеца доказателства:
Договор за потребителски паричен кредит № С. -.; Препис - извлечение от банковата сметката на длъжника и „Последна покана“ от 13.05.2019г. не установяват редовност обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Не са налице данни, че изобщо писмо или друго уведомление е изпратено до длъжника още по - малко такова да е получено от последния.
Относно предявените в условията на евентуалност искове: Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. В този смисъл е ТР № 4/18.06.2014 г., ТД Ме 4/2013 г., т. 116, ОСГТК. По аргумент на противното, ако предявеният осъдителен иск е за същото вземане, то е недопустимо съвместното му разглеждане.
Моли съда да отхвърли предявените искове от Б. П. П. Ф. С.А. - клон България, със седалище и адрес на управление: град С., ЖК „М.“ 4 , Б. П. ,,С.“, сграда 14. срещу Н.Н.Г., с адрес: xxx, като недопустими и неоснователни.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено ч.гр.д.№ 2889 по описа на Районен съд Монтана за 2019 година.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане въз основа на Договор, с твърдения, че на 07.07.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта С.. Този договор е сключен чрез ,,Д. И.“ С.А. в град С. и се отнася до обща цена на стоките 449.00 лв. и се касае до закупуване на смартфон.
Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията. Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно - фактическият състав се завършва след като вещта бъде предадена /при заем за потребление се предава паричната сума. Предвид реалния характер на договора за заем за потребление по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, подписването му служи като доказателство за сключването му и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума. Обещанието за връщане на сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задълженото лице, не може да се цени и като особен документ за вземането по смисъла на чл. 77, ал. 2 ЗЗД. Тежестта да докаже съществуването на договора за заем е за страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца, което не бе направено при пълно и главно доказване по отношение размера на претендираната главница.
При преценка съдържанието на сключения между страните договор, настоящият съдебен състав намира, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит, по смисъла на чл. 9, ал.1 от Закона за потребителския кредит, в сила от 12.05.2010 г. По силата на този договор кредиторът под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Една от формите за предоставяне на потребителски кредит е предоставяне на заем и такъв е предмета на сключения между страните по делото договор. По силата на този договор ищецът е поел задължение да предостави на ответника определена парична сума срещу задължението на последния да я върне, като размера, начина и сроковете за връщане на сумата са уговорени с подписването на погасителен план. Съгласно Чл.9 ал.4 от Закона за потребителския кредит кредитор може да бъде всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива лица, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. В подписания от ответника договор никъде не фигурира предоставянето на кредитна карта - с револвиращ кредит и лимит от 1 500.00лева. Това на практика е втори кредит - фигуриращ не в Договора за покупка на стока/смартфон/, а в Условията към този договор.
По основателността на иска:
Според императивното съдопроизводствено правило на чл. 212 ГПК искането на ответник към решаващия съд може да има за предмет единствено произнасянето му досежно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. Действащият ГПК въвежда ранна преклузия за ответника да посочва, събира, оспорва доказателства и да противопоставя възражения, с което се цели да се съкратят сроковете за разглеждане на делата като се намали броя на откритите заседания. Едновременно с въвеждането на тези ограничения е засилено служебното начало в гражданския процес и общото задължение на съда да оказва съдействие на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна е детайлизирано в конкретни разпоредби. Съгласно чл. 131, ал. 1 ГПК, с изпращане на преписа от исковата молба и доказателствата към нея съдът дава указания на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок като посочва задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му, както и възможността да ползва правна помощ. С получаване изчерпателните указания ответникът е известен за процесуалните действия, които следва да извърши и има възможност да прецени дали може да се защитава сам по делото, да потърси адвокатска защита или да поиска правна помощ. Ето защо, чл. 133, ал. 1 ГПК, изразяващ концентрационното начало в гражданския процес, предвижда, че ако страната бездейства и не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи и представи доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК, тя губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Когато ответникът не е подал отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, в доклада по делото по чл. 146 ГПК съдът няма основание да му дава указания за необходимостта да представя доказателства. Съдът не може да дава указания на страните относно защитната им позиция. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да укаже на ответника необходимостта от събиране на доказателства, само ако в отговора по чл. 131 ГПК той е направил възражения и е посочил фактите, на които те се основават. В конкретния случай назначения особен представител на ответника направи оспорвания и възражения, които касаят валидността на облигационното правоотношение между страните.
Спорен е въпросът, основателен ли е иска, предявен с правно основание чл.124 ал.1 ГПк, във връзка с 422 ГПК?
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл.410 ГПК е предявил при направено възражение от страна на длъжника по реда на чл.414 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № 2889 по описа на Районен съд Монтана за 2019 година и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл.415 ал.1 т.2 ГПК.
Целта на предявяването на иск чрез залепване Уведомление по чл.47 ал.5 ГПК за издадената заповед за изпълнение на длъжника, съгласно разпоредбата на чр.415 ал.1 т.2 ГПК, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като залепването на уведомление по предвидения процесуален ред относно издадената заповед за изпълнение представлява пречка за влизането и в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.
Искът е неоснователен.
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят, следва да се снабди с изпълнителен лист и ще продължи процесуалните действия по образуване на изпълнително дело и това е съществения процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл.422 ГПК, т.е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение.
Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и сл. от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е допустим при условията на депозирано писмено възражение в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, както и в хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, какъвто е конкретния случай, а именно чрез залепване Уведомление по чл.47 ал.5 ГПК до длъжника относно издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Преценката на обстоятелствената част и петитума на исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и при предпоставките на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск, за да установи със сила на пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Исковата молба, която определя пределите на търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум на осъдителен иск, какъвто би бил недопустим при наличие на издадена в полза на ищеца - кредитор заповед за изпълнение.
В случая, в тежест на ищеца бе да установи по безспорен и категоричен начин, при пълно и главно доказване, че е налице валидно облигационно правоотношение между него и ищеца и че реално е предадена карта за револвиращ потребителски кредит, същата е ползвана, при условията, договорени между страните. Не се установи в хода на процеса лицата, представители на ищеца при сключването и подписването на договора каква представителна власт имат и дали са упълномощени надлежно с такива права; не се установи ответникът каква сума в крайна сметка е получил и какъв е размера на задължението по твърдението за разрешен револвиращ кредит, за да се претендира този размер, не се установи датата на преустановяване на плащането по кредита, не се установи по безспорен и категоричен начин обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Нито в заповедното производство, нито в исковото, което е продължение на заповедното, предвид хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, не се установи твърдението, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем и за това обстоятелство е уведомен надлежно длъжника. Няма никакви доказателства да е уведомен длъжникът за забава при погасяване на вноските, съгласно погасителен план и да е обявена предсрочната изискуемост на кредита. Още по-малко, да е уведомен длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост. Относно приложената Последна покана, л.31 от делото, с отразена дата на написване - 13.05.2019 година, и от приложеното известие, с отразена дата на връчване 15.11.2017 г., л. 32 от делото, не може да обоснове извода, че писмото, съдържащо уведомяване на длъжника за общия размер на дължимата сума е връчено надлежно. Няма как длъжникът да е получил това писмо на 15.11.2017 година, което е написано на 13.05.2019 г. Липса обратна разписка, както и доказателства за друг начин съдържанието на това писмо да е достигнало до длъжника.
Съдът намира, че ищецът не установи и размера на задължението, което претендира, с оглед сочените доводи, и приложените доказателства, които отразяват различни стойности, неотносими към претенцията.
В тази връзка намира, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Що се отнася до направеното искане, при условията на евентуалност, за разглеждане на осъдителен иск и присъждане на посочените суми по установителния иск, съдът намира същото за процесуално недопустимо, поради което го оставя без разглеждане.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК от Б. П. П. Ф. С.А. Париж, рег.№ 5., чрез Б. П. П. Ф. С.А., клон България, ЕИК: 2., вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1. ж. М. 4. Б. П. С., сгр. 14. представлявано от Д. Д. - Заместник управител, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ към 26.11.2019 година, дължимо от Н.Н.Г., с адрес: xxx, произтичащо от отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard, в размер на: 1267.33/ХИЛЯДА ДВЕСТА ШЕСТДЕСЕТ И СЕДЕМ ЛЕВА и 33 СТОТИНКИ/ лв., представляваща главница по револвиращ кредит; 286.14 лв./ ДВЕСТА ОСЕМДЕСЕТ И ШЕСТ ЛЕВА и 14 СТОТИНКИ / лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.11.2018 г.до 09.05.2019 г.; 65.74 /ШЕСТДЕСЕТ И ПЕТ ЛЕВА и 74 СТОТИНКИ / лв. представляваща обезщетение за забава,на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от 09.05.2019 г. до 11.11.2019 г., или общо дължима сума 1 619.21 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2019 година до окончателното им изплащане, 32.38 лв. за изплатената държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1726 от 28.11.2019 година по ч.гр.д.№ 2889/2019 година на Районен съд, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Б. П. П. Ф. С.А. Париж, рег.№ 5., чрез Б. П. П. Ф. С.А., клон България, ЕИК: 2., вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1. ж. М. 4. Б. П. С., сгр. 14. представлявано от Д. Д. - Заместник управител, за постановяване осъдителен иск срещу Н.Н.Г., с адрес: xxx, за сумите от 1267.33/ХИЛЯДА ДВЕСТА ШЕСТДЕСЕТ И СЕДЕМ ЛЕВА и 33 СТОТИНКИ/ лв., представляваща главница по револвиращ кредит; 286.14 лв./ ДВЕСТА ОСЕМДЕСЕТ И ШЕСТ ЛЕВА и 14 СТОТИНКИ / лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.11.2018 г.до 09.05.2019 г.; 65.74 /ШЕСТДЕСЕТ И ПЕТ ЛЕВА и 74 СТОТИНКИ / лв. представляваща обезщетение за забава,на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от 09.05.2019 г. до 11.11.2019 г., или общо дължима сума 1 619.21 лв., като НЕДОПУСТИМО.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: