Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 322    Година 22.07.2020    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,

На двадесет и втори юли        Година две хиляди и двадесета,

В закрито заседание в следния състав:

                                                      

                                                        Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

                                                    

като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 390 по описа за  2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.25 ал.4 от ЗТР.

          „КОЛОР ПРИНТ” ЕООД ЕИК ********* гр.Асеновград иска отмяна на Отказ № 20200612165151 от 15.06.2020г. на АВ – ТР, постановен по Заявление вх. № 20200612165151 от 12.06.2020г. за вписване на нов ЕСК и управител К.Л.А..

         Твърди, че отказът е незаконосъобразен. Досегашният ЕСК и управител Л.А.е починал и е оставил завещание, с което е завещал в полза на К.А. цялото си движими и недвижими имущество и по този начин тя се легитимира като наследник. Завещателното разпореждане е универсално /общо/, поради което включва и дружествените дялове, и придава на К.А. качеството на наследник съгласно чл.16 от ЗН. Както при наследяването по закон, наследственото имущество в случая преминава като съвкупност от права и задължения. Твърди, че дружествените дялове от капитала на дружеството са имуществени права, които са част от наследството, и по силата на общото /универсалното/ завещателно разпореждане цялото имущество преминава към наследника. Възразява, че нормата на чл.14 ал.2 от ЗН е неотносима, тъй като законните наследници са тези, които имат право на запазена част, както и право на преценка дали да зачетата волята на наследодателя си по завещанието или да търсят възстановяване на запазената си част по исков път. Нарушаването на запазена част не  води до недействителност на завещанието, а поражда право на иск за заинтересования наследник.

Подадената жалба е допустима, защото изхожда от заявителя пред търговския регистър, по чието искане е постановен отказ. Отказът е от 15.06.2020г., съобщен е по електронен път на 22.06.2020г., жалбата е подадена на същата дата, поради което срокът е спазен.

         Разгледана по същество, е основателно.

         Справката в ТР посочва, че „КОЛОР ПРИНТ“ ЕООД ЕИК ********* е с капитал 5 000лв., ЕСК и управител е лицето Л.И.А.. Обявеният учредителен акт не съдържа правила за съдбата на дружеството при смъртта на ЕСК.

Със Заявление обр. А4 от 12.06.2020г. е поискано вписване на нов ЕСК и управител в лицето на К.Л.А.. Представен е препис – извлечение от Акт за смърт № 0239 от 04.05.2020г. на община Асеновград за това, че на 02.05.2020г. в гр.Асеновгард е починало лицето Л.И.А. като **, както и Удостоверение за наследници от 07.05.2020г. на същата община, според което е оставил трима низходящи – ** И.К.и К.А. и ** Д.А..

Към заявлението е приложено нотариално заверен препис на Саморъчно завещание на Л.А.от 12.02.2020г., съставено в гр. Асеновград, с което завещава цялото си движимо и недвижими имущество на К.Л.А.. Завещанието е обявено по реда на чл.27 от ЗН от Нотариус Снежана Карталова – Митева с рег. № 722 на НКРБ на 07.05.2020г., съгласно представения към заявлението препис на саморъчното завещание и Протокол за обявяването, вписан в общ рег. № 484/07.05.2020г., след което е вписано с Акт № 28, том I/2020 при нотариуса, и в СВ гр. Асеновград с вх. Рег. № 1606/14.05.2020г., Акт 113, том 1, дело № 878/2020г.

К.А. е попълнила на 14.05.2020г. и приложила декларация с нотариална заверка на подписа й, с която е декларирала извеството й движими и недвижимо имущество, притежавано приживе от Л.А..

С решения по Протокол на ЕСК от 11.06.2020г. с нотариална заверка на подписа и съдържанието, К.А. е взела решение да поеме оставените в наследство по завещание дружествени дялове и да встъпи в правата на ЕСК, взела е решение за заличаване на починалия ЕСК и освобождаването му като управител, приела е нов учредителен акт и е взела решение да управлява дружеството.

Към завлението е приложила декларации и образец от подпис като управител, декларации по ЗТР и документ за платена ДТ.

Заявлението е подадено на 12.06.2020г. В 3 – дневен срок след това – на 15.06.2020г., с обжалвания отказ длъжностното лице е приело, че представеното завещание обхваща единствено притежаваното от наследодателя движимо и недвижимо имущество, но не и дружествените дялове от капитала на „Колор Принт“ ЕООД, които са имуществени права, различни от движимо и недвижимо имущество. Обосновало се е със съдебна практика, според която дружествените дялове могат да се наследяват, но само като имуществени права, не и като членствено правоотношение, поради което наследникът не е съдружник и за да придобие такова качество следва да бъде приет от ОСС. Наследникът не замества по закон и не встъпва в членственото правоотношение на наследодателя си, тъй като това са лични и непрехвърлими права, а наследява дружествения дял като имуществено право, което се трансформира в ликвидационен дял. Като допълнителен аргумент на отказа си е посочило, че доказателствата не удостоверяват спазване на чл.14 ал.2 от ЗН, според който завещателните разпореждания не могат да накърняват запазените части на наследниците по чл.29 от ЗН.

        

Отказът е незаконосъобразен и следва да се отмени.

Не е спорно, че ЕСК Л.А.е починал в страната, съгласно представения препис – извлечение от акт за смърт.

Приложеното към заявлението завещание от външна и формална страна отговаря на изискванията на чл.25 ал.1 от ЗН за форма, обявено е по реда на чл.27 от ЗН от нотариус, видимо не съдържа данни за прилагане на чл.42 от ЗН, поради което следва да се зачете като валидно и редовно.

От съдържанието му се констатира волеизявление на наследодателя Л.А.за общо разпореждане с имуществото, което притежава към датата на смъртта си, в полза на К.А., което разпореждане, както основателно се сочи в жалбата, придава качеството наследник на К.А. на основание чл.16 ал.1 от ЗН, според който завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. По този начин К.А. се легитимира като наследник на Л.А.по завещание върху цялото имущество, оставено след смъртта му.

Чл.129 ал.1 от ТЗ предвижда, че дружествените дялове могат да се прехвърлят или наследяват, а според чл.157 ал.1 от ТЗ дружество, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността му. Въз основа тези норми се налага извода, че наследяването е придобивен способ по отношение на дружествените дялове и наследникът в това си качество се легитимира като техен собственик по наследство. Този придобивен способ е равнопоставен по правни последици на прехвърлянето на дялове със сделка, тъй като законът не въвежда допълнителни разграничения и не поставя ограничения в правните последици. След като дружествен дял може да се наследи, а наследяване възниква по закон и по завещания – чл.16 ал.1 ЗН, изводът е, че универсалното правоприемство по закон и по завещание също е равнопоставено и е с едни и същи правни последици по отношение придобиването на права върху дружествени дялове от наследодателя и преминаването им в патримониума на наследника бил той по закон или по завещание. И в двата случая се легитимира като техен носител.

Няма спор, че дружественитят дял, който може да се прехвърли или наследи, съгласно чл.129 от ТЗ, е имуществено право и се различава от членството в ООД /ЕООД и от притежаваните от съдружника лични неимуществени права – чл.123 ТЗ, които не попадат в обхвата на правото, обект на прехвърляне по чл.129 ал.1 от ТЗ било чрез частно правоприемство чрез сделка по чл.129 ал.2 от ТЗ, било при универсално правоприемство по наследяване, като последното може да бъде по закон или по завещание. Както при частното правоприемство на дружесвен дял чрез сделка по чл.129 ал.2 от ТЗ, така и при наследяването, обект на транслиране от единия патримониум в другия е дружествен дял като имуществено право.

След придобиването на тези права, безпорно е, за да възникне въз основа на тях членствено отношение с дружеството, следва за това да има  многостранен договор, който се сключва чрез решение на общото събрание на съдружниците по приемане на новия съдружник по негово писмено искане, към което прилага или договора по чл.129 ал.2 от ТЗ, или доказателства за универсалоното правоприемство – наследяване по закон или по завещание и делба на дяловете с другите наследници, ако има такива. Когато се касае за ЕООД, след като стария ЕСК прехвърли по реда на чл.129 ал.2 от ТЗ дяловете си, новият им собственик следва да вземе решения по реда на чл.147 от ТЗ с протокол, в който да материализира волята си да стане едноличен съдружник, по който начин учредява членсвеното си отношение с дружеството. По същия ред следва да постъпи наследилият всички дружествени дялове от ЕООД, ако желае да стане съдружник.

Няма законово основание придобиването на дяловете и възникване на членствени отношения чрез универсално правоприемство по наследство да бъде при режим, различен от този на придобиване на дяловете при частно правоприемство. Нито в ТР, нито в ЗН има норма, която да въвежда специални изисквания или да въвежда ограничения, чието тълкуване да обоснове извода, че при продажба или друга сделка с дружествен дял по чл.129 ал.2 от ТЗ /т.е. при частно правоприемство/ се придобиват права в обем по – голям от този, при който дяловете се наследяват. И при двата придобивни способа правоприемникът получава в патримониума си дружествени дялове като имуществени право. От неговата воля и от тази на останалите съдружници, ако е ООД, зависи да се породят въз основа на тях и членствени отношения с дружеството.

В случая волята на универсалния правоприемник по завещание К.А. е материализирана в протокола от 11.06.2020г. и тя е, че въз основа придобитите по наследство имуществени права – всички дялове от капитала, да встъпи в членствено правоотношение с дружеството. Протоколът е редовен съгласно чл.147 от ТЗ. По същият начин би процедирал и частният правоприемник на дяловете по сделка, поради което няма правно основание от универсалния правоприемник по завещание да се иска повече или да се приема, че има по – малко права. Аргумент в тази насока е чл.157 ал.1 от ТЗ, според който наследиците могат да продъжат дейност на дружество с починал ЕСК, т.е. при тяхно желание могат да встъпят в членствени отношения с дружесвото въз основа наследените имуществени права.

Незаконносъобразен е доводът на длъжностното лице, че на първо място представеното завещание не включва дружествените дялове. Такава воля в завещанието липсва, и както се посочи, то е общо и придава качеството универсален наследник на лицето, в чиято полза е. Липсва законова норма, от която да се обоснове подобен извод на длъжностото лице – че дружествените дялове не могат да се наследяват по закон и по завещание, напротив, съществуващата позитивна норма – чл.129 ал.1 от ТЗ, е в обратния смисъл. Тя не въвежда разграничение между наследяване по закон и по завещание, поради което завещанието също е законово основание за възникване на универсално правоприемство. На второ място тълкуването за имуществени и членствени неимуществени права важи както при прехвърляне на дяловете /частно правоприемство/, така и при наследяването им /универсално правоприемство/, но няма аргумент защо при частното правоприемство може да възникне след това членствено правоотношение с дружеството въз основа на тях, а при универсалното да не може.

Незаконосъобразен е и мотивът за отказ чрез препращане към 14 ал.2 от ЗН за запазени части на наследниците. Вярно е, че съгласно приложеното удостоверение за наследници Л.А.има трима наследници по закон  като е завещал всичко само на единия. Но на първо място дали запазената част е накърнена или не е въпрос на преценка на всеки наследник като законът в чл.30 ал.1 от ЗН указва, че наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Възстановяването й става само чрез предявяване на конститутивен иск. Правото на преценка дали има накърняване и дали да се предяви иск за възстановяване принадлежни само на наследника, не и на трети лица, включително длъжностото лице. На второ място, при искане за вписване на нови обстоятелства в ТР винаги има период на изчакване от 3 дена и смисълът на това е ако със заявлението се засягат интересите на трети лица, те да възразят и да поискат спиране на вписването по реда на чл.536 от ГПК от съда, който да им даде срок да предявят искове за правата си, или да възразят, че вече по исков път са предявили правата си и искат спинане на вписването. Това е законово регламентирания път на защита на останалите наследници срещу искането на наследника по завещание да бъде вписан като ЕСК въз основа наследените дялове по завещание. Видно от партидата на дружеството, в законовия 3 – дневен срок не е постъпило искане от трето лице, нито акт на съда за спиране на вписването, поради което не е имало основание да се преценяват и защитават права на трети за регистърното производство лица.

Представените към заявлението документи са достатъчни да обосноват извода, че К.А. се легитимира като универсален правоприемник по завещание на Л.А.и в това качество е придобила по наследство притежаваните от него дружествени дялове. Обявеният учредителен акт на ЕООД не урежда съдбата на дружесвото при смърт на ЕСК, поради което и на основание чл.157 ал.1 от ТЗ наследникът може да поиска да продължи дейността му, което е сторил с подаденото заявление. Правоприемникът на дяловете, чрез изявленията си в протокола от 11.06.2020г. с нотариална заверка на подписа и съдържанието, е материализирал волята си да встъпи в членствено правоотношене с ЕООД, взето е решения за освобождаване на стария ЕСК и управител, избран е нов, поради което е осъществен фактическият състав на заявените за вписване обстоятелства. Трети лица в законовия 3 – дневен срок не са противопоставили спорни права, поради което следва да се извърши вписване по заявлението.

С оглед изложеното отказът ще се отмени и съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ Отказ № 20200612165151 от 15.06.2020г. на АВ – ТР, постановен по партидата на  „КОЛОР ПРИНТ” ЕООД ЕИК ********* гр.Асеновград по Заявление вх. № 20200612165151 от 12.06.2020г. за вписване на нов ЕСК и управител К.Л.А., като вместо това:

ЗАДЪЛЖАВА АВ – ТР да извърши вписване на нови обстоятелства по партидата на  „КОЛОР ПРИНТ” ЕООД ЕИК ********* гр.Асеновград по Заявление вх. № 20200612165151 от 12.06.2020г. за вписване на нов ЕСК и управител К.Л.А..

Решението е окончателно.

Решението да се обяви.                            

 

 

    Окръжен съдия: