№ 569
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20241100900250 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и пета година, в
състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
и секретар Петя Милева, разгледа търговско дело № 250 по описа за 2024 година и за да
се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от „ЙОХАН КРААН ГРУП“ ЕООД, дружество
регистрирано в **********срещу „СИН КАРС ИНДЪСТРИ“ АД, ЕИК *********,
конститутивни искове с правна квалификация чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за окончателни
на 5 броя сключени на 13.05.2022 г. предварителни договора, с предмет предоставяне в
полза на ищеца на изключителни права за дистрибуция на електромобили „L CITY" за
съответната територия в Европа.
С молба, вх. № 106771/07.10.2024 г. ищецът оттегля предявените искове по отношение
1
на четири от договорите и поддържа само конститутивния иск за обявяване за окончателен
на предварителния договор от 13.05.2022 г., с който на „ЙОХАН КРААН ГРУП“ ЕООД,
дружество регистрирано в **********се предоставят изключителни права за дистрибуция на
автомобил с марката „L CITY", произвеждан от „СИН КАРС ИНДЪСТРИ“ АД за
територията на Кралство Нидерландия за срок от 5 години.
Ищецът обосновава, че сключил с ответника предварителен договор, насочен не към
сключване на договор за търговско представителство, а на договор за дистрибуция, който не
бил уреден в позитивноправната ни уредба, но бил напълно допустим от правния ред.
Съответно в исковата молба се сочи, че окончателен договор следвало да се сключи в срок от
една година, след като производителят предостави демонстрационен автомобил, което
задължение не било изпълнено, но въпреки това ищецът изпълнявал задълженията си по
предварителния договор и подготвял предстоящото изпълнение на дистрибуцията на
автомобилите. Ответникът обаче изпратил на 12.05.2023 г. писмо, че счита договора за
прекратен, след като на 14.03.2023 г. уведомил ищеца за неизпълнението му, изразено в
закупуване само на 2 автомобила, отказ от поръчване на 10 броя и регистриране на
дружество с конкурентно наименование. Такива форми на неизпълнение ищецът твърди да
не е осъществил и съответно в полза на ответника не било породено право да развали
предварителния договор.
В сключения предварителен договор страните уговорили дистрибуторът да извършва
от свое име и за своя сметка продажби на произвежданите от ответника автомобили „L
CITY" като спазва ценовата структура на производителя и поема за своя сметка всички
разходи, свързани с популяризиране на марката на територията, за която са му предоставени
дистрибуторски права. Претендира да бъде обявен за окончателен предварителния договор
от 13.05.2022 г., с който на ищеца се предоставят изключителни права за дистрибуция за
територията на Кралство Нидерландия за срок от 5 години. В становище по същество,
депозирано след приключване на устните състезания по спора, ищецът претендира
предварителният договор да бъде обявен за окончателен, но с дистрибутор трето,
неучастващо в производството лице – „L CITY CARS“ B.V..
В отговор на исковата молба, „СИН КАРС ИНДЪСТРИ“ АД счита предявения иск за
недопустим, тъй като сключеният договор нямал характер на предварителен, а бил
окончателен такъв. Възражението е неоснователно, тъй като касае не процесуалната
допустимост на иска, а неговата основателност и преценката на характера на сключения
договор изисква навлизане в спора по същество. Процесуалната допустимост се извлича от
изложените от ищеца твърдения волята в процесния договор да е такава за последващо
сключване на окончателен договор.
По същество счита иска за неоснователен, тъй като ищецът бил неизправна страна по
договора и същия бил развален. За срока на действие на договора ищецът не сключил нито
един договор с клиенти, тъй като би следвало да е заплатил 50 % от цената на поръчаните
автомобили, а такива плащания не били извършени. Подробно обосновава и възникнал
между страните спор относно качеството на два доставени автомобила, който спор е вече
повдигнат в самостоятелно съдебно производство.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа иска като счита, че предварителният
договор намира приложение във всички случаи, в които страните се съгласят да направят в
бъдещ момент волеизявления за сключване на окончателен договор. Именно защото
договорът бил предварителен, ищецът не дължал да дистрибутира автомобили и да прави
2
поръчки за доставката на такива.
В отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа доводите си за
недопустимост на предявения иск. По същество излага доводи, които вече са били изложени
в отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
В документ озаглавен „Писмо за намерения/Предварително споразумение“ ответникът
„СИН КАРС ИНДЪСТРИ“ АД в качеството на производител на автомобили с марката „L
CITY" и „ЙОХАН КРААН ГРУП“ ЕООД в качеството на дистрибутор постигнали
споразумение за доставка, внос и дистрибуция на автомобили „L CITY" в рамките на
Кралство **********но тази територия била предварителна и могла да бъде разширена при
подходящите условия (т. 3 от споразумението). Продуктът, обхванат от споразумението били
всички видове автомобили, произведени от L CITY, които се задвижват с електричество,
както и L CITY (резервни) части, стоки на L CITY и други продукти L CITY (т. 4).
Дистрибуторът се задължил да спазва ценовата структура (за автомобили и части, плюс
такси за доставка), както е предоставена от производителя. За дилърите имало фиксирана
скала на отстъпки, която дистрибуторът трябвало да спазва, а допълнителните отстъпки били
за негова сметка. Споразумението влизало в сила от деня на подписването му (13.05.2022 г.)
и било за фиксиран срок от 5 години. Ако целите бъдат изпълнени, то този срок автоматично
се продължавал с още 5 години (т. 7). Производителят бил длъжен да насочва всички
запитвания и продажби, свързани с територията на дистрибутора, към последния. В т. 15а
страните уговорили, че това споразумение е предварително, с подписването му страните се
съгласявали да сключат постоянен договор в срок от 12 месеца, който договор следвало да
бъде сключен с фирма дистрибутор, препоръчана и посочена от „ЙОХАН КРААН ГРУП“
ЕООД.
С нотариална покана от 26.04.2023 г., връчена на адресата „СИН КАРС ИНДЪСТРИ“
АД на 04.05.2023 г., ищецът го поканил да се яви за подписване на окончателен договор на
алтернативно посочени дати, за всяка от които са съставени констативни протоколи, от които
се установява неявяването на представител на ответника. Представен е и проект на
окончателен договор, който е напълно идентичен на предварителното писмо за намерения, с
тази разлика, че не съдържа т. 15а.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
Относно иска с правна квалификация чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Основателността на конститутивен иск при квалификацията на чл. 19, ал. 3 ЗЗД се
обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение от сключен предварителен договор, елемент от съдържанието на което да е
задължението на страните да обективират волеизявления за сключване на окончателен
договор, който предварителен договор съдържа уговорки относно съществените условия на
проектирания окончателен договор, настъпила изискуемост на задължението и релевирано
от задълженото лице неизпълнение, което е подразбираща се предпоставка, обуславяща
правния интерес от предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявеното потестативно право,
като липсата на кумулативно изискуем се елемент от правопораждащия го фактически
3
състав, обуславя извод за неоснователност на иска.
Основният спорен в производството въпрос е има ли сключеното между страните на
13.05.2023 г. споразумение характер на предварителен договор или съдържанието му сочи да
е изразена воля, формираща съдържанието на самата проектирана сделка.
Действително, страните са наименовали сключеното споразумение предварително, но
характерът му следва да се определи от съдържанието на постигнатите уговорки и целените
от страните правни последици, като изразената тяхна воля подлежи на тълкуване.
В съдебната практика, изразена в решение № 67 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
1843/2013 г., II т. о., ТК, е прието, че на тълкуване според критериите на чл. 20 ЗЗД подлежат
неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат
съмнение и спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при
сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици.
Тълкуването се извършва съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД, за да се изясни
действителната, а не предполагаемата воля на договарящите. Прилагането на критериите на
чл. 20 ЗЗД предполага отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга
и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в
практиката и добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключване на
договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите. При тълкуването на
неясни клаузи следва да се има предвид и се изследват обстоятелствата, при които е сключен
договора, породените към този момент отношения между страните и произтичащото от това
поведение на последните, както и това след сключването му, които обстоятелства водят до
цялостно изясняване на действителната воля на страните. Към така формираната практика
решение № 46 от 07.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2489/2017 г., IV г. о., ГК уточнява, че
тълкуването цели запазване на цялото действие на договора така, както в действителност е
желано от страните, независимо от съдържащите се в него непрецизни, неточни и дори
неправилни формулировки при посочването на неговия предмет.
Принципно предварителният договор има организационен характер и поражда
взаимни задължения за бъдещо обективиране на волеизявления, насочени към пораждане на
целените с окончателния договор последици, които обаче следва да имат предметно
съдържание, различно от това на предварителния договор. Ако предварителният договор
сам по себе си поражда последиците на проектирания постоянен договор (по
терминологията на страните), то този договор не е организационен, а правопораждащ
същинските права и задължения на страните.
В случая в писмото за намерения са уговорени правата и задълженията на страните –
дистрибуторът да разполага с изключителни права да продава произвежданите от „СИН
КАРС ИНДЪСТРИ“ АД електромобили „L CITY" на територията на Кралство
**********при спазване на установената от производителя ценова листа. Липсват уговорки
как се формира възнаграждението на дистрибутора, но тъй като договорът е сключен между
търговци, то може да се приеме, че това възнаграждение е обичайното за такъв вид дейност
или при възникнал спор е възможно то да се определи от съда по справедливост, съгласно
чл. 37 ТЗ. Предложеният от ищеца с връчената на ответника нотариална покана
окончателен договор е напълно идентичен от гледна точка на предметното съдържание на
правата и задълженията на страните, което категорично сочи на извода, че предварителното
споразумение не представлява предварителен договор, който да подготвя встъпването на
страните в окончателната сделка, а съставлява самата проектирана сделка, която поражда
4
действие за 5 години от момента да подписване на споразумението – в този изричен смисъл
е т. 7.
Действително, в т. 15а от писмото за намерения, която именно клауза не се съдържа в
предложения от ищеца окончателен договор, страните уговорили възможност
споразумението да има предварително (временно) приложение – за срок от една година, като
в рамките на този срок на дистрибутора „ЙОХАН КРААН ГРУП“ ЕООД е предоставена
възможност да посочи друго юридическо лице, с което вече да бъде сключен постоянен
договор. Тази опция (едностранно субективно право), предоставена на дистрибутора да бъде
заместен в правоотношението от друг, определен от него търговец, не прави споразумението
от 13.05.2022 г. предварителен договор. Тази възможност за замяна на страната дистрибутор
по сключеното споразумение е уговорена като срочно потестативно право, възникнало за
„ЙОХАН КРААН ГРУП“ ЕООД, което ако не бъде упражнено, запазва всички права по
споразумението в правната сфера на ищеца. Правата и задълженията, които
предварителното споразумение поражда са идентични с правата и задълженията, които биха
възникнали при подписване на т. нар. постоянен договор. Замяната на страна, по
едностранната воля на дистрибутора представлява различна правна фигура, но не променя
предметното съдържание на правните последици (права и задължения), които
предварителното споразумение поражда и съответно евентуалният постоянен договор би
породил. Това означава, че постигнатото между страните съгласие не може да се
квалифицира като предварителен договор. Този извод не може да бъде променен от
твърдението, че окончателният договор следвало да се сключи с трето лице – такова искане е
направено в хода на устните състезания, съответно иск за обявяване на предварителен
договор за окончателен, но със страна, различен правен субект от ищеца, би бил
недопустим, тъй като чл. 26, ал. 2 ГПК забранява предявяването на чужди субективни права
за съдебна защита.
Твърденията на ищеца, че сключването на окончателен договор се предпоставяло от
изпълнение на допълнителни условия – хомологация на произвежданите автомобили „L
CITY" и др. подготвителни действия, са неоснователни – в сключеното предварително
споразумение е предвидено задължение на производителя да предостави демонстрационен
автомобил, а за дистрибутора е предвидено задължението да го подготви за типово
одобрение (хомологация). Това означава, че страните не са обусловили действието на
договора от изпълнението на тези задължения, а те са част от съдържанието на породените
от него правни последици.
Страните твърдят, че този договор от 13.05.2022 г. бил развален от ответника, но
отправяне на писмено, с оглед сключване на договора в писмена форма едностранно
волеизявление от последния (чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД), което да е достигнало до ищеца, не е
доказано, поради което и няма как да се приеме, че правните последици на договора са
отпаднали.
В решение № 25 от 23.01.2025 г. по гр. д. № 4455/2023 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е
разяснено, че „с уважаването на конститутивния иск по чл. 362 ГПК, вр. чл. 19, ал. 3 ЗЗД се
цели да се внесе едностранна промяна в правната сфера на ответника, който не е изпълнил
поетото с предварителния договор задължение да сключи окончателен договор, когато за
последния се изисква нотариална или нотариално заверена форма (така - решение №
101/01.08.2018 г. по т. д. № 1704/2017 г., I т. о. на ВКС). С оглед на това правният интерес от
предявяването на иска е свързан именно с настъпването на тази промяна в правната сфера
5
на ответната страна, въпреки нейната воля. Сключването на предварителен договор е
възможно и правно приложимо само в случаите, когато за окончателния договор е
предвидена форма, по-тежка от частната писмена форма (решение № 1691/27.05.1966 г. по
гр. д. № 1042/1966 г. на ВС, I г.о.). Предварителният договор цели да преодолее трудностите,
които създава тежката форма, а за договори, които имат уговорена частна писмена форма за
действителност или за такива, за които няма никакви формални изисквания, не е правно
мислимо сключването на предварителен договор. Това е така защото, когато има съвпадение
между изискваната от закона или уговорена между страните форма на окончателния договор
и „предварителен договор“, сключен относно него, всъщност въобще не става дума за
предварителен, а за валидно сключен окончателен договор. Допълнително съглашение няма
да е нужно, тъй като т. нар. „предварителен“ договор ще изпълнява всички изисквания, на
които отговаря и окончателният. В тази връзка, евентуални уговорки за срок или условие, ще
са такива, при които е сключен окончателният договор и същите ще породят действието си,
без да е необходимо наново сключване на договор. В тези случаи искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД
ще е недопустим поради липсата на правен интерес, доколкото правните последици, целени
от страните ще са настъпили със сключването на договора.“
Настоящият състав, с оглед правната теория (А. Калайджиев, „Облигационно право,
обща част“, шесто издание), приема, че принципно е допустимо сключването на
предварителен договор и по отношение на окончателни договори, за които не е предвидена
особена форма за валидност, тъй като разпоредбата на чл. 19 ЗЗД не ограничава приложното
поле на този вид договор. Разграничителен критерий следва да е съдържанието на правата и
задълженията, които се пораждат от предварителния и от проектирания окончателен
договор. Ако предварителният договор поражда именно целените от страните правни
последици – в случая поражда правоотношение на търговско представителство и
окончателният договор не привнася никакъв нов елемент в това правоотношение
(единствено допуска замяна на страната дистрибутор), то не е налице предварителен, а
същински договор между страните, съответно този договор не поражда потестативното
право за обявяването му за окончателен. Съществуването на това потестативно право,
предвидено в чл. 19, ал. 3 ЗЗД обаче е въпрос по същество на спора и не може да бъде
прието за въпрос на допустимост на предявения конститутивен иск. Ищецът твърди, че е
страна по предварителен договор, която има право да претендира обявяване на този договор
за окончателен и това обуславя правния интерес от предявения иск. При извод, след
събиране на доказателства и изследване същността на възникналото правоотношение, да не
се касае за сключен предварителен договор, съответно – за невъзникнало потестативно право
на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявеният иск е неоснователен, а не недопустим. Затова този
иск следва да бъде отхвърлен. Такъв правен извод би бил налице и при осъществен
фактически състав на развалянето на договора от 13.05.2022 г..
При този изход на спора право на разноски се поражда за ответника „СИН КАРС
ИНДЪСТРИ“ АД, който претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
12000 лева, срещу размера на което ищецът не възразява за прекомерност, поради което този
разход следва да се възложи в тежест на „ЙОХАН КРААН ГРУП“ ЕООД.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЙОХАН КРААН ГРУП“ ЕООД, дружество регистрирано в
6
Кралство **********с идентификационен № EUID:NLNHR.64915751, срещу „СИН КАРС
ИНДЪСТРИ“ АД, ЕИК *********, конститутивен иск, с правна квалификация чл. 19, ал. 3
ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителния договор от 13.05.2022 г., назован
„Писмо за намерения/предварително споразумение“, с който на ищеца се предоставят
изключителни права за дистрибуция на автомобил с марката „L CITY", произвеждан от
ответника за територията на Кралство **********за срок от 5 години.
ОСЪЖДА „ЙОХАН КРААН ГРУП“ ЕООД, дружество регистрирано в Кралство
**********с идентификационен № EUID:NLNHR.64915751, да заплати на „СИН КАРС
ИНДЪСТРИ“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 12000 (дванадесет
хиляди) лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7