№ 147
гр. Ботевград, 11.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:А.А.
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от А.А. Административно наказателно дело №
20251810200049 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН
Т. Е. Р. ,ЕГН: ********** от *,чрез адв.Б. Л. -* е обжалвал в законния
срок наказателно постановление № 24-0246-000156 от 02.04.2024г, издадено
от * И. –Началник група в ОДМВР –София –РУ –Ботевград ,упълномощен със
Заповед № 8121з -1632/02.12.2021г.,на МВР ,в качеството му на
административно-наказващ орган на основание чл. 53 от ЗАНН , на Т. Е. Р.
,ЕГН: ********** от *,за извършено нарушение на чл. 140,ал.1 от ЗДвП на
жалбоподателя, на основание чл.53 от ЗАНН,вр.чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП, му
е наложено административно наказание имуществена санкция „Глоба” в
размер на 300 (триста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 (шест) месеца.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление и се иска да бъде отменено изцяло, със
законните последици.
В съдебно заседание, жалбоподателят Т. Р. не се явява , явява се
упълномощен защитник - адвокат Б. Л. от АК -*, която поддържа жалбата и
иска отмяна на НП като незаконосъобразно, претендира разноски в размер на
400 (четиристотин) лева.
1
Въззивната страна -Началник група в ОДМВР –София –РУ –Ботевград,
не се явява ,не изпраща представител , изпратена е писмена защита ,с която се
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото
наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по
делото доказателства.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: НП
№ 24-0246-000156/02.04.2024г.,АУАН,серия GA № 945983/27.02.2024г.,
Заповед № 8121з -1632/02.12.2021г.на МВР,Постановление на БРП ,справка за
нарушител- водач ,Трудов договор № 00000083 от10.01.2024г.,справка за
собственост на МПС и събраните гласни доказателства - показанията на
свидетелитеД. И. Д.– актосъставител и свидетелите : М. И. Н., се установява
следната фактическа обстановка:
На дата :27.02.2024г.,полицейските служители при РУ –МВР –Ботевград
,свидетелите Д. И. Д. и М. И. Н. били на работа ,като същите били в СПО -
извършвали проверки на служебните автобуси,превозващи работници на
фирмите „* „ и „*“ Около 06.20 часа в гр.Ботевград,бул.“България“ срещу
ресторант“*“ св.Д. и св.Н. спрели за проверка автобус,модел и марка
*,управляван от жалбоподателя Т. Е. Р. ,ЕГН: ********** от *,като при
извършената проверка било установено,че въпросното ППС не е регистрирано
по надлежният ред (прекратена регистрация ,на основание чл.143,ал.15 от
ЗДвП не пререгистрира в двумесечен срок МПС).След извършена справка в
ОДЧ на РУ-Ботевград и видно от справка за соственост,прилойена по
делото,било установено,че ,модел и марка * е собственост на фирма „*“
ЕООД.
На Т. * бил съставен АУАН ,серия GA с № 945983/27.02.2024г. като за
извършено нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание
чл.175.ал.3,пр.1 от ЗДвП , е било наложено административно наказание
имуществена санкция „Глоба” в размер на 300(триста) лева и „Лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6(шест) месеца.
След съставянето на акта, същият е подписан от актосъставител и
2
свидетел по акта , като жалбоподателят Т. Р. ,на когото е бил връчен препис от
акта срещу разписка,го е подписал без възражения.
На основание така съставения АУАН, при идентично описание на
фактическата обстановка и посочване на същата правната квалификация, на
30.04.2024 г. * И. –Началник група в ОДМВР –София –РУ –Ботевград
,упълномощен със Заповед № 8121з -1632/02.12.2021г.,на МВР ,в качеството
му на административно-наказващ орган на основание чл. 53 от ЗАНН е издал
обжалваното Наказателно постановление № 24-0246 -000156 от 02.04.2024г, с
което на Т. Е. Р. ,ЕГН: ********** от *, за извършено нарушение на
чл.140,ал.1 от ЗДвП на основание 175,ал.3,пр.1 от ЗДвП, е било наложено
административно наказание имуществена санкция „Глоба” в размер на 300
(триста) лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6(шест)
месеца.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от
легит*рано лице и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност.
От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на
жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от
НПК и т.7), а е длъжен служебно да издири обективната истина и прилож*я
по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН
е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Вмененото във вина на жалбоподателят нарушение е
индивидуализирано в степен,позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава, като всички доводи в тази насока са свързани с
3
въпроси по същество на делото.
Производството по установяване на административни нарушения и
налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване
на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно
процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове.
Съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАНН административно-наказателно производство се
образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение, а съгласно чл. 52 ал. 1 от същия закон
наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката. Последното
означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно
наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на
съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт
фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на
соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно
извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и
място на извършване. От този момента за лицето възниква възможност да се
защитава срещу вмененото му нарушение.
Нарушението по чл.140,ал.1 от ЗДвП е формално на просто извършване
– „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места“Не се
изискват настъпването на вредни последици. Същото е и продължено
(предизвиква трайни последици).Така очертаната деятелност правилно е
квалифицирана като административно нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП,
където е ситуирано правно задължение за водачите да управляват по
пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни средства
и ремаркета, които са регистрирани по съответният ред.
Съгласно чл. 22 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства според срока на валидност
регистрацията, е: постоянна - без срок на валидност; временна – с определен
срок на валидност над 3 месеца; транзитна - със срок на валидност до 30 дни.
В настоящия случай, от представените по делото доказателства се
4
доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал чуждо ППС-
автобус,с който служебно е транспортирал работници,автобусът не е бил
негова добственост ,а * е бил нает на работа да превозва тези работници по
определена автобусна линия.Наистина въпросното ППС ,модел и марка „* „ с
рег. №*, не е било регистрирано по надлежния ред, но по абсоютно никакъв
начин не се доказа субективен елемент у Т. Е. * към деяние по чл.140.ал.1 от
ЗДвП.
В съдебно заседание обаче.адв. Л. представя доказателства,че
жалбоподателят Т. Е. * е нает работник (видно от Трудов договор № 00000083
от 10.01.2024г.)към фирма „СПАРК 2012“ ЕООД ,на длъжност „шофьор на
автобус“,отдел *-БОТЕВГРАД.Тази информация се потвърждава в цялост от
разпитите на актосъставител и свидетел по АУАН в с.з.от 14.04.2025г.,които
заявяват,че са съставили АУАН на *,който е шофьор на фирмен автобус.
Независимо от констатацията за пълна обективна съставомерност,
настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е налице
корелативно необходимата субективна страна на вмененото нарушение, в
каквато насока възраженията в жалбата са напълно резонни.
От правна страна:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът намира, че са допуснати множество съществени процесуални
нарушения от абсолютен характер в съставения АУАН и издаденото НП по
смисъла на чл.42, ал.1, т. 3- т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при описание на
административното нарушение от фактическа и правна страна. Тези
нарушения ограничават правото на защита на обвиненото лице.
В тази насока е константната съдебна практика на касационните
съдилища по ЗАНН. Пред правото на защита на обвиненото лице са били
поставени и значителни правни усилия (в някои случаи и за първи път) да
разбере за описаното деяние при какви факти от фактическа и правна страна
следва да отговаря, което сочи на извод, че деянието, отразено в съставения
АУАН и издаденото НП не съдържа достатъчен обем от ясни, точни и
недвусмислени факти, в чиито предели ще се упражнява правото на защита
5
на административно-наказателното преследваното лице, но и пределите на
доказване в административно-наказателното производство. Волята на
административно-наказващия орган и актосъставителя не подлежи на
тълкуване. Чрез тълкуване не могат да се санират липсващите реквизити в
АУАН и НП, а посочените в тях такива подлежат на проверка дали се
установяват от доказателствата по делото. Процесуалните нарушения в АУАН
относно очертаването на обективната страна на възведеното административно
нарушение се отстраняват с нов АУАН по разпореждане на наказващия орган.
ЗАНН не допуска отстраняването им да се извършва за първи път със самото
НП, доколкото административно-наказващия орган не може да съвместява
едновременно и санкционни правомощия, и обвинителни
правомощия(последните са в изключителна компетентност само на
актосъставителя). Противното води и ще доведе до съществено процесуално
нарушение от абсолютен характер на правото на защита на административно-
наказателно
обвиненото лице да разбере за какви факти от фактическа и правна страна
следва да отговаря, кой му ги предявява, към коя дата се твърди да е извършил
вмененото му в юридическа отговорност административно нарушение, а това
е от важно значение за преценката от кой момент започват да текат сроковете
по чл.34 от ЗАНН.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателят,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени
изцяло.
По разноските :
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН , в производствата пред
районен , административен и касационен съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Видно от приложения по делото договор за правна помощ е че адв. Б. Л.
от АК-*, е осъществила правна помощ в настоящото производство на
жалбоподателя и определеното възнаграждение е в размер на 400 лв.
(четиристотин) лева.С оглед изхода на делото, на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН
(Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съдът намира, че ОДМВР -София следва да бъде
осъдена да заплати на Т. Е. Р. ,ЕГН: ********** от *,чрез адв.Б. Л. -*, сумата
6
от 400 лв.(четиристотин) лева за направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 24-0246-000156 от
02.04.2024г, издадено от * И. –Началник група в ОДМВР –София –РУ –
Ботевград ,упълномощен със Заповед № 8121з -1632/02.12.2021г.,на МВР
против Т. Е. Р. ,ЕГН: ********** от *, като незаконосъбразно и неправилно.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗАНН, ОДМВР -София
, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Е. Р. ,ЕГН: ********** от *,чрез адв.Б. Л. -*, сумата от
400 лв.(четиристотин) лева, сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща
направените разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 49 по опис за
2025г
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7