№ 3391
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110126896 по описа за 2021 година
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 717з ТЗ и по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 717з ТЗ.
Ищецът [фирма] твърди, че на 04.01.2017 г. бил сключен договор за доставка на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги между [фирма]– в несъстоятелност и ответника [фирма], въз основа на който
[фирма] – в несъстоятелност продавало на ответното дружество активна нетна
електрическа енергия на цена в размер на 75 лева за МВ/час и му предоставяло
услугите „Отговорност за балансиране“, поемайки за своя сметка отговорността за
небалансите в потреблението му, както и „Прогнозиране на потреблението“,
изготвяйки прогнозни графици за доставка на електрическа енергия до обектите на
ответника. Съгласно договора [фирма] станало член на балансиращата група, на която
[фирма] – в несъстоятелност било координатор. В исковата молба е изложено, че
ответникът следвало да заплаща възнаграждение за предоставените от [фирма] – в
несъстоятелност услуги, изчислено на база количествата, отчетени от средствата за
измерване в точките на присъединяване. Сочи се, че цената по договора не включва
допълнително начисляваните акциз, данък добавена стойност, такса „Задължение към
обществото“, мрежови услуги за достъп и пренос или други такси и допълнителни
задължения, които били дължими от ответника съгласно действащото законодателство
или актове на държавни органи. Според сключения договор тези суми се начислявали
отделно в издаваните от [фирма] – в несъстоятелност фактури. [фирма] следвало да
заплаща дължимите суми в срок до 14-то число на месеца, следващ месеца на доставка.
Ищецът твърди, че за м.11 и м.12.2017 г. [фирма] – в несъстоятелност изпълнило
задълженията си по договора, а [фирма] следвало да заплати общо 3504,88 лева,
включващи стойност на доставената електрическа енергия, такса задължения към
обществото, акциз и данък добавена стойност. Излага, че от тази сума бил приспаднат
заплатен от ответника аванс/депозит в размер на 2480,87 лева, след което останало
непогасено задължение в размер на 1024,01 лева. Въз основа на чл. 11, ал. 5 от
договора за [фирма] възникнало задължение за заплащане на неустойка за забава върху
1
тази сума в размер на законната лихва за периода от 14.01.2018 г. до 15.02.2021 г. в
размер на 307,23 лева. Посочените вземания на [фирма]– в несъстоятелност към
[фирма] били придобити от ищеца въз основа на постановление за възлагане № [№]/
06.01.2021 г. по т.д. № 3343/ 2017 г., по описа на Софийски градски съд, VI-19 състав,
след търг с тайно наддаване. В исковата молба се твърди, че за описаните вземания
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8917/ 2021 г., по
описа на Софийски районен съд, 51 състав, в полза на [фирма] срещу [фирма], но
последното възразило срещу нея. Поради това ищецът предявил исковете, предмет на
настоящото производство, с които иска да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи 1024,01 лева – незаплатена стойност
на доставена електрическа енергия в периода от м.11.2017 г. до м.12.2017 г. в обект,
находящ се в [адрес], акциз, такса „Задължения към обществото”, мрежови услуги и
ДДС, както и 307,23 лева – неустойка за забава за периода от 14.01.2018 г. до
15.02.2021 г.
Ответникът [фирма] оспорва предявените искове. Признава, че между него и
[фирма] – в несъстоятелност бил сключен описаният в исковата молба договор от
04.01.2017 г. за доставка на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги. Сочи, че на 27.11.2017 г. [фирма] – в
несъстоятелност му изпратило уведомление за нова цена на енергията, считано от
01.12.2017 г. Тъй като ответникът не се съгласил с нея, на 30.11.2017 г. уведомило
[фирма] – в несъстоятелност, че отправя едномесечно предизвестие за прекратяване на
договора. Поради това последното активирало чл. 18, ал. 4 от общите условия към
договора и издало фактура № *********/ 30.11.2017 г. за депозит, обезпечаващ
консумацията на доставената електрическа енергия за м. ноември и месец декември
2017 г. в размер на 2480,87 лева, който бил платен от [фирма] на 01.12.2017 г. На
01.12.2017 г. КЕВР отнела лиценза на [фирма] – в несъстоятелност, поради което
последното не изпълнило ангажимента си да достави електрическа енергия за срока на
предизвестието. С оглед на това ответникът твърди, че е погасил претенираното
задължение. Освен това навежда възражение, че процесните вземания са погасени по
давност.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 717з ТЗ, в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че между [фирма] – в несъстоятелност и [фирма] е сключен
комбиниран договор за доставка на електрическа енергия, балансиране на краен клиент
и предоставяне на комбинирани услуги от 04.01.2017 г.; че в рамките на периода от
м.11.2017 г. до м.12.2017 г. [фирма] – в несъстоятелност е изпълнило задълженията си
по договора, доставяйки електрическа енергия в обекта на ответника, находящ се в
[адрес]; че [фирма] е било задължено да заплаща на [фирма]– в несъстоятелност
допълнително акциз, данък добавена стойност, такса „Задължение към обществото“, и
стойност на мрежови услуги за достъп и пренос; стойността на доставената енергия,
както и стойността на дължимите акциз, данък добавена стойност, такса „Задължение
към обществото“ и стойност на мрежови услуги за достъп и пренос; както и че
вземанията за стойността на доставената енергия, акциз, данък добавена стойност,
такса „Задължение към обществото“ и стойност на мрежови услуги за достъп и пренос
са придобити от [фирма] въз основа на соченото в исковата молба постановлението за
възлагане.
С доклада на делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно
между страните обстоятелството, че между [фирма] – в несъстоятелност и [фирма] е
2
сключен договор за доставка на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги от 04.01.2017 г., поради което съдът го приема за
установено. Освен това като писмено доказателство е прието копие от договора, от
което е видно, че същият е сключен за срок от 12 месеца, считано от 04.01.2017 г. По
делото не са ангажирани обаче доказателства от страна на [фирма], от които да се
установява, съгласно възложената му доказателствена тежест, че [фирма] – в
несъстоятелност е изпълнило задълженията си по договора, доставяйки електрическа
енергия в обекта на ответника, находящ се в [адрес]. Приети са като писмени
доказателства по инициатива на ищеца копие от фактура № **********/ 30.11.2017 г.,
копие от фактура № **********/ 31.12.2017 г. и копие от справка, издадена от [фирма]
за точките на доставка на електрическа енергия за обектите на [фирма], както и за
размера на доставеното от [фирма] – в несъстоятелност до обектите на [фирма]
количество електрическа енергия за периода м.11-м.12.2017 г. Фактурите № №
**********/ 30.11.2017 г. **********/ 31.12.2017 г. са издадени от [фирма], а като
техен получател е посочено [фирма] и същите не са подписани нито за доставчик, нито
за получател. Във фактура № **********/ 30.11.2017 г. като основание за издаването й
е посочен договор от 04.01.2017 г., както и период на доставка на електрическа енергия
от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. С нея е начислена сумата 3289,37 лева с ДДС, като е
посочено, че калкулираното количество електрическа енергия е 23,72900 мВтч.
Фактура № **********/ 31.12.2017 г. е издадена за сумата 215,51 лева с ДДС при
калкулирано количество електрическа енергия – 1,38800 мВтч. В нея е посочено, че
основанието за издаването й е договор от 04.01.2017 г., както и че се издава за период
01.12.2017 г., като е добавено изравнителна сметка. Доколкото фактурите не са
подписани за ответното дружество, нито се установява да са осчетоводени от него, не
установяват факта на доставка на електрическа енергия от [фирма] – в несъстоятелност
на претендираната стойност. Освен това във фактурата № **********/ 31.12.2017 г. е
посочено като допълнително основание за издаването й – изравнителна сметка, поради
което не може да бъде прието, че същата обективира именно задължения за доставена
електрическа енергия за м.12.2017 г., както се твърди от ищеца. В справката, издадена
от [фирма], се съдържа информация за два обекта, както следва: [№] и [№]; че за
периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. в първия обект са доставени 23059 kwh
електрическа енергия, за което е издадена фактура на 30.11.2017 г., а на 01.12.2017 г. са
доставени 919 kwh електрическа енергия, за което е издадена фактура от 06.12.2017 г.;
както и че за периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. във втория обект са доставени
670 kwh електрическа енергия, а на 01.12.2017 г. – 469 kwh, за което са издадени
фактури от 30.11.2017 г. и от 06.12.2017 г. Справката представлява частен
свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила за
отразените в нея обстоятелства. Тоест същата не установява посочените в нея факти.
Освен това от съдържанието й не става ясно на какъв административен адрес е
доставяна електрическа енергия и дали някой от посочените номера ([№] и [№]) касае
процесния адрес, на който се твърди от страна на ищеца, че е доставяна електрическа
енергия: [адрес]. Следва да бъде посочено, че описаните в справката количества
електрическа енергия не съвпадат с тези по фактурте № № **********/ 30.11.2017 г.
**********/ 31.12.2017 г., отразяващи според ищеца количествата доставена енергия
за периода м.11-м.12.2017 г. Според справката задълженията за доставена електрическа
енергия за м.12.2017 г. са обективирани във фактури от 06.12.2017 г., а представената
от [фирма] фактура, която по негови твърдения обеквитира задължението за м.12.2017
г., е издадена на 31.12.2017 г. Както беше посочено по-горе установяването на факта на
доставка на електрическа енергия от страна на [фирма] – в несъстоятелност в полза на
[фирма] следва да бъде доказано от ищцовото дружество при условията на пълно
доказване, тоест такова, което да създаде убеденост в съда, че съответното
3
обстоятелство се е осъществило. В случая, предвид изложеното, настоящият състав
намира, че не е проведено такова доказване. Освен това от страна на [фирма] не са
ангажирани доказателства относно дължимата стойност на претендираните акциз,
задължения към обществото и мрежови услуги, които са включени в рамките на
общопретендираната сума от 1024,01 лева. Поради това се налага извод, че
предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1
ТЗ, вр. с чл. 717з ТЗ е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
За пълнота следва да се посочи, че липсват и доказателства, от които да бъде
направен извод, че претендираното вземане от 1024,01 лева е придобито от ищеца.
Като писмено доказателство по делото е прието копие от постановление за възлагане
№ [№]/ 06.01.2021 г. по т.д. № 3343/ 2017 г., по описа на Софийски градски съд, VI-19
състав, според което в полза на [фирма] са възложени вземания на [фирма] – в
несъстоятелност към клиенти за доставена електрическа енергия и допълнителни
услуги в общ размер 1 635 182,24 лева съгласно опис, изготвен от синдика на [фирма] –
в несъстоятелност и пазарна оценка. Представено е и копие от стр. 12, 67 и 84 от
документ, изготвен в табличен вид, наименован Пазарна оценка на вземания на
[фирма], произтичащи от фактури за доставена електрическа енергия и допълнителни
услуги на клиенти, но същият не е подписан и не съдържа, каквато и да индиция, че
обективира вземанията, посочени в постановлението за възлагане. Освен това срещу
наименованието на ответното дружество е посочена единствено сумата 1024,01 лева,
но не е ясно дали касае вземане за електрическа енергия за м.11-м.12.2017 г. за обект,
находящ се в [адрес], както се твърди от ищеца, или друго вземане.
Поради неоснователността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 717з ТЗ, неоснователен се явява и искът по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 717з ТЗ за сумата 307,23 лева - неустойка за
забава за периода от 14.01.2018 г. до 15.02.2021 г. Освен това по делото не са
ангажирани доказателства, от които да се установява, че [фирма] е придобило
евентуално възникнало в полза на [фирма] – в несъстоятелност вземане за неустойка.
Според постановлението за възлагане № [№]/ 06.01.2021 г. по т.д. № 3343/ 2017 г., по
описа на Софийски градски съд, VI-19 състав, в полза на ищеца са възложени вземания
към клиенти за доставена електрическа енергия и допълнителни услуги, но не и
вземания, произтичащи от забава на клиентите. Поради това искът чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 717з ТЗ също следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК [фирма] следва да
бъде осъдено да заплати на [фирма] сторените от него съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза в
общ размер 680 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: [адрес], срещу [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: [адрес], искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
327, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 717з ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
717з ТЗ за сумите 1024,01 лева – незаплатена стойност на доставена електрическа
енергия в периода от м.11.2017 г. до м.12.2017 г. в обект, находящ се в [адрес], акциз,
такса „Задължения към обществото”, мрежови услуги и ДДС, по договор от 04.01.2017
г., сключен с [фирма], вземането за която е придобито от [фирма] въз основа на
4
постановление за възлагане № [№]/ 06.01.2021 г. по т.д. № 3343/ 2017 г., по описа на
Софийски градски съд, VI-19 състав, както и 307,23 лева – неустойка за забава за
периода от 14.01.2018 г. до 15.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по 410 ГПК по ч.гр.д. № 8917/ 2021 г., по описа на
Софийски районен съд, 51 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
[адрес], да заплати на [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
[адрес], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 680 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5