М О Т И В И
към Присъда № 51
от 28.11.2019 г., постановена по НОХД № 542 по описа за 2019 г. на Окръжен съд – Хасково
Окръжна Прокуратура – Хасково е
предявила обвинение срещу Е.Ф.Х., роден на *** ***, живущ ***, български ******,
******, *******, ******, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 02.11.2018г.,
в с. Малък извор, общ. Стамболово, обл. Хасково, при управление на МПС – л.а.
марка и модел „Фолксваген Пасат“, с рег. № *****нарушил правилата за движение
по пътищата /чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/ и по непредпазливост
причинил смъртта на Ф. *** и И.М.Д.,***, като деянието е извършено в пияно
състояние и от него е настъпила смъртта на повече от едно лице – престъпление
по чл. 343, ал. 3, пр. I-во и пр. II-ро, б. „б“, пр. I-во, вр. ал. 1, вр. чл.
342, ал. 1 от НК
В проведеното разпоредително
заседание от страна на подсъдимия Е.Х. и неговия защитник – адв. М. е направено
искане съдебното производство да протече по реда на глава XXVII от НПК. Съдът,
на основание чл. 372, ал. 1 от НПК, разясни на подсъдимия, че събраните
доказателства по ДП и направеното от него самопризнание ще се ползват при
постановяване на присъдата. След като съдът прецени, че самопризнанието
направено от подсъдимия Х. се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, както и че даденото от него съгласие да не се събират
доказателства за изложените и признати факти в обстоятелствената част на
обвинителния акт е информирано такова, след запознаване с правата и последиците
от изразеното съгласие, ,съдебното
производство протече по реда на диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 от НПК
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково поддържа обвинението, във вида, в който е повдигнато като
излага накратко приетата в обвинителния акт фактическа обстановка. Обвинението
било повдигнато за две отделни нарушения по ЗДвП, годни да бъдат самостоятелна
причина за настъпване на произшествието - допусната от подсъдимия загуба на
контрол над управляваното от него превозно средство, а другото – несъобразяване
на скоростта за движение в населените места. Налице било и пияно състояние,
което двукратно надвишавало нормата от 0,5 промила. Представителят на
обвинението взема становище и по отношение на индивидуализацията на наказанието
на подсъдимия, като предлага съдът да вземе предвид, че макар и реабилитиран,
подсъдимият вече бил осъждан за престъпление – управление на МПС след употреба на алкохол, а също така бил и
многократно наказван за различни нарушения по ЗДвП, от които преобладавали тези
за управление след употреба на алкохол над 0,5 промила. Макар и включено в
квалификация на процесното деяние, прокурорът отбелязва, че концентрацията 1,08
промила двукратно надвишавала максимално допустимата стойност. От друга страна
като смекчаващи отговорността обстоятелства следвало да се приемат неговото
искрено разкаяние и съжаление за стореното, както и причинената смърт на
собственото си дете. Пледира за определяне на наказание на подсъдимия „лишаване
от свобода“ в размер на 6 години, което да бъде редуцирано с 1/3, при
първоначален „общ“ режим на изтърпяване и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 години.
Защитникът на подсъдимия Х. –
адв. М., намира, че фактическата обстановка била безспорна, съответно деянието
изпълвало състава на предявеното обвинение на неговия доверите. Основен фокус в
пледоарията му заема индивидуализацията на наказанието, което да бъде наложено
на подсъдимия. Заема становище, че целите на наказанието към момента на
постановяване на присъдата вече били изпълнени, тъй като деецът искрено се бил
разкаял за извършеното. Наказание над предвидения в закона минимум щяло да се
окаже несъразмерно тежко, поради което моли съда на подсъдимия да бъде наложено
наказание в минимален размер, което да се редуцира по реда на чл. 58а от НК. Доколкото
са налице и основанията за приложението на разпоредбата на чл. 66 от НК, иска
от съда изпълнението на определеното наказание „лишаване от свобода” да бъде
отложено с изпитателен срок.
Подсъдимият се присъединява към
изложеното от неговия защитник. В своя защита изразява искреното си съжаление и
разкаяние за случилото се, като предоставя на съда да определи наказанието,
което счита за справедливо такова. В последната си дума отново изказва
съжаление за стореното.
Съдът, като прецени
самопризнанията на подсъдимия в съвкупност със събраните доказателства, при
условията на диференцираната процедура по глава ХХVІІ НПК – чл. 371, т. 2 вр. чл. 373, ал. 2 НПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Е.Ф.Х. бил роден и
живеел в гр.***** и от ** години съжителствал на семейни начала със
свидетелката Е.Х.. Двамата имали дъщеря – св. Н.Е.Ф. и син – пострадалия Ф.Е.Ф.,
роден през **** година. Е.Х. бил ******.
Подсъдимият Х. е правоспособен
водач и притежавал валидно свидетелство за правоуправление от 26.03.1997 год. В
продължение на ** години подсъдимият живеел на съпружески начала със св. Е.Х.,
от което съжителство имали родени две деца – Н. /дъщеря/ и Ф. /син, роден през *****
година/. През месец октомври 2018 год. подс. Х. и св. Х. се разделили и тя се преместила да живее в
къщата на родителите си, находяща се в с.******, общ. ******, в което село
живеела и дъщеря им Н.Ф.. Синът им - Ф.Е.Ф.
останал да живее при баща си в гр. ******, по негово желание. В края на м. октомври
пострадалият Ф. отишъл за няколко дни на гости при майка си в с. *******.
На инкриминирната дата –
02.11.2018 год. подс. Х. бил в гр. ****** и се прибрал в дома си привечер, след
което излезнал на заведение, където употребил алкохол. След 20 часа внезапно
решил да отиде до с. ***** и да вземе сина си. Тъй като лекият му автомобил бил
в неизправност от доста време, често ползвал автомобила на братовчед си – св. М.Д.,
а именно л.а. марка „Фолксваген”, модел „ Пасат“, с рег. № ******. Подсъдимият
и братовчед му били много близки и живеели в съседни къщи. Били се разбрали Х.
да ползва автомобила по всяко време, без да иска разрешение, като контактният
ключ бил оставен винаги върху пералнята до входната врата, а документите били в
самото превозно средство.
Така подсъдимият взел ключовете
за л.а. Фолксваген Пасат“, с рег.№ ****** и потеглил за с. Странджево в
компанията на друг свой братовчед – пострадалия
И.М.Д., който седнал на предната дясна седалка. Спрели на бензиностанция
в гр. Харманли, където заредили с гориво и си купили бира за из път. Когато
отишли пред дома на Е.Х., подсъдимият и И.Д. изобщо не слезли от колата.
Изчакали Ф., който седнал на задната седалка. Минали през къщата, където
живеела дъщерята на подсъдимия - Н., където постояли около половин час, след
което тримата поели по обратния път за гр.Харманли. Преди това, от селския
магазин на с. Странджево, Д. купил двулитрова бутилка бира, която двамата с подсъдимия
консумирали по пътя. Х. и Д. били с поставени предпазни колани. Минали през с. Голям
извор и навлезли в с. Малък извор, общ. Стамболово. Автомобилът се управлявал
от подс. Е.Х. в посока юг-север, със скорост от 76,46 км/час, когато навлязъл в
ляв завой на км. 22 на път III – 505 в селото. Пътят бил двупосочен, покрит със
сух едрозърнест асфалт, с широчина 6,1 метра, с лек възходящ и страничен наклон по
посоката на движение на превозното средство. В източната си част бил ограден с
бордюр, преминаващ в затревена площ. На около 50 метра след завоя в
посока север, от изток /отдясно на посоката на движение/, в него се
„вливала" улица /наричана по-долу източна/, която оформяла Т-образно
кръстовище. Тя също била двупосочна, широка 6 метра и покрита със същия
асфалт. Била оградена с бордюри от двете страни. В северната страна на
кръстовището, на 0,6 метра
източно от източния ръб на бордюра на главната улица /приет като базова линия
/БЛ/ на скицата изготвена към заключението на вещото лице/, в затревената площ,
бил разположен електрически железобетонен стълб с надпис ,,ТП-1 ИЗВ-1 СТN-9“,
приет за ориентир /ОР/ на скицата /л. 204, том 1 от ДП/. На 31 метра южно от ОР и на 3 метра източно от БЛ имало
друг електрически стълб с надпис „ТП-1 ИЗВ-1 СТN-8“.
По пътя подс. Х. водел разговор със спътниците си,
като движейки се с 76,46 км./ч.
в с. Малък извор, се обърнал към сина си, който седял на задната седалка, за да
му каже, че му е купил подаръци от гр. Бургас. В този момент е бил навлезнал в
ляв завой, при което загубил управление над управлявания от него автомобил,
който се отклонил надясно по посоката си на движение. Колата „задрала“ с
дясната си част източния бордюр на главната улица и навлязла върху него и
затревената площ, след което отново се върнала на пътя. Навлизайки в
Т-образното кръстовище, водачът Х. навил волана надясно, при което автомобилът
поднесъл – завъртял се около вертикалната си ос и се наклонил със страничната
си лява част към пътното платно на източната улица. Ударил се с тавана в
електическия стълб „ТП-1 ИЗВ-1 СТN-8“ в западната, южната и източната му част,
докато се въртял по хоризонталната си ос в посока, обратна на часовниковата
стрелка, като накрая се завъртял и около вертикалната си ос от дясно-наляво
/изток-запад/ и паднал по таван в източната част на стълба с предницата на
север.
Подсъдимият успял да разкопчае
колана си и да излезе от колата през прозореца на шофьорската врата, като
маратонките му останали върху лявата седалка. Започнал да се суети около колата
и да вика по имена сина си и братовчед си, за да провери дали са живи, след
което се обадил по мобилния си телефон
на св. Е.Х., за да й каже за случилото се.
Силният удар бил чут от
семейството – св. Е. и Г.Т., които живеели наблизо и все още не си били
легнали. Е. Т. излязъл на улицата, за да види какво се случва. Различил
фаровете на колата и видял, че от стълба стърчат кабели, поради което и не
посмял да се приближи до местопроизшествието, а казал на съпругата си да се
обади на спешен тел. 112 и да съобщи за настъпилото ПТП.
Първи на местопроизшествието
пристигнали служителите на противопожарната охрана – свидетелите М.Б.и Ц.С., а
след тях и полицейските служители св. В.Г.и В.В.. Тъй като автомобилът бил
силно деформиран, пожарникарите извикали и втори екип от четирима човека /св. Ц.М.,
Д.А., К.Г.и Н. И./, които докарали разтеглителна техника.
На място пристигнала св. Е.Х. с
двамата си братя – св. Ю. Х.и св. К.Х.. Св. Ю. Х.и К.Х., се включили да помагат
за изваждане тялото на Ф. извън автомобила и се опитали да му направят сърдечен
масаж. Св. Б. отрязал колана на пътника на предната дясна седалка и с помощта
на колегите си извадили и тялото на И.Д.. Пристигналият медицински екип от
Спешна помощ – св. д-р Р.А.и св. м.с. К.С.констатирали смъртта на двамата
пострадали, качили подсъдимия, който също имал увреждания и извикали втора
линейка със св. м.ф. Т.С.и шофьор, които да извозят починалите.
Относно причините за смъртта на Ф.Ф.
и И.Д. са назначени съдебномедицински експертизи. Видно от заключението на
вещото лице по назначената в хода на ДП съдебно-медицинска експертиза на труп,
след оглед и аутопсия върху трупа на Ф.Е.Ф., експертът е установил съчетана:
черепно-мозъчна – охлузвания и кръвонасядания по главата и лицето;
кръвонасядане и хематоми на меките обвивки на черепа; травматичен кръвоизлив
под меките обвивки на мозъка и в стомахчетата на мозъка; гръдна травма – счупване
на ребра вляво; счупване на гръдната кост; контузия на средностението; контузия
и разкъсване на белите дробове; кръвоизлив в гръдната кухина; коремна травма –
разкъсване на слезката и черния дроб; контузия на капсулите на бъбреците;
кръвоизлив в коремната кухина; счупване на дясната раменна кост и охлузване на
дясна подбедрица. Причината за смъртта му била посочената от вещото лице
съчетана травма, която била несъвместима с живота и причинила смъртта за минути.
Съдебният медик посочва още, че установените от него увреждания били причинени
по механизъм на действия от твърд тъп предмет и можели да се получат при
автомобилна травма в купето на лек автомобил, по начина и обстоятелствата, а
именно пътувайки на задната седалка на автомобила.
От назначената съдебно-медицинска
експертиза на труп, след оглед и аутопсия върху трупа на И.М.Д., в заключението
си експертът посочва, че установил съчетана автомобилна травма –
черепно-мозъчна травма – разкъсно-контузни рани на главата; охлузване по
лицето; кръвонасядане на меките обвивки на черепа; отломъчно счупване на
костите на мозъчния череп; разкъсване и контузия на мозъчните обвивки
разкъсване и контузия на главния мозък, моста и продълговатия мозък; гръдна травма
– счупване ребра двустранно; охлузвания на гърдите; охлузване и кръвонасядане
на лявата подбедрица. Причината за смъртта му била черепно-мозъчната травма,
която била несъвместима с живота и причинила смъртта за секунди. Вещото лице
посочва още, че установените увреждания били причинени по механизъм на действия
от твърд тъп предмет и можели да се получат при автомобилна травма в купето на
лек автомобил, по начина и обстоятелствата, а именно пътувайки на предната
седалка на автомобила.
На досъдебното производство е
назначена и съдебно-автотехническа експертиза. В заключението си вещото лице
посочва механизма на настъпване на процесното ПТП, а именно на инкриминирната
дата, около 22:30 часа, в тъмната част на денонощието, при сух асфалтов път,
л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № ******, управляван от подс. Е.Ф.Х. и с
пътници – покойните И.М.Д. /на предната седалка до водача/ и Ф.Е.Ф. /на задната
седалка по средата/, по път III -505, достигайки км. 22, при движение с. Малък
извор, като водачът е загубил контрол върху управлението на автомобила и
навлиза в Т-образно кръстовище с улица от посока „изток“ и се удря в
железобетонен стълб. Експертът определил като място на удара в стълба от
електропреносната мрежа на разстояние 31 м. южно от мерната линия и на 3 м. източно от базовата линия /източния
бордюр на плътното за движение по път III -505/. Ударът
се бил получил след загуба на управление на автомобила от неговия водач – подс.
Х. и бил с тавана на автомобила в задната му част, в източната, южната и
западната страна на железобетонния стълб, на разстояние 0,3 м. от западната му част
напред на автомобила, на височина на стълба 0,73 – 1,25 м. от нивото на терена.
Вещото лице определило и скоростта на движение на автомобила, а именно 76,46 км/ч преди
произшествиетои 71,50
км/ч в момента на удара в стълба. В заключението си
експертът определя и опасната зона за спиране, при скорост преди произшествието
от 76,46 км/ч
- на 59,74 м.
Установено е, че скоростта преди произшествието била по-голяма от критичната за
занасяне в завоя – 71,89
км/ч, при което автомобилът бил занесъл, водачът бил
загубил контрол върху управлението му, навлязъл в затревения източен тротоар на
път 505 км.
22, при което автомобилът, излизайки от Т-образното кръстовище, водачът му
навил волана на дясно и автомобилът поднесъл, завъртял се около вертикалната си
ос, наклонил се със страничната лява част към пътното платно на пътя, идващ от
посока изток, завъртял се около надлъжната си ос и паднал по таван. При тази
ситуация водачът не е имал техническа възможност да предотврати произшествието
със задействане на спирачната му уредба, тъй като задействането водело до
увеличаване на занасянето. Като причина за настъпването на произшествието
експертът посочва скоростта преди произшествието от 76,46 км/ч – по-голяма
от критичната за занасяне в завоя, при което автомобилът занесъл, а водачът
загубил контрол върху управлението му. Произшествието било предотвратимо при
скорост по-малка от критичната за занасяне, както и при скорост разрешена за
населено място – 50 км/ч.
Назначена били и съдебно-химически
експертизи за определяне на алкохол в кръвта на подсъдимия и пострадалия Д., от
които се установява, че количеството етилов алкохол в кръвта на подс. Х. е било
1,08 ‰, а това в кръвта на пострадалия Д.
било 1,27 ‰.
От заключението по назначената
съдебно-химическа експертиза, че в кръвта на пострадалия Д. не се установило
наличние на алкалоиди, барбитурати, бета-блокери, фенотиазинови,
бензодиазепинови и имипраминови лекарствени средства.
Назначена е била и
съдебно-аудиотехническа експертиза на един оптичен носител компакт диск CD-R – “EMTEC” – 700 MW 52x – 80 min, с надпис „РУ на МВР – Хасково,
ДП № 1383/2018г.“. В заключението си вещото лице е снело на хартиен носител звуковото
съдържание на файловете. От възпроизведеното на хартиен носител съдържание се
установява, че е проведен разговор между св. Г.Т. и диспечер на РЦ 112. Видно
от наименованието на изследвания файл, обаждането най-вероятно е постъпило в
22:43:42 часа на 02.11.2018г., като обаче става въпрос за системно време, а не
за календарно такова, като не е задължително същите да съвпадат.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия Е.Ф.Х., дадените
от подсъдимия обяснения в хода на ДП, в присъствието на защитник, от разпита на
свидетелите Е.К.Х., Н.Е.Ф., К.Ю.Х., Х.А.Х., Ш.А.А., Ф.Х.А., В.Б.А., Ф.И.М., В.К.В.,
М.А.Б., Ц.Т.М., Д.Б.А., Ц.П.С., К.И.Г., Н. И.И., Ю.К. Х., К.К.Х., М.З.Ф., М.И.Д.,
Е. Х. Т., Г.Д.Т., Т.В.С., Р.М.А., К.Ц.С., приобщени по реда на чл. 371, т. 2 НПК; от приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени материали по ДП № 1383/2019
г., по описа на РУ на МВР – Хасково, от назначените по делото
съдебномедицински, съдебно-автотехническа, съдебна-аудиотехническа и
съдебно-химически експертизи.
Предвид законоустановената
забрана присъдата да почива единствено на самопризнанията на дееца, съдът
извърши анализ на всички налични по делото доказателства. Така събраните
доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, са еднопосочни и
безпротиворечиви, установяващи времето, мястото и авторството на деянието, като
същите кореспондират и с направените от самия подсъдим пълни самопризнания.
Изложените от прокурора факти се
подкрепят още от показанията на разпитаните свидетели. На практика липсва
очевидец, който да даде светлина относно деятелността на подсъдимия към момента
на настъпване на инцидента, но за сметка на това са събрани изобилни
доказателства посредством свидетелските разпити за разигралите се събития както
преди настъпването на инкриминираното произшествие, така и след него. В тази
връзка обаче, обясненията на самия подсъдим са достатъчно изчерпателни,
последователни, а и съответстват на останалите по делото доказателства.
Събраните писмени доказателства,
като еднопосочни и безпротиворечиви, също подпомагат тезата на обвинението.
С показанията на горепосочените
свидетели се установяват обстоятелствата по инкриминиращото деяние на подс. Х.,
които факти и обстоятелства субсумират състав на престъплението, в което същият
е обвинен.
Съдът кредитира в пълна степен
показанията на св. Е.Х. и Н.Ф. – негова дъщеря, в частта им относно причините,
поради които подсъдимият предприел пътуването от гр. Харманли до с. Странджево,
когато по обратния път е станал инцидентът. И двете са категорични също, че
именно подсъдимият е седял на шофьорското място и привел автомобила в движение
от с. Странджево. Св. Н.Ф. пък посочва, че нейният брат – пострадалият Ф.Ф. се
е качил на задната седалка на автомобила. Св. Е.Х. споделя още, че нейните
братя – св. К.Х. и Ю. Х.извадили от автомобила тялото на пострадалия Ф.Ф..
Показанията на служителите на
Сектор „Пътна полиция“, на Районна Служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – гр. Хасково и на ЦСПМ – Хасково също са пълни, точни,
хронологически изчерпателни и подредени, еднопосочни, а и съответстват на
останалите събрани доказателства, поради което съдът им дава вяра изцяло. Св.
М. Б. и Ц. С.– пожарникари в РСПБЗН - Хасково са първите пристигнали на местопроизшествието,
тъй като давали наряд в участъка в с. Стамболов. Категорични са във
възприятията си, че установили автомобил, обърнат по таван, ударил се в
железобетонен стълб, като през предната дясна врата на автомобила стърчали
крака на мъж. Установили, че същият виси на предпазния си колан, но не реагирал
на повикванията на св. Б.. Двамата видели още в затревената площ да лежи мъж,
който разговарял по телефона, но бил зле ориентиран. С помощта на пристигнали
на място роднини на пострадалите (св. К.Х. и Ю. Х.) и св. Г.успели да извадят
през задната лява врата на автомобила тялото на пострадалия Ф.Ф., но медицински
екип само констатирал неговата смърт. Поради липса на разтеглителна техника,
поискали съдействие от автомобил, оборудван със специализирана разтеглителна
техника поради силната деформация на катастрофирали автомобил. Малко по-късно
пристигнал и вторият екип на РСПБЗН – Хасково в състав св. Ц. М. , А., К. Г.и И.,
които успели да изкарат тялото на пострадалия Д. през задната дясна врата на
автомобила, поради силната му деформация, като преди това св. Б. срязал
предпазния колан, който държал тялото на постаралия Д..
Пристигналият на място екип на
ЦСПМ – Хасково само констатирал смъртта на двамата пострадали – св. д-р А.констатирала
липсата на пулс и разширените зеници на Ф.Ф., което бил признак за настъпила
смърт преди пристигането на екипа. След изваждането на тялото на пострадалия Д.
от автомобила, медицинският екип констатирал и неговата смърт. Вторият екип на
спешна помощ пък единствено извозил труповете на пострадалите, както посочва в
показанията си св. Т. С..
Св. А.и С.споделят в показанията
си, че при прегледа на подсъдимия усетили мирис на алкохол. От протокола за
извършена химическа експертиза /л. 136, т. 1 от ДП/ се установява, че в кръвта
на подсъдимия Х. е установена концентрация на алкохол 1,08 промила.
Св. Е. Т. и Г.Т. пък – живущи в
с. ***** **** чули шума от инцидента, което накарало Е. Т. да излезе навън.
Същият обаче не приближил местопроизшествието поради висящите от стълба кабели.
Г.Т. пък се обадила на тел. 112 и на практика в своите показания преразказва
разговора си с диспечера.
На последно място, съдът следва
да обсъди и обясненията, дадени от подсъдимия, които имат двояко качество – на
негова защитна теза и годно доказателствено средство. Изложеното от него в
по-голямата си част съответства на събраните по делото доказателства и подкрепя
тезата на обвинението относно обстоятелствата, че същият е употребил алкохол по
време на пътуването от гр. Харманли до с. Странджево и по обратния път, както и
неговото обръщане назад към пострадалия Ф.Ф. именно когато и загубил контрол
над автомобила. На обясненията му обаче съдът не дава вяра, в частта, че той е
отпил само една глътка от бирата на пострадалия Д. по пътя към с. Странджево и
няколко глътки от закупената от Д. в с. Странджево двулитрова бутилка с бира.
Не се кредитират и показанията в частта относно посоченото, че преди инцидента
е управлявал автомобила със скорост от 50-60 км/ч, което противоречи
на останали доказателства по делото, и в частност на приобщената
автотехническата експертиза.
Показанията на останалите свидетели
не спомагат в достатъчна степен за изясняване на фактическата обстановка по
делото, поради което не следва да се обсъждат обстойно.
Съдът приема, че
гореописаната фактическа обстановка се изяснява по несъмнен и категоричен
начин, и без никакви противоречия и съмнения въз основа на събраните по делото
доказателства, като същевременно липсват доказателства, разколебаващи
обвинителната теза.
По правната
квалификация на деянието:
При така установената фактическа
обстановка съдът намира обвинението за доказано по безспорен и категоричен
начин. На първо място, от обективна страна по делото е установено, че на
инкриминираната дата 02.11.2018г., в с. Малък извор, общ. Стамболово, обл.
Хасково, при управление на МПС – л.а. марка и модел „Фолксваген Пасат“, с рег.
№ *****, собственост на св. М.Д., подсъдимият Е.Х. нарушил правилата за
движение по пътищата чл. 20, ал. 1 и по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на своя син Ф.Е.Ф. и на И.М.Д., б.ж. на гр. *******,
като деянието е извършено в пияно състояние.
Няма спор, че пряка и непосредствена
последица от загубата на контрол върху управлението на автомобила е
настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие. Именно отвличането
на вниманието на подсъдимия в разговора със седящия на задната седалка негов
син и движението с несъобразена скорост от 76,46 км./ч. в населено
място, при максимално допустима такава от 50 км./ч., осъществяват и нарушенията на
правилата за движение по пътищата, предвидени в чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1
от ЗДвП. Установи се още, че
избраната от подсъдимия скорост на движение от 76,46 км/ч на
управлявания от него автомобил е по-голяма от критичната за занасяне в завоя от
71,89 км/ч,
като тези стойности са определени от експерта, чието заключение по
автотехническата експертиза съдът вече посочи, че кредитира в цялост. Изгубвайки
контрола върху управлявания автомобил, същият е навлязъл в затревения тротоар и
излизайки от кръстовището, подсъдимият навил волана надясно, при което
автомобилът поднесъл завъртял, наклонил се и се ударил с тавана в
железобетонния стълб и паднал по таван. Изложеното води на извод, че загубата
на управление върху моторното превозно средство е пряка последица не само от
навлизането в завоя с превишена скорост, значително надхвърляща установения от
закона максимален праг, но и от отвличането на вниманието на подсъдимия, след
като се е обърнал към седящия на задната седалка Ф. по повод водения между тях
разговор, поради което на подсъдимия следва да се вменят и двете посочени от
обвинението нарушения на ЗДвП като самостоятелни и независещи едно от друго.
Налице е и квалифициращият белег
„пияно състояние“ по смисъла на чл. 343, ал. 3, предл. I-во. Несъмнено се установи посредством химическата експертиза за употреба
на алкохол в кръвта, че количеството алкохол в кръвта на подсъдимия Е.Х. е 1,08
‰. За квалификацията на деянието в „пияно състояние“, съдът се позовава на
задължителните постановки на ВС, изложени в ТР № 19 от 17.05.1985г. по н.д. №
13/85г. на ОСНК, съгласно които по време не извършване на изпълнителното деяние
в кръвта на дееца е имало не по-малко от 0,5‰, което да обуслови квалифициращия
белег. Редът за установяване употребата на алкохол от водачите на МПС намира
уредба в Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Безспорно количеството
алкохол в кръвта на подсъдимия е установено по надлежен ред, посредством
извършена химическа експертиза.
Налице е още и квалифициращият белег „смърт
на повече от едно лице“. По отношение на характера на причинените телесни
увреждания, механизма на получаването и причината за смъртта на двамата
пострадали – Ф.Е.Ф. и И.М.Д. няма спор. Несъмнени са описаните от съдебния
медик в експертизите на труп телесни увреждания, получени като резултат от ПТП-то,
вследствие на което са починали Ф.Ф. и И.Д. и наличието на пряка и
непосредствена връзка между нарушаването на правилата за движение, възникването
на ПТП и обществено опасните последици от него – смъртта на двамата пострадали.
От субективна
страна, Х. е действал при условията на непредпазливост като форма на вина, и
по-конкретно небрежност като форма на непредпазливостта. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. При
управлението на автомобила подсъдимият е бил длъжен да спазва правилата за
движение, като е могъл да предвиди, че нарушавайки посочените правила за движение
по пътищата, е възможно настъпването на ПТП и причиняването на общественоопасни
последици, но не е предприел никакви мерки за предотвратяване на тяхното
настъпване. На първо място, подс. Х. е бил длъжен да предвиди, че неговото
обръщане и избрана скорост са могли да доведат до загуба на контрол върху
автомобила, което да причини и ПТП. На следващо място, подсъдимият е бил длъжен
да предвиди, че консумирания алкохол от него преди пътуването, а и по време на
самото пътуване, би могъл да повлияе на неговите реакции при управлението на
МПС и да причини пътно-транспортно произшествие, от което увреждания да
претърпят пътниците в автомобила. Напротив, не се забелязват признаци на
проявена от подсъдимия осторжност и внимание, знаейки че пътува в тъмната част
на денонощието след употреба на алкохол, в населено място, със скорост по-висока
от максимално разрешената и с двама пътници в автомобила.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението
по чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. I-во законът
предвижда наказание „лишаване от свобода” от три до петнадесет години.
Съдът определи
вида и размера на наказанието на подс. Х. на плоскостта на чл. 54 от НК, т.е. в
рамките предвидени от закона. При индивидуализация на наказанието му, съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства влошеното му материално
положение, обстоятелството, че с деянието си е причинил смъртта на своя син и
своя братовчед, искреното съжаление за извършеното, както и оказаното от него
съдействие в хода на наказателното производство. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете негативните данни за подсъдимия, че управлява МПС
след употреба на алкохол, за което свидетелства предишно негово осъждане за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и установените от неговата справка
нарушения по ЗДвП, включително за управление на МПС с алкохол в кръвта, макар и
санкционирани по административен ред. Обстоятелството, че алкохолът в кръвта на
подсъдимия повече от два пъти надвишава максимално допустимата норма, също се
отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство. Всички посочени
обстоятелства, обуславят определяне на наказание, което да бъде под средния
предвиден в закона размер, като за справедливо такова съдът отсъди „лишаване от
свобода” за срок 6 (шест) години, определено по реда на чл. от 54 НК, което на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК след редукцията се намали с 1/3. Така
определеното наказание „лишаване от свобода” в размер на 4 години, на което бе
осъден подс. Х., на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, следва да се изтърпи
при първоначален „общ” режим.
Обект на престъплението по чл. 342 от НК са
обществените отношения, свързани със спазването на правилата за движение по
пътищата и запазване телесната неприкосновеност на участващите в движението.
Престъплението по чл. 343, ал. 3 от НК се характеризира с висока обществена
опасност, като деянието поставя в опасност участващите в движението лица и
пътни превозни средства, и най-вече телесната неприкосновеност, телесна цялост
и нормалното функциониране на човешкия организъм, с оглед негативното
въздействие, което причиняват автомобилните травми върху анатомичната цялост и
физиологичните функции на организма. Поради изложеното и настоящият състав
намира, че престъплението се характеризира с висок обществен укор спрямо извършителите,
които поради своята самонадеяност или небрежност, при управление на МПС
причиняват ПТП, вследствие на което настъпват телесни увреждания, а в не редки
случаи костват и човешки животи.
В тази връзка,
съдът намира за необходимо да обсъди и наведените от защитата доводи за
определяне на наказанието на подсъдимия в неговия минимум и защо тези доводи не
се възприемат от настоящия състав. Не се спори, че подсъдимият се е разкаял и
съжалява за извършеното, както и няма спор, че процесното ПТП ще остави отпечатък
върху целия му живот, но обществената опасност на дееца, за когото има данни,
че не е изолирана постъпка управлението на МПС след употреба на алкохол, както
и високата обществена опасност на деянието – касае се за смърт на две лица,
едното от които в своята младежка възраст, извършено в „пияно състояние“ обуславят
сравнително висока обществена опасност на престъплението, поради което и
определено в законовия минимум наказание на подсъдимия не би изпълнило целите
нито на личната, нито на генералната превенция, предвидени в чл. 36, ал. 1 от НК.
На основание чл.
343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът наложи на подс. Х. и кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 години.
По отношение на вещественото
доказателство, представляващо лек автомобил марка и модел „Фолксваген Пасат”, с
рег. № *****, цвят черен, № на рама **********,
съдът разпореди същото да се върне не неговия собственик – св. М.И.Д..
В тежест на
подсъдимия бяха възложени разноските от досъдебната фаза на производството - 1 033,77 лева, която сума да се заплати по сметка на ОД на
МВР Хасково
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :