МОТИВИ към Решение № ……………/18.02.2021 г. по АНД № 37/2021 г.
Районна прокуратура – Перник, ТО-Радомир е
внесла мотивирано постановление с предложение да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание обвиняемия Т.З.М.,
с ЕГН: ********** *** и в ж.к. ’’Мечта”, бл.№ 12, ет.1, ап.2, като пълнолетен,
от неустановена дата през м. октомври 2019 година до неустановена дата през м. ноември 2020
година, без да е сключил брак е заживял на съпружески начала с лице от женски
пол, ненавършило 16-годишна възраст- Д. Т. А., с ЕГН: ********** *** -
престъпление по чл.
191, ал.1 от НК.
Обвиняемият
М. редовно призован, се явява лично. Признава се за виновен. Адвокат защитника
му пледира съда да освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му бъде
наложено наказание глоба в минимален
размер, алтернативно същият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, намира за установено следното:
През
лятото на 2019 чрез социалната мрежа „Фейсбук„ обвиняемият Т.З.М., който бил
пълнолетен, се запознал с малолетната тогава / родена на ***г./ Д. Т. А. и
същите се сприятелили, като започнали да
се виждат. М. знаел, че към този момент Д. не е навършила 14 години. Малко след
това осъществили полов контакт, за който Асенова споделила пред майка си, свидетелката
Т. М.. Двамата с Т.М. искали да живеят заедно като семейство. След като срещнали
съгласие от страна на родителите си, от неустановен дата през м.октомври 2019 година
двамата заживели заедно като семейство. Първоначално живеели в жилището на
майката на Т.- свидетелката З. В. Маринова, находящо се в гр. Радомир, в ж.к.
’Тракия”, бл.№ 2, вх.Б, ет.1, ап.1, а впоследствие по настояване на Д. А. се
преместили в жилището на баба й, и майка й, също в гр. Радомир, на адрес ж.к.
’’Мечта”, бл.№ 12, ет.1, ап.2. Намерението на двамата било да сключат граждански брак при достигане на определена
позволена от закона възраст от Д.. В началото на 2020г. Д. А. забременяла и на 30.08.2020г родила момиче
на име Габриела, което било припознато от бащата –обвиняемия Т.М..След раждането на детето, двамата
продължили за живеят заедно на съпружески начала, но в началото на месец
ноември 2020г. между тях възникнал конфликт, при който М. напуснал съвместно
обитаваното жилище и се върнал в жилището на майка си.
Изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от приобщените по делото доказателства и
доказателствени средства, а именно: обяснения на обвиняемия М. дадени в
досъдебното производство /л.5 от ДП/; показания на свидетелките З. В. М., Д. Т.
А. и Т. А. М. дадени в досъдебното
производство /л.14-21/ заверен препис на Социален доклад за оценка на постъпил
сигнал на ДСП-Радомир ,Сигнал на ДСП-Радомир до Прокурора,“ Оценяване на
случая“изготвено то ДСП -Радомир /л. 36-40
от ДП/; и Справка за съдимост на обвиняемото лице /л. 7 от ДП/.
Съдът преценява, че от посочените
доказателствени материали следват по безпротиворечив и взаимно потвърждаващ се
начин фактите, приети от съда и изложени по – горе. В доказателствената
съвкупност липсват противоречия, налагащи обсъждане по реда на чл.
305, ал. 3 изр. 2 НПК.
На тази основа съдът намира, че от
обективна страна, обвиняемият Т.М. е
осъществил състав на престъпление по чл. 191, ал. 1 НК - от неустановена дата през м. октомври 2019 година до неустановена дата през м. ноември 2020
година, без да е сключил брак е заживял на съпружески начала с лице от женски
пол, ненавършило 16-годишна възраст- Д. Т. А. с ЕГН: **********.Престъплението по чл. 191, ал. 1 НК е такова на просто
извършване, т. е не предвижда настъпването на нарочен престъпен резултат. Явява
се довършено със самия факт на изпълнителното деяние – заживяване съпружески от
страна на пълнолетно лице, с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна
възраст, без сключен граждански брак. Съпружеският живот, от своя страна, включва
в себе си съвместно обитаване на едно и също домакинство, съпроводено с интимни
отношения между мъжа и жената. Именно такова било поведението на обвиняемия,
който в периода от неустановена дата от
м. октомври 2019 година до неустановена дата
през м.ноември 2020 година без граждански брак, живеел съпружески с
ненавършилата 16-годишна възраст Д. Т.
А.. В тази насока са показанията на свидетелите З. В. М., Д. Т.
А.и Т. А. М. и обясненията на самия обвиняем.
От субективна страна, деянието по чл. 191, ал. 1 НК е извършено при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.
11, ал. 2 НК – обвиняемият е съзнавал, че Д.А. няма навършени 16 години и
че съжителства съпружески с нея, без граждански брак, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици, изразяващи се в противоправно съпружеско съжителство от обсъждания
вид и е целял настъпването на същите последици. Субективната страна на
престъплението се установява по убедителен начин от доказателствените
материали, споменати по-горе, от които следва по категоричен начин и неговата
обективна страна.
Следователно, извършеното от страна на
обвиняемия М. деяние е съставомерно по чл. 191, ал. 1 НК както от обективна, така
и от субективна страна. Съдът намира вината на обвиняемия в извършване на това
престъпление за доказана по несъмнен начин.
Наред с това съдът намира, че спрямо
обвиняемото лице са налице материалноправните предпоставки на чл. 78а НК, като същевременно не са налице пречките, посочени в същата разпоредба:
престъплението попада в кръга на престъпленията по чл.
78а ал. 1 б. "а" НК – умишлено деяние, наказуемо с „ лишаване от
свобода“ до две години или с „пробация“, както и с „обществено порицание“,
обвиняемият отговаря на изискванията по чл.
78а ал. 1 б. "б" НК – към момента на извършване на деянието не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а НК, деянието не е довело до причиняване на съставомерни имуществени вреди,
подлежащи на възстановяване.Ето защо съдът намери, че са налице законовите
предпоставки обвиняемият Т.М. да бъде освободен от наказателна отговорност и да
му бъде наложено административно наказание - глоба в размер от 1000 до 5000
лева.
При решаване на въпроса за размера на
административното наказание, съдът прецени обществената опасност на деянието,
личната обществена опасност на обвиняемия, оцени смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието,
следваща от предвидената в закона наказуемост /“лишаване от свобода“ до две
години или „пробация“, както и „обществено порицание“ /, е относително ниска.
На следващо място, личната обществена опасност на обвиняемия, следваща от
приобщената справка за съдимост, е ниска. Както беше отбелязано, обвиняемият е
неосъждан и спрямо него не е прилаган института на чл. 78а НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът взе предвид добрите
характеристични данни, както и направеното в хода на наказателното производство
самопризнание, съпроводено с обяснения в негова подкрепа.
Доказателства за обстоятелства, отегчаващи
отговорността на обвиняемото лице, не бяха събрани.
Предвид на горното съдът направи извода,
че налице относително ниска обществена опасност на деянието и ниска - на дееца,
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, ето защо наложи на обвиняемия М. наказание в предвидения от закона минимум „глоба“ в размер на 1000 лева.
Съдът счита, че така наложения размер на
административното наказание се явява достатъчен, за да има необходимия
превъзпитателен и превантивен ефект върху обвиняемия, както и възпитателен и
предупредителен ефект - върху обществото като цяло.
По така изложените мотиви, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: