Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1431 14.04.2020 година град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на тридесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 17556 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от С.А.Г., ЕГН
**********, с адрес: *** против „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Гюешево“ № 14,
представлявано от Д.В., както и против евентуалния ответник „УниКредит Булбанк“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Възраждане“, пл. „Св. Неделя“ № 7, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 82 ЗЗД за осъждане на
ответника или евентуалния ответник да заплати сумата от 500 лева, обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили в резултат на неправомерно разпореждане с
банков влог на ищеца, съответно на 04.08.2017 г. и на 05.09.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 03.11.2017 г., до окончателното й погасяване.
В исковата молба се твърди, че ищецът сключил с
ответното дружество „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД договор за
потребителски кредит № ***/*** г. с месечна сума за погасяване от 116,15 лв.
Падежната дата била фиксирана на седмо число на месеца. Начинът на погасяване
бил договорен за сметка на ищеца от негова дебитна карта. На 03.08.2017 г. по
дебитната карта на ищеца имало наличност от 82,55 лв. На 05.08.2017 г. при
безкасово плащане в село *. се установило, че в картата няма пари. Това било
заявено от продавачката на висок глас и било чуто от всички, които били на
опашката. Ищецът бил записан в книгата на версиите. Твърди се, че на 04.08.2017
г. в нарушение на договора отново била направена транзакция от дебитната карта
на ищеца. На 04.09.2017 г. по дебитната картна на ищеца имало наличност от
74,02 лв. На 06.09.2017 г. ищецът отново изпаднал в унижение. Имал нужда от
пари за лекарства и храна, но банкоматът показал отрицателно салдо. Ищецът
твърди, че на 05.09.2017 г. ответното дружество изтеглило наличните средства по
картата, два дни преди падежа на погасителната му вноска по кредита. Всичко
това се отразило зле върху здравословното състояние на ищеца, повишило се
кръвното му налягане. На 21.09.2017 г. на ищеца му прилошало и се наложило да
постъпи в бърза помощ. Причината за това била, че влизайки в магазина в с. *.,
за да си плати версията, ищецът си
припомнил сцената от 05.08.2017 г. На 30.09.2017 г. в с. *. ищецът
отново получил сърдечна криза и постъпил в бърза помощ. Навеждат се доводи, че
причината за увреждане на здравето на ищеца се дължи на поведението на
ответника, който в продължение на един месец, нарушавайки договора, лишил от
пари ищеца за спешни нужди. Почувствал се унижен, трябвало да взима пари на
заем. Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК, ответникът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Признава факта, че между
страните бил сключен договор за потребителски кредит № ***/*** г. Твърди че
ответното дружество не е платежна институция по смисъла на ЗПУПС и няма
компетенции да извършва преводи, тъй като не е собственик на услугата директен
дебит. Ищецът бил клиент на Уникредит Булбанк АД, поради това искът не би
следвало да се насочва срещу ответника. Претендира разноски.
С протоколно определение от 29.05.2018 г., по
направено искане от ищеца и без противопоставянето на ответника „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като евентуален ответник по делото е конституиран
„УниКредит Булбанк“ АД.
В срока по
чл. 131 ГПК, ответникът „УниКредит Булбанк“ АД е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявения иск по основание и размер.
Излага становище за недопустимост на предявения иск,
тъй като ищецът сключил договор за потребителски паричен кредит от 24.01.2017
г. с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като „УниКредит Булбанк“ АД не е
страна по договора, респ. не е имал договорни отношения с ищеца по този
договор.
Счита предявения иск за неоснователен и недоказан. В
процесния договор от *** г., страните се споразумяли погасяването на вноските
да се извършва от сметка на кредитополучателя ****, открита в УниКредит Булбанк АД на
падежна дата – 7-мо число от месеца, посредством подписано от кредитополучателя
Съгласие за директен дебит. Следователно всички действия, извършени от банката
по дебитиране на сметката на ищеца за погасяване на задълженията му към
кредитора били извършени надлежно вследствие на подписано от ищеца съгласие за
директен дебит. Не било налице и противоправно поведени на банката за да може
да бъде ангажирана отговорността й за настъпили неимуществени вреди на ищеца.
Към датата на извършване на описаните от ищеца операции свързани с дебитирането
на сметката му с цел погасяване на задълженията му по сключения от него договор
за кредит, банката действала на годно правно основание, а именно подписаното от
ищеца съгласие за директен дебит. Липсвала причинна връзка между претендираното
за противоправно поведение на банката и претърпените вреди. Твърди да е налице
липса на настъпили вреди за ищеца, като не била налице връзка и между
извършените на ищеца прегледи на 21.09.2017 г. и 30.09.2017 г. и евентуално
претърпените неимуществени вреди, които ищецът твърди да е претърпял на
05.08.2017 г. и на 06.09.2017 г. Не било налице и противоправно поведение на
банката, като твърди, че всички действия извършени от банката по дебитиране на
сметката на ищеца за погасяване на задълженията му към кредитора са извършени
надлежно вследствие на неоспоримо подписаното от ищеца съгласие за директен
дебит. Излага, че избраният от ищеца начин за погасяване на задължението по
договора за кредит се базира на операцията директен дебит – задължаване
сметката на кредитополучателя и заверяване сметката на кредитора. В изпълнение
на установената технология на плащане и предвид функционалността на системата,
банката блокира сумата по директния дебит след изтичането на официалното за
банката работно време в последния преди падежа работен ден, но осчетоводява
плащането по директния дебит на датата на падежа. В случая посочените от ищеца
дати са: 05.08.2017 г. – събота /неработен ден/ и 06.09.2017 г. сряда
/официален почивен ден/. Следователно банката единствено блокирала наличните
суми след изтичане на официалното за банката работно време в последния работен
ден преди падежа, а именно на 04.08.2017 г. /петък/ - последен работен ден
преди падежа на 07.08.2017 г. /понеделник/ и съответно на 05.09.2017 г.
/вторник/ - последен работен ден преди падежа на 07.09.2017 г. /четвъртък/.
Същевременно, описаната функционалност на системата е в пряка зависимост с
необходимото техническо време за коректна обработка и е обоснована от усилията
на банката за елиминиране на риска от просрочия по отпуснатите кредити, което е
в интерес на самия ищец – кредитополучател, тъй като иначе би плащал и лихви за
забава. Твърди, че при положение, че денят, предхождащ датата на падежа, е
неприсъствен ден, то банката може да извърши предварителна проверка за
допустимостта на плащането на кредита чрез упражняване правото на директен
дебит само през официално обявените за страната работни часове в последния
преди падежа работен ден. В случая, при предварителната проверка за
допустимостта на плащането на кредита чрез упражняване правото на директен
дебит, извършена в последния преди падежа работен ден, банката установила наред
с изпълнението на останалите предвидени в Наредба № 3 на БНБ предпоставки и
частичното наличие по сметката на кредитополучателя на достатъчна за
изпълнението на нареждането за директен дебит, разполагаема сума, в резултат на
което упражнила правото на директен дебит. И тъй като кредитополучателят не
осигурил достатъчно средства за пълното погасяване на вноската си, а само
частично такова, се формирало и отрицателно салдо. Самото упражняване на
правото на директен дебит се изразявало в задължаване сметката на
кредитополучателя и заверяване сметката на кредитора. В изпълнение на
нормативната уредба и установената технология на плащане УниКредит Булбанк АД
блокирало сумата по директния дебит след изтичането на официалното за банката
работно време в последния преди падежа работен ден. Сочи, че по силата на чл.
51, ал. 4 от ЗПУПС нареждането или съгласието на платеца за изпълнение на
платежна операция може да бъде оттеглено от платеца по всяко време, но не
по-късно от момента, в който платежната операция е станала неотменима съгласно
чл. 62 от закона. Посочената разпоредба, предвижда, че при директен дебит
платецът може да отмени платежното нареждане най-късно до края на работния ден,
предхождащ уговорения ден за задължаване на сметката му, т.е. в случая до края
на последния преди падежа работен ден. След изтичането на посочения срок,
всички визирани от ищеца платежни операции са неотменими по смисъла на закона.
След изтичането на посочения срок ищецът като платец няма законно право нито да
разполага, нито да се разпорежда със сумите, предмет на плащане, както
неоснователно твърди в исковата си молба. След този срок законът допуска отмяна
на платежното нареждане, но само със съгласието на получателя на плащането по
директния дебит, каквото „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД не е давало по
нито едно от двете визирани в исковата молба плащания за погасяване на кредита.
Сочи, че осчетоводяването на сумите било на първия следващ работен ден и на
уговорения падеж – 7-мо число от месеца.
Сочи, че ищецът се опитал да направи плащане с дебитна
карта в почивен ден – 05.08.2017 г. /събота/, но не могъл да го направи поради
наложената блокировка върху част от салдото, необходимо за плащане на
погасителната вноска. Салдото по сметката на ищеца на 04.08.2017 г. в края на
работния ден било 132,55 лева. На 07.08.2017 г. било извършено дебитиране по
две тегления от банкомат на ищеца от 04.08.2017 г. на обща стойност 50 лева, с
което било надвишено наличното салдо и би следвало да се формира дефицит
/отрицателно салдо/ в размер на 33,60 лева /132,55-50-116,15=-33,60/. На
09.08.2017 г. сметката била захранена с 200 лева и системата потърсила
дължимите суми по кредита в размер на 33,66 лева /вкл. 0,06 лева лихви за
закъснение/.
Твърди, че ищецът проявил недобросъвестност, тъй като
съгласно твърденията му, той е знаел, че му предстои плащане по кредита в
размер на 116,15 лева в понеделник – 07.08.2017 г., но въпреки това в събота на
05.08.2017 г. и предвид недостатъчното му салдо за заплащане на задълженията му
по кредита /тъй като наличността е била в размер на 82,55 лева предвид
извършените на предходния ден – 04.08.2017 г. тегления от банкомат на обща
стойност 50 лева/, ищецът решил да изхарчи наличността при покупка,
следователно същият действал недобросъвестно в изпълнение на договора, като по
този начин се опитал да застраши интересите на кредитора по договора за кредит
за получаване на дължимата погасителна вноска. Ищецът впоследствие действал за
втори път по идентичен начин и на следващата описана от него дата – на
06.09.2017 г., което отново говори за проявена недобросъвестност.
Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
По
делото не е спорно, а и от приложените писмени доказателства, се установява, че
между ищеца и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД бил сключен договор за
потребителски кредит № ***/*** г., по силата на който на ищеца била отпусната
сумата от 1000 лева, платима на 10 броя месечни вноски, всяка в размер на
116,15 лева, на падежна дата – 7-мо число, при първа вноска на 07.02.2017 г.
Съгласно посоченото в чл. 5, ал. 5 от Общите условия към договора за кредит,
плащанията по стоков кредит се осъществяват и чрез разплащателна сметка на
потребителя в УниКредит Булбанк АД, като дължимата месечна вноска за целия срок
на договора за кредит се удържа автоматично, чрез подписано съгласие от страна
на потребителя за директен дебит в полза на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД.
От
представеното по делото в заверен препис Съгласие за директен дебит, се
установява, че на 24.01.2017 г. ищецът дал съгласието си „УниКредит Булбанк“ АД
да извършва при условията на директен дебит плащане по искане на „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като е посочено, че срокът на валидност на съгласието
е до 07.11.2017 г. при условия: погасяване на дължими суми /редовни и
просрочени/ по договор за кредит ***, като „платец“ е посочен ищецът – С.А.Г..
От
приложеното по делото писмо, изходящо от „УниКредит Булбанк“ АД, адресирано до
ищеца с изх. № ****от 21.09.2017 г., се установява, че по повод жалба подадена
от последния от 18.09.2017 г., била извършена проверка в банката, в резултат на
което на ищеца са поднесени извинения за изпитаното неудобство. Проверката
потвърдила, че трансакциите, извършени през месеците август и септември 2017
г., касаели погасяване на текущи задължения по кредитно задължение към
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Ищецът е уведомен, че част от
функционалността на системата, обслужваща погасяването на кредити се базира на
операцията директен дебит – задължаване сметката на кредитополучателя и
заверяване сметката на кредитора. В изпълнение на установената технология на
плащане, банката блокира сумата по
директния дебит след изтичането на официалното за банката работно време в последния преди падежа работен ден,
но осчетоводява плащането по директния
дебит на датата на падежа. Ищецът е уверен, че описаната функционалност на
системата е в пряка зависимост с необходимото техническо време за коректна
обработка и е обоснована от усилията на банката за елиминиране на риска от просрочия
по отпуснатите кредити, което се прави в интерес на клиента, тъй като в
противен случай би поставило клиентите в ситуацията да плащат лихви за
закъснение. Писмото е подписано от Т.З., ****** *** „Централизирано управление
на оплакванията“, отдел „Клиентска удовлетвореност, проучвания и анализи“.
В
писмо, изходящо от „УниКредит Булбанк“ АД, адресирано до ищеца с изх. № **** от
28.08.2019 г., е посочено, че част от функционалността на системата, обслужваща
погасяването на кредити, се базира на операцията директен дебит – задължаване
сметката на кредитополучателя и заверяване сметката на кредитора. В изпълнение
на установената технология на плащане, банката блокира сумата по директния
дебит след изтичането на официалното за банката работно време в последния преди
падежа работен ден, но осчетоводява плащането по директния дебит на датата на
падежа. Посочено е, че за изпълнение на погасяванията по кредита не са
изготвяни платежни нареждания. Всички операции за погасяване на кредита,
извършвани от личната сметка на ищеца, са налични в движението по сметката за
съответния период.
По
делото са представени извлечения от процесната банкова сметка *** /л. ***/, от
които се установява, че за периода 02.08.2017 г. – 07.08.2017 г., началното
салдо на сметката е в размер на 132,55 лева, като е посочено, че салдото за
текущия счетоводен ден – 07.08.2017 г. е -30 лева. От представеното извлечение
от сметка, находящо се на л. 233 от делото, е посочено, че към дата 07.09.2017
г. разполагаемостта е -30.00.
От
представеното извлечение по договор № *** към 20.12.2017 г., се установява, че
на 07.08.2017 г. за погасяване на месечната вноска по кредита, по сметка на
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е постъпила сумата от 82,55 лева, на
09.08.2017 г. – 33,66 лева, а на 07.09.2017 г. постъпила сумата от 116,15 лева.
От
представените по делото извлечения от сметката на ищеца, се установява, че по
банковата си сметка в „УниКредит Булбанк“ АД, към дата 04.08.2017 г. ищецът е
имал налично салдо от 145,51 лева. На 04.08.2017 г. при операция с картата на
банкомат са изтеглени общо 50 лева, като на 07.08.2017 г. от сметката на ищеца
са взети сумите от 7,49 лева – с посочено основание „погасяване на лихва за
редовна главница“ и сумата от 75,06 лева, с посочено основание „погасяване на главница“.
Началното салдо по сметката на ищеца за дата 05.09.2017 г. е било в размер на
154,01 лева, като на 05.09.2017 г., е извършена операция с карта за сумата от
30 лева. На 07.09.2017 г. са взети сумите от 5,66 лева – погасяване на лихва за
редовна главница, 68,36 лева – погасяване на главница и 42,13 лева – погасяване
на главница.
По
делото е приложено писмо от „УниКредит Булбанк“ АД с вх. № *** от 10.05.2019
г., изпратено по повод издадено съдебно удостоверение, в което е посочено, че
след извършена проверка по името на ищеца, е установено, че по банкова сметка
***: *** – ищеца за периода 03.08.2017 г. – 08.08.2017 г. вкл. и за
периода 03.09.2017 г. – 08.09.2017 г. вкл., няма блокирани суми, свързани с
погасяване на кредит на ищеца. Погасяването на предоставения кредит на ищеца
било извършвано въз основа на подписания между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД и кредитополучателя Договор № *** от *** г. и даденото в същия съгласие от
ищеца, плащанията по същия да се осъществяват по искане на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД при условията на директен дебит от посочената по-горе банкова
сметка. ***. № *** от 08.04.2019 г., изходящо от „УниКредит Булбанк“ АД, е
посочено, че в системата на банката няма данни за наложени запорни съобщения и
блокировки по банкова сметка ***: *** – ищеца за периода 03.08.2017 г. –
08.08.2017 г. и за периода 03.09.2017 г. – 08.09.2017 г.
По
делото са депозирани основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна
експертиза. В основното си заключение, вещото лице е посочило, че падежната
дата по договора за кредит на всяка от погасителните вноски е 7-мо число на
месеца, при първа падежна дата – 07.02.2017 г. и последна – 07.11.2017 г.
Вещото лице е посочило, че за м. август 2017 г. плащанията по договора за
кредит са както следва: падеж на вноската – 07.08.2017 г., сума на вноската –
116,15 лева, от която главницата от 75,06 лева и договорна лихва от 7,49 лева,
са платени на 07.08.2017 г., а главницата от 33,60 лева и лихва за просрочие от
0,06 лева, са платени на 09.08.2017 г. Сумите са платени и осчетоводени при
условията на директен дебит от сметката на ищеца по посочения по-горе начин. За
периода 03.08.2017 г. – 08.08.2017 г. вкл. по сметката/дебитната карта към
сметката/ на ищеца няма наложени запори и блокировки и няма блокирани суми,
свързани с погасяването на кредита. Всички суми са осчетоводени към датата на
плащане. За месец септември 2017 г. е посочено, че падежната дата е 07.09.2017
г., сумата по вноската е 116,15 лева. На 07.09.2017 г. е платена сумата от общо
110,49 лева – главница /68,36 лева и 42,13 лева/, както и сумата от 5,66 лева –
договорна лихва. Сумите са платени и осчетоводени при условията на директен
дебит от сметката на ищеца на дата 07.09.2017 г. Посочено, че за периода
03.09.2017 г. – 08.09.2017 г. вкл. по сметката /дебитната карта към сметката/
на ищеца няма наложени запори и блокировки и няма блокирани суми, свързани с
погасяване на кредита, като всички суми са осчетоводени на датата на плащането.
В допълнителното заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза вещото
лице посочило, салдото /наличността по сметката в края на деня/ за периода
01.08.2017 г. – 10.08.2017 г., като за процесните дати 05.08.2017 г. като
наличност в края на деня /салдо/ е посочена сумата от 132,55 лева, за дата 06.08.2017
г. – 132,55 лева, а за 07.08.2017 г. – 0 лева, като е посочено, че всички
трансакции с дебитната карта към сметката, извършени в часовете извън работното
време на банката са осчетоводени с датата на следващия работен ден. За периода
01.09.2017 г. – 10.09.2017 г. салдото /наличността по сметката в края на деня/,
за процесните дати е както следва: за 05.09.2017 г. – 104,02 лв., на 06.09.2017
г. – 104,02 лв., на 07.09.2017 г. – 400,47 лв., като отново е посочено, че
всички трансакции с дебитната карта към сметката, извършени в часовете извън
работното време на банката са осчетоводени с датата на следващия работен ден.
Във
връзка с допусната от съда допълнителна задача към съдебно-счетоводната
експертиза /протоколно определение от 17.09.2019 г./ на вещото лице е било
издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред ответника „УниКредит
Булбанк“ АД за снабдяване със следната информация: извлечение от дебитна карта,
издадена към сметката на ищеца в банката за периода 01.08.2017 г. – 10.08.2017
г. вкл., съответно за периода 01.09.2017 г. – 10.09.2017 г., съдържащо
информация за всяка трансакция по дебитната карта и разполагаемата сума след
трансакцията.
С
молба с вх. № *** от 27.01.2019 г., вещото лице е уведомило съда, че към датата
на подаване на молбата, не са му предоставени справки от информационната
система на банка „УниКредит Булбанк“ АД, съгласно издаденото съдебно
удостоверение. В представените справки, приложени по делото, не се съдържа
информацията, посочена в съдебното удостоверение, а именно – разполагаема сума
след всяка трансакция по дебитната карта на ищеца, като без тази информация, е
посочено, че вещото лице не може да изготви възложената му съдебно-счетоводна
експертиза.
По
делото са представени и медицински документи, от които се установява, че на
ищеца е извършена консултация и преглед, вследствие на високо кръвно налягане и
общо неразположение и стягане в сърдечната област. По делото е постъпила и
изискана от МБАЛ * АД информация, касаеща извършени на ищеца прегледи на
21.09.2017 г. и 30.09.2017 г. Посочено е, че на 21.09.2017 г. е издаден
амбулаторен лист от д-р *** за преглед на пациент в КТД/СО № *** – С. Г., с
диагноза „***“, както и, че на 30.09.2017 г. е издаден амбулаторен лист от д-р
*** за преглед на пациент в КТД/СО № ** – С. Г., с диагноза „***“, като са
изпратени и заверени копия от посочените амбулаторни листове.
В
хода на настоящото производство ищецът ангажира и гласни доказателства
посредством показанията на св. Д. Б. /протокол от съдебно заседание, проведено
на 19.03.2019 г./, от показанията на която се установява, че същата знае за
отпуснатия на С.Г. от „УниКредит Булбанк“ АД. В началото на 2017 г. изтеглил
кредит, който погасявал с пенсията си. Този кредит изтеглил от „УниКредит
Булбанк“ АД, защото там му превеждали и пенсията. На всяко седмо число според
договора банката автоматично си теглила сумата за погасяване на заема. Всеки
месец е погасяван този заема. Между двете страни имало лоялност. Нямало никакви
проблеми. Живее заедно със С. и всичко относно инцидента й е ясно. Случило се в
началото на месец август. Имат село, в което периодично ходят, то се намира на
* км. от *. Обикновено в края на всяка седмица ходят там. След работа, петък,
събота и неделя. В П. направили покупки с неговата карта и установили, че има още
пари по картата. Било преди седмо число. След това се наложило да посетят
селския магазин да направят някои покупки. Селото е *. Стойността на сметката
била някъде около 16 лева. Касиерката маркирала стоките и пуснала касова
бележка. С. подал картата си спокойно, но след малко тя му казала, че вътре
няма никакви пари. Той помолил да провери отново, защото бил сигурен, че има
пари. Оказало се, че няма. Той се притеснил, чудел се какво да прави.
Образувала се опашка след тях и хората започнали да протестират, че се бавят. В
книгата за вересии го записали с уговорката следващата седмица да занесат
парите. Имало хора в магазина. Това е родното село на м. му и всички го
познават. Ползва се с авторитет. Започнали да мрънкат как така нямал пари. Това
сринало самочувствието му. Излязъл с наведена глава от магазина. Какво да
направи и да обясни на хората. Отишли си вкъщи. Започнал да вика какво да
прави, как може такова нещо. Нямал обяснение. Върнали се в *. и по интернет
проверил сметката си. Оказало се, че парите са изтеглени от банката преди
падежната дата и тъй като сумата не била достатъчна, банката му формирала и
минуси. Това го притеснило повече. На сутринта едва дочакал да отиде и види
какво е станало. Оказало се, че е станала някаква грешка и от банката му казали,
че няма да се повтори това нещо. Той е хипертоник и има и нарушен сърдечен
ритъм. Пие постоянно лекарства. Той е емоционален и всички тези неща ги
изживява. На следващия месец на Г. у. в П., отишли да купят лекарства и не им
достигнали пари. Той отишъл до най-близкия банкомат да изтегли пари. Изненадата
била, че отново няма пари по картата. На следващия ден, отишъл в банката и
направил справка. Започнал някакви преговори с банката. Това влошило
здравословното му състояние. Започнал да вдига кръвно. Налагало се вечер да
ходят в *** болница да му слагат инжекция. Бил под наблюдение от кардиолог
постоянно. След инцидента се влошило здравословното му състояние. Всяка седмица
посещавали имота на село. Там се чувства добре и спокойно. Както си стои, от нищото,
му става лошо, пак вдига кръвно. Посещавали спешното в *, където му слагали
инжекции и се прибирали. Когато се притесни, винаги вдига кръвно.
Съдът
кредитира показанията на св. Б., тъй като намира същите за обективни,
съставляващи първичен източник на доказателства и допринасящи за изясняване на
релевантните за делото факти и обстоятелства. Показанията на свидетелката
намират опора и в събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Безспорно
се установи, че между ищеца и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е бил сключен
договор за потребителски кредит № ***/*** г., по силата на който на ищеца била
отпусната сумата от 1000 лева, платима на 10 броя месечни вноски, всяка в размер
на 116,15 лева, на падежна дата – 7-мо число, при първа вноска на 07.02.2017 г.
Съгласно посоченото в чл. 5, ал. 5 от Общите условия към договора за кредит,
плащанията по стоков кредит се осъществяват и чрез разплащателна сметка на
потребителя в „УниКредит Булбанк“ АД, като дължимата месечна вноска за целия
срок на договора за кредит се удържа автоматично, чрез подписано съгласие от
*** г. от страна на потребителя за директен дебит в полза на „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.
По
отношение на иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, трябва да бъдат налице следните предпоставки, а именно: да е налице
увреждане, да са настъпили вреди за увреденото лице, неправомерно поведение, да
е налице причинна връзка между настъпилите вреди и увреждането, както и да е
налице вина на увреждащото лице.
Действително
институтът на обезщетението за неимуществени вреди систематично е разположен в
главата за „Непозволено увреждане“ в Закона за задълженията и договорите.
Въпреки това обаче, настоящият съдебен състав намира, че неимуществени вреди
биха могли да възникнат и по повод договорно правоотношение. Ето защо и във
връзка с изложеното, съдът намира, че ищецът може да претендира неимуществени
вреди, породени от неизпълнение на задължението на банката за своевременно
предоставяне на достъп до намиращите се в банковата сметка на ищеца парични
средства. В този случай релевантни са вредите, които биха могли да бъдат до
известна степен предвидими при сключване на договора.
Увреждащото
действие в настоящия случай се изразява в първоначалното блокиране на парични
средства по банковата сметка на ищеца, доколкото същият не е могъл да се
разпореди с тях в момента, в който е поискал да направи това.
Съдът
намира за основателни доводите и възраженията на ответника „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД за неоснователност на предявената срещу него претенция, като
основателно е възражението, че дружеството не е платежна институция по смисъла
на ЗПУПС, не открива и не поддържа сметки на клиенти и получава плащанията по
предоставените кредити, чрез сметки на клиентите открити в други платежни
институции и/или банки, в конкретния случай „УниКредит Булбанк“ АД, което
дружество предоставя услугата директен дебит. Ето защо и този ответник е уредил
в разпоредбата на чл. 5, ал. 5 от Общите условия към договора за кредит,
плащанията по кредита да се осъществяват чрез разплащателна сметка на
потребителя в „УниКредит Булбанк“ АД, като дължимата месечна вноска за целия
срок на договора за кредит се удържа автоматично, чрез подписано Съгласие за
директен дебит, подписано от ищеца на *** г., извършван в полза на „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. С подписване на съгласието за директен дебит, ищецът
се е съгласил вноската по кредита да се превежда автоматично от банковата му сметка
отрита в „УниКредит Булбанк“ АД. Следва да се посочи, че относно сключения
между страните договор за потребителски кредит № ***/*** г. и съответното
съгласие за директен дебит към него, съдът намира да важат разпоредбите на
Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни
операции и за използване на платежни инструменти, приета с Решение № 85 на УС
на БНБ от 16.07.2009 г., обн., ДВ, бр. 62 от 04.08.2009 г., в сила от
01.11.2009 г. /отм. ДВ, бр. 37 от 4.05.2018 г., в сила от 8.05.2018
г./.
Съгласно
чл. 16 от Наредба № 3/16.07.2009 г. /отм./ при плащания чрез директен дебит в
левове платецът предварително предоставя своето съгласие пред доставчика на
платежни услуги, който води платежната му сметка, а копие от съгласието се изпраща
на получателя. Посочи се по-горе, че ищецът е подписал на 24.01.2017 г.
Съгласие за директен дебит, адресирано до „УниКредит Булбанк“ АД, което
дружество води платежната му сметка, с изрично посочен в съгласието номер IBAN:
***, като между страните няма спор, че копие от същото е предоставено и на
ответника „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. В ал. 2 на чл. 16 от Наредбата е
посочено, че доставчикът на платежни услуги на получателя приема нареждането за
директен дебит по ал. 1 и го представя пред доставчика на платежни услуги на
платеца, без да проверява основанието за използването на директния дебит, като
от събраните по делото доказателства се установи, че доставчикът на платежни
услуги на получателя и доставчикът на платежни услуги на платеца е едно и също
дружество, а именно ответникът „УниКредит Булбанк“ АД.
С
оглед изложеното, съдът достигна до извода, че във връзка с изпълнението на
сключения между ищеца и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД договор за кредит,
ищецът е подписал на *** г. Съгласие за директен дебит, което съгласие е било
предоставено на „УниКредит Булбанк“ АД, в която банка ищецът е имал банкова
сметка ***: ***, със средствата по която са
били погасявани вноските по отпуснатия му от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД кредит. Т.е. ответникът „УниКредит Булбанк“ АД е изпълнявал нарежданията за
директен дебит, като е превеждал сумите за вноската по кредита от сметката на
ищеца в сметка на кредитора. Ето защо и съдът намира, че именно ответникът
„УниКредит Булбанк“ АД е материално легитимиран да отговаря по предявения иск
за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
блокиране на паричните средства по банковата сметка на ищеца на процесните
дати. В тази връзка предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди срещу ответника „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като
неоснователен следва да се отхвърли изцяло.
Въз
основа на съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал,
съдът достигна до категоричния извод, че е налице виновно поведение от страна
на ответника „УниКредит Булбанк“ АД, което дружество незаконосъобразно е
блокирало наличните средства по банковата сметка на ищеца преди падежната дата
по кредита, а именно 7-мо число на месеца. Действително, както не веднъж се
спомена, ищецът е подписал Съгласие за директен дебит, въз основа на който
банката е превеждала на кредитодателя „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
месечните вноски по договора за кредит, което съгласие обаче не дава право на
банката да блокира наличните средства по сметката на ищеца преди настъпването
на падежната дата. Такова изискване не поставя и Наредба 3/2009 г. /отм./, в
релевантната за настоящия спор редакция. Съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредбата,
преди изпълнение на нареждане за директен дебит доставчикът на платежни услуги
на платеца проверява дали: 1. е налице предварително съгласие на платеца за
директен дебит по ал. 1; 2. по сметката на платеца съществува достатъчна за
изпълнението на нареждането за директен дебит разполагаема наличност или
разрешен кредит; 3. са удовлетворени условията за изпълнение на нареждането за
директен дебит, включително са получени документите, изискани за неговото
изпълнение, ако е договорено представянето на такива, а съгласно ал. 4 – ако в
срок до 5 работни дни от получаване на нареждането за директен дебит не
настъпят условията за изпълнението му по ал. 3 доставчикът на платежни услуги
на платеца отказва изпълнението на нареждането за директен дебит и информира за
това доставчика на платежни услуги на получателя. В този смисъл неоснователно е
възражението на ответника, че именно във връзка с тази разпоредба е извършил
блокиране на средствата на ищеца преди падежната дата, като е видно, че никъде
в цитираната разпоредба няма поставено такова условие.
Следва
да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗПУПС /отм./ моментът
на получаване на платежното нареждане е моментът, в който доставчикът на
платежни услуги получава платежното нареждане, предадено пряко от платеца или
косвено от или чрез получателя по договорените между страните ред и начин за
получаване на платежното нареждане. Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗПУПС
/отм./ установява принципа, че ползвателят на платежни услуги не може да отменя
платежното нареждане след получаването му от доставчика на платежни услуги на
платеца. Предвидено е обаче едно изключение от принципа за неотменяемост на
платежното нареждане, което е уредено в чл. 60, ал. 4 ЗПУПС /отм./. Съгласно
чл. 60, ал. 4 ЗПУПС /отм./, когато ползвателят на платежни услуги, който подава
платежно нареждане, и неговият доставчик се уговорят платежното нареждане да
бъде изпълнено на определен ден или в деня, следващ изтичането на определен
срок, или в деня, в който платецът предостави на своя доставчик на платежни
услуги необходимите средства за изпълнение на нареждането, за момент на
получаване на платежното нареждане се смята уговореният ден, а ако този ден не е работен за доставчика на
платежни услуги – следващият работен ден. В този случай при наличието на такава
уговорка по чл. 60, ал. 4 ЗПУПС /отм./, разпоредбата на чл. 62, ал. 4 ЗПУПС
/отм./ предвижда възможност ползвателят на платежни услуги да отмени платежното
нареждане най-късно до края на работния ден, предхождащ уговорения ден.
Установи се, че съгласието за директен дебит е дадено от ищеца във връзка с
погасяване на месечните вноски по договор за кредит № *** от *** г., като видно
от погасителния план към договора, уговорената между страните дата е на 7-мо
число от месеца, т.е. налице е уговорен ден за погасяване на месечната вноска,
като съгласно цитираните по-горе разпоредби на приложимия към настоящия случай
закон, за момент на получаване на платежното нареждане се смята уговорения ден – 7-мо число на месеца,
а ако този ден не е работен за доставчика на платежни услуги – следващият
работен ден, т.е. блокирането на наличните по банковата сметка средства на
ищеца, преди настъпване на датата на
падежа за плащане на месечната вноска, е незаконосъобразно и увреждащо
интересите на ищеца.
По
въпросите, свързани с блокиране на средства на ищеца по банковата му сметка на
процесните дати – 05.08.2017 г. и 06.09.2017 г., съдът намира, че е налице
извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт. От приложените по делото
писмо, изходящо от „УниКредит Булбанк“ АД, адресирано до ищеца с изх. № ****от
21.09.2017 г., в което изрично е посочено, че в изпълнение на установената
технология на плащане, банката блокира сумата по директния дебит след
изтичането на официалното за банката работно време в последния преди падежа работен ден, но осчетоводява плащането по
директния дебит на датата на падежа. И в писмо, изходящо от „УниКредит Булбанк“
АД, адресирано до ищеца с изх. № **** от 28.08.2019 г., където отново е
посочено, че част от функционалността на системата, обслужваща погасяването на
кредити, се базира на операцията директен дебит – задължаване сметката на
кредитополучателя и заверяване сметката на кредитора, като в изпълнение на
установената технология на плащане, банката блокира сумата по директния дебит
след изтичането на официалното за банката работно време в последния преди падежа работен ден, но
осчетоводява плащането по директния дебит на датата на падежа. Посочено е, че
за изпълнение на погасяванията по кредита не са изготвяни платежни нареждания.
Всички операции за погасяване на кредита, извършвани от личната сметка на
ищеца, са налични в движението по сметката за съответния период. Такова
признание за блокиране средствата на ищеца по банковата му сметка преди падежа,
се съдържа и в отговора на исковата
молба на ответника „УниКредит Булбанк“ АД, където отново е посочено, че при
изпълнение на установената технология на плащане и предвид функционалността на
системата, банката блокира сумата по директния дебит след изтичането на
официалното за банката работно време в последния
преди падежа работен ден, но осчетоводява плащането по директния дебит на
датата на падежа. В случая посочените от ищеца дати 05.08.2017 – събота и 06.09.2017 г. /официален национален
празник/ били неработни дни. Пълномощникът на ответното дружество, заключава,
че банката единствено е блокирала наличните суми след изтичане на официалното
за банката работно време в последния
работен ден преди падежа, а именно на 04.08.2017 г. и съответно на
05.09.2017 г., като се посочва, че описаната функционалност на системата е в
пряка зависимост с необходимото техническо време за коректна обработка и е
обоснована от усилията на банката за елиминиране на риска от просрочия по
отпуснатите кредити, което е в интерес на самия ищец – кредитополучател, тъй
като иначе би плащал лихви за забава. В тази връзка, само с оглед пълнота на
изложението, следва да се посочи, че съдът не споделя наведените в отговора
доводи относно усилията на банката за елиминиране риска от просрочия по
отпуснатите кредити. В случая кредитор на ищеца е „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, а не „УниКредит Булбанк“ АД, която институция е следвало да
действа само съгласно даденото съгласие за директен дебит, т.е. само и единствено като доставчик на платежни услуги, а не като
кредитор. И ако кредитополучателя би допуснал просрочие, то тези отношения се
уреждат само и единствено между него и кредитодателя, а не и от доставчика на
платежни услуги.
Следва
да се посочи, че и двете писма, изпратени до ищеца, както и отговорът на исковата
молба са подписани от упълномощени от ответника „УниКредит Булбанк“ АД да
сторят това лица. Що се отнася до по-нататъшното поведение на този ответник в
процеса и представянето на писмо с вх. № *** от 10.05.2019 г., изпратено по
повод издадено съдебно удостоверение, в което е посочено, че след извършена
проверка по името на ищеца, е установено, че по банкова сметка ***: *** – ищеца
за периода 03.08.2017 г. – 08.08.2017 г. вкл. и за периода 03.09.2017 г. –
08.09.2017 г. вкл., няма блокирани суми,
свързани с погасяване на кредит на ищеца и в писмо с вх. № *** от 08.04.2019
г., изходящо от „УниКредит Булбанк“ АД, в което е посочено, че в системата на
банката няма данни за наложени запорни
съобщения и блокировки по банкова сметка ***: *** – ищеца за периода
03.08.2017 г. – 08.08.2017 г. и за периода 03.09.2017 г. – 08.09.2017 г., както
и отказът да се предостави справка от информационната система на банката,
съгласно издадено на в. л. /молба с вх. № *** от 27.01.2019 г. на вещо лице
***/ по допусната съдебно-счетоводна експертиза, удостоверение, съдържаща
информация относно разполагаемата сума след всяка трансакция по дебитната карта
на ищеца, без която информация, вещото лице е изпаднало в невъзможност да
изпълни експертизата, съдът възприема само като явно необоснована защитна
позиция, ненамираща подкрепа в останалия събран по делото доказателствен
материал. Нещо повече, освен от извънсъдебното признание на неизгодни за
страната факти, то и съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК с оглед
обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно
които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. И
доколкото ответникът не е представил сочените по-горе писмени доказателства
нито по делото, нито на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, то и на основание чл. 161 от ГПК съдът приема за установено, че
през процесния период ответникът действително е блокирал наличните парични
средства по банковата сметка на ищеца преди посочената в договора за кредит
падежна дата – 7-мо число на месеца.
Налице
е виновно поведение от страна на банката, доколкото релевантни за присъждането
на обезщетение за вреди са и двете форми на вина – умисъл и небрежност.
От
това действие по блокиране на наличните суми по банковата сметка на ищеца,
преди договорно установената падежна дата, действително са произтекли вреди за
последния. От свидетелските показания се установи, че същият се притеснявал,
сринало се самочувствието му, влошило се здравословното му състояние, започнал
да вдига кръвно, бил постоянно под наблюдение от кардиолог, поставяли му
инжекции, ставало му лошо, бил е ядосан, почувствал се засегнат. От
представената медицинска документация, се установи, че ищецът посетил два пъти
спешното отделение на МБАЛ *** АД, съответно на 21.09.2017 г. и на 30.09.2017
г., където и в двата случая му била поставена диагноза: „***“, и въпреки възражението на ответника „УниКредит
Булбанк“ АД, съдът намира, че причинно-следствената връзка от нанесената вреда
и претърпените вреди не е прекъсната, като е последица от виновното поведение
на посочения ответник, още повече, че едно от писмата на банката до ищеца, в
което се признава обстоятелството, че наличната по банковата сметка сума през
м. август и м. септември 2017 г. е била блокирана преди датата на падежа на
вноската по договора за кредит, е с дата
21.09.2017 г. /изх. № ****/, като е логично и житейски оправдано,
получавайки писмото от банката ищецът да изпита такива негативни чувства и
емоции, които да доведат до повишаване на кръвното му налягане, а оттук и
необходимостта да посети спешното отделение на МБАЛ *** АД, като не е
прекъсната причинно-следствената връзка и при второто посещение на ищеца в
болницата на 30.09.2017 г., доколкото е възможно и логично, същият да е
изпитвал негативните последици от действията на банката и в този период, което
пък е породило необходимостта от вземане на спешни медицински мерки. Ето защо и
доколкото причина за това състояние на ищеца са били действията на банката, то
налице е и причинна връзка между настъпилите вреди и поведението на ответника.
По отношение на предвидимостта на възможността да настъпят неимуществени вреди,
то при самото сключване на договора между потребител и банкова институция,
банката се задължава да осигурява необходимия достъп до паричните средства,
намиращи се по банковите сметки, открити на името на лицето. В този смисъл, би
могло изначално да се предвиди, че в случай на небрежно поведение от страна на
банката е възможно да настъпят неимуществени вреди за неин клиент, който не може
своевременно да се ползва от собствените си средства. Ето защо, съдът намира,
че е налице основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
По
отношение размера на претенцията, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, съдът присъжда неимуществени вреди по справедливост. Съгласно
Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС, понятието справедливост
не е абстрактно понятие, доколкото критериите, които се включват в него са
обективни такива. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на
увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата при които е
извършено, причинените морални страдания и пр. Следва да се преценят вида и
тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето и медицинската
прогноза за неговото развитие /в т.см. Решение № 69/18.03.2014 г. по гр. д. №
4686/2013 г. на ВКС, ІV г.о./. Съобразявайки тези указания, съдът констатира,
че ищецът е претъпял разочарование и обида от случилото се, не е успял да
приеме лесно факта, че липсата на средства е станало обществено достояние в
населено място /с. */, в което е добре познат и се ползва с авторитет сред
гражданите, не е успял да закупи необходимите му стоки, а на 06.09.2017 г., не
е успял да закупи и необходимите му храна и лекарства, здравословното му състояние
се влошило, вдигал кръвно, изпитвал притеснения, ставало му лошо. И въпреки
проведения от ищеца разговор със служител на банката, още след първия случай
/05.08.2017 г./, ситуацията с блокиране на наличните му по сметката средства и
невъзможността да си закупи необходимите му храна и лекарства, се повторила и
на 06.09.2017 г., което несъмнено довело до посочените по-горе негативни
изживявания и дискомфорт, преживян от ищеца. Поради изложеното, съдът намира,
че претърпените от ищеца вреди следва да бъдат определени в поискания в
исковата молба размер от 500 лева /по 250 лева за всяко от уврежданията,
настъпили на 04.08.2017 г. и на 05.09.2017 г./, като с претендираната сума
могат справедливо да бъдат обезщетени нанесените на същия неимуществени вреди.
С
оглед гореизложеното предявената искова претенция следва да бъде уважена
изцяло, като се присъди и законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба – 03.11.2017 г.
По отговорността за разноски:
По
предявения срещу ответника „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД иск:
Доколкото предявения срещу ответника „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД иск се отхвърля, то и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на същия се дължат разноски, каквито са претендирани в отговора на исковата
молба. Съдът намира обаче, че разноски на страната не следва да бъдат
присъждани. Установява се от приложеното към отговора на исковата молба
пълномощно /л. 43/, че страната е представлявана в процеса от С. В., Партньор
„* *“, * „Правно“, правоспособен юрист, като не са представени доказателства
същият да има качеството на ***, в който случай на страната би могло да се
присъди юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК. Ето защо и разноски за юрисконсултско възнаграждение на този ответник не следва
да бъдат присъждани.
По предявения срещу „УниКредит Булбанк“ АД иск:
С оглед изхода на спора на ищеца се дължат разноски
съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е
направил съответно искане, касаещо сумата от 50 лева – платена държавна такса;
110 лева – депозит за вещо лице; 80 лева – депозит за в. л.; 5 лева – държавна
такса за издадено съдебно удостоверение, както и сумата от 100 лева – депозит
за вещо лице. Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38
от ЗАдв.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. последно от
ЗАдв., на които се позовава пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на друг ***. В договора за правна
защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл. 38 ал. 2 ЗАдв.,
в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер –
съобразно цената на иска и чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ възлиза на сумата от 300
лева, която сума ответникът ще следва да заплати лично на пълномощника – адв.
*** /доколкото по делото е представен договор за правна защита и съдействие,
сключен между ищеца и адв. И., като преупълномощаването на адв. * е извършено
от адв. *, а не от ищеца, поради и което възнаграждение се дължи на адв. */.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 245 лева –
разноски за настоящото производство, от които 50 лева – платена държавна такса,
110 лева – депозит за вещо лице; 80 лева – депозит за вещо лице; 5 лева –
държавна такса за издадено съдебно удостоверение. Не следва да се присъжда
сумата от 100 лева – депозит за вещо лице, за която по делото действително са
представени доказателства да е внесена по набирателната сметка на съда /л.
234/. С протоколно определение от 17.09.2019 г. съдът е определил депозит в
размер на 100 лева, платим от ищеца за допълнително поставена от адв. * задача
към в. л. * молба с вх. № ***/27.01.2020 г., в. л. *** е посочило, че не може
да изготви допълнително ССЕ, доколкото ответната страна „УниКредит Булбанк“ АД
не е представила необходимата му за работа информация. И доколкото вещото лице
не е изготвило допълнително заключение по възложената с протоколно определение
от 17.09.2019 г. задача, то и възнаграждение не му е било изплащано, ето защо и
тази сума не следва да се присъжда в полза на ищеца.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.А.Г., ЕГН **********, с адрес: *** против „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Гюешево“ № 14, представлявано от Д.В.,
иск за заплащане на СУМАТА от 500 лева /петстотин лева/, обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на неправомерно разпореждане с банков влог на ищеца, съответно
на 04.08.2017 г. и на 05.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – *** г., до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Възраждане“, пл. „Св. Неделя“ № 7 ДА ЗАПЛАТИ на С.А.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, СУМАТА от 500 лева /петстотин
лева/, обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат на неправомерно разпореждане с банков влог на
ищеца, съответно на 04.08.2017 г. и на 05.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 03.11.2017 г., до
окончателното й погасяване, както и СУМАТА от общо 245 лева /двеста четиридесет и пет лева/ – деловодни разноски за
настоящото производство.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Възраждане“, пл. „Св. Неделя“ № 7 ДА ЗАПЛАТИ на адв. ***,****, със служебен адрес: гр. *. ***, СУМАТА от 300 лева /триста лева/ – представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца С.А.Г., ЕГН
**********, с адрес: *** в производството по настоящото гр. д. № 17556/2017 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр. с.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Банкова
сметка, ***, съгл. чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК /л. 138/:
на ищеца С.А.Г. – IBAN: ***, BIC: ***
– при „Банка ДСК” ЕАД;
на адв. *** – IBAN: ***
– при „Обединена Българска Банка“ АД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!
ЦВ