Решение по дело №3499/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260001
Дата: 14 август 2020 г. (в сила от 1 октомври 2020 г.)
Съдия: Димитър Петков Димитров
Дело: 20193630103499
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

260001/14.8.2020г.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Шумен, IX-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Димитър Димитров

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3419/2019 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Скай Рифънд“ ООД гр. София, против А.Р.А. ***, с която по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, е предявен положителен, установителен иск, за признаване като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува изискуемо парично вземане, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 2990/2019 г., по описа на РС Шумен, като по реда на чл. 410 ГПК против длъжника има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, с правно основание чл. 286 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 100.00 (сто) евро – възнаграждение по Договор за услуги по събиране на обезщетения за проблемни полети, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на заявлението – 03.10.2019 г. до окончателно плащане.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че предоставял услуги по събиране на обезщетения за проблемни полети, като обезщетенията се претендирали от съответните авиокомпании. Твърди, че ответникът осъществил контакт с цел да получи обезщетение, дължимо съгласно Регламент (ЕО) 261/2004 г. за закъснение на полет № W6 4302/27.07.2010 г., извършен от авиокомпания „Уиз Еьр Унгария Кфт“, за което страните сключили, по електронен път на регистриран от ответника потребителски профил на уебстраницата на ищеца, Договор за събиране на обезщетение. Твърди, че в хода на регистрацията на профила клиентите правели изрично заявление, че приемат Общите условия на ищеца. След приключване на регистрацията клиентите пристъпвали и към въвеждането на данни за проблемния полет, във връзка, с който претендират обезщетение. Клиентите подписвали пълномощно в полза на ищеца, с което предоставяли необходимите правомощия за претендиране на обезщетението. Ответникът бил извършил процедура по регистрация на профил на уебстраницата, като по този начин приел и Общите условия. Впоследствие ответникът подписал онлайн и пълномощно в полза на ищеца. Намира, че приемането на Общите условия и подписването на пълномощното били равносилни на сключване на Договор за събиране на обезщетение. Твърди, че изпълнил своите задължения по договора и е предприел всички необходими действия за надлежното събиране на обезщетението. В тази връзка бил изготвен иск за обезщетение, който впоследствие бил надлежно изпратен на авиокомпанията, заедно с посоченото по-горе пълномощно. В отговор на предявения иск авиокомпанията признала, че дължи обезщетение и че ще го плати, като в тази връзка поискала данни за банковата сметка на ответника, на която да извърши плащането. Ищецът уведомил ответника за искането на авиокомпанията, който представил необходимите данни за банковата си сметка и същевременно благодарил на ищеца за бързото предявяване на претенцията му. Счита, че по този начин ответникът потвърдил, че между страните е налице сключен Договор за услуги по събиране на обезщетение. В последствие авиокомпанията платила обезщетението по посочената банкова сметка ***, извършено директно по сметка на ответника. В резултат на така извършеното плащане, ищецът изпратил на ответника имейл-покана, с която претендирал плащане на възнаграждение за услугата в размер на 25% от събраното обезщетение, което било изрично уговорено между страните в Общите условия. Въпреки изпратената Покана за доброволно изпълнение ответникът не платил дължимото възнаграждение, поради което въз основа на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 2990/2019 г., по описа на РС Шумен. Моли *** да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 100 евро, представляваща дължимо възнаграждение по договор за събиране на обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г., ведно със законната лихва от 03.10.2019 г. до окончателното плащане на вземането. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

Ответникът не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От справка на НАП е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

В срока по чл. 131 ГПК, назначеният на ответника особен представител не е подал писмен отговор.

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си поддържа предявения иск. Ответникът, чрез процесуалния си представител намира, че за съществуването на договорни отношения между страните може да се съди по разменените е-мейли. Счита, че за да бъде пълно доказана исковата претенция на ответника е следвало да бъде предоставено доказателство, че действително сумата представляваща обезщетение за ответника е платена по посочената от него сметка, като бъде представено на съда съответно заверен препис от банковия документ, с който авиокомпанията е извършила трансфера на посочения от ответника банкова сметка.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От Извадка от интернет сайт на „Скай Рифънд“ ООД /л. 9/ се установява, че ищецът е предложил услуга за събиране на обезщетение по проблемни полети. Съгласно представените и неоспорени по делото Общи условия на ищеца /л. 5/, „Договор“ означава договор между клиента и дружеството, и се счита за сключен с приемане на Общите условия или с подписване на Пълномощното /което от двете постъпи по – рано/. Приемането на Общите условия става по следния начин: При регистрацията на сайта (въвеждане на имейла на Клиента) с натискане на бутона „Напред“, Клиентът се съгласявал с Общите условия и Политиката за защита на личните данни на дружеството ищец. С Пълномощно от 27.07.2019 г. /л. 11/ ответникът упълномощил ищеца да го представлява по отношение на всякакви суми, дължими във връзка с проблемен полет по резервация/номер на електронен билет A8UNQC, включително и суми за обезщетение. С Писмо /л. 12а/ от „Скай Рифънд“ ООД уведомяват, че като екип са започнали процес по претендиране на обезщетение от Уиз Еьр“. От представените Искане за обезщетение /л. 13/ и друга кореспонденция със съдействието на ищеца, ответникът е бил обезщетен за закъснение на полет повече от три часа, като от Писмо от 12.08.2019 г. /л. 28/ се установява, че обезщетението в размер на 400 евро е било преведено по банковата сметка на пътника. С Писмо от 20.08.2020 г. /л. 31/ ищецът уведомил ответника, че следва да му плати комисионна в размер на 100 евро. От Писмо от 20.09.2020 г. /л. 31/, се установява, че ответникът отказал плащане на сумата, тъй като не се е съгласявал да плаща част от обезщетението, което му се полагало за това, че е престоял 11 чеса на летище Лутън.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, ШРС – девети състав намира за установено от правна страна следното:

От приложеното ЧГД № 2990/2019 г., по описа на РС Шумен, се установява, че по реда на чл. 410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед № 1496/03.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е дадена възможност да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, съобщението, за което му е връчено на 10.11.2019 г., като с молба рег. № 20554/21.11.2019 г., по описа на ШРС, е подадена настоящата искова молба, поради което производството се явява допустимо, а предявените установителни искове подлежат на разглеждане по същество.

Основателността на исковата претенция е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца: че с ответника са се намирали във валидни провоотношения по силата на Договор за поръчка, с който му е възложено събиране на обезщетения за проблемен полет и че се явява изправна страна по същия, т. е., че действително е извършил качествено и в срок поръчаното и че е уведомил доверителя за изпълнението, както и изискуемост на претендираното вземане. Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички евентуално наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т. ч. да установи точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на възнаграждението за извършената услуга, в случай, че ищецът докаже неговата дължимост.

Част от представените по делото доказателства са електронни документи възпроизведени на хартиен носител. Относно доказателствената сила им сила съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, „електронен документ“ представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено. Според чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ, „електронно изявление“ е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. На част от физически представените от ищеца и приет по делото електронни документи, не се намира материално положен параф /подпис/ на ответника, но това не отнема действителността им и не отрича съществуването им в правния мир, тъй като, страните са сключили договора използвайки изключително средство за комуникация от разстояние – интернет страница на доставчика. Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, според който за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство, като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран. Несъмнено представените върху хартиен носител документи обективират електронни изявления, запазени в архивните файлове в базата данни на съответния сървър на доставчика, с възможност за неговото възпроизвеждане, т. е. визуализирани електронни документи. Доколкото същите не съдържат характеристиките на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че са подписани с обикновен електронен подпис – част от електронните изявления са свързани и с установяване на авторството на документа, като съдържат информация за самоличността на лицето, от което изхождат изявленията - имена на ответника, адрес, дата на раждане и други. Законодателят придава значение на саморъчно подписан само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен, което е закрепено изрично в чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания документ на хартиен носител, като ако се касае за частни документи /каквито са процесните/, те се ползва с такава сила само за авторството на изявлението, съгл. чл. 180 ГПК, а в случай че това авторство бъде оспорено, тежестта за доказване истинността на документа се разпределя съобразно специалното правило на чл. 193 ГПК. В тази насока се е установила последователната актуална съдебна практика на ВКС.

Тези правила, приведени към настоящия случай, намират своето обективно проявление, тъй като ищецът е представил заверени: Извадка от интернет сайт на „Скай Рифънд“ ООД, Общи условия на ищеца и Писмото на ищеца, с което уведомяват, че като екип са започнали процес по претендиране на обезщетение от Уиз Еьр“. С подписване на Пълномощното от 27.07.2019 г. договорът между клиента и дружеството – ищец се счита за сключен, а за приемането на Общите условия и Политиката за защита на личните данни на дружеството, се твърди, че е осъществено с натискане на бутона „Напред“, при регистрацията на сайта (въвеждане на имейла на Клиента). Представеното хартиено копие на подписаното Пълномощно от 27.07.2019 г. не е оспорвано от процесуалния представител на ответника относно неговата автентичност. Настоящият съдебен състав намира, че тези документи в своята цялост представляват годни доказателствени средства, установяващи валидното сключване на Договор за поръчка, с който от ответника на ищеца е възложено събиране на обезщетения за проблемен полет по резервация/номер на електронен билет A8UNQC, включително и суми за обезщетение.

От приетите по делото Искане за обезщетение и друга кореспонденция съдът намира, че със съдействието на ищеца, ответникът е бил обезщетен за закъснение на полета повече от три часа, като по банкова сметка ***, с което е установено, че действително е извършил поръчаното действие, а с Писмо от 20.08.2020 г., че е уведомил доверителя за изпълнението.

Предвид, че с Писмото от 20.08.2020 г., ищецът е поканил ответника да му плати договорените 100 евро, както и че с Писмо от 20.09.2020 г. възложителят е отказал плащане на сумата, а до приключване на съдебното дирене в настоящото производство не е представил доказателства, от които да се установи точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението за плащане на възнаграждението за извършената услуга, искът се явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в пълния претендирания размер.

Предвид изхода на спора и съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014 г., т. 12, ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в заповедното производство. Ищецът е направил искане за присъждане на разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК /л. 73/, в който е посочил претенидраната от него сума, за която в материалите по делото се съдържат доказателства за плащане. Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането в размер на 1070 лева, представляващи: държавна такса в размер на 50 лева, депозит за особен представител на ответника в размер на 300 лева, както и адвокатско възнаграждение за заповедното и исковото производства в общ размер 720 лева, с ДДДС, като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.

Водим от гореизложеното, Шуменски районен съд,

 

Р Е Ш И

 

Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Скай Рифънд“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Никола И. Вапцаров“ № 53А, Ийст Парк Трейд Център, партер, че ответникът А.Р.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи, по Договор за събиране на обезщетение поради голямото закъснение на полет № W6 4302/27.07.2019 г., извършен от авиокомпания „Уиз Еър Унгария Кфт“ за полед над 1500 км, с място на излитане от летище Лутън, Лондон, Великобритания и място на пристигане – летище София, България, сумата 100 /сто/ евро, платима по банкова сметка:***: ***, BIC: ***, с титуляр: „Скай Рифънд“ ООД, за която по ЧГД № 2990/2019 г., по описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 1496/3.10.2019 г., за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2019 г. /датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателно плащане, на основание чл. 286 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Осъжда А.Р.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати на „Скай Рифънд“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Никола И. Вапцаров“ № 53А, Ийст Парк Трейд Център, партер, сумата 1070.00 лева /хиляда и седемдесет лева/, разноски в заповедното и исковото производства, платима по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, с титуляр: „Скай Рифънд“ ООД, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 2990/2019 г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.

 

Районен съдия:……………