РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. В. Търново, 07.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и
седми януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ ДИАНКА ДАБКОВА |
|
при секретар |
МАРИЯ НЕДЕВА |
и с участието |
|
на прокурора |
СВЕТЛАНА ИВАНОВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10248 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2022г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от ***Кр. Б., в
качеството му на пълномощник на И.М.М. от гр. Ст.
Загора, срещу Решение №407/13.10.2022г. по АНД №217/2022г. по описа на
Великотърновския районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление №35-0001132/28.09.2021г.
на директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен, с което на касатора за нарушение по чл. 92, ал. 1, изр. посл. от ЗАвП, на основание чл.
105, ал. 1 от ЗАвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 200 лв Релевират
се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и съществени процесуални нарушения –
касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на
друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено
обжалваното наказателно постановление, както и присъждане на разноски за
производството.
Ответникът по жалбата – директорът на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Плевен, не е взел становище по нея.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново
заема становище за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №407/13.10.2022г.
по АНД №217/2022г. състав на Великотърновския районен съд е потвърдил
наказателно постановление №35-0001132/28.09.2021г. на директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Плевен, с което на И.М.М. за нарушение по чл. 92, ал. 1, изр. посл.
от ЗАвП, на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. За да
постанови този резултат съдът е приел, че извършването на посоченото нарушение
е безспорно установено, правилно е приложена съответната санкционна разпоредба
и не е налице маловажен случай. Направен е окончателен извод за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Обжалваното съдебно решение е неправилно.
По делото от
фактическа страна е било прието, че на 16.09.2021г. в с. Петко Каравелово, обл. В. Търново касаторът
управлявал съчленено ППС – влекач МАН ТГС с рег. №===с
прикачено полуремарке с рег. №..., когато е бил спрян
за проверка от служители на ответника по касация. При изискването на контролен
талон към СУМПС касаторът е представил АУАН серия А,
№284440/05.03.2021г. При така установеното административнонаказващият
органи въззивния състав са приели, че след като
срокът, в който издаденият АУАН замества контролния талон на водача е изтекъл,
то липсата на контролен талон представлява нарушение по чл. 92, ал. 1, изр. посл. от ЗАвП, за което нарушение
се следва санкцията по чл. 105, ал. 1 от ЗавП.
Фактическата
обстановка е правилно установена. Направените изводи от фактическа страна
напълно се споделят от касационнния състав, а и касаторът не посочва изрично твърдения за допуснати
процесуални нарушения при събирането и преценката на доказателствата. В този
смисъл навадените доводи за неправилна преценка на обстоятелството дали водачът
е извършвал превоз за собствена сметка по смисъла на § 1, т. 4, б. „а“ от ЗДвП,
са неотносими към предмета на спора. Релеватно за фактическия състав на нарушението е наличието
или липсата/непредставяне на контролен талон към СУМПС от водача, който
извършва превоз, а не вида на превоза.
Другото
оплакване, което се поддържа, за липса на вина у касатора,
поради това, че контролния талон неправилно не му е бил върнат от органите на
МВР, отново не обосновава незаконосъобразност на съдебното решение и
наказателното постановление. Дори да са основателни възраженията, че в
нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 7 от ЗдвП
контролният талон на водача не е бил върнат, същият не е следвало да управлява
ППС без такъв, след изтичането на визирания в чл. 92, ал. 1, изр. посл. от ЗАвП срок. Управляването
на ППС при посочените обстоятелства
обосновава състав на посоченото нарушение и касаторът
е следвало да съобрази поведението си с него. Неизпълнението на задължението по
чл. 157, ал. 7 от ЗДвП от страна на администрацията не е основание да се
извършват административни нарушения.
Основателно
е обаче възражението за неправилно прилагане на материалния закон и неправилна
квалификация на извършеното деяние, отново е неоснователно. В касационната
жалба са застъпени твърдения, че извършеното нарушение следва да се квалифицира
като такова по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно който се наказва с глоба
10 лв. водач, който не
носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. В
текста на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП е визирано, че при съставяне на акт за
нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след
изпълнение на задължението по чл. 190, ал.
3 – изр. първо и актът за нарушението заменя контролния талон за
срок до един месец от издаването му/изр. второ/. От своя страна разпоредбата на
чл. 92, ал. 1 от ЗАвП визира, че когато на водач е
съставен акт за нарушение на регламент на европейските институции, на този
закон или на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове,
контролният талон към свидетелството му за управление се отнема и се връща след
изпълнение на задължението му по ал. 4 – изр. трето и актът замества контролния
талон за срок до един месец от връчването му на водача – изр. посл. Разпоредбите на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП и чл. 92, ал.
1 от ЗАвП дори и идентични по своето съдържание,
визиращи конкретно права и задължения за водачите на ППС, имат
различно/специфично приложение. Двете разпоредби предвиждат възможност водач,
на който е отнет контролния талон на управлява ППС за срок от един месец след
това, като съставеният му АУАН замества контролния талон, но всяка от тях
изисква този АУАН да е съставен за конкретен вид нарушение. Така в чл. 157, ал.
6 от ЗДвП се посочва акт за нарушение по този закон, а чл. 92, ал. 1 от ЗАвП акт за нарушение на регламент на европейските
институции, на този закон или на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Посочените разпоредби не се намират в отношение на обща към
специална, нито на субсидиарност, а регламентират
отделни отношения, подобни помежду си. В конкретния случай, след като видно от
събраните по делото доказателства, съставеният предходен АУАН на касатора е за нарушение по чл. 34, § 31, б. „б“ от
Регламент /ЕС/ №165/2014 на Европейския парламент и на Съвета, то безспорно в
случая ще намери приложение разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗАвП.
Съгласно
цитираната норма в изпълнение на задълженията си по чл. 91 длъжностните лица
извършват проверки и съставят актове за констатираните нарушения. Когато на
водач е съставен акт за нарушение на регламент на европейските институции, на ЗАвП или на издадени въз основа на него подзаконови
нормативни актове, контролният талон към свидетелството му за управление се
отнема и се връща след изпълнение на задължението му по ал. 4. Актът замества
контролния талон за срок до един месец от връчването му на водача. Настоящата
съдебна инстанция намира, че за визираното нарушение жалбоподателят не подлежи
на санкция, тъй като нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗАвП
указва единствено, че актът замества контролния талон за срок до един месец от
връчването му на водача. Никъде в НП не е описана санкционна норма, с която
жалбоподателят да подлежи на санкция за нарушаване на разпоредбата на чл. 92,
ал. 1 от ЗАвП. Активираната санкционна разпоредба на
чл. 105, ал. 1 от ЗАвП е обща и следва да намери
приложение само при нарушение на някоя от нормите на ЗАвП.
Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗАвП обаче не
вменява задължение за водача. Адресат на тази норма са тези, които упражняват
контрол. Това е видно и от систематичното място на посочената норма в глава VII
- "Контрол". Тази норма не създава задължение за водачите. Нормата на
чл. 92, ал. 1 от ЗАвП не вменява задължение за водача
да извършва действия във връзка с продължаване на срока за изтекъл АУАН. Като
липсва задължение, което да не е изпълнено от водача, не може да е налице
нарушаване на норма и съответно не може да се налага санкция за нарушения по ЗАвП. Ето защо настоящият състав намира, че административнонаказващият орган незаконосъобразно е
ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
По тези
съображения обжалваното съдебно решение следва да с бъде отменено. Делото е
изяснено от фактическа страна поради което касационната инстанция следва да
постанови свое решение, по същество, с което на отмени обжалваното пред
районния съд наказателно постановление.
При този изход на делото в полза на касатора следва да се присъдят направените и доказани в процеса разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар в претендирания размер от 400 лв. за касационната инстанция и 300 лв. за пред въззивния съд.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. ІІ и чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №407/13.10.2022г. по АНД №217/2022г. по
описа на Великотърновския районен съд, с което е потвърдено наказателно
постановление №35-0001132/28.09.2021г. на директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление наказателно
постановление №35-0001132/28.09.2021г. на директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Плевен, с което на И.М.М. от гр. Ст. Загора за нарушение по чл. 92, ал. 1, изр. посл. от Закона за автомобилните превози, на основание чл.
105, ал. 1 от ЗАвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
– Плевен да заплати на И.М.М. от гр. Ст. Загора
разноски по делото в размер на 700/седемстотин/ лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.