№ 1066
гр. София, 10.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110152355 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Предявени са от „А. срещу Н. И. К. следните обективно кумулативно предявени
искове: установителни искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено съществуването на
вземания на ищеца за следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение ч.гр.д. № 29347/2022 г. по описа на СРС, 145 състав:
- сумата от 1780.99 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № . от
24.04.2019 г., сключен със „С., вземанията по който са прехвърлени на „А. по силата на
Приложение № 1 от 17.12.2021 г. към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
26.08.2021 г., ведно със законната лихва от 02.06.2022 г. /датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК/ до изплащане на вземането;
- сумата в размер на 511.47 лв. - обезщетение за забава за периода от 09.05.2019 г. до
02.06.2022 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/.
Претендират се сторените по делото разноски за заповедно и исково производство.
Ищецът твърди, че на 24.04.2019 г. между „С. и ответника е сключен договор за
паричен заем, по силата на който на ответника е предоставен заем в размер на 1800 лв., като
сумата е предадена на ответника. Поддържа, че ответникът е поел задължение да връща
заема на 18 седмични вноски, включващи главница и възнаградителна лихва /която лихва
възлиза на 149.48 лв./, чиито падежи настъпват в периода 01.05.2019 г. – 28.08.2019 г.
Поддържа, че съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на договора, в
случай че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължал на
Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница
за всеки един ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното
изплащане на дължимите по договора суми. По тази причина била начислена лихва за забава
в размер на 511.47 лв. за периода от 09.05.2019 г. до 02.06.2022 г. /датата на подаване на
заявлението/. Представя и моли да бъде прието копие от уведомлението за извършената
цесия от страна на „С. чрез „А. с изх. № ./. от 17.12.2021 г., което да бъде връчено на
ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Сочи, че по силата на сключен
на 26.08.2021 г. Договор за цесия и Приложение № 1 към него, подписано на 17.12.2021 г.,
вземанията по договора са прехвърлени от „С. на ищеца, който е легитимиран да претендира
процесните суми, за което ответникът е уведомен най-късно с получаване на препис от
исковата молба, ведно с приложеното към нея уведомление за цесия. Ето защо моли за
уважаване на предявените искове.
Ответникът, редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез А. Т. Й. –пълномощник по чл. 32, т. 2
1
ГПК. С отговора ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Навежда
възражение за нищожност на договора за паричен заем № . от 24.04.2019 г., сключен със „С..
Кредитът бил отпуснат неправомерно, като в чл. 16 ЗПК било уредено задължение на
кредитора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя преди да сключи
договор за кредит и при отрицателна оценка да откаже да сключи такъв. По делото ищецът
бил представил копие от формуляра искане №./24.04.2019г. за отпускане на процесния
кредит, като данните в т. 6, 7 и 8 в него били неверни. В т. 7 били посочени 2000 лв.
приходи от заплата и допълнителни доходи от 1500 лв., при положение, че към датата на
сключване на договора ответникът нямал никакви доходи, като бил безработен и не бил
регистриран в Бюрото по труда, което сочело, че ищецът не е направил справка в системата
на НОИ и НАП. В т. 8 било посочено, че към датата на отпускане на кредита ответникът
имал парични задължения към още две фирми за бързи кредити, но всъщност имал кредити
от други фирми, а не от посочените. Тоест кредитът бил отпуснат на база изцяло неверни
данни, като трябвало да бъде отказан. Бил съставен погасителен план, в който освен
уговорените суми била включена и неустойка в размер на 804,52 лв., с която общо
задължението възлизало на 2754 лв. Договорът бил типов и сключен при общи условия, без
клаузите в него да са индивидуално уговорени, като били изготвени предварително и
ответникът не можел по никакъв начин да влияе на съдържанието им, а записаното в чл. 3
(12), че дължимата сума е 1949,48 лв. било подвеждащо, тъй като в сумата не била включена
неустойката от 804,52 лв., което противоречало на добрите нрави, тъй като така договорът
не бил сключен по ясен и разбираем за длъжника начин. Посочването в договора само на
абсолютните стойности на Годишния процент на разходите и Годишния лихвен процент
също водело до неяснота относно включените компоненти, като били заобиколени
изискванията на чл. 11, ал. 4, т. 9 и 10 ЗПК. Счита за нищожни уговорките по чл. 3, ал. 5, 7 и
12, доколкото посочените параметри в тях били недействителни. Твърди, че предвид
краткия срок за ползване на кредита лихвеният процент от 40,05% бил необосновано висок.
Уговорената неустойка целяла неоснователното обогатяване на кредитора и противоречала
на Директива 2008/48 ЕО и Директива 93/13/ЕО. Твърди, че договорът противоречал на
добрите нрави, а клаузата не била уговорена индивидуално и била неравноправна, поради
което и нищожна. Моли съда да съобрази, че клаузите в чл. 6 и 8 са нищожни. Твърди, че е
налице разминаване между уговореното в чл. 6 от договора и чл. 10 от ОУ към договора,
поради което не ставало ясно от коя дата сумите по кредита са станали предсрочно
изискуеми и договорът бил прекратен. Твърди, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита.
Отбелязва и несъответствие между договора и европейския формуляр за представяне на
информация за потребителски кредит. В договора е посочен ГПР - 49,85%, а в ев. формуляр
- 50%, фиксиран лихвен процент в договора 40,05%, а в евр. формуляр 40%. По процесния
договор били внесени суми от А. Й.. Същата била посетила офиса на „С., където устно й
било предложено всеки месец да внася по кредита 1/3 от месечната вноска в размер на 51 лв.
до окончателното изплащане на сумата от 2754 лв., като тя се съгласила. Било й обяснено,
че върху тази сума няма да се начисляват повече никакви суми и нямало срок, в който да
трябва да я изплати, т.е. била измамена. Първо два пъти внесла по 153 лв., а в периода от м.
декември 2019 г. до м. май 2021 г. включително била внесла общо 918 лв., като сумите
превеждала в касите на Изи пей. Общата сума внесена по кредита била 1288 лв. Уточнява,
че част от вноските били внесени с 5-6 дни закъснение. Въпреки плащанията, нa 01.04.2021
г. била начислена неустойка от 450 лв., за която не била известена. Предвид изложеното
моли съда да отхвърли иска по чл. 422 ГПК като неоснователен, както по отношение на
дължимите суми, така и поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост по кредита от
цедента „С.. Моли съда да вземе предвид възражението за нищожност на договор
№./24.04.2019 г. за паричен заем, сключен между „С. и Н. И. К. като противоречащ на
закона – на 3ПК, ЗЗД и ЗЗП.
Разпределение на доказателствена тежест:
В тежест на ищеца по исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД е да докаже, че между цедента „С. и ответника е възникнало
2
валидно правоотношение по договор за потребителски кредит /заем/, по което кредиторът е
предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в
посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че падежът на
вземанията е настъпил и ответникът е изпаднал в забава, както и размера на дължимото
обезщетение за забава; че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно
сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен. Ответникът следва
да докаже възраженията си срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им, в това число плащане, както и твърденията си за нищожност на договора,
общите условия и отделни техни договорни клаузи.
Съдът УКАЗВА на страните, че ще извърши проверка на клаузите от договора за
потребителски кредит, включително за наличие на неравноправни клаузи.
СЪДЪТ ОТДЕЛЯ за безспорни между страните следните обстоятелства: че на
24.04.2019 г. е сключен договор за заем /потребителски кредит/ №. между „С. и ответника,
по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 1800 лв., усвоен на
същата дата, по силата на който договор ответникът е поел задължение да връща заема на 18
седмични вноски, включващи главницата и възнаградителна лихва в размер на 149.48 лв., че
вземанията по договора са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД по
силата на договор за цесия.
По доказателствата:
Съдът намира, че следва да допусне представените от ищеца и ответника писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния
спор предмет на делото.
Съдът намира, че следва да уважи направеното от ищеца искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, както и със следния
въпрос: „При определяне на годишния процент на разходите по договора за заем, включена
ли е предвидената в договора неустойка по чл. 8, респективно ако не е включена същата,
вещото лице да посочи какъв би бил годишният процент на разходите по договора, ако към
него се прибави неустойката, предвидена в чл. 8 от Договора за паричен заем?“.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да представи
доказателства, че А. Т. Й. е негова майка, като при неизпълнение указанията в срок, съдът
няма да зачете извършеното от негово им действие по подаване на отговор на исковата
молба.
ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д.№ № 29347/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, 145 състав.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице да отговори на
задачите, поставени в исковата молба, като при отговор на задача номер 3 посочи какви плащания
са извършвани от ответника, кога и как са отнасяни за погасяване сумите от страна на кредитора,
както и на следния въпрос: „При определяне на годишния процент на разходите по договора
за заем, включена ли е предвидената в договора неустойка по чл. 8, респективно ако не е
включена същата, вещото лице да посочи какъв би бил годишният процент на разходите по
договора, ако към него се прибави неустойката, предвидена в чл. 8 от Договора за паричен
заем?“.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за експертизата в размер на 300 лв., вносим от ищеца в
3
едноседмичен срок от връчването на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза Мария
Георгиева Малева, тел: 0887 74 76 46.
Вещото лице да се призове СЛЕД представяне на документ за внесен депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 16.03.2023 г. от 09:45 часа, за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба.
НАПЪТВА страните към спогодба. УКАЗВА на страните, че доброволното
/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи
граждански дела в СРС.
УКАЗВА на страните, че настоящото определение, ведно с мотивната му част, има
характер на проект за доклад на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК, който при
липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно заседание
може да бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл. 146 ГПК.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4