Р Е Ш Е Н И
Е
№ ……
гр. Варна
Варненски окръжен съд, Наказателно отделение,
в съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО
ДИМОВ
при секретаря ТЕОДОРА ИВАНОВА разгледа докладваното
от съдия Савакова ВНЧД № 1359 по описа
за две хиляди и осемнадесета година и
установи :
Производството пред настоящата инстанция е образувано
по частна жалба от Я.М.Б. срещу разпореждане
№ №6489/06.11.2018година на съдия докладчика по НЧХД №4271/2018 г.-15-ти състав
на ВРС, с което на основание чл. 250 ал. 1 т. 1пр.2 от НПК е прекратено
наказателното производство по делото.
В жалбата се твърди се, че
първоинстанционното становище за прекратяване на производството е неправилно,
поради което се желае отмяната на атакуваното разпореждане. Излагат се
съображения в подкрепа на теза за съставомерност на деянието по възведеното
обвинение.
От призованите за въззивното заседание лица,
присъствено участие не взема прокурорът,
който писмено е отказал явяване по делото .
Жалбоподателят се явява лично .
Адв.Н. срещу която е първичната жалба се явява с адв.Ю Г.– редовно упълномощен.
В съдебно заседание жалбоподателят Б.
поддържа жалбата си с искане за отмяна на съдебния акт,като счита,че е незаконосъобразен ,тъй като същия с
множество жалби се е обръщал и към ВРС ,и към Адвокатския съвет и към Висшия
адвокатски съвет и към Прокуратурата с искане да се образува наказателно
производство срещу адв. Н. и то след влизане в сила на решението по брачното
дело за развод по гр.д. № 800/2015 година от 02.12.2015година на което лично е
присъствал като ,решението по което не е обжалвано.
Адв. Г.заема становище за законосъобразност
на съдебния акт ,както и знание на обстоятелствата от тъжителя Б. още през 2015
година ,когато е приел проекта на исковата молба по гражданското
дело,присъствал е на съдебното заседание и на доклада на съда и не е имал никакви забележки ,както не е и обжалвал акта на съда ,постановен по същото
гражданско дело. Моли да се потвърди съдебния акт и да се присъдят разноските
по делото.
Адв.Н. в последната си дума моли за потвърждаване на
разпореждането на ВРС като правилно и законосъобразно.
Настоящия състав на Варненски окръжен съд,
действащ като въззивна инстанция, след като изслуша становищата на страните
и извърши цялостна проверка на
процесното разпореждане, констатира следното :
Жалбата е неоснователна .
За да прекрати наказателното
производство, първоинстанционния съдебен състав е приел, че са налице предпоставките на чл. 250, ал. 1 т.1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2
от НПК
за прекратяване на наказателното производство по настоящото НЧХД № 4271/2018 г.
по описа на ВРС, ІІ наказателен състав, тъй като тъжбата не отговаря на
изискванията посочени в чл.81 от НПК.
Разпореждането на съдията докладчик е изключително пространно и обстоятелствено,като
същия е разгледал всички въпроси имащи отношение към момента на узнаването на
първичния съдебен акт –по бракоразводното дело и незвзетите от тъжителя законни
мерки да охрани навреме собствените си интереси по него чрез упражняване на
правото на жалба.
Частната тъжба е заведена под
вх.№ 50479/26.07.2018г. въвъ ВРС .
С разпореждане на Председателя
на РС-Варна от същата дата, на частния тъжител е даден 7-дневен срок за
привеждане на частната тъжба в съответствие с изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, като му е посочено , че следва да опише изпълнителното деяние, като посочи
конкретни обстоятелства, трите имена и адрес на лицето, срещу което е подадена
частната тъжба и датата на извършване на деянието.
От депозираното уточнение, частният тъжител изрично е посочил
обстоятелства на престъплението:“ Съставяне на документ с невярно съдържание/
Искова молба, без мое знание и подпис/“.Посочена е и датата на процесната
искова молба- 13.07.2015г.
След депозиране на уточнението, по разпореждане на Председателя на
Варненски районен съд е образувано НЧХД №4271/18г. по описа на ВРС,като делото е преразпределено за разглеждане от
Петнадесети състав на ВРС,след отвод на първия съдия.
С разпореждане на съдията-докладчик от 19.10.2018г. на частния тъжител е
дадена възможност в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да ангажира
доказателства за датата, на която е
узнал за депозирането на процесната искова молба и за визираното в частната
тъжба съдебно решение.
Съгласно депозираното писмено уточнение, частният тъжител е узнал за
депозирането на процесната искова молба на 19.11.2015г.-
датата на съдебното заседание, когато тя
му е била връчена, като за съдебното решение също е узнал непосредствено след
постановяването му на 02.12.2015г.
Съдът, в правилно е приел , че не са
налице предпоставките за разглеждане
на делото в съдебно заседание, а наказателното производство образувано по
депозираната частна тъжба следва да бъде прекратено като е изразил
законосъобразни съображения,които са :
Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъжбата трябва да
бъде писмена, да съдържа данни за подателя, лицето срещу което се подава и за
обстоятелствата на престъплението. В конкретния случай в производството от
частен характер наказателни дела, частната тъжба изпълнява функцията на
обвинителен акт, съответно предназначението на частната тъжба е да очертае
предмета на доказване в съответния наказателен процес от гледна точка на
твърдяното за извършено престъпление и участието на подсъдимият в него. Необходимо е тя да
съдържа ясни, категорични и недвусмислени данни за извършеното деяние - време,
място, начин на извършване.Необходимо е в частната тъжба да са посочени
конкретни факти, които да подлежат на доказване в процеса.
Съдът правилно и приел , че депозираната
частна тъжба, въпреки наведените уточнения, не отговаря на изискванията на
чл.81, ал.1 от НПК,в която насока е обосновал становището си със съдебна
практика.
В тази връзка следва да се посочи, че практиката на ВКС по отношение на
нередовностите в ч. тъжба е в две насоки.
В една част от актовете си ВКС приема, че в разпоредбите на НПК не е
предвидена такава процедура да се дава срок за отстраняване на непълноти в ч.
тъжба, които да се отнасят за нейното необходимо и задължително съдържание и се
счита от ВКС, че с подобно правомощие първоинстанционния съд не разполага.
В друга част от актовете на ВКС се приема, че отстраняване на
нередовности в ч. тъжба е допустимо, ако това отстраняване е извършено в преклузивния шестмесечен срок по смисъла на
чл.
81, ал. 3 от НПК.
ВОС позовавайки се на тълкувателно решение № 34/1990 г. на Общото
събрание на Наказателна колегия на Върховния съд, в някои актове приема, че
възможност за поправка на ч. тъжба е допустима, но единствено само относно
датата, на която тъжителят е узнал за извършеното престъпление, съответно се
цитира и практика на ВКС, извън практиката на Върховен съд в подкрепа на
горното становище на ВОС.
В настоящия случай, съдията - докладчик е намерил за правилен извода ,
че както частната тъжба, депозирана на 26.07.2018г. така и уточненията от 18.09.2018г. и 05.11.2018г. на
частната тъжба, са депозирани извън
срока по чл. 81, ал.3 от НПК.
В случая безспорно е в теорията и
съдебната практика, че срокът по чл. 81, ал.3 НПК е преклузивен. Началото
на този срок се свързва от законодателя на първо място с момента на узнаването
за извършеното престъпление и е шест месечен.
Втората хипотеза по чл. 81, ал.3 от НПК, свързва началния момент с деня
на получаване на съобщение от пострадалия за прекратяване на досъдебното
производство на основание, че престъплението се преследва по тъжба на
пострадалия, в която хипотеза срокът е едномесечен.
Втората хипотеза има предвид
случаите, когато наказателното производство е инициирано от органите на
прокуратурата, респективно е било отпочнато по чл.212, ал.2 от НПК и в него се
установи, че определено деяние не е от общ, а от частен характер.
От приложените към частната тъжба доказателства, частният тъжител е
сезирал ОП-Варна с жалба от 06.06.2018г.
и е последвал отказ да се образува ДП, съгласно
Постановление от 28.06.2018 г. на ВОП.
След като прокурорът е приел, че престъплението не е от общ характер, с
посоченото постановление, е отказал да образува наказателно производство по
случая.Постановлението за отказ да се образува наказателно производство е
акт на прокурора по смисъла на чл. 213, ал. 1 от НПК, а не - за прекратяване на
вече образувано досъдебно производство, тъй като престъплението се преследва по
тъжба на пострадалия, поради което и в този случай едномесечният срок по
смисъла на чл.81 ал.3 от НПК е неприложим.
Това е така, тъй като прокурорските актове
произнесени по реда на чл.213 от НПК подлежат на инстанционен контрол по реда
на чл.213, ал.1 от НПК без ограничение във времето.
В този смисъл частният тъжител би могъл да атакува прокурорския акт на
ОП-Варна без ограничение във времето.
Следователно да се приеме, че
срокът по чл.81, ал.3 от НПК започва да тече от датата на постановяване на
отказа за образуване, при положение, че в НПК не е предвиден срок за обжалване,
съответно отмяна/респективно потвърждаване на прокурорските актове произнесени
по реда на чл.213 от НК, означава по този начин да бъде отворен пътя за
заобикаляне на закона и саниране на предвидените в него преклузивни срокове,с
което би била застрашена и правната
сигурност, като гражданите биха били поставени под угрозата да бъдат предавани
на съд без никакво ограничение във времето.
И тъй като срокът по чл.81, ал.3 от НПК е предвиден именно в интерес на
правната сигурност,законодателят го е обвързал с узнаването за извършване на
деянието, респективно със съобщаването на пострадалия за прекратяване на
досъдебното производство на основание, че престъплението се преследва по тъжба
на пострадалия.
В конкретния случай ясно следва да се отбележи, че частният тъжител е
узнал за процесната искова молба още на 19.11.2015г.
и в шестмесечен срок от узнаването не е предприел никакви действия касаещи
иницииране на производство от частен характер или производство от общ характер,
като е изготвил за първи път жалба до ОП-Варна едва на 06.06.2018г./ далеч след
изтичане на законовият срок/ , поради което настоящият въззивен сътав състав
намира, че и към момента е преклудирана възможността за депозиране на частна
тъжба.
Освен всичко това първоинстанционният съд правилно е отбелязал , че
волята на частният тъжител е ясна и категорична, същият претендира, че е
извършено документно престъпление – съставяне на документ с невярно съдържание/
и е изложил и конкретните факти в подкрепа на това свое становище/, което не се
преследва по частен ред, като в частната тъжба не е описано никакво
престъпление, което да инициира водене на наказателно частен характер производство,
а волята на тъжителя не може да се подменя.В случая , частният тъжител не е задължен да дава правна
квалификация, но следва в частната тъжба да са посочени всички онези правно
релевантни факти, от които би могъл да се направи извод, че се касае за престъпление
от частен характер, какъвто настоящият казус не е.
Предвид гореизложено,първоинстанционният
съд правилно е приел , че са налице предпоставките на чл. 250, ал. 1 т.1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2
от НПК
за прекратяване на наказателното производство по настоящото НЧХД № 4271/2018 г.
по описа на ВРС, ІІ наказателен състав, тъй като тъжбата не отговаря на
изискванията посочени в чл.81 от НПК и е прекратил правилно и законосъобразно наказателното производство на основание чл.250
ал.1 т.1 пр.2 от НПК .
Поради това и на основание чл. 334 т.6 и 338 от НПК ,настоящия състав на
въззивния съд
Р Е Ш И :
Потвърждава разпореждане №6489/06.11.2018година на съдия докладчика по
НЧХД №4271/2018 г.-15-ти състав на ВРС,
с което на основание чл. 250 ал. 1 т. 1пр.2
от НПК е прекратено наказателното производство по делото.
Присъжда тъжителят Я.Б. да заплати направените
по делото разноски на Р.С.Н. в настоящата инстанция за адвокатско
възнаграждение на стойност 350 лева .
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.