РЕШЕНИЕ
№
1620
гр.
Пловдив, 27.09.2022год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в публично заседание на двадесет
и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ НИКОЛОВА
при
секретаря М.Г., като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 1874 по описа за
2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК
във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Д.К.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Г. – Г., против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-0252-000087 от 28.06.2022 г. на
Началник група към ОД на МВР – Смолян, РУ Девин, с която на основание чл.171,
т.2А, б."а" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство /ППС/, мотоциклет „ХОНДА ЦБР 1000 РР“ с рег. № *** за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на обжалваната
ЗППАМ, като издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди,
че липсва посочване на фактическо основание за нейното издаване, както и че
липсват мотиви. Изложени са доводи, че разпоредбата на чл.171, т.2А,
б."а" от ЗДвП не предвижда прекратяване на регистрацията на ППС при
управление на МПС в случаите, в които СУМПС е обявено за невалидно поради нарушение
на чл.162 ал.1 от ЗДвП. Според жалбоподателя, обстоятелството, че СУМПС на
водача не е подновено, не го прави неправоспособен. Иска отмяна на заповедта. Претендира
разноски по делото.
В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата и сочи, че след като на жалбоподателя вече е издадено валидно СУМПС, то
заповедта е изгубила своята тежест.
Ответникът- Началник група към ОД на МВР – Смолян, РУ Девин,
не изразява становище по жалбата.
Съдът като разгледа направените възражения и приложената
административна преписка, намери за установено следното:
За
допустимостта:
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 02.07.2022
г., така както е отразено в нея, а жалбата е подадена директно в съда на 14.07.2022
г., т.е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Приобщен по делото е Акт за установяване на административно
нарушение серия GA №
141625 от 25.06.2022 г.
Констатациите, изложени в акта се свеждат до следното: На 25.06.2022
г., около 17:25 часа, на КПП Забрал в посока на движение от гр.Смолян към
с.Михалково, Д.К.К., ЕГН ********** (който е
български гражданин) управлява личния си мотоциклет марка и модел „ХОНДА ЦБР
1000 РР“ с рег. №
*** с чуждестранно свидетелство за управление без да е подменено след
пребиваване повече от три месеца на територията на Република България. Посочено
е още, че английското СУМПС е издадено на 08.11.2016 г., валидно до 07.11.2026 г.
и е с номер KYOSE901211D99BJ 01. Извършена е справка в АИС – Граничен контрол и
е констатирано, че Д.К.К. е влезнал на 16.09.2021г.
през ГКПП Дунав мост и срокът в който може да управлява с наличното
свидетелство за управление на МПС е до 16.12.2021г., като Д.К.К. не е влизал или излизал от Република България. Изрично е
посочено, че СУМПС не е валидно на територията на Република България и считано
от 31.12.2020г. Великобритания не е страна членка на Европейския съюз. В
съставения АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.162, ал.1 от ЗДвП,
както и че като доказателства са иззети: СРМПС № ********* и 1 брой рег.табели
с №
***. Актът е подписан от нарушителя без възражение.
Въз основа на така съставения АУАН и констатираното с него
нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, с която на основание чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
/ППС/, мотоциклет „ХОНДА ЦБР 1000 РР“ с рег. № *** за срок от 6 месеца.
Като част от административната преписка са представени:
заповед №
8121з–1632 от 02.12.2021г. (лист 14-15) на министъра на вътрешните работи
относно определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата;
заповед №
345з–4 от 04.01.2022г. на директора на ОД на МВР – Смолян относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Смолян да
прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.
1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 и т.7 от ЗДвП (лист 16); справка относно
напускане на страната на лицето Д.К.К. ***, според
която посоченото лице не е напускал пределите на Република България за периода
01.01.2022г. до 25.06.2022г.
От страна на жалбоподателя е представено заверено копие на
СУМПС с № *********, издадено на 07.07.2022г. от МВР
Пловдив.
С Разпореждане от 15.07.2022г., съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Според нормата на чл.171 от ЗДвП, принудителните
административни мерки, предвидени в закона се налагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира
в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по
различните състави на чл.171 от ЗДвП, е извършено от водач на МПС
административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от
компетентните длъжностни лица.
При произнасянето на компетентния орган относно
осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или
след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за
отпаднала.
Оспорената заповед за прилагане на принудителната
административна мярка /ПАМ/, е издадена от компетентен орган - Началник група
към ОД на МВР – Смолян, РУ Девин, съобразно нормата на чл.172, ал. 1 от ЗДвП и
Заповед №
345з-4 от 04.01.2022г. на Директора на ОД на МВР – Смолян, издадена на
основание Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът констатира, че заповедта е издадена в
предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по
аргумент от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/.
Съдът не констатира допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да
обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие
с материалноправните разпоредби.
Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните административни
мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл.171 от ЗДвП. В конкретния
случай, административният орган е приел с оспорената заповед, че е налице
хипотезата на чл.171, т.2А, б. „а“ от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба,
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство“ се налага на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства –
за срок от 6 месеца до една година.
Съобразно чл.162,
ал.1 от ЗДвП, българските граждани могат да управляват моторни превозни
средства на територията на Република България с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз,
или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на
влизането им в страната. Т.е. с тази норма се ограничава времевия период на
управление на МПС от български гражданин на територията на РБ в хипотеза на
"чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава
- членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария“.
Пряка последица от изтичането на тримесечния срок е дерогиране
валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за
територията на Република България. Управлението на МПС от водач в хипотезата на
чл. 162, ал. 1
от ЗДвП
- с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на
влизането му в страната, е равнозначно на управление на МПС без свидетелство за
правоуправление. В този смисъл е неоснователно възражението, че разпоредбата на
чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП не предвижда прекратяване на
регистрацията на ППС при управление на МПС в случаите, в които СУМПС е обявено
за невалидно поради нарушение на чл.162 ал.1 от ЗДвП.
Необходимо е да се отбележи, че с оттеглянето на
Обединеното кралство (Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия)
от Европейския съюз и изтичане на 31.12.2020 г. на „преходния период“, в който
правото на ЕС продължи да се прилага спрямо Обединеното кралство, считано от
01.01.2021 г. Обединеното кралство се третира като
трета страна, т.е. страна извън ЕС и извън Европейското икономическо
пространство (ЕИП).
Случаят касае датата 25.06.2022г., когато по отношение на Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия не се прилага правото на ЕС, а при извършената проверка от служител на РУ Девин, е установено,
че Д.К.К., който е български гражданин, управлява
личния си мотоциклет с чуждестранно (английско) свидетелство за управление без
да е подменено след пребиваване повече от три месеца на територията на
Република България. След извършена справка в АИС – Граничен контрол е
констатирано, че Д.К.К. е влезнал на 16.09.2021г.
през ГКПП Дунав мост и срокът, в който може да управлява с наличното
свидетелство за управление на МПС е до 16.12.2021г., като Д.К.К. не е влизал или излизал от Република България. Както бе
посочено по-горе, пряка
последица от изтичането на тримесечния срок, визиран в чл.162, ал.1 от ЗДвП е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за
управление на МПС за територията на Република България.
Съгласно чл.162,
ал.2 от ЗДвП – чужденци, дългосрочно пребиваващи в РБ, могат да управляват МПС
на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария,
до една година от датата на издаване на документ за пребиваване. В случая обаче
водачът е български гражданин, по отношение на който законодателят е въвел
различен режим в ал.1 на чл.162 от ЗДвП. Следователно в случая е налице
фактическото основание за налагане на ПАМ по см. на чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП. В тази насока, изрично в АУАН е посочено, че СУМПС не е валидно
на територията на Република България и считано от 31.12.2020г. Великобритания
не е страна членка на Европейския съюз.
Необходимо е да
се отбележи още, че издаването на СУМПС е предпоставено
от придобиване на правоспособност, но за да управлява правомерно МПС, водачът
трябва да притежава съответно свидетелство за управление, по арг. от чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Удостоверяването на
правоспособността е посредством валидно СУМПС, а в случай, че водачът не
притежава такова свидетелство, макар и придобил правоспособност, той е в
невъзможност правомерно да я установи. Фактът, че са изтекли повече от три
месеца от влизането на лицето в страната и от 31.12.2021 г. (преходния период
за Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия), обоснова като
правилен и законосъобразен извода на административния орган, че към момента на
проверката СУМПС на водача не е валидно на територията на Република България. С
изтичане на срока от три месеца, считано от датата на влизане на Д.К.
на територията на страната, СУМПС, издадено от Великобритания,
не съставлява валиден документ, удостоверяващ правоспособност за управление на
МПС на територията на Република България. Следователно в случая е налице фактическо основание за
издаване на заповедта за налагане на ПАМ по отношение на жалбоподателя.
Нещо повече, жалбоподателят не ангажира
доказателства преди изтичането на тримесечния срок по чл. 162, ал. 1
от ЗДвП,
да е напускал Република България.
Обстоятелството, че жалбоподателят вече има българско СУМПС,
не влияе на законосъобразността на оспорената заповед, доколкото съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му. При прилагането на процесната ПАМ ответният орган е изяснил
всички факти и обстоятелства от значение за случая.
В разпоредбата
на чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е предвидено, че принудителната
административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В
конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в
закона срок от 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената
ПАМ.
Наложената принудителна мярка
е съобразена и с целта на закона, установена както в обществен интерес, така и
в интерес на самия водач - да се гарантира безопасността на движението по
пътищата.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира
жалбата за неоснователна, съответно оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0252-000087 от 28.06.2022 г. на Началник група към ОД на
МВР – Смолян, РУ Девин – за законосъобразна.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.К.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№
22-0252-000087 от 28.06.2022г. на Началник група към ОД на МВР – Смолян, РУ
Девин, с която на основание чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП е постановено
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, мотоциклет
„ХОНДА ЦБР 1000 РР“ с рег. № *** за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/