РЕШЕНИЕ
№ 1442
гр. Пловдив, 10.08.2018 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
районен съд, двадесет и шести наказателен състав, в открито съдебно заседание
на първи август, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при секретаря Даниела Дойчева, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 3831 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
335973-F372920/04.05.2018 г., издадено от
Директор при ТД на НАП гр. Пловдив с което на ,,Хазал-2005‘‘ ЕООД е било
наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от
4 000 лева; дружеството е било лишено от право да упражнява дейност сделки
с благородни метали и изделия с и от тях по занятие, включително в обект
златарски магазин, находящ се в гр. Пловдив, ул. ,,Възход‘‘№ 44 за срок от два
месеца; били са отнети в полза на Държавата следните вещи: изделия от жълт/бял
и розов метал /пръстени, обеци, гривни, синджири/колиета и други изделия/ - 111
броя, общо 913,47 грама на обща стойност – 38 205,65 лева; запечатан е бил
обект – златарски магазин, находящ се в гр. Пловдив, ул. ,,Възход‘‘№ 44,
стопанисван от ,,Хазал 2005‘‘ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от два
месеца.
Дружеството жалбоподател, чрез
процесуалния представител адв. А. обжалва процесното наказателно постановление.
Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска
неговата отмяна. Твърди, че не било извършено твърдяното нарушение, тъй като наказаното
дружество не било предлагало за продажба изделия от благородни метали, както и
че не била извършвана процесната продажба.
Въззиваемата страна редовно уведомена,
чрез процесуалния представител юрисконсулт П. оспорва подадена жалба. Твърди,
че същата е неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното
наказателно постановление.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
По
допустимостта на жалбата съдът намира ,
че жалбата е подадена в срок, от лице разполагащо с това право, срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съдът възприема изцяло посочената в АУАН и НП фактическа
обстановка, а именно, че при извършена на 18.11.2017 г. оперативна проверка,
съвместно с органите на сектор ,,Икономическа полиция‘‘ при ОД на МВР Пловдив
на обект – златарски магазин, находящ се в гр. Пловдив, ул. ,,Възход‘‘№ 44 и
стопанисван от дружеството жалбоподател, в качеството си на лице, което
осъществява дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и
изделия с и от тях по занятие, е допуснало продажба в обекта на непроверени и
немаркирани златни изделия в нарушение на изискванията на Наредба за условията
и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които
осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и
скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие /НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ/.
Била извършена контролна покупка на 1 брой ,,висулка‘‘, претеглена от С.П.А. –
0,87 грама, цена от 45 лева на грам, на стойност 40 лева, платени в брой от
проверяващия екип преди легитимацията, при плащането на която не бил издаден
фискален бон от въведено и работещо фискално устройство или заверен ръчен кочан
отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. В хода на проверката
се установило, че в обекта с площ около 12 кв.м. се съхранявали и предлагали за
продажба изделия от жълт/бял и розов метал /гривни, колиета, пръстени, обеци и
др. изделия/ за които лицето С.А. – управител твърдяла, че са от злато.
Представено било удостоверение за регистрация в което било посочено
проверяваният обект. В присъствието на управителя на дружеството жалбоподател
се извършила проверка за наличието на поставена върху закупеното изделия
държавна марка за злато – стилизирана роза, като такава не била установена. Не
било представено свидетелство за извършена проверка и анализ на съдържанието на
чисто злато издадено по реда на чл. 55, ал.2 НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ. Действията
по измерване, остойностяване и описване на изделията били извършени в
лаболаторията за маркиране и контрол върху изделия от благородни метали към ТД
на НАП Пловдив. Чрез физическо преброяване и претегляне се установили 111 броя
изделия от жълт/бял и розов метал с тегло от 913,47 грама на обща стойност
38 205,65 лева.
На проверяващия екип не били представени свидетелства
за извършена проверка и анализ на съдържанието на чисто сребро и злато за тези
изделия, издадени по реда на чл. 55, ал. 2 НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ, като същите
не били маркирани.
В хода на съдебното следствие беше разпитана
актосъставителката Р.Н., която потвърди отразеното от нея в АУАН. Към момента
на проверката обектът работил като златарски магазин, като била осъществена
контролна покупка. Съставен бил акт по Валутния закон за това, че продаваните
изделия не били маркирани. Магазинът се намирал в работен режим, поискано било
да се закупи изделие, което било претеглено била обявена цена и било заплатено.
След като не бил издаден касов бон били влезли полицейските служители. Нямало
нужда управителката на дружеството жалбоподател да бъде задържана, както и не
били й поставяни белезници.
По искане на процесуалния представител на дружеството
жалбоподател гласни доказателства депозираха свидетелката А.А. и управителката
на дружеството жалбоподател С.А., които заявиха, че към момента на проверката
магазинът не се намирал в работен режим и не извършвал продажби на златни
изделия. По време на извършваната проверка били поставени белезници на
последната, а полицейски служител взел златна висулка, претеглил я и оставил
сумата в размер от 40 лева.
Съдът намира, че следва да се кредитират депозираните
показания от актосъставителката Н., доколкото същите са ясни, логични и
последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал, а именно представени по делото писмени доказателства – констативни
протоколи.
Съдът намира, че не следва да се кредитира заявеното
от С.А., доколкото същата се явява управител на дружеството жалбоподател и е
заинтересована от изхода на делото. Също така противоречи на всякаква житейска
логика да има изложени златни изделия в магазин, но същите да не се продават.
От друга страна видно от протокола за описа на иззетите златни накити, подписан
от С.А. се установява, че за всеки един накит има съответстваща цена.
Недоумение буди от къде служителите на НАП и полицията ще знаят каква е цената
на продаваните вещи, освен ако не им е било казано от управителката на
дружеството жалбоподател. Също така противоречие има и в заявеното от
последната и свидетелката А. относно времето през което първата е била с
поставени белезници, тъй като последната каза, че това били няколко часа, а С.А.
заяви, че било за един час. Нелогично звучи и заявеното от А.А. и буди
недоумение обстоятелството, че в помещението се намирали множество полицейски
служители, което е около 12 кв. м., но въпреки това тя е имала пряка видимост
по ,,закопчаната‘‘ с белезници управителка на дружеството жалбоподател.
Учудващо е и заявеното от свидетелката А., че продавала стоки в близост до
проверявания обект, но непрекъснато в продължение на няколко часа е наблюдавала
полицейската акция. В случая логичен въпрос би бил нормално ли е тя да остави
своята дейност и стоки без надзор и през този период да не е имала потенциални
купувачи.
Въз основа на гореизложеното се достигна до
категоричен извод, че следва да се кредитира заявеното от актосъставителката Н.,
което е в насока, че към момента на проверката проверяваният обект е бил в
работен режим, като е била извършена продажба, без обаче намиращите се в обекта
изделия да са били маркирани.
Съдът кредитира събраните по делото писмени
доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като
следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били
оспорени от страните по делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че
АУАН и НП са съставени от компетентни органи.
От представеното писмо от НАП до Началника на с-р
,,Икономическа полиция‘‘ се установяват всичките 111 броя изделия, като те са
били немаркирани.
От представените Протоколи за извършени проверки се
установяват действията на проверяващите органи, както и установеното от тях.
От представения Опис на иззетите изделия от бял/жълт
метал, съдържащ подпис на С.А. се установяват иззетите вещи, тяхното тегло и
цена.
Въз основа на така възприетата от Съда фактическа
обстановка се достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 58 НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ
предвижда, че не могат да се продават в страната непроверени и немаркирани
златни и сребърни изделия, произведени в страната, вътреобщностно придобити
и/или внесени от чужбина, както и да се предават непроверени и немаркирани
златни и сребърни изделия на клиентите, с чийто материал са изработени, с изключение
на посочените в чл. 44.
В случая от показанията на актосъставителката Н., а и
от цитираните по-горе писмени доказателства се установи, че към момента на
проверката в проверявания обект се е извършвала продажба на изделия, които не
са били маркирани.
Ето защо, се достигна до извод, че дружеството
жалбоподател е извършило вмененото му нарушение.
Правилно на основание чл. 18, ал. 4 Валутния закон на
нарушителя е било наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в
размер от 4000 лева. Правилно на основание чл. 18, ал. 6 Валутния закон
търговецът е бил лишен от право да упражнява дейност за срок от два месеца,
отнети са били в полза на държавата процесните изделия и на основание чл. 18,
ал. 7 Валутния закон е бил запечатан стопанисвания обект.
Съдът намира, че в конкретния казус не е налице
маловажност на случая. Касае се за формално нарушение за съставомерността на
което е без значение настъпването или не, каквито са твърденията в касационната
жалба, на вредни последици или ощетяването на бюджета.
Всичко гореизложено обосновава и
неоснователността на жалбата. При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на Наказателното постановление, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
Ето защо обжалваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Пловдивският
районен съд, XXVI н. с.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 335973-F372920/04.05.2018 г., издадено от Директор при ТД на НАП гр. Пловдив
с което на ,,Хазал-2005‘‘ ЕООД е било наложено административно наказание
,,имуществена санкция‘‘ в размер от 4 000 лева; дружеството е било лишено от
право да упражнява дейност сделки с благородни метали и изделия с и от тях по
занятие, включително в обект златарски магазин, находящ се в гр. Пловдив, ул.
,,Възход‘‘№ 44 за срок от два месеца; били са отнети в полза на Държавата
следните вещи: изделия от жълт/бял и розов метал /пръстени, обеци, гривни,
синджири/колиета и други изделия/ - 111 броя, общо 913,47 грама на обща
стойност – 38 205,65 лева; запечатан е бил обект – златарски магазин, находящ
се в гр. Пловдив, ул. ,,Възход‘‘№ 44, стопанисван от ,,Хазал 2005‘‘ ЕООД и
забрана за достъп до него за срок от два месеца.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС