№ 209
гр. Козлодуй, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя В. Петрешкова Ставарова
при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова
като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско
дело № 20251440100393 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на И. Н. С. с ЕГН: ....... с постоянен
адрес: с. Бутан, 3350, ..............., притежаващ ал.к. № *********, чрез
пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев"
вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, фирмено дело № 24/2021 г.
по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на
дейността: : гр. София, бул. „Александър Стамболийски" № 125-2, ет. 5, офис
5-3, представлявано от Димитър Мирославов Милев - Управител, срещу "ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД е ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул."Джавахарлал Перу" № 28, ст. 2, ап.
40-46.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 4085865,
сключен на 03.12.2021 г. с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Страните са се
договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 2250 лева.
Излагат се доводи, че съгласно чл.4 от посочения договор, страните са
постигнали съгласие, договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две
физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията,
отпуснала кредита.
Сочи се, че на същата дата - 03.12.2021 г., когато е сключен договорът за
заем е сключен, между ищцата и ответното дружество и Договор за
предоставяне на гаранция № 4085865, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет
Мениджмънт" АД задълженията на И. Н. С. с ЕГН: ........
Релевира се, че съгласно договора за поръчителство, ищцата И. С. е
следвало да предоставя дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт"
АД, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по
процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство,
1
ищцата е поела задължение да заплати на ответника, като „гарантиращо
дружество" сумата в размер на 1741.30лева, която е била разсрочена за
изплащане на вноски, всяка от които в размер на 79.15лева, заедно с месечната
вноска по договора за кредит.
Излагат се съображения, че неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК и поради нарушаване на
изискванията на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от 3ПК, че договор за паричен заем №
4085865, сключен на 03.12.2021 г. е недействителен па основание чл. 22 от
ЗПК.
Моли съда да постанови решение, с което:
Да признае за установено в отношенията между страните И. Н. С. с ЕГН:
....... и "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7 бул."Джавахарлал Неру" № 28,
ет. 2, ап. 40-46, че сключеният между тях договор за потребителски кредит №
4085865 е нищожен.
Претендира присъждане на направените по делото съдебни и деловодни
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
На основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК се иска
съдът да остави исковата молба без движение и да даде конкретни указания на
ищеца за отстраняване на нередовността на исковата молба - липсата на
изложение на обстоятелствата, на които се основава иска.
Твърди се, че процесната сума е получена от ответника на валидно правно
основание - за погасяване на задължения на ищеца по договор за паричен заем
№ 4085865. Процесният договор за паричен заем е действителен. Клаузите на
договора са в съответствие с изискванията на чл. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от Закона за потребителския кредит.
Счита, че договорът за потребителски кредит е в съответствие с
изискванията на чл. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.
1, т. 7 - 9 от Закона за потребителския кредит.
Твърди се, че договорът за потребителски кредит е в съответствие с
изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК.
В процесния договор са посочени годишният процент на разходите,
общата сума, дължима от потребителя и взетите предвид допускания (чл. 2, т.
8 от ДПЗ), - „... договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от
страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да
бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за
неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор, както и други
разходи, освен посочените в настоящия договор."
Счита, че ГПР е изчислен по определения в Приложение 1 към Закона за
потребителския кредит начин, като са използвани договорените условия -
размер на усвоена сума, размер и брой на погасителни вноски, дата на
плащане на всяка вноска, обща дължима сума и пр..
Договорът не само формално покрива минимално изискуемите реквизити
на чл. 11 ЗПК, но посочените параметри са и коректни. При договорения
2
размер на заемна сума и лихвен процент, брой, размер и периодичност на
вноските, посоченият в договора ГПР е коректно изчислен.
Моли се съда да постановите решение, с което да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Моли, в полза на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК 91576434, да
бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски на основание
чл. 78 от ГПК, включително и възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 360,00 лв.
Като писмени доказателства по делото са приети Договор за паричен заем
№ 4085865 от 03.12.2021 г. и Договор за предоставяне на гаранция № 4085865
от 03.12.2021 г.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От приетия Договор за паричен заем № 4085865 от 03.12.2021 г. е видно, че
ищецът И. С. в качеството си на кредитополучател е сключила с ответното
дружество „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД в качеството му на
кредитодател договор за паричен заем по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от
ЗЗД.
По силата на договора ответното дружество е предоставило на
кредитополучателя кредит в размер на 2250 лева, а кредитополучателят се е
задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и
при условията на процесния договор.
В чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три
дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение;
нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лева;
да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да
няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от
„Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова
гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на
валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което
предоставя гаранционни сделки.
От приетия Договор за предоставяне на гаранция № 4085865 от 03.12.2021
г. сключен между И. Н. С. с ЕГН: ....... и „Файненшъл България“ ЕООД се
установява следното: съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, потребителят възлага, а
гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения
на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, в това число
главница, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране
на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.
3
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, потребителят дължи на гаранта
възнаграждение в размер на 1741.30лева, платимо разсрочено на вноски, всяка
по 79.15лева, с посочени падежни дати. Следователно между страните са
налице правоотношения по договор за потребителски кредит, сключен между
ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и за поръчителство, сключен
между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, поради което съдът следва да
се произнесе по релевираните от ищеца основания за нищожност.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
извършена от Г. Димитрова К.-С. - вещо лице от списъка на ОС гр. Враца, се
установява, че общата сума, която е изплатена на „Изи Асет Мениджмънт" АД
по Договор № 4085865, както и на „Файненшъл България" ЕООД по договор
за поръчителство № 4085865, включително и чрез рефинансиране на заема е
4311,19 лева.
Направени са 8 вноски по 200,00 лева, 3 вноски по 400,00 лева и
окончателно на 05.10. са преведени 1511,19 лева, с които са погасени
2250,00лева на „Изи Асет Мениджмънт" АД главница и 319,89 лева лихва,
1741,30 лева на „Файненшъл България" ЕООД за поръчителство.
По кредита непогасена е останала лихва в размер на 44,31 лева.
Вещото лице вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо
изплатената сума по кредита и използвайки нормативно установената
формула в Приложение №1 към чл.19, ал. 2 от ЗПК, е посочило какъв е
действителния размер ГПР по Договор за паричен заем № 4085865, като
включи в него дължимото възнаграждение за поръчителство и сумата на
застрахователната полица.
Към договора за паричен заем няма застраховка и сключвана
застрахователна полица. На същата дата 11.03.2021 г. е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство № 4085865. Сумата на договора е 1741,30
лева, платима разсрочено на вноски всяка от които в размер на 79,15 лева. ГПР
по договора за паричен заем № 4085865 е изчислено без да се взема в предвид
договора за поръчителство и ГПР е изчислено в размер на 41,72лева. За
изчисляването му са взети в предвид размера на усвоената сума, брой
погасителни вноски, обща дължима сума.
Ако се прибави вноската по поръчителството като месечна такса към
договора за поръчителство за изчисляването на ГПР, то същото многократно
ще надхвърли петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения и би било 346,45%.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като
компетентно изготвена, отговаряща пълно и ясно на поставените въпроси и
неоспорена от страните.
Относно договора за заем:
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на
императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.
Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл.
5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда
при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона.
Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
4
диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.
Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на
договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1/ при
нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС,
Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение
№ 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от
11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от
10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о. 2/ при неравноправни
клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д .
3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. №
2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. №
1739/2017 г. на ВКС, II т.о. 3/ при нарушаване на императивни правни норми,
които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при
положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на
доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на
ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV
г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за
нищожност на договора/договорите според твърденията в ИМ и в кръга на
описаните, за които съдът, дори и без довод по предявения иск, следи
служебно. Сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон -
ЗПК в релевантната за периода редакция. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване.
В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата
сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляванена годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В процесния договор никъде не са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Според
чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването
на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената
величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи,
които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент и ГПР. Липсва
5
обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Ето
защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената
на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти,
които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи
какво точно е включено в тях. Отделно - посочването само с цифрово
изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е
на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация
за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от
клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната
практика на Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. №
45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение №
656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр.
д. № 3025/2017 г. и др./. Липсата на разбираема и недвусмислена информация
в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния
потребител относно цената и икономическите последици от сключването му,
поради което договорът е недействителен – така Решение по в.гр.д. № 2533/21
г. на ПОС. Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е
установено за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за
отпускане на заема и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включено в
ГПР. При сключването на договора за заем, чрез предвиждане на обезпечение
под формата на поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за
потребителя за заплащането му, е направен опит за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния
размер на ГПР. Ищецът е въведен в заблуждение относно действителния
размер на сумата, която следва да възстанови. Уговореното възнаграждение за
поръчителя представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за
предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в
противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските
отношения и с чл.19, ал.4 ЗПК. Становището на ответника, че дължимостта на
сумата не била част от договора за заем и не била известна към момента на
сключване на договора, не се споделя. В договора за заем изрично е
предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като една от
предвидените възможности е с избрано от ответника „Изи Асет Мениджмънт“
АД дружество поръчител. Ищецът се е възползвал от тази алтернативна
възможност и е сключил договор за предоставяне на поръчителство с втория
ответник. Договорите са сключени на една и съща дата, заведени са под един
номер, предоставен е един погасителен план и е уговорено плащане само в
6
полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Освен това, заемодателят и
поръчителят имат качеството на свързани лица, защото при осъществена
служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен
собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. При тези данни, заемодателят е бил наясно с избора на
ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на сключване на
договора за заем. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на
заемодателя и поставена като изискване за предоставяне на заема- чл. 4, това
допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени
в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение, предвид
посочения в договора процент, размера на възнаграждението и срока на заема.
Ето защо, посоченият в договора за заем годишен процент на разходите от
41,72 % не отговаря на действителния. Според приетата ССЕ, която се
кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвена, процентът на
оскъпяване на заема с постигнатата уговорка за плащане на възнаграждение за
поръчителя многократно ще надхвърли петкратния размер на законната лихва
по просрочени задължения и би било 346,45%.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д,
ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. В този смисъл - Решение № 260123/25.09.2020 г. по в. гр. д. №
1214/2020 г.; Решение № 682/7.07.2020 г. по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение №
1375/22.11.2019 г. по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220/18.02.2020 г. по
в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411/29.11.2019 г. по в. гр. д. № 1207/2019
г.; Решение № 1510/13.12.2019 г. по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение №
33/8.01.2020 г. по в. гр. д. № 2344/2019 г. на ПОС и др.
Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която
следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в
неговата цялост. ГПР не се уговаря между страните. Той представлява
стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 ЗПК,
въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност, по-малка от
действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следователно, процесният договор за заем е недействителен, на основание
чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ПО РАЗНОСКИТЕ.
При този изход от спора, право на разноски има само ищцата, която е
сторила разноски за държавна такса в размер на 100.00 лева и 250.00лева
депозит за вещо лице, които следва да й бъдат присъдени.
В производството по делото И. Н. С., ЕГН: ....... е била представлявана
безплатно от адв. Димитър Мирославов Милев, съгласно представения
Договор за правна помощ и съдействие. Както е уточнено в Решение от
25.01.2024г. на СЕС по С-438/2022г. съдът не е обвързан от минималните
7
размери на възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед нейното
противоречие с чл.101, пар.1 от ДФЕС.
При това положение при определяне на възнаграждението съдът взе
предвид следните критерии: 1/ фактическата и правна сложност на делото /в
случая такава липсва/; 2/ обема на извършената от представителя защита
/подаване на искова молба и молба за даване ход на делото в негово отсъствие,
без явяване в открито съдебно заседание/; 3/ защитаваният материален
интерес по иска; 4/ обичайният възприет в съдебната практика размер на
адвокатските възнаграждения по делата, касаещи договори за малки
потребителски кредити /около 400 лева/;
При тези критерии съдът определи възнаграждението на адв. адв.Димитър
Мирославов Милев по иска за недействителност на договора срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД на 480 лева с ДДС.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните И. Н. С.,
ЕГН: ....... и "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7 бул."Джавахарлал
Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, че сключеният между тях договор за
потребителски кредит № 4085865 от 03.12.2021г. е недействителен, на
основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
ет. 2, ап. 40-46, да заплати на И. Н. С., ЕГН: ......., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 100.00 лева заплатена държавна такса, и 250.00лева депозит за
вещо лице, представляващи сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
ет. 2, ап. 40-46, да заплати на адв. Димитър Мирославов Милев на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 480 лева с ДДС, представляваща възнаграждение
за безплатна защита по делото на И. Н. С., ЕГН: ........
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Врачански
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
8