Р Е
Ш Е Н
И Е № 307
гр. Стара Загора, 28.10.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на тридесети септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Зорница
Делчева
и с участието на
прокурора: Петко Георгиев
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 266 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП – гр.Пловдив против Решение №194 от 29.06.2020г., постановено
по а.н.д №347/2020г. по описа на Районен
съд - Казанлък, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление №454207-F 492567/30.07.2019г., издадено от Началник на отдел „Оперативни
дейности“ – гр.Пловдив при ЦУ на НАП. Жалбоподателят не сочи изрично касационни
основани, но по същество развива доводи за нарушение на процесуалните правила и
материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2
от НПК. Оспорва се извода на
съда, че санкционният акт не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6
от ЗАНН, тъй като в него ясно и недвусмислено е описано извършеното нарушение и
неговата правна квалификация. Излагат се съображения, че при постановяване на
съдебния акт е допуснато нарушение на принципите на обективната истина и
вземане на решения по вътрешно убеждение, основано за обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото, с което се обосновава
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Моли се съда за отмяна
на решението на въззивния съд и потвърждаване на наказателното постановление.
Претендират се разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции.
Ответникът
по касация ЕТ „Д.З.-Д.“ – гр.Казанлък в съдебно заседание, оспорва жалбата и
счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила. Сочи, че е
допуснала грешка, като е сложила неволно 13 лева в личното си портмоне, а не в
служебното, но заявява, че са самата покупка е издала касов бон.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Поддържа,
че събраните доказателства по делото сочат на факта на извършено нарушение.
Моли съда да отмени въззивното решение и да постанови друго, с което да
потвърди санкционния акт.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна.
Производството
пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на ЕТ „Д.З.-Д.“ – гр.Казанлък против Наказателно
постановление №454207-F 492567/30.07.2019г., издадено от Началник на отдел „Оперативни
дейности“ – гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с което въз основа на АУАН № F 492567/14.06.2019г., на основание чл.185, ал.2, предл.второ,
вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС на едноличния търговец е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева.
От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че при извършена
оперативна проверка на 10.06.2019г. в 15:50ч. на обект – магазин за текстил и
облекла, находящ се в гр.Казанлък и стопанисван от ЕТ „Д.З.-Д.“ – гр.Казанлък е
констатирано, че търговецът в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18
от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е
допуснал нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирал чрез
операцията „служебно изведени суми“ промяна на касовата наличност в размер на
13лв. Извършена е проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта
фискално устройство Datecs DP-25 с ИН DT455280 и ИН на ФП 02455280, при която е
установено, че не е регистрирана чрез операцията „служебно изведена сума“
промяна на касовата наличност в размер на 13лв., като е установена фактическа
наличност в размер на 174лв. и наличност по дневен отчет от ФУ с №
00024ЗЗ/10-6-2019г. – 187лв. Лицето в хода на проверката е дало писмено
обяснение, че за сумата от 13лв. не е използвало функцията на ФУ „служебно
извеждане“. Наличното в проверявания обект фискално устройство конструктивно
притежавало възможността да се извършват операциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми. Извършеното нарушение не е довело до неотразяване на
приходи. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
С
обжалваното съдебно решение Районен съд Казанлък е отменил посоченото наказателно
постановление. Прието е, че санкционният
акт не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като в него
не е ясно посочено какво административно нарушение е извършил жалбоподателя и
кои законови разпоредби са нарушени. Посочено е, че вменената за нарушена норма
на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС е устройствена – установява издаването на наредба от страна на Министъра
на финансите. Обосновано е, че в санкционната част на наказателното
постановление е наложено административно наказание на жалбоподателя на
основание чл.185, ал.2, предл.второ, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, според която се
наказва лице, което, макар и извън случаите на ал.1, извърши или допусне
извършването на нарушение по чл.118 от ЗДДС. Според районният съд само
фактическият състав на нарушението е различен от този по първата алинея на
чл.185 от ЗДДС, но субектът на нарушението трябва да е извършил нарушение по
чл.118 от ЗДДС – според втората алинея на чл.185, по която е наказан
жалбоподателя. Изложени са съображения, че в обстоятелствената част на
наказателното постановление нито текстово, нито цифром е посочено какво точно
нарушение по чл.118 от ЗДДС е извършил жалбоподателя, а посочената норма на
чл.118, ал.4 от ЗДДС е устройствена, като съставите на дължимо поведение от
субектите, неизпълнението на които води до административнонаказателна
отговорност, се съдържат в останалите алинеи на чл.118 от ЗДДС, които са 19 на
брой. Районният съд е приел, че в наказателното постановление не е посочено кой
точно състав, по коя алинея на чл.118, ал.1 от ЗДДС е осъществил/нарушил
жалбоподателят и по този начин е неясно какво точно нарушение му е вменено, че
е извършил. По тези съображения въззивният съд е отменил санкционния акт на процесуално
основание без да разглежда спора по същество, тъй като е приел, че посоченият
порок на наказателното постановление е пречка и за съда да извърши проверка по
самото същество на случая, поради неясната воля на административнонаказващия
орган, отразена в наказателното постановление, което е довело и до неясно
посочени факти и обстоятелства по обвинението, които да бъдат проверени.
Решението
на Районен съд Казанлък е неправилно.
Касационната инстанция не споделя изводите на въззивния съд, че
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и т.6
от ЗАНН при издаване на санкционния акт. Административнонаказателната отговорност
на санкционираното лице е ангажирана на основание чл.185, ал.2, предл. второ,
вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС. Съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл.118,
ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от
100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000лв. Според ал.2 от същия законов текст извън
случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
3000 до 10 000лв. В изречение второ на този законов текст е предвидено, че когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.
В случая административнонаказващият
орган е посочил санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, предл. второ от ЗДДС,
което означава, че се касае за извършване на нарушение на нормативен акт по
прилагането на чл.118 от ЗДДС. Такъв нормативен акт се явява Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ, тъй като съгласно § 11 от същата, наредбата се издава на основание
чл.118, ал.2 и ал.4 от ЗДДС. Следователно доводите на районния съд за допуснато
нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН от административнонаказващия орган се
явяват неоснователни, тъй като се касае не за нарушение на чл.118 от ЗДДС, а за
нарушение на нормативен акт по неговото прилагане. В санкционния акт ясно са
посочени както нарушените законови разпоредби на този нормативен акт – чл.33,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, така и санкционните разпоредбите на
ЗДДС, като следва да се отбележи, че препращането към текста на чл.185, ал.1 от ЗДДС касае наложената в настоящия случай санкция. Това е така, защото в наказателното
постановление изрично е посочено, че извършеното нарушение не е довело до
неотразяване на приходи, а съгласно чл.185,
ал.2, изр.второ от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал.1.
Мотивната
част на процесното наказателно постановление отговаря на изискванията на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като съдържа описание на нарушението, датата и мястото
на извършването му, както и обстоятелствата, при които то е извършено. Обратно
на приетото от районния съд в наказателното постановление се съдържа
волеизявление за всички съставомерни обстоятелства, а дали същите съответстват
на събрания по делото доказателствен материал е въпрос, свързан с
обосноваността на санкционния акт, който следва да бъде обсъден при разглеждане
на спора по същество. В обжалваното решение на районния съд липсват мотиви по
същество и това води до невъзможност за касационната инстанция да извърши
проверка на оспорения съдебен акт относно съответствието му с материалния закон,
поради което винаги представлява съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, налагащо след отмяната на решението делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3
от ЗАНН (ДВ бр.94/29.11.2019г.) в съдебните производства страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс.
При прилагането на чл.226,
ал.3 от АПК във вр. с чл.63, ал.3
от ЗАНН, по направените разноски за воденето на делото пред
касационната инстанция ще се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на
делото.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 194/29.06.2020г.
по а.н.д.№ 347/2020г. по описа на
Районен съд Казанлък.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.