№ 141
гр. Благоевград, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас И.ов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас И.ов Въззивно гражданско дело №
20251200500008 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от К. З. Б.,
ЕГН ********** и Д. З. В., ЕГН **********, против решение № 549/
12.07.2024 г., постановено по гр. д. № 954/ 2023 г. по описа на РС –
Благоевград, с искане за отмяната му изцяло.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на
атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като
такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с
материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че
изводите на съда са необосновани, тъй като е извършил преценка на
доказателствата избирателно.
Навежда се, че съдът неправилно е възприел и тълкувал установените по
делото факти и неправилно е приложил материалния закон. Липсва точен и
задълбочен анализ на установените по делото факти. Липсват мотиви, относно
връзката между фактическата обстановка и наличието на фактическия състав
за приложение на текста на чл. 97 и чл. 98 от ЗС. При постановяването му,
първоинстанционният съд изцяло безкритично е кредитирал показанията на
свидетелите на ответниците, без да ги съпостави с останалите приобщени по
делото доказателства. Същият подход съдът е приел и при анализа на приетата
по делото съдебно техническа. експертиза. Сочи се, че този подход на съда е
неправилен.
1
При постановяване на решението си, PC Благоевград се е позовал на
съдебна практика на ВКС, която практика е извън предмета на настоящото
дело. При постановяване на решението си, съдът неправилно е тълкувал и
приложил нормите на чл. 97 и 98 от ЗС. Като основа на изводите на PC
Благоевград е послужила приетата по делото СТЕ.
Поддържа се, че по делото не е спорно, че въззивниците са собственици
на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с предназначение: друг вид
самостоятелен обект в сграда, с идентификационен № 04279.605.118.1.2,
който обект попада в жилищна сграда с идентификационен №04279.605.118.1,
построена върху поземлен имот с идентификационен № 04279.605.118
находящ се в гр. Благоевград, общ. Благоевград, област Благоевград по
кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД 18- 32/10.05.2006г. на
Изпълнителния директор на АК. Част от този имот, неговата западна част е
завзет от собствениците на първи жилищен етаж с идентификационен номер
04279.605.118.1.1. От СТЕ безспорно се установява, че част от процесния имот
с площ от 4,64 кв.м., са завзети от ответниците, като тази площ представлява
част от банята на първи жилищен етаж. Навежда се, че съдът позовайки се на
СТЕ, заключава, че съгласно одобрен архитектурен проект и издадено
разрешение за строеж, към основната жилищната сграда, е изградена
пристройка, в която се намира спорното помещение. Съдът сочи, че е налице
декларация от Д.В., с която същият е дал съгласието си В.А. да построи гараж,
второстерпенни и временни постройки. Съдът обаче, не е взел предвид
издаденото разрешение за строеж че е на името на В.А., като с него е
разрешено на същия да построи гараж. Никъде в обсъжданата от съда
декларация, подписана от Д.В. не се споменава пристройка. Това, което е
посочено като текст в декларацията ..гараж, второстепенни и временни
постройки“ е част от бланката, която е служила като образец при даване на
съгласие за строеж върху чужда земя. Представеният архитектурен проект за
пристройка, е на името на Д.В., собственик на поземления имот към онзи
момент. Разпоредбата на чл. 98 ЗС обаче гласи, че принадлежността следва
главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго. Затова, когато от
волята на страните следва нещо различно от правилото на чл. 98 ЗС, то не
може да бъде приложено. А в конкретния случай, уговореното между Д.В.
като собственик на терена и В.А. е последният да построи само гараж.
Изградената пристройка по северозападната фасада на съществуващата
жилищна сграда е по проект и разрешение за строеж издадено само на името
на Д.В..
Навежда се, че при изграждането на банята на първи жилищен етаж,
собствениците са направили преустройства, изразяващите са в премахване и
изграждане на допълнителни стени. При вътрешни преустройства в сграда,
изразяващи се в събаряне и изграждане на вътрешни преградни стени, водещи
до отнемане и присъединяване на площи, способът по чл. 97 ЗС е
неприложим, тъй като в тази хипотеза не се създават нови обекти/части от
обекти, увеличаващи площта и/или обема на сградата, а само се променят
2
съществуващите и е налице възможност за възстановяване на предходното
положение без съществено повреждане на главната вещ. Противното
разрешение би означавало да се признае възможност собственик на
самостоятелен обект в сграда да придобие съседни помещения от други
самостоятелни обекти на друг собственик, чрез извършване на действия по
фактическото им приобщаване към собствения му обект на собственост,
какъвто придобивен способ действащото законодателство не урежда – така
Решение № 27 от 30.03.2022 г. по гр. д. № 2741 / 2021 г. на Върховен
касационен съд. 1- во гр. отделение.
Поддържа се, че фактическото присъединяване на санитарния възел, към
площта на друг самостоятелен обект в същата сграда, чрез извършено от
собственика на другия обект събаряне на разделящата ги стена, няма
вещноправно действие и не води до промяна в принадлежността на правото на
собственост върху складовото помещение, тъй като тези фактически действия,
сами по себе си, не осъществяват никой от предвидените в закона придобивни
способи, включително и този по чл. 97 ЗС. Твърди се, че тази реална част от
имота ответника ползва за баня, без съгласието на ищците-въззивници.
Навежда се, че е неправилен извода на съда, че представения от ищците-
въззивници нотариален акт, от който същите черпят правата си като
собственици, не е породил вещно прехвърлително действие спрямо спорната
несамостоятелна част, доколкото в ЗС, законодателят изчерпателно е изброил
начините за придобИ.е на собственост. По отношение на ответниците липсва
валиден способ за придобИ.е на процесната несамостоятелна част. Като е
приел, че по отношение на несамостоятелната част важат разпоредбите на чл.
97 и чл. 98 от ЗС, PC Благоевград е постановил едно неправилно и
незаконосъобразно решение.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 549/
12.07.2024 г., постановено по гр. д. № 954/ 2023 г. по описа на РС –
Благоевград, в частта, в която е прекратено производството по делото поради
недопустимост на иска.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 549/
12.07.2024 г., постановено по гр. д. № 954/ 2023 г. по описа на РС –
Благоевград, в частта, в която е отхвърлен иска, с искане за уважаване на иска.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като не се иска присъждане на
сторените при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в който се оспорва въззивната жалба. Излагат се
подробни съображения.
Навежда се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно
одобрен архитектурен проект и издадено разрешение за строеж към
жилищната сграда е изградена пристройка, в която се намира спорното
помещение. По одобрения архитектурен проект се е предвиждало на ниво
3
„мазе“ в пристройката да се изгради мазе-ПРУ, а на ниво „етажи“ - в
пристройката да се изградят на първи и втори жилищен етаж по един
санитарен възел и по една нова спалня, входът за които да е от жилището на
съответния етаж. Новопроектираните помещения в пристройката, на нива
етажи, са предназначени да служат като разширение на съществуващите
жилища и достъпът до тях се осъществява през съществуващите жилища.
Установява се, че в изградената пристройка няма изпълнено подземно ниво,
съгласно одобрените строителни книжа, т. е. не е изпълнено предвиденото
мазе-ПРУ. На ниво етажи в пристройката са изпълнени по едно помещение и
един санитарен възел на всеки от етажите.
Пристройката на първия етаж се състои от две части, разделени от
преградна стена - санитарен възел и друго помещение. На първия жилищен
етаж, входът за санитарния възел в пристройката е от предверие на жилището
на първия етаж от основната сграда. Този санитарен възел не е свързан с
другото помещение, изградено в пристройката на първия етаж - входът за това
помещение е откъм двора и се ползва като склад от собствениците на втория
етаж, т.е. не се използва като спалня към жилището на първия етаж, съобразно
предвиденото по проект. Двете помещения в пристройката на първия етаж са
разделени с преградна стена и нямат връзка помежду си, като входът за всяко
от тях е от различно място, и всяко се ползва по различно предназначение.
Същите обаче са заснети общо като един самостоятелен обект с
идентификатор 04279.605.118.1.2. Съгласно одобрените строителни книжа от
1972 г. спорното помещение в пристройката е проектирано като санитарен
възел, изпълнено е като санитарен възел, като е изградено с размерите и на
мястото, където е било проектирано, както и с предвиденото предназначение -
да обслужва жилището на първия етаж.
Сочи се, че правилно е прието, че вещноправният режим на
допълнително построеното е различен и се определя от неговата юридическа
характеристика: когато постройката представлява самостоятелен обект по
строителните правила и норми, приложима е разпоредбата на чл. 92 от ЗС, а
когато извършеното строителство не представлява такъв обект, за него важат
правилата на чл. 97 от ЗС или чл. 98 от ЗС - обектът или следва режима на
главната вещ, или се присъединява, но не към земята, а чрез неделимото му
свързване с друга главна вещ. След като в резултат на извършеното
пристрояване, спорното помещение, е архитектурно, конструктивно и
функционално свързано с жилището на първия етаж, има обслужващо
предназначение спрямо това жилище - използва се като санитарен възел към
същото. По одобрените проекти от 1972 г. санитарният възел на етажа се
измества в пристройката, а помещението, което по проекта от 1963 г. е
предвидено за санитарен възел, се променя за антре, подход към
новоизградения санитарен възел. Новоизграденото санитарно помещение е
функционално свързано с жилището на първия етаж и по силата на чл. 97 от
ЗС възниква единна собственост.
Съдът посочва, че според практиката на ВКС, формирана във връзка с
4
тълкуването и прилагането на чл. 97 от ЗС, разпоредбата намира приложение
в хипотезите, при които към недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект на собственост, се пристрои или надстрои несамостоятелен обект
/изгради се отделно помещение, увеличи се площта на съществуващи
помещения и т. н./, увеличаващ размерите /площ, обем/ на самостоятелния
обект на собственост. В този случай собственикът на самостоятелния обект на
собственост придобива и пристроеното/надстроеното, какъвто именно е и
настоящият случай с процесното спорно помещение. Същото като реално
обособена част от пристройката е конструктивно и функционално свързано с
жилището на първия етаж, поради което приложение намират правилата на
чл. 97-98 от ЗС. Прието е, че е налице трайно присъединяване към жилището
на първия етаж, тъй като когато към няколкоетажна сграда е изградена
пристройка, която по архитектурен проект е предвидена без самостоятелен
вход, а с вход от към първия етаж на сградата, то тази пристройка не е
самостоятелен обект на собственост, а принадлежност към етажа, който
обслужва - в случая към първия етаж от сградата. Поради това, правилно е
прието, че съгласно чл. 97 и чл. 98 от ЗС тази пристройка е собственост на
собственика на първия етаж.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и частично допустимо.
Производството по настоящото гр. д. № 954/ 2023г. по описа на Районен
съд[1]Благоевград е образувано по искова молба вх. № 9173/ 04.05.2023 г.,
подадена от К. З. Б., ЕГН **********, гр. Благоевград, ул. „***“ № 67 и Д. З.
В., ЕГН **********, гр. Благоевград, ул. „***” № 15, ет. 2, против М. К. Я.,
ЕГН ********** и И. Н. М., ЕГН **********, с която е предявен иск за
признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици по наследство и дарение на самостоятелен обект в сграда, с
предназначение: друг вид самостоятелен обект в сграда, с идентификационен
№ 04279.605.118.1.2, който обект попада в жилищна сграда с
идентификационен № 04279.605.118.1, построена върху поземлен имот с
идентификационен № 04279.605.118, находящ се в гр. Благоевград, общ.
Благоевград, област Благоевград по кадастралната карта, одобрена със
Заповед № РД 18-32/ 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, вписан
с административен адрес: ул. „***” № 15, етаж 1, с площ от 20.40 кв. м., при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - обект № 04279.605.118.1.1,
над обекта - обект № 04279.605.118.1.3, който самостоятелен обект съгласно
предходни документи е описан като мазе - пристройка към съществуващата
5
жилищна сграда със застроена площ от 20.40 кв. м., построена в парцел XI,
имот пл. № 2192, в квартал 111 на V-ти микрорайон на гр. Благоевград,
действащ към 1994 г., както и да бъдат осъдени ответниците да предадат на
ищците собствеността и владението върху северозападната част с площ от
4.64 кв. м. от самостоятелен обект в сграда, с предназначение: друг вид
самостоятелен обект в сграда, с идентификационен № 04279.605.118.1.2. В
исковата молба се твърди, че по силата на Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по наследство и дарение, вписан в Агенция по
вписванията под Акт № 84, том IV, дело № 2738/ 2008 г. при СВ при PC
Благоевград, ищците К. З. Б. и Д. З. В. са собственици на описания по-горе
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 04279.605.118.1.2 по КККР на гр.Благоевград, със застроена
площ от 20.40 кв.м., който по предходни документи е описан като мазе-
пристройка към съществуващата жилищна сграда. Сочи се, че по силата на
нотариални актове ищците са собственици и на поземлен имот с
идентификатор 04279.605.118 по КККР на гр. Благоевград. Твърди се, че
ответниците М. К. Я. и И. Н. М. са собственици на самостоятелен обект в
сграда с идентификационен номер 04279.605.118.1.1, с предназначение:
жилище, апартамент, със застроена площ от 93.00 кв. м., с адрес на имота: гр.
Благоевград, ул. „***” № 15, ет. 1. Поддържа се, че ответниците владеят
северозападната половина от имота на ищците /северозападната част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.605.118.1.2,
представляващ мазе-пристройка/ без правно основание, като я ползват за баня,
без съгласие на ищците и без одобрени строителни книжа. Въпреки
противопоставянето на ищците, ответниците владеели посочената част от
самостоятелния обект и извършвали ремонти и преустройства в нея. В
отговора на исковата молба ответниците М. К. Я.[1]М.а и И. Н. М. оспорват
предявения иск като неоснователен. Твърди се, че с Нотариален акт по
обстоятелствена проверка №94, том II, дело № 290/ 1961 г. на наследодателя
на ищците /Д.В./ е признато право на собственост върху дворно място с площ
от около 419 кв. м., по нов парцел - десети, пл. № 252, кв. 211. С договор за
дарение № 16, том I, дело № 67/ 1994 г., Й. В. /преживяла съпруга на Д.В./
дарила на сина си З.Д.В. /баща на ищците/ 4/5 ид. части от парцел
единадесети, пл. № 2192, кв. 111, целият с площ от 362 кв. м., ведно с 4/6 ид.
части от втория етаж и 4/6 ид. части от тавана, със съответните общи части и
правото на строеж от двуетажната сграда. Ответниците навеждат, че не е
налице идентичност между парцел десети, пл. № 252, кв. 211 и парцел
единадесети, пл.№2192, кв.111. Твърди се, че едва през 2008 г., с Нотариален
акт № 59, том I, рег. № 2138, дело № 58 от 2008 г., В.С. В. и В.Д.Т. дарили на
ищците самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.605.118.1.2. с
площ от 20.40 кв.м., представляващ мазе-пристройка към съществуващата
жилищна сграда, като впоследствие е съставен и Нотариален акт за
собственост по наследство и дарение на недвижим имот № 46, том IV, рег. №
9219, дело № 599 от 2008 г., с който ищците се легитимират като собственици
6
на имота.
Ответниците оспорват правата на праводателите на ищците върху имота.
Липсвали доказателства, установяващи по какъв начин В.С. В. и В.Д.Т. са
станали собственици на спорния имот; липсвал първичен способ за придобИ.е
на спорния имот от праводателите на ищците. Твърди се, че спорната част от
имота е владяна от ответницата М. М.а от момента, в който по силата на
Нотариален акт за покупко[1]продажба № 128, том I, рег. № 3133, дело № 93
от 2018 г., М. Я. - М.а купува от С.В. и В.В. жилище, апартамент с
идентификатор 04279.605.118.1.1, ведно с общите части в сградата. Излага се,
че праводателите С.В. и В.В. са придобили имота от Дж.Ю.Д. - с Нотариален
акт за покупко[1]продажба № 128, том I, peг. № 2972, дело № 106 от 2016 г.,
който от своя страна го е придобил от Д.Д.К. с Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 83, том 1, peг. № 1155, дело № 75 от 2014 г.
Сочи се, че Д.Д.К. се легитимира за собственик по силата на Нотариален акт
№ 181, том I, рег. № 2860, дело № 173 от 2011 г. за покупко-продажба от
В.Дж. и Р.Дж.. Излага се, че В.Дж. и Р.Дж. се легитимират за собственици по
силата на Нотариален акт № 195, том I, рег. № 6914, дело № 181 от 2009 г. за
покупко[1]продажба, придобит от З.П. и А.П.. Твърди се, че М. М.а и нейните
праводатели са владяли непрекъснато спорната част от недвижимия имот,
достъпът до който се осъществява само през жилището на ответницата и
представлява тоалетна - санитарен възел и баня, който се ползва само от М.
М.а и членовете на нейното домакинство. Твърди се, че както ответницата,
така и праводателите й, са владели санитарния възел /баня/ непрекъснато и със
съзнанието, че са собственици, тъй като санитарният възел е изграден и
присъединен към жилището много преди 2008 г. Посочените лица през
годините са извършвали текущи ремонти на санитарното помещение.
Ползването на този санитарен възел се е предавал с предаването на ключовете
за жилището, след извършване на всяка сделка по прехвърляне на жилището.
Твърди се, че е налице присъединяване на владението, тъй като в случая е
налице частно правоприемство. Поради това към датата на предявяване на
исковата молба - 04.05.2023 г., в полза на ответницата М. М.а е изтекла
придобивната давност по чл. 79 от Закона за собствеността, тъй като върху
имота е упражнявано фактическо владение в продължение на над 10 години.
Сочи се, че въпреки че ответниците се намират във валидно сключен
граждански брак, на 31.05.2012 г. ответниците-съпрузи са преминали от
режим на общност към режим на разделност и придобитото от М.а жилище е
нейна лична собственост. По изложените съображения се настоява за
отхвърляне на предявения ревандикационен иск като неоснователен.
Със решение № 549/ 12.07.2024 г., постановено по гр. д. № 954/ 2023 г.
по описа на РС – Благоевград, съдът е прекратил като недопустимо
производството по гр. д. № 954/ 2023г. по описа на Районен съд - Благоевград
В ЧАСТТА, в която ищците К. З. Б., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.
„***“ №67 и Д. З. В., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.„***” №15, ет.2,
претендират да бъде признато за установено спрямо ответниците М. К. Я.,
7
ЕГН ********** и И. Н. М., ЕГН ********** и двамата с адрес 11
гр.Благоевград, ул.„***” №15, ет.1, че ищците, са собственици по наследство и
дарение на самостоятелен обект в сграда, с предназначение: друг вид
самостоятелен обект в сграда, с идентификационен № 04279.605.118.1.2,
който обект попада в жилищна сграда с идентификационен №
04279.605.118.1, построена върху поземлен имот с идентификационен №
04279.605.118, находящ се в гр.Благоевград, общ. Благоевград, област
Благоевград по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД 18- 32/
10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, вписан с административен
адрес: ул. „***” № 15, етаж 1, с площ от 20.40 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж- обект № 04279.605.118.1.1, над обекта
- обект № 04279.605.118.1.3, който самостоятелен обект съгласно предходни
документи е описан като мазе - пристройка към съществуващата жилищна
сграда със застроена площ от 20.40 кв.м., построена в парцел XI, имот пл. №
2192, в квартал 111 на V-ти микрорайон на гр. Благоевград, действащ към
1994 г., ЗА РАЗЛИКАТА НАД СПОРНИТЕ 4.64 кв. м., представляващи
помещение – санитарен възел, разположено в северозападната му част и
заснети като част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
04279.605.118.1.2 по КККР на гр. Благоевград, одобрени със Заповед № РД 18-
32/ 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК.
С решение № 549/ 12.07.2024 г., постановено по гр. д. № 954/ 2023 г. по
описа на РС – Благоевград, съдът е отхвърлил като неоснователен предявения
от К. З. Б., ЕГН **********, гр. Благоевград, ул.„***“ № 67 и Д. З. В., ЕГН
**********, гр. Благоевград, ул. „***” № 15, ет. 2, против М. К. Я., ЕГН
********** и И. Н. М., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. Благоевград, ул.
„***” № 15, ет. 1, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за
установено по отношение на ответниците М. К. Я. и И. Н. М., че ищците К. З.
Б. и Д. З. В., са собственици по наследство и дарение, съгласно Нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и дарение №
46, том IV, рег .№ 9219, дело № 599 от 10.11.2008 г., на помещение с площ от
4.64 кв.м., представляващо санитарен възел, разположено в северозападната
част и заснето като част от самостоятелен обект в сграда, с идентификационен
№04279.605.118.1.2 по КККР на гр. Благоевград, одобрени със Заповед № РД
18-32/ 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, означено като
помещение „Санитарен възел“ на Скица към съдебно-техническата
експертиза, находяща се на л. 141 от делото, която приподписана от съдебния
състав е неразделна част от решението, и за осъждане на ответниците М. К. Я.
и И. Н. М. да предадат на ищците К. З. Б. и Д. З. В. владението върху
описаното помещение.
По съществото на въззивната жалба, съдът намира следното:
Решение № 549/ 12.07.2024 г., постановено по гр. д. № 954/ 2023 г. по
описа на РС – Благоевград, в частта, в което съдът е прекратил като
недопустимо производството по гр. д. № 954/ 2023г. по описа на Районен съд –
Благоевград, е правилно, тъй като липса на правен спор в частта, в която
8
ищците претендират да бъде установено правото им на собственост върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.605.118.1.2, над
спорните 4.64 кв.м., разположени в северозападната част на обекта и ползвани
като санитарен възел от ответниците, поради което следва да се потвърди.
Липсата на спор обуславя липса на интерес от защита, което обуславя
недопустимост на процеса в тази част.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства от първата инстанция, съдът приема за установена
следната фактическа страна на спора:
По делото не е спорно, и се установява от приложените писмени
доказателства, че ответниците по делото М. К. Я. и И. Н. М. са придобили по
силата на договор за покупко[1]продажба, обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба № 128, том I, рег. № 3133, дело № 93 от 2018 г. на нотариус
В.Т., собствеността върху самостоятелен обект в сграда, с предназначение:
жилище, апартамент, с идентификационен № 04279.605.118.1.1, разположен
на първи етаж в жилищна сграда с идентификатор 04279.605.118.1, с адрес на
имота гр. Благоевград, ул. „***” № 15, етаж 1. Ответниците са представили
нотариалните актове, от които праводателите им черпят правата си, от които е
видно, че продавачите-праводатели на ответниците - С.К.В. и В.В.В. са
придобили жилището от Дж.Ю.Д. с Нотариален акт за покупко-продажба №
128, том I, peг. № 2972, дело № 106 от 2016 г. на нотариус Я.Т., който от своя
страна го е придобил от Д.Д.К. с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 83, том 1, peг. № 1155, дело № 75 от 2014 г. на нотариус
М.К.. Д.Д.К. е придобила имота по силата на Нотариален акт за покупко-
продажба № 181, том I, рег. № 2860, дело № 173 от 2011 г. на нотариус М.К.,
от продавачите В.В.Дж. и Р.А.Дж., които са го закупили по силата на
Нотариален акт № 195, том I, рег.№ 6914, дело № 181 от 2009 г. от З.Л.П. и
А.Б.П..
Първите собственици на жилището на първия етаж са В.М.А. и М.С.А.,
които с Нотариален акт № 165, том 2, дело 516/ 08.12.1985 г. го даряват на
сина си Л.В.А.. Ищците К. З. Б. и Д. З. В. се легитимират като собственици на
поземлен имот с идентификатор 04279.605.118, както и на самостоятелен
обект в сграда, с предназначение: жилище, апартамент, с идентификационен
№ 04279.605.118.1.3, разположен на втори етаж в жилищна сграда с
идентификатор 04279.605.118.1, с адрес на имота гр. Благоевград, ул. „***” №
15, етаж 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.605.118,
както следва: С Нотариален акт по обстоятелствена проверка № 94, том II,
дело № 290/ 1961г. на Благоевградски народен съдия, Д.Т.В. е признат за
собственик по покупко-продажба и давностно владение на дворно място от
около 419 кв. м., по нов парцел - десети, пл. № 252, кв. 211, при съседи: улица,
И. Р. и С.Ц. и резервоара на Градския водопровод. Д.Т.В. е починал на
08.02.1991 г. и е оставил за свои наследници – Й. М. В. /съпруга/, В.Д.Т.
/дъщеря/, З.Д.В. /син/.
9
Установява се, че парцел - десети, пл. № 252, кв. 211 по плана на
гр.Благоевград от 1955г. е идентичен с УПИ XI, кв.111, по плана на V-ти
микрорайон, одобрен със Заповед № 887/ 10.11.1997 г. на Кмета на Община
Благоевград /заключение на съдебно-техническа експертиза/. С Нотариален
акт за дарение № 16, том I, дело № 67/ 1994 г., Й. М. В. /преживяла съпруга на
Д.В./ дарила на сина си З.Д.В. /баща на ищците/ 4/5 ид. части от парцел
единадесети, пл. № 2192, кв. 111, целият с площ от 362 кв. м., ведно с 4/6 ид.
части от втория етаж и 4/6 ид. части от тавана, със съответните общи части и
правото на строеж от двуетажната сграда, построена в парцела. З.Д.В. е
починал на 17.02.2003 г. и е оставил за свои наследници – В.С. В. /съпруга/, К.
З. Б. /дъщеря/ и Д. З. В. /дъщеря/.
С Нотариален акт № 59, том I, рег. № 2138, дело № 58 от 2008 г., В.С. В.
и В.Д.Т. дарили на К. З. Б. и Д. З. В., първата от тях 5/18 ид.ч., а втората 3/18
ид.ч., или общо 8/18 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 04279.605.118,
заедно с построения в описания поземлен имот самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 04279.605.118.1.3, представляващ жилище-апартамент. С
посочения нотариален акт В.С. В. и В.Д.Т. дарили на К. З. Б. и Д. З. В., първата
от тях 1/6 ид. ч., а втората 3/6 ид. ч., или общо 4/6 ид. ч. от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 04279.605.118.1.2 по КККР на гр.Благоевград,
който по предходни документи е описан като мазе-пристройка към
съществуващата жилищна сграда със застроена площ от 20.40 кв.м. С
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и
дарение № 46, том IV, рег. № 9219, дело № 599 от 10.11.2008 г. на нотариус
К.М. – нотариус с район на действие Районен съд[1]Благоевград, К. З. Б. и Д.
З. В. са признати за собственици по наследство и дарение на по ½ ид.ч. за
всяка от тях на следните недвижими имоти: -самостоятелен обект в сграда, с
предназначение: жилище, апартамент, с идентификационен №
04279.605.118.1.5, който обект попада в жилищна сграда с идентификационен
№04279.605.118.1, построена върху поземлен имот с идентификационен
№04279.605.118, находящ се в гр. Благоевград, общ.Благоевград, област
Благоевград по кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД 18-
32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, вписан с административен
адрес: ул. „***” № 15, етаж 2, с площ на обекта по схема 118.21 кв. м., който
обект, съгласно документи за собственост е описан като целия втори жилищен
етаж, ведно с изградената към него пристройка от масивна двуетажна
жилищна сграда, построена в парцел XI, имот пл. № 2192, в квартал 111 на V-
ти микрорайон на гр.Благоевград, действащ към 1994 г.; - самостоятелен обект
в сграда, с предназначение: друг вид самостоятелен обект в сграда, с
идентификационен № 04279.605.118.1.2, който обект попада в жилищна
сграда с идентификационен № 04279.605.118.1, построена върху поземлен
имот с идентификационен № 04279.605.118, находящ се в гр. Благоевград,
общ. Благоевград, област Благоевград по кадастралната карта, одобрена със
Заповед № РД 18-32/ 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, вписан
с административен адрес: ул. „***” № 15, етаж 1, с площ от 20.40 кв.м., който
10
самостоятелен обект, съгласно предходни документи е описан като мазе-
пристройка към съществуваща жилищна сграда с площ от 20.40 кв. м.,
построена в парцел XI, имот пл. № 2192, в квартал 111 на V-ти микрорайон на
гр. Благоевград, действащ към 1994 г. От заключението на съдебно-
техническата експертиза, изготвена от в. л. инж. М. Р.а, се установява
следното: Съгласно Разрешение за строеж №90/15.05.1963г. е разрешено на
Д.В. и М.А. да изградят масивна жилищна сграда по одобрен проект върху
площ от 96.81 кв. м. В наличните чертежи от проекта от 1963г. се виждат
разпределения на ниво „мазе“ и ниво „етаж“. По северозападната част на
сградата /по проекта от 1963г./ са разположени: стълбищна клетка, баня и
жилищно помещение. Съгласно Разрешение за строеж № 83/ 14.04.1972 год. е
разрешено на Д.Т.В. да изгради „Пристройка към жилищна сграда“, върху
20.40 кв.м., в кв.211, парцел X по плана на гр. Благоевград, съгласно одобрен
архитектурен проект. На 15.03.1972 г. Главният архитект на Градски народен
съвет издава виза за проектиране на пристройка, частично по северозападната
фасада на сградата. Изготвен е архитектурен проект, според който: -на ниво
„мазе“ в пристройката се предвижда изграждане на мазе - ПРУ със светли
размери 2.50 м./5.80 м. и дебелини на стените от 50 см. - връзката със
съществуващата сграда се осъществява чрез пробИ.е на отвор по
северозападната стена в зоната на стълбищната площадка. В план
пристройката е с външни размери 3.00 м./6.80 м. = 20.40 кв.м. - на ниво
„етажи“ в пристройката се предвижда изграждане на предверие, от което се
влиза в нов санитарен възел и в нова спалня. Проектираната с проекта от 1963
г. баня се превръща в коридор, от който чрез пробИ.е на отвор в
северозападната стена се влиза в новопроектираните антре, баня и спалня.
Проектът е одобрен на 05.04.1972 г., като има забележка: „Огледално може да
се ползва и за останалата част“. Новопроектираните помещения в
пристройката, на нива етажи, са предназначени да служат като разширение на
съществуващите жилища и достъпа до тях се осъществява през
съществуващите жилища. Във връзка с издадено разрешение за строеж № 204/
30.08.1972 г., с което се разрешава на В.А. да изгради гараж с площ 15 кв.м. в
имота, видно от издадената скица - виза за проектиране от 23.08.1972 г.,
пристройката на сградата по северната страна вече е по цялата дължина на
сградата. В досието е приложена и декларация от Д.Т.В. от 20.08.1972 г, с
която декларира, че е съгласен „съсобственикът ми по парцел и сграда – X-252
- В.А. да построи в съсобствения ни парцел гараж, второстепенни и временни
постройки“, при следните условия – да има архитектурен проект за цялостно
застрояване на парцела и строежът да бъде изграден по одобрен архитектурен
проект, съответно строително разрешение и линия /Приложение №4 към
експертизата - 4стр. – л.123/. При одобряване на КК и КР на гр.Благоевград
със Заповед №РД-18- 32/10.05.2006г., в процесната сграда са вписани следните
самостоятелни обекти: -с идентификатор 04279.605.118.1.1 - жилище, с площ
по документи 93 кв.м., разположено на първи етаж и съответните идеални
части от общите части на сградата. Видно от схемата, към жилището на първи
11
етаж /по проект от 1963г./ е добавена и площ, пристроена в югозападната част
на сградата. -с идентификатор 04279.605.118.1.2 - друг вид самостоятелен
обект, с площ по документи 20.4 кв.м., ет.1. Вещото лице е посочило, че това е
първото ниво /първият етаж/ на изградената пристройка към съществуващата
сграда. - с идентификатор 04279.605.118.1.3 - жилище, ет. 2, с площ по
документи 109.21 кв.м. Вещото лице е посочило, че съгласно Разрешение за
строеж № 90/ 15.05.1963 г. /за основната сграда/, застроената площ на сградата
по Разрешение за строеж е 96.81 кв.м. Видно от схемата, към жилището на
втори етаж /по проект от 1963г./ е добавено и второто ниво на процесната
пристройка, което по PC е 20.40 кв.м, или жилището трябва да е с площ 117.21
кв.м. - с идентификатор 04279.605.118.1.4 - жилище, ет.2, няма данни за площ
и 6 и.ч., няма данни за собственици. Това е площ от втория етаж, пристроена в
югозападната част. Със заявление от 02.10.2008 г. в СГКК-Благоевград, А.Б.,
като пълномощник на К. Б. и Д. В.-наследници на З.Д.В. е поискал
обединяване на самостоятелни обекти с идентификатори 04279.605.118.1.3 и
04279.605.118.1.4 и образуването на нов обект с идентификатор
04279.605.118.1.5. При огледа на място, вещото лице е установило следното:
Процесната сграда е двуетажна, без изпълнено мазе. На всеки етаж е
обособено самостоятелно жилище. Реалната застроена площ на сградата по
Разрешение за строеж № 90/ 15.05.1963 г. /основната сграда/ е 10.70 м./8.28
м.=88.56 кв.м. при допуснати от PC- 96.81 кв.м. Изградена е и пристройка по
северозападната фасада, по цялата дължина на фасадата. На пристройката
също няма изпълнено подземно ниво. Пристройката е вкопана в терена на
останалата част на парцела, който е с голяма денивелация. На първия етаж от
пристройката са изпълнени /от север към юг/: помещение със светли размери
3.70 м. дължина на 2.70 м. ширина - входът му е от двора, използва се като
мазе от собствениците на втори жилищен етаж.; санитарен възел със светли
размери 1.30 м. на 2.60 м. - входът му е от предверие на жилището на първия
етаж от основната сграда; помещение със светли размери 4.40 м. на 2.60 м. -
приобщено е към жилището на първи етаж. Помещението за мазе е без
довършителни работи, а в останалите помещения има изпълнени
довършителни работи. На втория етаж от пристройката са изпълнени /от север
към юг/: помещение със светли размери 3.72 м. дължина на 2.96 м. ширина-
спалня на втори жилищен етаж; санитарен възел със светли размери 1.51 м.
дължина на 2.60 м. ширина - входът му е от предверие на жилището на втория
етаж от основната сграда; помещение със светли размери 4.40 м. дължина на
2.60 м. ширина[1]кухня на жилището на втори етаж. Размерите на
изпълнената пристройка по Разрешение за строеж №83/14.04.1972г. са 6.00 м.
дължина и 3.00 м. ширина, или 18.00 кв.м. Пристройката не е изпълнена с
разрешените размери от 6.80 м. на 3.00 м., както и не е изпълнен подземен
етаж - мазе. Предвидената по одобрения проект спалня в пристройката на
първи етаж се ползва за мазе и входът й не е от жилището на първия етаж, а от
двора. По данни от собствениците, до изграждането на пристройката, в
жилищата по основен проект не са изграждани санитарни възли. В двора са
12
били изградени две външни тоалетни, които около 2013 г.-2014 г. са
разрушени. Вещото лице е изчислило, че частта от самостоятелен обект в
сграда, с предназначение: друг вид самостоятелен обект в сграда, с
идентификационен код №04279.605.118.1.2, намиращ се на първи етаж, която
представлява санитарен възел е с външни размери 1.60 м./2.90 м. и с площ
1.60 х 2.90=4.64 кв.м. Вещото лице е уточнило, че на място, в част от
пристройката на ниво първи етаж /там където е предвидено изпълнението на
спалня/ е изпълнено мазе, което се ползва от собствениците на втория етаж, но
няма данни за промяна на предназначението на помещението за „спалня“ в
помещение за „мазе“. При разпита на вещото лице в съдебно заседание,
експертът уточнява, че съгласно одобрените строителни книжа от 1972 г.
спорното помещение е проектирано като санитарен възел, изпълнено е като
санитарен възел, като е изградено с размерите и на мястото, където е било
проектирано. Съгласно разрешението за строеж и одобрените проекти е
трябвало към съществуващата сграда да бъде изпълнено мазе, както и спалня
и санитарен възел към всеки от двата етажа, но мазе в сградата не е
изпълнявало, нито е изпълнено мазе в пристройката. По проекта от 1963 г. на
всеки от етажите е трябвало да има баня, която обаче не е изпълнявана. По
одобрените проекти от 1972 г. предвидените за санитарен възел нереализирани
помещения по проекта от 1963 г. вече е предвидено за служат като антре към
санитарния възел и спалнята към пристройките, т.е. санитарният възел на
всеки етаж се измества в пристройката, а старото санитарно помещение служи
като подход. Санитарни възели на 1 и 2 етаж са изградени след 2000 г. в
пристройката.
По делото са събрани гласни доказателствени средства. Св.А.Б. – съпруг
на ищцата К. З. Б., сочи, че от 1991 г. апартаментът на първия етаж в
жилищната сграда е бил собственост на поне 4-5 различни лица, които са
ползвали въпросното спорно помещение заедно с апартамента. Сочи, че
заедно със съпругата му са говорили и са уведомили всички собственици на
апартамента на първия етаж, че помещението, което ползват за санитарен
възел, е собственост на ищците. През последните 15 години са пускали жалби
и сигнали до различни органи с цел преустановяване ползването на
помещението. Предлагали са на собствениците на апартамента на първия етаж
дори да изкупят жилището, за да се разреши проблема. Твърди, че с
ответниците по делото са разговаряли поне 1-2 пъти в годината, че ползват
незаконно построена пристройка, която не била тяхна собственост. Сочи, че
сградата в имота е построена през 1962 г. по стопански начин, като първият
етаж е построен от роднини на К. Б., а вторият етаж – от семейството на К. Б..
През 1972-1973 г. е построено „мазето“ със строително разрешение, като част
от „мазето“ е преустроено в баня и тоалетна. Св.М.А. твърди, че земята върху
която е построена жилищната сграда е на сестрата на свекъра й /В.А./– на Й.
В., и на нейния съпруг Д.В.. Жилищната сграда в имота е построена в периода
1963-1964 г. по стопански начин. Първият етаж е построен от свекъра на
свидетелката, а вторият етаж – от неговата сестра /Й. В./. Сочи, че преди 1990
13
г. към къщата били построени две мазета – едното за първия, другото – за
втория етаж. Първото било откъм входа на къщата и било на Д.В. и Й. В., а
второ – било откъм гаража и било на свидетелката и мъжа й. Над мазето на
свидетелката, Й. В. и синът й З. направили баня /това било след смъртта на
Д.В./. Между двете мазета имало празно пространство, пълно с кал и пръст.
Около 2000 г. съпругът на свидетелката направил баня на това празно
пространство със съгласието на В.. От съществуващото в жилището на първия
етаж мокро помещение, се пробила врата, за да се направи вход към новата
баня. Единственият достъп до тази баня е през жилището на първия етаж.
Свидетелката сочи, че със З. и съпругата му не са имали никакви конфликти
докато са били живи. Проблемите започнали след смъртта на З. В.. Св. Дж.Д.
твърди, че е закупил апартамента на първия етаж през 2014 г. и го продал през
2016 г. Сочи, че ответникът И. М. живял в апартамента под наем. Когато
закупил апартамента, в него имало изграден санитарен възел, достъпът до
който се осъществява през апартамента. Друг достъп до санитарния възел
няма. В самия апартамент няма друг санитарен възел. Сочи, че не познава
собствениците на втория етаж и никой никога не го е уведомявал да има
проблеми с апартамента.
Съдът кредитира свидетелски показания, които изцяло кореспондират
със събрания доказателствен материал по делото, както и са логични,
безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно
естество, а именно:
Предявеният иск е процесуално допустим – заявен е от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от предприемане на петиторна
ревандикационна защита, предвид направените и поддържани фактически
твърдения – ищците твърдят, че са собственици на процесния санитарен възел,
който е част от помещение, на което се явяват собственици, като ответникът
го владее без правно основание.
Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС. Основателността на
ревандикационната претенция се предопределя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, която се намира във
владение или държане на ответника и последният да упражнява фактическа
власт върху нея без правно основание за това.
Разпоредбата на чл. 108 ЗС предвижда възможността собственикът да
иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без основание. За
целта дължи доказване на собственическите си права върху веща, че тя се
намира у ответниците и че те я владеят без основание. Отсъствието на която и
да е от горните кумулативно предвидени предпоставки води до
неоснователност на претенцията.
Представените по делото писмени доказателства установяват
придобИ.ето на процесният имот от ищците на поддържаното придобивно
основание. Този извод се обосновава от представените по делото писмени
14
доказателства. Договорът за дарение и наследственото правоприемство
обуславят, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор
04279.605.118, както и на самостоятелен обект в сграда, с предназначение:
жилище, апартамент, с идентификационен № 04279.605.118.1.3, разположен
на втори етаж в жилищна сграда с идентификатор 04279.605.118.1, с адрес на
имота гр.Благоевград, ул.„***” №15, етаж 2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 04279.605.118 – видно от Нотариален акт по обстоятелствена
проверка №94, том II, дело №290/1961г. на Благоевградски народен съдия,
Д.Т.В. е признат за собственик по покупко-продажба и давностно владение на
дворно място от около 419 кв. м., по нов парцел - десети, пл.№252, кв.211, при
съседи: улица, И. Р. и С.Ц. и резервоара на Градския водопровод. Д.Т.В. е
починал на 08.02.1991г. и е оставил за свои наследници – Й. М. В. /съпруга/,
В.Д.Т. /дъщеря/, З.Д.В. /син/. Установява се, че парцел - десети, пл. №252,
кв.211 по плана на гр.Благоевград от 1955г. е идентичен с УПИ XI, кв.111, по
плана на V-ти микрорайон, одобрен със Заповед №887/10.11.1997г. на Кмета на
Община Благоевград /заключение на съдебно-техническа експертиза/. С
Нотариален акт за дарение №16, том I, дело №67/1994г., Й. М. В. /преживяла
съпруга на Д.В./ дарила на сина си З.Д.В. /баща на ищците/ 4/5 ид. части от
парцел единадесети, пл. №2192, кв.111, целият с площ от 362 кв. м., ведно с
4/6 ид. части от втория етаж и 4/6 ид. части от тавана, със съответните общи
части и правото на строеж от двуетажната сграда, построена в парцела. З.Д.В.
е починал на 17.02.2003г. и е оставил за свои наследници – В.С. В. /съпруга/,
К. З. Б. /дъщеря/ и Д. З. В. /дъщеря/. 4 С Нотариален акт №59, том I, рег.
№2138, дело №58 от 2008г., В.С. В. и В.Д.Т. дарили на К. З. Б. и Д. З. В.,
първата от тях 5/18 ид.ч., а втората 3/18 ид.ч., или общо 8/18 ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор 04279.605.118, заедно с построения в описания
поземлен имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор
04279.605.118.1.3, представляващ жилище-апартамент. С посочения
нотариален акт В.С. В. и В.Д.Т. дарили на К. З. Б. и Д. З. В., първата от тях 1/6
ид.ч., а втората 3/6 ид.ч., или общо 4/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 04279.605.118.1.2 по КККР на гр.Благоевград, който по
предходни документи е описан като мазе-пристройка към съществуващата
жилищна сграда със застроена площ от 20.40 кв.м. С Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство и дарение №46, том
IV, рег.№9219, дело №599 от 10.11.2008г. на нотариус К.М. – нотариус с район
на действие Районен съд[1]Благоевград, К. З. Б. и Д. З. В. са признати за
собственици по наследство и дарение на по ½ ид.ч. за всяка от тях на следните
недвижими имоти: -самостоятелен обект в сграда, с предназначение: жилище,
апартамент, с идентификационен № 04279.605.118.1.5, който обект попада в
жилищна сграда с идентификационен №04279.605.118.1, построена върху
поземлен имот с идентификационен №04279.605.118, находящ се в
гр.Благоевград, общ.Благоевград, област Благоевград по кадастралната карта,
одобрена със Заповед №РД 18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на
АК, вписан с административен адрес: ул.„***” №15, етаж 2, с площ на обекта
15
по схема 118.21 кв.м., който обект, съгласно документи за собственост е
описан като целия втори жилищен етаж, ведно с изградената към него
пристройка от масивна двуетажна жилищна сграда, построена в парцел XI,
имот пл.№2192, в квартал 111 на V-ти микрорайон на гр.Благоевград,
действащ към 1994г.; - самостоятелен обект в сграда, с предназначение: друг
вид самостоятелен обект в сграда, с идентификационен №04279.605.118.1.2,
който обект попада в жилищна сграда с идентификационен №04279.605.118.1,
построена върху поземлен имот с идентификационен №04279.605.118,
находящ се в гр.Благоевград, общ.Благоевград, област Благоевград по
кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД 18-32/10.05.2006г. на
Изпълнителния директор на АК, вписан с административен адрес: ул.„***”
№15, етаж 1, с площ от 20.40 кв.м., който самостоятелен обект, съгласно
предходни документи е описан като мазе-пристройка към съществуваща
жилищна сграда с площ от 20.40 кв.м., построена в парцел XI, имот пл.№2192,
в квартал 111 на V-ти микрорайон на гр.Благоевград, действащ към 1994 г..
Неправилен се явява извода на първостепенния съд, че самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 04279.605.118.1.2, с площ от 4.64 кв.м.,
разположени в северозападната част на обекта и ползвани като санитарен
възел, представлява архитектурно, конструктивно и функционално свързано с
жилището на първия етаж, има обслужващо предназначение спрямо това
жилище – използва се като санитарен възел към същото, представлява реално
обособена част от пристройката и е конструктивно и функционално свързано
с жилището на първия етаж, поради което приложение намират правилата на
чл. 97-98 от ЗС, тъй като е налице трайно присъединяване към жилището на
първия етаж. Видно от заключението на вещото лице, с Разрешение за строеж
№ 83/ 14.04.1972 год. е разрешено на Д.Т.В. да изгради „Пристройка към
жилищна сграда“, върху 20.40 кв.м., в кв. 211, парцел X по плана на
гр.Благоевград, съгласно одобрен архитектурен проект, като е изготвен
архитектурен проект, според който: -на ниво „мазе“ в пристройката се
предвижда изграждане на мазе-ПРУ със светли размери 2.50 м./5.80 м. и
дебелини на стените от 50 см. - връзката със съществуващата сграда се
осъществява чрез пробИ.е на отвор по северозападната стена в зоната на
стълбищната площадка. В план пристройката е с външни размери 3.00 м./6.80
м. = 20.40 кв.м. -на ниво „етажи“ в пристройката се предвижда изграждане на
предверие, от което се влиза в нов санитарен възел и в нова спалня.
Проектираната с проекта от 196 3г. баня се превръща в коридор, от който чрез
пробИ.е на отвор в северозападната стена се влиза в новопроектираните антре,
баня и спалня. Следователно, не е налице самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 04279.605.118.1.2, с площ от 4.64 кв.м., разположени в
северозападната част на обекта и ползвани като санитарен възел, тъй като той
е част от пристройката, който е обособен като самостоятелен с разрушаване на
стена и пролив на друг вход.
Фактическото присъединяване на част от помещение, принадлежащо
към жилищен обект, към площта на друг самостоятелен обект в същата
16
сграда, чрез извършено от собственика на другия обект събаряне на
разделящата ги стена, няма вещноправно действие и не води до промяна в
принадлежността на правото на собственост върху складовото помещение,
тъй като тези фактически действия, сами по себе си, не осъществяват никой от
предвидените в закона придобивни способи, включително и този по чл. 97 ЗС.
Несъмнено е н съдебната практика, формирана във връзка с тълкуването и
прилагането на чл. 97 ЗС, разпоредбата намира приложение в хипотезите, при
които към недвижим имот, представляващ самостоятелен обект на
собственост, се пристрои или надстрои несамостоятелен обект (изгради се
отделно помещение, увеличи се площта на съществуващи помещения и т.н.),
увеличаващ размерите (площ, обем) на самостоятелния обект на собственост.
В този случай собственикът на самостоятелния обект на собственост
придобива и пристроеното/надстроеното. При вътрешни преустройства в
сграда, изразяващи се в събаряне и изграждане на вътрешни преградни стени,
водещи до отнемане и присъединяване на площи, способът по чл. 97 ЗС е
неприложим, тъй като в тази хипотеза не се създават нови обекти/части от
обекти, увеличаващи площта и/или обема на сградата, а само се променят
съществуващите и е налице възможност за възстановяване на предходното
положение без съществено повреждане на главната вещ. Противното
разрешение би означавало да се признае възможност собственик на
самостоятелен обект в сграда да придобие съседни помещения от други
самостоятелни обекти на друг собственик, чрез извършване на действия по
фактическото им приобщаване към собствения му обект на собственост,
какъвто придобивен способ действащото законодателство не урежда.
В случая е възможно възстановяване на предходното положение без
съществено повреждане на главната вещ, поради което не е налице
фактическият състав на чл. 97 ЗС.
По възражението за придобивна давност, въведено от ответниците,
същото е неоснователно, тъй като на първо място, не е налице годен обект,
спрямо който да се реализира фактическият състав на придобивната давност.
От друга страна, ответниците не установиха фактическият състав на
придобивната давност – показанията на свидетелите в тази част са общи и не
установяват нито индивидуализация на обекта, нито останалите елементи на
фактическия състав на давността.
Ето защо, изложеното обуславя извода, че ищците са собственици на
процесната вещ.
Относно втората предпоставка на иска по чл. 108 ЗС – установено
владение от ответника върху веща, същото не е оспорва от последния, което
обуславя основателност на иска. Ето защо съдът приема, че е сезиран с
основателен иск, който подлежи на уважаване.
Изводите на двете инстанции не съвпадат. Въззивният съд намира, че
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата, следва да се
отмени, като искът бъде уважен.
17
По разноските във въззивното производство и разноските, направени в
първата инстанция.
Въззиваемият ще следва да заплати на ищците разноски по делото в
размер на 81.00 лв., представляваща държавна такса пред първата инстанция,
сумата в размер на 500 лв., представляваща разноски за вещо лице пред
първата инстанция, както и сумата в размер на 500 лв., представляваща
разноски за адвокат пред първата, като отхвърля искането над този размер
като прекомерно, както разноски пред въззивната инстанция в размер на
500.00 лв., представляваща възнаграждение за адвокат и държавна такса в
размер на 42.50 лв..
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 549/ 12.07.2024 г., постановено по гр. д. № 954/
2023 г. по описа на РС – Благоевград, в частта, в която съдът е отхвърлил като
неоснователен предявения от К. З. Б., ЕГН **********, гр. Благоевград, ул.
„***“ № 67 и Д. З. В., ЕГН **********, гр. Благоевград, ул. „***” № 15, ет. 2,
против М. К. Я., ЕГН ********** и И. Н. М., ЕГН ********** и двамата с
адрес гр. Благоевград, ул. „***” № 15, ет. 1, иск с правно основание чл. 108 от
ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците М. К. Я. и И. Н.
М., че ищците К. З. Б. и Д. З. В., са собственици по наследство и дарение,
съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
наследство и дарение № 46, том IV, рег .№ 9219, дело № 599 от 10.11.2008 г.,
на помещение с площ от 4.64 кв.м., представляващо санитарен възел,
разположено в северозападната част и заснето като част от самостоятелен
обект в сграда, с идентификационен №04279.605.118.1.2 по КККР на гр.
Благоевград, одобрени със Заповед № РД 18-32/ 10.05.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК, означено като помещение „Санитарен възел“
на Скица към съдебно-техническата експертиза, находяща се на л. 141 от
делото, която приподписана от съдебния състав е неразделна част от
решението, и за осъждане на ответниците М. К. Я. и И. Н. М. да предадат на
ищците К. З. Б. и Д. З. В. владението върху описаното помещение,
Като вместо него постановява:
ПРИЕМА за установено спрямо М. К. Я., ЕГН ********** и И. Н. М.,
ЕГН **********, че К. З. Б., ЕГН **********, гр. Благоевград, ул.„***“ № 67
и Д. З. В., ЕГН ********** са собственици по наследство и дарение, съгласно
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и
дарение № 46, том IV, рег .№ 9219, дело № 599 от 10.11.2008 г., на помещение
с площ от 4.64 кв.м., представляващо санитарен възел, разположено в
северозападната част и заснето като част от самостоятелен обект в сграда, с
идентификационен №04279.605.118.1.2 по КККР на гр. Благоевград, одобрени
18
със Заповед № РД 18-32/ 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК,
който обект попада в жилищна сграда с идентификационен №
04279.605.118.1, построена върху поземлен имот с идентификационен №
04279.605.118, находящ се в гр. Благоевград, общ. Благоевград, област
Благоевград по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД 18-32/
10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, вписан с административен
адрес: ул. „***” № 15, етаж 1, с площ от 20.40 кв. м., при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж - обект № 04279.605.118.1.1, над обекта
- обект № 04279.605.118.1.3, който самостоятелен обект съгласно предходни
документи е описан като мазе - пристройка към съществуващата жилищна
сграда със застроена площ от 20.40 кв. м., построена в парцел XI, имот пл. №
2192, в квартал 111 на V-ти микрорайон на гр. Благоевград, действащ към
1994 г., като ОСЪЖДА М. К. Я., ЕГН ********** и И. Н. М., ЕГН
**********, да предадат на К. З. Б., ЕГН **********, гр. Благоевград, ул.
„***“ № 67 и Д. З. В., ЕГН ********** , владението върху северозападната
част с площ от 4.64 кв. м. от самостоятелен обект в сграда, с предназначение:
друг вид самостоятелен обект в сграда, с идентификационен №
04279.605.118.1.2.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 549/ 12.07.2024 г., постановено по гр. д.
№ 954/ 2023 г. по описа на РС – Благоевград, в останалата част.
ОСЪЖДА М. К. Я., ЕГН ********** и И. Н. М., ЕГН **********, да
заплатят на К. З. Б., ЕГН **********, гр. Благоевград, ул.„***“ № 67 и Д. З.
В., ЕГН ********** 2, сумата в размер на 81.00 лв., представляваща държавна
такса пред първата инстанция.
ОСЪЖДА М. К. Я., ЕГН ********** и И. Н. М., ЕГН **********, да
заплатят на К. З. Б., ЕГН **********, гр. Благоевград, ул.„***“ № 67 и Д. З.
В., ЕГН ********** 2, сумата в размер на 500 лв., представляваща разноски за
вещо лице пред първата инстанция.
ОСЪЖДА М. К. Я., ЕГН ********** и И. Н. М., ЕГН **********, да
заплатят на К. З. Б., ЕГН **********, гр. Благоевград, ул.„***“ № 67 и Д. З.
В., ЕГН ********** 2, сумата в размер на 500 лв., представляваща разноски за
адвокат пред първата, като отхвърля искането над този размер като
прекомерно.
ОСЪЖДА М. К. Я., ЕГН ********** и И. Н. М., ЕГН **********, да
заплатят на К. З. Б., ЕГН **********, гр. Благоевград, ул.„***“ № 67 и Д. З.
В., ЕГН ********** 2, сумата в размер на 500.00 лв., представляваща
възнаграждение за адвокат в настоящата инстанция.
ОСЪЖДА М. К. Я., ЕГН ********** и И. Н. М., ЕГН **********, да
заплатят на К. З. Б., ЕГН **********, гр. Благоевград, ул.„***“ № 67 и Д. З.
В., ЕГН ********** 2, сумата в размер на 42.50 лв., представляваща държавна
такса в настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
19
срок от съобщаването му на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20